Как изборите ще променят Турция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как изборите ще променят Турция

Президентът Ердоган получи удар по амбициите си за повече власт, но продължава да държи в ръцете си бъдещата коалиция.

Как изборите ще променят Турция

Ердоган загуби мнозинство и това създава нови възможности, включително за България

10874 прочитания

Президентът Ердоган получи удар по амбициите си за повече власт, но продължава да държи в ръцете си бъдещата коалиция.

© Reuters


През последните години авторитарните тенденции в Турция направиха особено модни сравненията между Тайип Ердоган и Владимир Путин. Парламентарните избори миналата неделя показаха, че подобни паралели между Турция и режима в Русия не са съвсем уместни. Несъвършената демокрация в югоизточната ни съседка, която има десетилетни корени, проработи. Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) получи жълт картон от избирателите, а планът на Ердоган да въведе с конституционна промяна президентски модел на управление претърпя неуспех.

Кюрди на кръстопът

Това не се случва за пръв път. На миналите избори (юни 2011 г.) тактически вот лиши ПСР от квалифицирано мнозинство във Великото национално събрание (330 депутати). Този път загубата е по-значителна, тъй като партията е и под прага за формиране на самостоятелен кабинет. Демократичните процедури предотвратиха свръхконцентрацията на власт, а това безспорно е добра новина в страна като Турция. Обратът е и удар по цялостния разказ на Ердоган, който оправдава методите си на властване с "националната воля", изразена посредством изборните урни.

При други условия резултатът от малко под 41% от вота можеше да значи и убедителна победа (за сравнение - през 2002 г. ПСР спечели пълната власт с 38%). Това не се случи главно заради преориентацията на голяма част от кюрдските избиратели в югоизточните и източните провинции към т.нар. Партия на демокрацията на народите (ХДП). Разглеждана като легалното крило на Кюрдската работническа партия (ПКК), формацията увеличи резултата си от 3.8 на 5.8 млн. гласа. Пробивът сред консервативните кюрди е забележителен успех, като се има предвид, че ХДП отстоява последователно правата на жените и ЛГБТ общността и води кампания, прицелена към по-високо образованите и либерално настроени турци в големите градове в западната част на страната. С други думи, ядрото на протестите около парка "Гези" от лятото на 2013 г. Харизматичният лидер на партията Селяхатин Демирташ сякаш постигна непостижимото – преобрази кюрдските националисти в ляволиберална платформа, прескочи изборния праг от 10% и, както се казва в българската политика, превърна ХДП в "незаобиколим фактор". В това, че само кюрдите са в състояние да удържат Ердоган, се крие известна ирония. Колкото и да обвиняваме турския президент в авторитаризъм, той и хората около него имат един важен принос за демократизирането на страната: Мирните преговори с ПКК, които текат от пролетта на 2013 г. Именно усилията за намиране на цялостно решение на кюрдския въпрос продължават да легитимират ПСР като носител на позитивна промяна. Другите основни политически сили - Републиканската народна партия (РНП) и особено Партията на националистическото действие (ПНД), са в по-малка и по-голяма степен против даването на специален статут и права на кюрдската общност. Затова и в крайна сметка Ердоган/ПСР и ХДП са и партньори освен и съперници.

Накъде ще тръгне мирният процес с кюрдите е един от големите въпроси след 7 юни – както за вътрешната политика, така и за политиката на Турция в Близкия изток. Вероятната коалиция на ПСР и ПНД (наследник на "Сивите вълци") може да засили националистическите тенденции в партията на Ердоган и да доведе до сериозни сътресения, а в най-лошия случай и възобновяване на сблъсъците между ПКК и турските сили за сигурност.

Разбъркването на картите повдига въпроси за икономиката, а оттам и търговските отношения със съседни страни. Непосредствено след изборите турската лира изгуби 5% от стойността си спрямо долара, най-ниско ниво от два месеца насам. Неяснотата кой и как ще поеме отговорността за управлението тревожи инвеститорите, които досега се притесняваха от намесата на Ердоган в политиката на Централната банка и регулаторните агенции. Споменът за нестабилните коалиционни правителства от 90-те и цикличните рецесии е жив. Зависимостта от външно финансиране прави уязвима турската икономика, която в последните години забави годишните си темпове на растеж до около 3% от БВП. Допълнително свиване ще повлияе на българския износ за съседите.

