Новите гости на Германия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новите гости на Германия

Берлин очаква над 400 000 души да подадат през 2015 г. молба за бежански статут в страната.

Новите гости на Германия

Как и защо бизнесът иска бързо включване на бежанците в пазара на труда

11854 прочитания

Берлин очаква над 400 000 души да подадат през 2015 г. молба за бежански статут в страната.

© Reuters


Ако втората половина на годината прилича на първата, в оставащите месеци 1900 души ще се удавят в Средиземно море, а други 100 000 ще го прекосят в опит да избягат от войни или преследване и да намерят нов живот в Европа. Голяма част от тях ще отнесат мечтите и знанията си в Германия. Федералното правителство очаква общо 400 000 души да подадат през 2015 г. документи за статут на бежанци. И ако за тях Германия е обетованата земя, за местната индустрия тези хора в трудоспособна възраст са ценен актив.

Затова германският бизнес поиска от Берлин да улесни достъпа на бежанци и търсещи убежище да трудовия пазар на страната. "Много от онези хора, които са се озовали при нас, бягайки от война или преследване, ще останат тук дълго или завинаги. Затова е в интерес на всички да направим възможното, за да могат тези хора да се интегрират на пазара на труда", казва Инго Крамер, председател на най-голямата германска асоциация на работодателите BDA, която представлява над един милион фирми и предприятия с общо над 20 млн. служители.

BDA заедно с Германската индустриално-търговска камара DIHK призоваха управляващите да ускорят и облекчат процедурата, по която бежанци или хора, които още нямат постоянен статут, да получават разрешително за работа. Към момента това искане засяга пряко около 250 000 души, или не повече от 0.5% от всички 44.5 млн. трудещи се в Германия, обяснява пред "Капитал" д-р Видо Гайс, главен икономист на кьолнския Institut der deutschen Wirtschaft (IW). Колкото и да е незначително съотношението, въпросът има няколко аспекта, които правят битката на германския бизнес за бежанците по-важна, отколкото изглежда на пръв поглед.

На първо място, вливането на стотици хиляди енергични и млади бежанци на трудовия пазар ще ги направи независими от социални помощи, посочва д-р Гайс. Това, че ще работят легално, ще пресече притока на пари за черния пазар. А това, че ще бъдат полезни, ще им възвърне човешкото достойнство, но и ще им помага да пращат пари в родината си, което за много страни, включително и България, е сериозен източник на външни капитали. Не на последно място, добрите резултати от интегрирането на бежанците може да се повторят с икономическите имигранти. И това е причината две от най-големите сдружения на бизнеса да лобират в четвъртък пред канцлера Ангела Меркел за хора, които съответстват на едва 0.5% от цялата работна ръка.

Хроничен недостиг

През 2014 г. в Германия е имало 137 100 вакантни места за висококвалифицирани кадри като техници, инженери и компютърни специалисти. Според прогнози на нюрнбергския Institut fuer Arbeitsmarkt und Berufsforschung (IAB) работната ръка общо в Германия ще намалее с 6.5 млн. души през 2025 г., за да стигне едва 29 млн. души през 2050 г. Затова трудовият пазар се нуждае  от нови попълнения - както от нискоквалифицирани хора, така и от онези, които ще получат образование в германски университет или обучение в местна фирма. Експертите от нюрнбергския институт смятат, че Германия ще може да запази икономическия си ръст само ако посреща над 490 000 нови имигранти годишно.

През 2012 г. например страната прие рекордните за последните десетилетия един милион имигранти. Само че всеки втори от тях идва от други европейски страни - от Испания и Гърция до Полша и България. Повечето от тези хора най-вероятно ще си тръгнат веднага, щом икономическото състояние на страните им укрепне. Затова Германия се нуждае от имигранти от трети страни. През 2014 г. малко над 100 000 души извън ЕС са избрали да търсят законно работа в страната, като приблизително 3000 от тях са били висококвалифицирани специалисти. Освен езика основният проблем пред тях са били бюрократичните спънки.

Затова с искането си за реформи сега бизнесът преследва две цели - краткосрочна и дългосрочна. Първата е да вкара възможно най-бързо в индустриалната машина всеки квалифициран човек сред десетките хиляди, които получават бежански статут. Втората е чрез тях да изработи това, което д-р Гайс нарича "култура на гостоприемство" не само към хората, напуснали родината си заради война, но и към онези икономически имигранти, които просто са избрали да се трудят в Германия. "В момента общественото мнение у нас често бърка тези две категории хора", казва пред "Капитал" Марк Фалак от Forschungsinstitut zur Zukunft der Arbeit (IZA) в Бон.

Работници от всички страни

За да постигне тези цели, в последните няколко години страната улесни достъпа на търсещите убежище до трудовия пазар. Днес на теория всеки подал документи за бежанец може да получи законна работа след три месеца престой в Германия, ако за нея няма кандидат с германски паспорт и това бъде удостоверено от Федералната агенция по труда, обяснява д-р Гайс. След 15 месеца този човек може да получи всяка позиция без атестат от агенцията. За онези, които нямат бежански статут, но не могат да бъдат депортирани, съответните срокове са една и четири години. На практика обаче несигурността пред всеки от тези хора дали и кога ще получи статут, или ще бъде върнат в родината си, кара фирмите да не ги наемат или взимат на обучение, допълва Гайс.

