Парадоксът на Ердоган
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парадоксът на Ердоган

В понеделник основният индекс на турската борса BIST 100 изгуби 8,15% от стойността си, а лирата падна с 5% до 2,81 за един американски долар. Това заличи 82 млрд. лири ($29,93 млрд.) от турската икономика.

Парадоксът на Ердоган

Какви са непосредствените икономически предизвикателства пред Анкара

6891 прочитания

В понеделник основният индекс на турската борса BIST 100 изгуби 8,15% от стойността си, а лирата падна с 5% до 2,81 за един американски долар. Това заличи 82 млрд. лири ($29,93 млрд.) от турската икономика.

© Murad Sezer


Вместо просто да обуздаят президентските амбиции на Реджеп Тайип Ердоган, изборите в неделя сринаха парламентарното мнозинство на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) за пръв път в историята ѝ. Вместо да реагират позитивно на първото, пазарите и инвеститорите се уплашиха панически от второто.

В понеделник основният индекс на турската борса BIST 100 изгуби 8,15% от стойността си, а лирата падна с 5% до 2,81 за един американски долар. Това заличи 82 млрд. лири ($29,93 млрд.) от турската икономика. Стратегът на J.P. Morgan Asset Management по глобални пазари Дейвид Стъбс обобщи пред WallStreet Journal парадоксалната наглед реакция на пазарите към загубата за Ердоган. "В развиващите се пазари инвеститорите обичат сигурността и силното лидерство, а точно това в момента липсва в Турция. Тя е една от петте крехки развиващи се икономики, при това е в трудна икономическа ситуация и затова последното нещо, от което се нуждае сега, е подобна несигурност", казва Стъбс. Той описва парадокса на държавник, който, от една страна, за почти 13 години управление увеличи с 68% обема на турската икономика и я направи 18-ата най-голяма в света, но, от друга, я доведе до "трудна икономическа ситуация".

Тази ситуация се изразява в забавяне на икономическия ръст до 2,9% през 2014 г., увеличаване на безработицата до 11,4%, хронично пълзяща инфлация и спад на лирата спрямо долара с 15% само от началото на тази година. За икономически гигант като Турция, който се крепи на вътрешното потребление и строителството, това е тежко. Отделно, валутните резерви на турската централна банка са едва $35 млрд., а външните дългове на държавния и частния сектор - над $430 млрд. Само тази година турските банки трябва да платят над $95 млрд. външен дълг. При спестявания, равни на едва 13% от $800-милиардната икономика, частните трезори вероятно ще търсят финансиране отвън. Това ще стане в момент, когато Федералният резерв на САЩ дава признаци, че ще вдигне лихвата.

Всичко това "се оформя като христоматиен пример за перфектна буря", казва Нийл Шиъринг от Capital Economics пред Daily Telegraph. Според него увеличаването на външната задлъжнялост на банковия сектор прави както трезорите, така и реалната икономика изключително чувствителни към външни шокове. "Години наред Турция имаше огромни дефицити по платежния баланс, но сега изгуби контрол над тях. Сега не може да се спаси с просто обезценяване на лирата, защото това ще направи още по-трудно обслужването на доларовия й дълг. Турция е в капан", смята Шиъринг.

Капанът се състои от евентуалното увеличаване на американската лихва, нуждата на Турция от външно финансиране и измерената през май 8% инфлация на годишна база. За да го избегне, Турция трябва да вдигне основния лихвен процент. Вместо това нейният гуверньор Ердем Башчъ, когото Ердоган наричаше "предател", се принуди под политически натиск да намали лихвата от 8,25% през януари до 7,50%.

След изборния удар за партията на президента Башчъ има възможност да вдигне основната лихва. Това ще намали напомпването на икономическите показатели чрез евтино финансиране и ще успокои пазара на недвижими имоти, който дава признаци на прегряване. Проблемът е, че тези мерки ще ударят основно по електората на ПСР. За разрешаване на дилемата Башчъ може да намери неочакван, но и трудно предвидим, партньор в лицето на Девлет Бахчели, лидера на крайнодясната Партия на националистическото движение и евентуален бъдещ коалиционен партньор. Неговата предизборна платформа призоваваше за структурни реформи в икономиката и финансите на страната.

Вероятно не само Бахчели, но и всички парламентарни сили са наясно с дилемата "трудно оздравяване или затъване чрез популизъм" и това ги кара да пристъпват с неохота към коалиционните преговори. Това изнервя допълнително инвеститорите, защото "при развиващите се пазари може и да ти се размине, ако имаш лоша макроикономическа основа със стабилна политика, но ако политиката се разклати, няма излизане от тресавището", заключава Шиъринг.

Вместо просто да обуздаят президентските амбиции на Реджеп Тайип Ердоган, изборите в неделя сринаха парламентарното мнозинство на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) за пръв път в историята ѝ. Вместо да реагират позитивно на първото, пазарите и инвеститорите се уплашиха панически от второто.

В понеделник основният индекс на турската борса BIST 100 изгуби 8,15% от стойността си, а лирата падна с 5% до 2,81 за един американски долар. Това заличи 82 млрд. лири ($29,93 млрд.) от турската икономика. Стратегът на J.P. Morgan Asset Management по глобални пазари Дейвид Стъбс обобщи пред WallStreet Journal парадоксалната наглед реакция на пазарите към загубата за Ердоган. "В развиващите се пазари инвеститорите обичат сигурността и силното лидерство, а точно това в момента липсва в Турция. Тя е една от петте крехки развиващи се икономики, при това е в трудна икономическа ситуация и затова последното нещо, от което се нуждае сега, е подобна несигурност", казва Стъбс. Той описва парадокса на държавник, който, от една страна, за почти 13 години управление увеличи с 68% обема на турската икономика и я направи 18-ата най-голяма в света, но, от друга, я доведе до "трудна икономическа ситуация".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 2
    ss avatar :-|
    SS

    ...За икономически гигант като Турция, който се крепи на вътрешното потребление и строителството, това е тежко. Отделно, валутните резерви на турската централна банка са едва $35 млрд., а външните дългове на държавния и частния сектор - над $430 ...

    С две думи - колос с глинени крака !

  • 3
    velian avatar :-|
    volarok

    Дойде време да обръснт мустака на Ердо.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    shule avatar :-|
    shule

    Слава богу,че турският културен елит успя да спре "похода" на Ердоган към превръщането на Турция в ислямски емират.Той беше отишъл твърде далеч в потъпкването на делата и заветите на един от най големите политици, държавници и реформатори от края на 19 и началото на 20 век Кемал Ататюрк.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK