Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 12 юни 2015, 17:27, 6772 прочитания

Парадоксът на Ердоган

Какви са непосредствените икономически предизвикателства пред Анкара

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Вместо просто да обуздаят президентските амбиции на Реджеп Тайип Ердоган, изборите в неделя сринаха парламентарното мнозинство на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) за пръв път в историята ѝ. Вместо да реагират позитивно на първото, пазарите и инвеститорите се уплашиха панически от второто.

В понеделник основният индекс на турската борса BIST 100 изгуби 8,15% от стойността си, а лирата падна с 5% до 2,81 за един американски долар. Това заличи 82 млрд. лири ($29,93 млрд.) от турската икономика. Стратегът на J.P. Morgan Asset Management по глобални пазари Дейвид Стъбс обобщи пред WallStreet Journal парадоксалната наглед реакция на пазарите към загубата за Ердоган. "В развиващите се пазари инвеститорите обичат сигурността и силното лидерство, а точно това в момента липсва в Турция. Тя е една от петте крехки развиващи се икономики, при това е в трудна икономическа ситуация и затова последното нещо, от което се нуждае сега, е подобна несигурност", казва Стъбс. Той описва парадокса на държавник, който, от една страна, за почти 13 години управление увеличи с 68% обема на турската икономика и я направи 18-ата най-голяма в света, но, от друга, я доведе до "трудна икономическа ситуация".


Тази ситуация се изразява в забавяне на икономическия ръст до 2,9% през 2014 г., увеличаване на безработицата до 11,4%, хронично пълзяща инфлация и спад на лирата спрямо долара с 15% само от началото на тази година. За икономически гигант като Турция, който се крепи на вътрешното потребление и строителството, това е тежко. Отделно, валутните резерви на турската централна банка са едва $35 млрд., а външните дългове на държавния и частния сектор - над $430 млрд. Само тази година турските банки трябва да платят над $95 млрд. външен дълг. При спестявания, равни на едва 13% от $800-милиардната икономика, частните трезори вероятно ще търсят финансиране отвън. Това ще стане в момент, когато Федералният резерв на САЩ дава признаци, че ще вдигне лихвата.

Всичко това "се оформя като христоматиен пример за перфектна буря", казва Нийл Шиъринг от Capital Economics пред Daily Telegraph. Според него увеличаването на външната задлъжнялост на банковия сектор прави както трезорите, така и реалната икономика изключително чувствителни към външни шокове. "Години наред Турция имаше огромни дефицити по платежния баланс, но сега изгуби контрол над тях. Сега не може да се спаси с просто обезценяване на лирата, защото това ще направи още по-трудно обслужването на доларовия й дълг. Турция е в капан", смята Шиъринг.

Капанът се състои от евентуалното увеличаване на американската лихва, нуждата на Турция от външно финансиране и измерената през май 8% инфлация на годишна база. За да го избегне, Турция трябва да вдигне основния лихвен процент. Вместо това нейният гуверньор Ердем Башчъ, когото Ердоган наричаше "предател", се принуди под политически натиск да намали лихвата от 8,25% през януари до 7,50%.



След изборния удар за партията на президента Башчъ има възможност да вдигне основната лихва. Това ще намали напомпването на икономическите показатели чрез евтино финансиране и ще успокои пазара на недвижими имоти, който дава признаци на прегряване. Проблемът е, че тези мерки ще ударят основно по електората на ПСР. За разрешаване на дилемата Башчъ може да намери неочакван, но и трудно предвидим, партньор в лицето на Девлет Бахчели, лидера на крайнодясната Партия на националистическото движение и евентуален бъдещ коалиционен партньор. Неговата предизборна платформа призоваваше за структурни реформи в икономиката и финансите на страната.

Вероятно не само Бахчели, но и всички парламентарни сили са наясно с дилемата "трудно оздравяване или затъване чрез популизъм" и това ги кара да пристъпват с неохота към коалиционните преговори. Това изнервя допълнително инвеститорите, защото "при развиващите се пазари може и да ти се размине, ако имаш лоша макроикономическа основа със стабилна политика, но ако политиката се разклати, няма излизане от тресавището", заключава Шиъринг.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Орбан се пошегува с декларацията на страни от ЕС за опасността от диктатура в Унгария 1 Орбан се пошегува с декларацията на страни от ЕС за опасността от диктатура в Унгария

В петък и България подкрепи абстрактния документ срещу използването на кризата с коронавируса за подкопаване на демокрацията

3 апр 2020, 1208 прочитания

Икономика след пандемията 1 Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

3 апр 2020, 1957 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Гърция се надява на сделка до 18 юни, Брюксел вече не изключва фалит

Преговорите между Атина и кредиторите й навлизат в най-важния период

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10