Великата морска стена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Великата морска стена

Пекин ускорява строежа на острови, което води до задълбочаване на старите териториални спорове

Великата морска стена

Китай заздравява с бетон териториалните си претенции в Южнокитайско море

Марина Станева, Мартин Димитров
10343 прочитания

Пекин ускорява строежа на острови, което води до задълбочаване на старите териториални спорове

© Reuters


Това, че Китай усилено строи, не е новина. Но сега не става въпрос за небостъргачи в претъпканите мегаполиси, а за изкуствени острови в оспорваното Южнокитайско море.

Зад "възстановяването" на над 2000 акра земя в последната година и половина чрез превръщането на скали и потопени рифове в острови прозират геополитически цели. Пекин заяви, че смята да използва новоизникналите образувания за мирни цели и в интерес на международната общност. Но САЩ и други страни с претенции в тази част на света се опасяват, че на тях ще бъдат разположени армейски бази и Китай ще разшири обхвата на своите военноморски и военновъздушни сили, както и на риболовния си флот. Така показната активност поражда опасения от китайските териториални амбиции и увеличава още повече напрежението в региона, който и без това е спряган за следващото бойно поле с глобални последици.

Азиатските Балкани

Китай твърди, че има "суверенно право" над по-голямата част от Южнокитайско море, но други играчи като Виетнам, Филипините, Бруней, Малайзия и Тайван също заявяват претенции. Спорът е за територия и териториални води, като архипелагът Спратли и Параселски острови са обект на желание от страна на няколко държави. Освен тях има и дузина оспорвани скали, коралови рифове и други образувания, като например плитчините Скарбъроу. В района са открити залежи на петрол и природен газ, както и рибни пасажи, които осигуряват прехраната на местното население.

Идеята за контрол над тези територии до такава степен е залегнала в колективното национално самосъзнание на китайците, че те са включени като част от границите на страната в новите международни паспорти. "Пекин сам се вкара в безизходица, когато постави Южнокитайско море на пиедестал, свърза го със суверенитета и националната гордост на китайци. Така, ако се наложи да отстъпи, трудно ще успее да убеди собствените си граждани, че подобно решение е разумно - те с право ще го приемат за отстъпление от ключов китайски интерес и от суверенитета на държавата", казва Джеймс Холмс, професор по стратегия в американския Военноморски Колеж в Нюпорт. Известната като "Линията на деветте чертички" очертава претенциите на Пекин (виж инфографиката), което на практика означава, че той предявява право не само над територии, които няколко други държави считат за свои, но и за ексклузивна икономическа зона около тях. Затова китайските морски съдове прибягват до всякакви методи, различни от директното използване на смъртоносни оръжия, като например водни оръдия, за да покажат доминацията си над цивилните и военни кораби на съседните страни.

Сега обаче Пекин сменя подхода. С бетон, пясък и стомана той се опитва да заздрави позициите си в региона и така да упражнява контрол над едни от най-натоварените световни морски пътища, през които минава годишна търговия на стойност около 5 трилиона долара. А според анализатори противоречивите китайски строителни проекти са по-мащабни и по-амбициозни от очакваното. Във вторник китайското външно министерство заяви, че страната ще завърши строежа на островите възможно най-скоро. Според него те са с отбранителна и икономическа цел, но също така от тях ще се ръководят морски издирвателни и спасителни операции, ще се провеждат изследвания като синоптична и океаноложка дейност, ще бъдат изградени маяци за безопасно корабоплаване, както и убежища за жертви на урагани. Китайските власти не дават конкретен срок за изпълнението на проектите, нито уточняват кой от седемте рифа, върху които се извършва изграждането, ще бъде завършен първи. Но в изявление се посочва, че "Китай ще е готов скоро в рамките на строителството в Южнокитайско море в области на архипелага Спратли", след което ще започне строежът на съоръжения, които "ще изпълняват съответните функции". Според наскоро публикувани сателитни снимки вече е започнало изграждането на пристанища, складове за съхранение на гориво и самолетни писти, което би позволило на Пекин да упражнява по-ефективно влияние в региона.

Правото на силния

"С тези действия Китай ясно подчертава претенциите си към територията. Сега той разполага с капацитета да построи островите и има военните способности да постави оборудване там. И това вече оказва ефект върху напрежението в региона", казва пред "Капитал" Родерик Уай, специалист по Китай от британския аналитичен институт Chatham House. Според него проблемът е, че не се знае точно за какви права ще претендира Пекин заедно със строежа на островите – дали ще иска ексклузивна икономическа зона или ще забрани на военни самолети и кораби да минават през тази област. Последното ще засегне особено силно САЩ, които отдавна настояват за свободно мореплаване, включително и на военни съдове.

Миналата година Китай ускори строежа на острови, което доведе до ескалация на старите териториални спорове и наскоро САЩ призоваха за "незабавно и постоянно спиране на дейностите" в оспорваните райони. Това бе последвано от увеличаване на напрежението между американските и китайските военноморски сили близо до архипелага Спратли през последните седмици. Командирът на Тихоокеанския флот на САЩ адмирал Хари Харис предупреди, че Пекин "създава Великата стена от пясък" в Южнокитайско море. По думите му предвид "китайския модел на провокативни действия към претенциите на по-малките държави" това повдига "сериозни въпроси относно намеренията на страната". Вашингтон вече обмисля да изпрати свои кораби и самолети на 20 км от новите острови. Тези действия показват втвърдяване на американската позиция, както и опит на Белия дом да убеди азиатските си партньори за общи действия.