Ход с царя

Иронията в цялата ситуация е, че въпреки тактическия неуспех на ход отново е Ердоган. Фрагментираният парламент превръща президента в необходим арбитър. Той може отговорно да способства за образуването на стабилно правителство. Или пък, играейки ва банк, да предизвика криза и нови избори. Подобно решение води до рискове и неизвестни, а нищо чудно ПСР да изгуби още парламентарни мандати.

Управляващата партия може да извлече определени ползи в зависимост от поведението на Ердоган. В неин дългосрочен интерес е да си извоюва повече самостоятелност. Това значи превес на технократи като вицепремиера Али Бабаджан и финансовия министър Мехмед Шимшек, зад които стои и премиерът Давутоглу. Не е изключено и в политиката да се завърне бившият президент Абдула Гюл, който е свързван с реформисткия и прозападен период в развитието на партията (2002 - 2009). И без мнозинство ПСР си остава най-важната политическа сила в Турция. Въпросът е накъде ще поеме оттук нататък.

Въпреки скандала около публикация във вестник "Джумхуриет" за доставките на оръжие за радикални милиции в Сирия, външната политика и връзките със съседните страни останаха някак встрани в изборната надпревара. За разлика от юни 2011 г. - по обясними причини - не чухме и гръмки речи от типа на "Сараево победи така, както победи Истанбул. Бейрут, така както Измир". За разлика от тогава днес Турция е изправена в нелека ситуация. В близост границите й бушуват кръвопролитни конфликти: Сирия, Ирак, Източна Украйна, Йемен. Все още не е видна нова стратегия, която да замени политиката на постъпателна икономическа интеграция и задълбочаване на взаимозависимостта със съседни държава ("нулеви проблеми със съседите").

Скоро ще разберем дали и изборният неуспех ще смекчи враждебното говорене на Ердоган по адрес на Запада. Медии, близки на управляващите, вече посочиха с пръст неназовани външни сили. Самият държавен глава запази неколкодневно мълчание, преди да призове в четвъртък партиите да преодолеят различията си и да формират бързо правителство. При всички положения трябва да разграничаваме думите и поведението. С растящата несигурност в Близкия изток отношенията със западните съюзници придобиха нова важност. През февруари например САЩ и Турция се споразумяха да обучават съвместно подразделения на сирийските бунтовници. След много пазарлъци и напрежение се очертава и сделка за използване на военновъздушната база в Инджирлик за удари по самопровъзгласената Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) от американски безпилотни самолети (дронове).

Налице са също така положителни стъпки спрямо ЕС, които при това имат и значение за турско-българските отношения. През последната година Анкара задълбочи и връзките си с разузнавателните служби на редица страни членки във връзка с техни граждани, които постъпват в редовете на ИДИЛ. Както знаем, България се оказва транзитна страна за много от тях. Има и развитие в икономическите отношения. През май Анкара и Брюксел се споразумяха да актуализират и да задълбочат Митническия съюз, който е в сила от 1996 г. Със сигурност в него ще влязат и нови области – включително в сектора на услугите. Това създава възможности за постигане на договорка по чувствителни въпроси за София като разрешителните за превоз.

Всичко това, разбира се, не означава, че ни очаква някакъв пробив или завой в отношенията на Турция и външния свят вследствие на изборите. Но със сигурност частичният успех на демократичния процес в нашата югоизточна съседка създава по-добра цялостна атмосфера и наред с рисковете отваря и нови възможности.

*Д-р Димитър Бечев е преподавател в СУ и London School of Economics

През последните години авторитарните тенденции в Турция направиха особено модни сравненията между Тайип Ердоган и Владимир Путин. Парламентарните избори миналата неделя показаха, че подобни паралели между Турция и режима в Русия не са съвсем уместни. Несъвършената демокрация в югоизточната ни съседка, която има десетилетни корени, проработи. Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) получи жълт картон от избирателите, а планът на Ердоган да въведе с конституционна промяна президентски модел на управление претърпя неуспех.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    brick40 avatar :-|
    bricky

    Фанатичните комуняги и путинофили могат да си дрънкат каквито си искат глупости, но по-добро нещо от демокрацията не е измислено. Турците почват да го разбират, по-бързо от руснаците.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK