С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
11 19 юни 2015, 17:17, 11615 прочитания

Новите гости на Германия

Как и защо бизнесът иска бързо включване на бежанците в пазара на труда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Ако втората половина на годината прилича на първата, в оставащите месеци 1900 души ще се удавят в Средиземно море, а други 100 000 ще го прекосят в опит да избягат от войни или преследване и да намерят нов живот в Европа. Голяма част от тях ще отнесат мечтите и знанията си в Германия. Федералното правителство очаква общо 400 000 души да подадат през 2015 г. документи за статут на бежанци. И ако за тях Германия е обетованата земя, за местната индустрия тези хора в трудоспособна възраст са ценен актив.

Затова германският бизнес поиска от Берлин да улесни достъпа на бежанци и търсещи убежище да трудовия пазар на страната. "Много от онези хора, които са се озовали при нас, бягайки от война или преследване, ще останат тук дълго или завинаги. Затова е в интерес на всички да направим възможното, за да могат тези хора да се интегрират на пазара на труда", казва Инго Крамер, председател на най-голямата германска асоциация на работодателите BDA, която представлява над един милион фирми и предприятия с общо над 20 млн. служители.


BDA заедно с Германската индустриално-търговска камара DIHK призоваха управляващите да ускорят и облекчат процедурата, по която бежанци или хора, които още нямат постоянен статут, да получават разрешително за работа. Към момента това искане засяга пряко около 250 000 души, или не повече от 0.5% от всички 44.5 млн. трудещи се в Германия, обяснява пред "Капитал" д-р Видо Гайс, главен икономист на кьолнския Institut der deutschen Wirtschaft (IW). Колкото и да е незначително съотношението, въпросът има няколко аспекта, които правят битката на германския бизнес за бежанците по-важна, отколкото изглежда на пръв поглед.

На първо място, вливането на стотици хиляди енергични и млади бежанци на трудовия пазар ще ги направи независими от социални помощи, посочва д-р Гайс. Това, че ще работят легално, ще пресече притока на пари за черния пазар. А това, че ще бъдат полезни, ще им възвърне човешкото достойнство, но и ще им помага да пращат пари в родината си, което за много страни, включително и България, е сериозен източник на външни капитали. Не на последно място, добрите резултати от интегрирането на бежанците може да се повторят с икономическите имигранти. И това е причината две от най-големите сдружения на бизнеса да лобират в четвъртък пред канцлера Ангела Меркел за хора, които съответстват на едва 0.5% от цялата работна ръка.

Хроничен недостиг



През 2014 г. в Германия е имало 137 100 вакантни места за висококвалифицирани кадри като техници, инженери и компютърни специалисти. Според прогнози на нюрнбергския Institut fuer Arbeitsmarkt und Berufsforschung (IAB) работната ръка общо в Германия ще намалее с 6.5 млн. души през 2025 г., за да стигне едва 29 млн. души през 2050 г. Затова трудовият пазар се нуждае  от нови попълнения - както от нискоквалифицирани хора, така и от онези, които ще получат образование в германски университет или обучение в местна фирма. Експертите от нюрнбергския институт смятат, че Германия ще може да запази икономическия си ръст само ако посреща над 490 000 нови имигранти годишно.

През 2012 г. например страната прие рекордните за последните десетилетия един милион имигранти. Само че всеки втори от тях идва от други европейски страни - от Испания и Гърция до Полша и България. Повечето от тези хора най-вероятно ще си тръгнат веднага, щом икономическото състояние на страните им укрепне. Затова Германия се нуждае от имигранти от трети страни. През 2014 г. малко над 100 000 души извън ЕС са избрали да търсят законно работа в страната, като приблизително 3000 от тях са били висококвалифицирани специалисти. Освен езика основният проблем пред тях са били бюрократичните спънки.

Затова с искането си за реформи сега бизнесът преследва две цели - краткосрочна и дългосрочна. Първата е да вкара възможно най-бързо в индустриалната машина всеки квалифициран човек сред десетките хиляди, които получават бежански статут. Втората е чрез тях да изработи това, което д-р Гайс нарича "култура на гостоприемство" не само към хората, напуснали родината си заради война, но и към онези икономически имигранти, които просто са избрали да се трудят в Германия. "В момента общественото мнение у нас често бърка тези две категории хора", казва пред "Капитал" Марк Фалак от Forschungsinstitut zur Zukunft der Arbeit (IZA) в Бон.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Сър Робърт Купър: Най-доброто, което ЕС може да направи с Турция и Русия, е да изчака Сър Робърт Купър: Най-доброто, което ЕС може да направи с Турция и Русия, е да изчака

Британският дипломат и бивш съветник на върховните представители на ЕС по външната политика пред "Капитал"

15 ное 2019, 298 прочитания

Какво друго по света: няколко любопитни идеи Какво друго по света: няколко любопитни идеи

Вино отлежава в Космоса; Хакери "превземат" гласов асистент и с лазер; Нов живот за орбиталните отпадъци

15 ное 2019, 542 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Русия ще финансира гръцкото продължение на "Турски поток"

На срещата между Путин и Ципрас не е била поискана финансова помощ от гръцка страна

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10