"В чисто военно отношение островите няма да застрашат американското военно превъзходство в региона. Те са статични и относително малки инсталации и няма да доведат до значителна промяна по отношение на САЩ. Но ще променят нещата за съседните страни, защото така Пекин демонстрира икономическата и военната си мощ", смята Родерик Уай. Филипините вече подадоха жалба пред Постоянния арбитражен съд на ООН, но Китай заяви, че няма да се ангажира със случая. За разлика от Манила обаче, която има договор за взаимопомощ със САЩ, Виетнам не може да разчита на никого и затова в последните години се превъоръжава с руски подводници.

Китай, изглежда, предпочита двустранните преговори зад затворени врати за решаването на споровете, но останалите засегнати държави настояват за международен посредник. Скорошните опити на Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН) да разреши проблема станаха причина за сериозно разделение в организацията. Засегнатите от интересите на Китай страни неведнъж са се опитвали да поставят обща позиция в АСЕАН. Но Пекин не иска да среща обединената им съпротива и затова опитва да "разделя и управлява" регионалната структура по отношение на териториалните диспути. Въпреки че още през 2002 г. се съгласи на общ правилник за разрешаване на споровете, Китай досега винаги е успявал да предотврати сериозна обща инициатива от страна на АСЕАН.

Все още мирно, но докога

САЩ твърдят, че имат национален интерес относно мирното разрешаване на споровете в региона, който е от важно значение за световната търговия, и планират да разположат 60% от целия си военноморски флот в азиатско-тихоокеанския район до 2020 г. Пекин обаче настоява, че претенциите му са исторически обосновани и отхвърля намесата на Вашингтон. "От американска гледна точка това е част от т. нар. завой към Азия (Pivot to Asia – или ребалансиране на политиката на Вашингтон към Азия). САЩ показват, че имат дългосрочен и обвързващ интерес към азиатско-тихоокеанския район, и затова трябва да имат значителен военен потенциал, с който да подкрепят стратегията си", твърди Родерик Уай. Когато преди време тогавашният американски държавен секретар Хилари Клинтън заяви, че центърът на военната мощ на страната ще бъде пренесен от Близкия изток в Азия, нещата изглеждаха решени. Но кризите в Украйна и Сирия, както и все още недокрай разрешеният въпрос с иранската ядрена програма, забавиха процеса и практически отвързаха ръцете на Пекин.

Сега САЩ и съседите на Китай се притесняват, че Пекин може да наложи Идентификационна зона за противовъздушна отбрана (ADIZ) над Южнокитайско море, което означава, че самолетите ще трябва да се идентифицират пред китайските власти, преди да навлязат в зоната. До момента обаче напрежението не е ескалирало до необмислени военни действия в региона. А според Родерик Уай има начини да се оспорят китайските претенции: "Един от тях е това, което правят Филипините пред Постоянния арбитражен съд на ООН. Другият начин е чрез съвместни дискусии на двустранно или многостранно равнище. Но едва ли има възможност да се спре строежът на острови." Според проф. Холмс единственото, което САЩ и съюзниците им могат да направят, е да подемат отворена кампания, изградена върху правото на свободно морско и океанско корабоплаване. Но това трудно може да се случи, при положение че Вашингтон не е ратифицирал морската конвенция на ООН по морското право и заради това не може да се постави на мястото на безпристрастен арбитър и защитник на международното право.

"Ако САЩ или някоя друга морска държава се съгласи - отворено, или с бездействието си - с китайските претенции, в правно отношение те ще се превърнат в държавна практика. И от там - в част от обичайното международно право. С времето Китай ще потвърди претенциите си фактически така Южнокитайско море ще започне да бъде считано за териториални води от Китай, а не като част от общите световни богатства", заключва проф. Холмс. "Всичко се случва по условията на китайците и наблюдаваме как те променят статуквото в региона", обобщава и анализаторът от Chatham House. Засега и САЩ, и Китай, изглежда, искат да избегнат директния сблъсък. Но не се знае докога.

Кой какво иска

Това, че Китай усилено строи, не е новина. Но сега не става въпрос за небостъргачи в претъпканите мегаполиси, а за изкуствени острови в оспорваното Южнокитайско море.

Зад "възстановяването" на над 2000 акра земя в последната година и половина чрез превръщането на скали и потопени рифове в острови прозират геополитически цели. Пекин заяви, че смята да използва новоизникналите образувания за мирни цели и в интерес на международната общност. Но САЩ и други страни с претенции в тази част на света се опасяват, че на тях ще бъдат разположени армейски бази и Китай ще разшири обхвата на своите военноморски и военновъздушни сили, както и на риболовния си флот. Така показната активност поражда опасения от китайските териториални амбиции и увеличава още повече напрежението в региона, който и без това е спряган за следващото бойно поле с глобални последици.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Нищо ново под слънцето. Големите са налагали волята си от хилядолетия насам и не виждам причина това да спре от самосебе си. Хубавото покрай глобализацията обаче е, че светът става многополюсен и вече интересите поне в известна степен се балансират

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    citoyen avatar :-|
    citoyen

    Със сигурност, Виетнам няма да е хич доволен. Много конфликтна точка за двете страни.

  • 3
    bajtan avatar :-|
    dark'star

    Ето какво пише уикипедия по въпроса за архипелага
    https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%A1%D0%BF%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BB%D0%B8


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK