ЕС има "извънреден план" за гръцки провал

Целта е да се ограничи изтичането на капитали от страната

Гръцкият премиер Алексис Ципрас обсъжда с лидера на опозиционната "То потами" Ставрос Теодоракис ходовете на Гърция в оставащите малко дни до ключово разплащане с МВФ
Гръцкият премиер Алексис Ципрас обсъжда с лидера на опозиционната "То потами" Ставрос Теодоракис ходовете на Гърция в оставащите малко дни до ключово разплащане с МВФ    ©  Reuters
Гръцкият премиер Алексис Ципрас обсъжда с лидера на опозиционната "То потами" Ставрос Теодоракис ходовете на Гърция в оставащите малко дни до ключово разплащане с МВФ
Гръцкият премиер Алексис Ципрас обсъжда с лидера на опозиционната "То потами" Ставрос Теодоракис ходовете на Гърция в оставащите малко дни до ключово разплащане с МВФ    ©  Reuters

Европейският съюз е решил да приложи "извънреден план", в случай че Гърция не постигне споразумение с международните си кредитори до края на седмицата, не успее да изплати до 30 юни 1,6 млрд. евро на МВФ и се наложи да напусне еврозоната. Това твърди германският в. Süddeutsche Zeitung, без да посочва източник. Планът има за цел да предотврати изтичане на капитали от Гърция. Аналогични ограничения бяха наложени на Кипър по време на финансовата криза от 2013 г. и отменени изцяло този март. Подобни мерки включват ограничаване на тегленията от банкомати, както и на електронните транзакции с чужбина, припомня изданието.

Последен шанс

До мярката може да се стигне, ако Гърция и кредиторите не се споразумеят по реформи, срещу които Атина да получи последния транш от 7.2 млрд. евро, блокирани от няколко месеца. Кредиторите искат от Гърция само до края на тази година фискални мерки за 3 млрд. евро и орязване на предсрочните пенсии (за ранно пенсиониране) с 900 млн. евро (0.5% от гръцкия БВП) през 2015 г. и с още 1.8 млрд. евро (1% от гръцкия БВП) през 2016 г. Гръцкият премиер Ципрас е против пипането на пенсиите, но принципно е съгласен с предложения първичен бюджетен излишък от 1% за тази година и 2% за 2016 г. Гръцкият преговорен екип, воден от заместник-министъра на икономиката Янис Драгасакис, отнесе в неделя контрапредложение (виж карето). Брюксел не го прие и хвърли вината върху Гърция, като заяви, че остава да се намерят взаимно приемливи мерки за намаляване на разходите с още 1.2 млрд. евро за тази година.

След провала на преговорите в неделя източници от ЕС посочиха срещата на еврогрупата в четвъртък като "последно усилие" за разрешаване на различията. Това е така, понеже еврогрупата трябва да одобри разблокирането на средствата срещу реформите. След това мерките трябва да бъдат ратифицирани от гръцкия парламент, а парите - отпуснати след срещата на ЕС на върха, която е на 25 юни.

Втвърдяване на тона

Два дни преди срещата на еврогрупата двете страни втвърдиха тона на изявленията си. Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис заяви, че не възнамерява да направи нови, по-гъвкави предложения на срещата в четвъртък, "понеже еврогрупата не е правилното място за представяне на предложения, които не са обсъждани и договорени първо на по-ниско ниво". Пред германския в. Bild министърът повтаря желанието си въпросът да бъде уреден с личното участие на германския канцлер Ангела Меркел. Той настоява от нея да отправи "обнадеждаващо послание" към Гърция с цел да се сложи край на строгата фискална политика.

В същото време премиерът Ципрас се срещна във вторник на обяд последователно с лидера на опозиционната партия "То потами" Ставрос Теодоракис, новоизбраната лидерка на ПАСОК Фофи Генимата и депутатката от "Нова демокрация" Дора Бакояни, преди да събере парламентарната група на СИРИЗА. Изходът от срещите не беше веднага публично оповестен, като стана известно, че Теодоракис е посъветвал Ципрас да сключи колкото се може по-скоро сделка с кредиторите. Той е казал на премиера, че гръцката икономика е отчайващо близко до края и хората страдат от постоянното отлагане на споразумението.

Във вторник Ципрас заяви, че Атина търси жизнеспособна и дългосрочна сделка с кредиторите, която ще извади страната от икономическата криза, но е изправена пред безизходица по проблема с преструктуриране на дълга. Според него е изключително важно да се сложи край на този порочен кръг и да не сключва сделка, "която след шест месеца ще ни върне на същото място".

Фискалните контрапредложения на Атина

Вестник "Катимерини" разкри подробности от гръцката оферта. Тя включва извънреден данък от 12% за всички компании с печалба над 1 млн. евро. Той ще се внесе на две равни части през 2015 и 2016 г. и ще вкара в хазната общо 600 млн. евро. Първоначалното предложение на Атина беше да се обложат фирмите с печалба над 5 млн. евро. Гърция освен това е съгласна с предложението на еврокомисията да увеличи корпоративния данък от 26% на 29%. Предлага се и увеличение на "солидарния данък", който плащат всички гърци с годишен доход над 12 хил. евро. За групата с доходи до 20 хил. евро той ще бъде 0.7%. За тези с доходи над 500 хил. евро годишно се предвиждат 8%. Това трябва да вкара 220 млн. евро тази година и 250 млн. евро догодина. Предвижда се увеличение на "данък лукс", с който се облагат например собствениците на яхти. Това трябва да осигури по 47 млн. евро за двете години. Колкото до ДДС, Атина предлага три ставки - 6, 13 и 23%. С първата се облагат лекарства, книги и театър. Във втората влизат вестници, списания, основни и пресни хранителни продукти, електричество, водоснабдяване, хотели и ресторанти. Третата е за всички останали стоки и услуги. Колкото до пенсиите, от тях Гърция предлага да реализира съкращения от по едва 71 млн. евро годишно.