Сред мерките, които бизнесът поиска сега от Берлин, бе държавата да гарантира, че търсещи убежище, които са пристигнали в Германия като малолетни и са получили образование в страната, няма да бъдат гонени, след като навършат пълнолетие. Нещо повече - "тази правна сигурност трябва да гарантира и намирането на работа след това", казва Инго Крамер, цитиран от DPA.

Така политиките на Берлин и нуждите на бизнеса дават плът на новата кръв, от която Германия се нуждае. За разлика от милионите следвоенни гастарбайтери (от немски - гостуващи работници) от Турция, Гърция, Италия, Испания, Португалия и другаде, помогнали с ръцете си на германската икономика, днес страната се нуждае повече от умовете, отколкото от мускулите на новите гости. Затова Германия отваря по-охотно вратите си за онези, които имат квалификации, особено ако те са придобити в страната. Точно както постъпва вече с имигрантите от ЕС и както иска да започне да постъпва с най-желаната от германския бизнес група - тази на икономическите имигранти от трети страни. Така усилията за трудова интеграция на бежанците се виждат като стъпка към по-дълготрайната цел за устойчива икономика.

Много страни в Европа, която застаряват подобно на Германия, имат причини да гледат внимателно как се справя тя. Особено в момент, когато конфликтите по границите на континента карат милиони да търсят спасение. Макар малка част от тях да стигат до Европа, едва пет европейски страни - Франция, Германия, Швеция, Италия и Унгария, поемат цели 75% от кандидатите за статут на бежанци. Берлин е сред поддръжниците на плана на Европейската комисия за солидарно разпределяне на кандидатите за убежище сред 28-те, като всяка страна членка приеме част от тях на квотен принцип. Германия подкрепя и френското искане за система, която да разделя бягащите от войни и влизащите без документи икономически имигранти, за да могат последните да бъдат връщани. Докато ЕС остава разделен по предложението за квоти, големият и смислен разговор по темата какво да се прави с прииждащите хора предстои. И опитът за включване на бежанците на трудовия пазар в Германия е добър пример, че не само те имат нужда от Европа, но и тя от тях. 


11 коментара
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Който иска нека да приема емигранти в ЕС. За държавите с висока безработица и ниски доходи си е проблем. Затова трябват ясни критерии. Например ако държава Х е с население 10% от това на ЕС и БВП е 5% от това на ЕС то могат да се пратят\оставят максимум 7.5% от всички кандидати за бежанци.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    i_petrov avatar :-|
    i_petrov

    Както се казва Е...Х му М.....А.Я елате пиленца при батко в заводите да ви схруска сладко сладко (то през годините няма промени в много неща) :)))))))))))))

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#1] от "Боян Дуков":

    Чрез харченето на заплатата си всеки нов работещ създава потребление за още едно работно място със същата добавена стойност. Случаят на Германия е противоположният на България, където спиралата се е завъртяла наобратно - емигрират работещите, след тях затварят магазини, училища, услуги и т.н. до пълно обезлюдяване и колапс на районите.

  • 4
    peni1948 avatar :-|
    Peni Radulov

    Само добре работещата"немска"машина може да внедри работещите работещите емигранти в своята сфера!?Защото те стават послушни роботчета в Германия,но там нито полиция нито съдебни органи пипат с ръкавици!?Но нека да поживеят и ще им домилее родината им!!!!

  • 5
    james_russell avatar :-@
    Петър

    Язък за светлия ни европейски генофонд! След няколкостотин години Европа ще е черна!

  • 6
    fred avatar :-|
    Fred

    Искат квалифицираните емигранти но не искат циганите ни които уж имат правото на свободно придвижване като страна член от ЕС. Изводите си правете сами. И нещо важно, при това "квотно разпределение" да не се окаже, че те си подбират кои да вземат и в крайна сметка при нас да остане боклукът.

    Освен това правилно се забеляза, че критериите трябва да отчитат и способността на страната да приема бежанци, включително икономическото положение и етническият състав. И категорично не съм съгласен това да се постави на бизнес основа, т.е. "ние не ги искаме затова ето ви пари за да останат при вас".

  • 7
    ssdd avatar :-|
    ssdd

    Абе тая простотия че германския бизнес има нужда от неграмотни мързеливци, без трудови навици, от къде я изсмукахте?
    Или статията е преписана от фондация от някой специалист от фондация Америка за Германия.

  • 8
    abdulhazred avatar :-|
    abdulhazred

    Аз толкова години работя с германци и не съм видял да наемат хора, които не знаят езика.

    В най-добрия случай ако се работи в екип или група от няколко човека, правят компромис, но ако поне половината разбират и говорят немски поне на средно ниво.

    Така че тази статия е пълна глупост, някой сириец или либиец да тръгне да бачка в немски завод. И как точно ще му обяснят какво трябва да работи?

  • 9
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    то хубаво, ама как да стане включването им в пазара на труда, когато са неквалифицирани. Пренесено на наша територия си е абсурд, защото собствената си работна сила не намираме как да квалифицираме, камо ли чуждестранната имигрантска работна ръка. Разликата в заплащането им не е аргумент, защото всяка квалификация струва пари.

  • 10
    fred avatar :-|
    Fred

    [quote#7:"ssdd"]Абе тая простотия че германския бизнес има нужда от неграмотни мързеливци, без трудови навици, от къде я изсмукахте? [/quote]
    Кой ти казва че ще вземат такива? Ще си ги подбират да са с квалификация, останалите остават при нас. Недей да си мислиш, че в Сирия са някакви диви племена живеещи в горите, имат си и лекари и инженери, доскоро те бяха нормална държава.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK