Докато фалитът ги раздели
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Докато фалитът ги раздели

Да, но как?

Докато фалитът ги раздели

Гърция и еврозоната имат последен шанс да се разберат, ако искат да останат заедно

7644 прочитания

Да, но как?

© Yannis Behrakis


"Чувството е сякаш си в тъмен тунел." Така висш функционер от правителството на гръцката радикална лява партия СИРИЗА описва пред "Капитал" изминалите пет месеца на безрезултатни преговори между Атина и международните й кредитори ЕС, ЕЦБ и МВФ. И светлината в края му продължава да не се вижда, след като поредната среща на финансовите министри от еврозоната на 18 юни приключи без сделка.

Така Гърция продължава да не може да получи оставащите 7.2 млрд. евро от последния транш от международната помощ за страната. Тази програма изтича на 30 юни. Това е и срокът, в който Атина трябва да плати 1.5 млрд. евро на МВФ. Съответно оставащото време, в което Гърция и еврозоната да се разберат, ако не искат да се разделят, не е никак много. Следващата възможност ще е на свиканата извънредна среща на върха на ЕС на 22 юни (редовната е на 25-26 юни). Ако и тя завърши с нов провал, обратното броене до официалния фалит на Гърция може да започне.

Нямаме пари, няма да платим

"Наследихме лоша финансова ситуация от предишния кабинет и в края на февруари нямахме пари да платим заплатите и пенсиите", казва правителственият функционер, който пожела да остане анонимен. Средства в крайна сметка се намерили с помощта на отлагането на някои публични инвестиции, свиване на правителствените разходи и по-добра събираемост на данъците. "Естествено всичко това е много лошо за икономиката. В известен смисъл е изненада, че изобщо се справихме", признава висшият правителствен служител. И съвсем откровено заявява, че Гърция вероятно няма да внесе въпросните 1.5 млрд. евро, които дължи на МВФ в края на юни: "Не е възможно да продължаваме да плащаме, ако не получим ново финансиране." Такова кредиторите на Гърция не са й давали от миналия август насам. Единствената външна поддръжка е механизмът на ЕЦБ за извънредно финансиране на гръцките банки ELA.

Различията по програмата за реформи, станали причина за спирането на помощта, остават и досега, въпреки че последното предложение от кабинета на СИРИЗА изглежда като най-сериозното четиво за Брюксел от януари насам. В него тя прави компромис с едно от настоятелните искания на кредиторите - първичният бюджетен излишък за настоящата година да е 1% вместо 0.75% от БВП, както настояваше до момента Атина. В документа се предлага и нов алтернативен източник на спестяване - 200 млн. евро от съкращения в отбраната. Към това идват мерки като 12% данък печалба за приходи над 1 млн. евро и увеличаване на редовната корпоративна ставка от 26% на 29%. Ограничаването на ранното пенсиониране трябва да донесе допълнителни 71 млн. евро.

За СИРИЗА абсолютната червена линия продължава да е нова вълна на намаляване на пенсиите, както и вдигането на ДДС ставките. "Не се намираме в началото на кризата, а в шестата й година и е много странно днес да обсъждаме някакви мерки, като игнорираме случилото се през последните години", казва за "Капитал" икономическият вицепремиер Янис Драгасакис. Той беше начело на гръцката делегация в Брюксел миналия уикенд за среща, която приключи само след 45 минути.

Редом с пенсионните съкращения и ДДС, друго противоречие между преговарящите екипи е преструктурирането на дълга, възлизащ на почти 180% от БВП. "Без икономически ръст дискусиите за реформи и финансови мерки са безсмислени. Едно споразумение трябва да каже нещо и за дълга и как Гърция ще се справи с него в бъдеще," заяви Драгасакис.

В петмесечните преговори отлагането на сроковете за крайно решение се превърна в рутина. Но този път следващите дни може наистина да се окажат последната възможност за излизане от патовата ситуация. Освен изтичането на срока на финансовата помощ няколко страни от еврозоната, включително Германия и Гърция, трябва да получат одобрение от националните си парламенти за евентуално ново споразумение. Между редовната среща на върха на ЕС и лятната ваканция на парламентите това оставя три работни дни за парафиране на сделката. Разбира се, въпросните парламенти могат да решат да отложат отпуската си с няколко дни, за да гласуват. Брюксел и Вашингтон пък биха могли теоретично да направят жест към Атина, като й преведат пари преди финализирането на договореностите. Но всичко това е въпрос на съгласуване и желание от партньори, които отдавна изглеждат изгубили търпение едни към други. 

Сигурно е едно - ако на 30-о число този месец дължимите за юни 1.5 млрд. евро не постъпят по сметката на МВФ, международната финансова институция ще счете това за неизпълнение на задълженията на Гърция. Източници от МВФ обясниха за "Капитал", че няма провизии за ново отлагане на юнското плащане. (Първоначално Атина трябваше да се издължи в четири отделни транша в течение на месеца, но в края на май реши да направи това накуп.) Така първо фондът ще изпрати съобщение, настояващо за парите. Следват формално писмо до гръцкия финансов министър, информиране на борда на МВФ, информиране на обществеността, обявяване на Гърция за неподходяща за получаване на нови кредити, замразяване на техническата помощ на фонда за страната и евентуално дори лишаване от членство в институцията. "Всичко това ще отнеме няколко години", обясни източник от МВФ, пожелал да остане анонимен, тъй като не е оторизиран да прави публични изказвания по темата. "Важното непосредствено следствие от неплащането ще са не правните действия от страна на МВФ, а как ЕЦБ и вложителите в гръцки банки ще реагират на това събитие", обяснява източникът.

Гърция в хотел "Калифорния"

Макар депозитите в гръцки банки да са вече на рекордно ниско ниво от 2009 г. насам, поне за момента в Атина никой не говори за налагане на капиталов контрол, който би могъл да бъде под формата на забрани върху тегленията в брой, банковите преводи или и двете. Подобна драстична мярка бе въведена от Кипър през 2013 г,. "Капиталов контрол в Гърция в момента няма да реши никакви проблеми", казва пред "Капитал" Ангелос Цаканикас, един от директорите на атинската Фондация за икономически и индустриални проучвания IOBE. Повечето хора вече са изтеглили парите си от банките и онова, което е останало, са главно средства за ежедневни разплащания, като например в супермаркета или на текущи домакински сметки, аргументира се той. Но според цитирани в гръцките медии данни само през изминалата седмица нови 2 млрд. евро са напуснали местните банки. Появиха се съобщения, че ЕЦБ е предупредила, че несигурността около бъдещето на Гърция е станала толкова голяма, че в понеделник гръцките банки може да не отворят. От Франкфурт, разбира се, отрекоха да са казвали нещо подобно.

Независимо от детайлите около евентуално неплащане към МВФ, то де факто би означавало, че Гърция е в състояние на фалит. Тъй като страната няма достъп до международните финансови пазари, тя не би могла да си набави средства да продължи да покрива дори текущи разходи като заплати, пенсии и финансиране на държавните здравни заведения. Това обаче няма само по себе си да я катапултира извън еврозоната, казва Цаканикас: "Фактът, че не плащаш дълга си, не означава автоматично, че трябва да смениш валутата си, но пък се отразява върху надеждността ти като държава."

В последните дни в Брюксел започнаха да се чуват изказвания, че при евентуален фалит не било задължително Гърция да напусне еврозоната. Юридически път за това така или иначе не е предвиден, заради което много коментатори иронично наричат Еврогрупата с името на хита на рокбандата Eagles от 70-те години - "Хотел Калифорния", луксозен хотел, който никога не можеш да напуснеш. Според една от теориите за смисъла на песента обаче хотел "Калифорния" е всъщност психиатричната клиника "Камарило" в американския щат Калифорния. И двете описания са подходящи за ситуацията, в която Гърция е в момента.

Не е ясно обаче как страната би могла продължи да се финансира, ако при неплатежоспособност запази еврото. Тук анализаторите предлагат различни сценарии, вариращи от печатането на собствени евробанкноти до създаването на алтернативна система за плащания, т.нар. IOUs (абревиатура от I owe you, от английски "аз ти дължа", неформален документ за дълг).

Ако пък страната реши да се върне към драхмата, това не само ще отключи огромна инфлация, но ще отнеме и време. "За да започнеш да печаташ собствена валута, са необходими 3-4 месеца подготовка", обяснява Цаканикас. Той не приема за сериозни аргументите, че връщането на старата национална валута ще реши икономическите проблеми. "Гърция има евро от около десет години, драхмата преди това беше разплащателна единица за около 200 години. Много лесно може да се докаже, че страната тогава не е била по-конкурентоспособна заради драхмата", аргументира се експертът от IOBE.

Освен чисто икономическите Гърция ще се изправи и пред сериозни политически и социални последици. На каква цена Атина ще покрие нуждите си от стоки и суровини от първа необходимост, например енергия, 60% която е от внос? Какво ще стане със заплатите и пенсиите? Как ще реагират гърците и ще има ли протести или бунтове? Какво ще се случи, ако има нови избори? Всички тези неизвестни правят варианта за обявяване на несъстоятелност изключително опасен.

За това през седмицата предупреди и Гръцката централна банка. "Провалът на преговорите... би отбелязал началото на болезнен път, който първоначално ще отведе страната до просрочване на задълженията й и в крайна сметка до нейното излизане от еврозоната, а много вероятно и от ЕС", пише в доклада на банката за монетарната политика на страната през 2014 г. и 2015 г. Отрезвителният документ очертава "неконтролируема криза", при която Гърция ще се прости с всички постижения на икономиката си след влизането в ЕС и еврозоната и ще се превърне превърне в страна парий.

За Европа това също е лош вариант за изход от настоящата ситуация, най-малкото защото би срутил доверието в непоклатимостта на европейския монетарен съюз. И опасението е, че Гърция може се превърне в опасен прецедент, който да повлече след себе си към дъното – или изхода, и други по-слаби членки на еврозоната. Политическите и моралните щети също ще се значителни – провалът на общо разрешаване на гръцката финансова криза би означавал провал на самата идея за обединена Европа.

Същевременно, както написа преди дни в блога си главният икономист на МВФ Оливие Бланшар, постигането на "устойчиво споразумение изисква трудни решения от всички страни". А висшият правителствен представител добавя, че "няма смисъл да дебатираме кой ще е по-съсипан, ако не постигнем сделка". И за кого тунелът след изхода ще се окаже по-мрачен.

 
Сделка или не:

Какви са сценариите за Гърция


1. Няма сделка - Атина пропуска плащането към МВФ, ЕЦБ спира кранчето за наливане на ликвидност в гръцките банки, следват банкова паника, капиталови ограничения и потенциално излизане на страната от еврозоната, макар да няма процедура за това (има само механизъм за напускане на ЕС).

2. Има сделка - Гърция в последния момент се съгласява с исканите от кредиторите реформи и катастрофата се разминава.

3. Агонията продължава - няма сделка, но двете страни измислят някакъв изобретателен начин да отложат най-лошото и Гърция да остане в еврозоната за момента поне.

"Чувството е сякаш си в тъмен тунел." Така висш функционер от правителството на гръцката радикална лява партия СИРИЗА описва пред "Капитал" изминалите пет месеца на безрезултатни преговори между Атина и международните й кредитори ЕС, ЕЦБ и МВФ. И светлината в края му продължава да не се вижда, след като поредната среща на финансовите министри от еврозоната на 18 юни приключи без сделка.

Така Гърция продължава да не може да получи оставащите 7.2 млрд. евро от последния транш от международната помощ за страната. Тази програма изтича на 30 юни. Това е и срокът, в който Атина трябва да плати 1.5 млрд. евро на МВФ. Съответно оставащото време, в което Гърция и еврозоната да се разберат, ако не искат да се разделят, не е никак много. Следващата възможност ще е на свиканата извънредна среща на върха на ЕС на 22 юни (редовната е на 25-26 юни). Ако и тя завърши с нов провал, обратното броене до официалния фалит на Гърция може да започне.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Крайно време е да се научим, че като се вземат пари трябва да се връщат, а като се дават само срещу обещания може да се загуби. Явно кризата покрай бума на ипотечните кредити не е била отрезвяваща и доста хора продължават да защитават тезата, че парите трябва да се създават от нищото, а не чрез иновации, предприемачество и много труд.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    selofia avatar :-|
    Селофия

    Да, прав сте, но олигархията не е на това мнение.. те си мислят - абе ям зелени джанки, ама скомината ще я хване раята, не ние..

    Като бях студентка, веднъж пред деканата видях следната обява:
    "Всички студенти, родени през 19.. години да се явят в медицинската служба за ваксинация срещу хепатит. На неявилите се следва глоба!"
    Някой шегаджия беше задраскал л-то с Р в последната дума..

    Всичко това с Тройката е прехвърхяне на загуби от идиотски инвестиции на немски, холандски и френски банки върху гърбината на Южна Европа и впоследствие - върху собствените северни избиратели под претескта на "европейска солидарност".
    Юнкер го каза веднъж - "..ние знаем какво е правилно да се направи. Не знаем как да останем на власт след това... "

    Шойбле иска гърчите да плащат, страдат, плачат... тяхната кръв, пот и сълзи... за да не му плаче също Ирландия, Испания... не дай боже Франция.. а скоро разбрах, че ЕлдьоФранс имали 10 седмици платен отпуск...
    Меркел си държи в джобчето една карта от монополи - на нея пише - "Излез от ЕЗоната с малко загуби". Швабите си играят с динамита край огъня и си мислят, че с изстискване на гръцката пъпка акнето им ще отмине... Айде да видим, като предизвикат сриване в ЕЗ и в ЕС, как ТЕХНИТЕ работещи бедни ще им бият дузпи.
    ПЕГИДА ли? Нов Хитлер може да донесат на света.. нов!
    А Голдман Сакс ще се смеят! Как успяха да съсипят еврото като алтернатива на долара зелен...

  • 3
    zxl41318986 avatar :-|
    zxl41318986

    Дълга на Гърция е генериран главно след 2002 година с около 15 милиарда годишно . Оказва се че след 2002г са се купили оръжия за около 150 милиарда . Има данни за комисионни над 10% давани на политици и олигарси за да богатеят единични корпорации. Ако се проследят парите .... То те се връщат в Германия пак . С две думи - купете ни подвпдниците , а вземете и заем за да ги купите ... С кеша платете комисионни

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    thepower avatar :-|
    The Power

    [quote#0:"Юлия Дамянова"]Макар депозитите в гръцки банки да са вече на рекордно ниско ниво от 2009 г. насам, поне за момента в Атина никой не говори за налагане на капиталов контрол, който би могъл да бъде под формата на забрани върху тегленията в брой, банковите преводи или и двете.[/quote]
    Твърдението категорично не отговаря на истината! Вече има ограничения за теглене в брой до 2000 евро на ден. Ето го репортажа на Euronews от 19.06.2015 г.:

    https://www.youtube.com/watch?v=32AR7ISGbNo

    Икономедиа, бяхте много активни с предупрежденията за КТБ. Сега мълчите за гръцките банки в България. В четвъртък и петък имаше струпване на хора пред клон на гръцка банка в България. Защо криете истината?

  • 5
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    очертава се много трудна задача, залогът за чието решение е особено голям. Явно Гърция отново ще трябва да получи политическо решение на финансово-икономическата си криза така, както е и била приета в ЕС - без готовност, но с политическо споразумение.

  • 6
    info111 avatar :-|
    info111

    "Докато фалитът ги раздели.

    Гърция и еврозоната имат последен шанс да се разберат, ако искат да останат заедно."

    Раздяла има, когато са се събрали неподходящи хора, или когато са възникнали внезапно непреодолими различия, предизвикани от извънредни неочаквани събития. И доколкото сегашната ситуация не е в следствие на внезапни екстремни събития. а на дългогодишни натрупвани прекомерни публични задължения, документални измами на най-високите възможни нива в държавата (забележете как гърците, а и всяка от страните избягва да споменава това!), то очевидно остава първата хипотеза. (освен ако не вземем предвид войната на Путин в Украйна, формално провокирана от искан от Янукович 20 милиардов, но недададен заем от ЕС). Тоест - когато се коментира въпросът за раздялата е добре да се запитаме - а защо са се събрали най-напред, защото раздялата е следствие, функция на събирането преди това. Дали не се е получило едно взаимно надхитряне - едните са лъгали, а другите са си затваряли очите и са приели да направят компромис (и не само с Гърция, случаят с България също), правейки се, че вярват - тоест учавствайки в играта, докато не става ясно, че цената става непоносимо висока - и във финансови, и в политически измерения? Особено когато фокусира вниманието на всички - в Европа и света и е ясно, че старата игра на "мижи да те лажем" повече не минава.
    Често чувахме европейски политици възторжено да говорят за европейското семейство, за общите европейски ценности, за обединение и заедност.
    Аз неведнъж съм напомнял на децата и семейството си да внимават с кого се сближават и че най-добрият и сигурен начин да се разочароваш от някого е да го допуснеш близо до себе си без да го познаваш добре, с цената на компромиси, заблуждавайки се с него или в него, игнорирайки онези "малки", "дребни", но много показателни факти и детайли, "дребните камъчета", дето обръщат евентуално колата.
    Проблемите с Гърция на ЕС не са само и толкова финансови, въпреки че така изглежда, така се представят и така са проявени в момента, и в този смисъл не са само с нея и не са само гръцки, и точно от това следва комплицираността на проблема. Делът на Гърция в европейския съвкупен продукт е 1.8%, вярно е, че вълросът с дълга и взаимовръзките и структурата на финансовите инструменти усложнява нещата повечко, но нещата не са неконтрилируеми.
    ЕС в момента изглежда като група близки хора, приятели, семейство, което са допуснали при себе си човек, за чийто слабости, хитрини и лъжи са знаели и са си затваряли съзнателно и преднамерено очите дълго време, докато е дошъл моментът, в който не са в състояние повече да поемат пасивите от поведението и задълженията му, още повече, че те са станали скандално големи и публични, а той нехае и иска да продължи по старому, като на всичкото отгоре и обвинява останаките ( И НЕ БЕЗ ОСНОВАНИЕ!), че са го оставили (допуснали) да натрупа подобни огромни непосилни пасиви!
    Хората обикновено не обръщат голямо внимание на неща, които не ги засягат пряко - тях и близките им, семейството им. Едно е, да стане някъде кражба или престъпление, друго е това да се случи с теб и семейството и близък или приятел, има разлика дали ти или човек от семейството е много задлъжнял, или някой друг. И респективно кой ще изплаща задълженията, И КОЙ И КАК ГИ Е НАТРУПАЛ И ЗА КАКВО ГИ Е ИЗХАРЧИЛ НАЙ-НАПРЕД!
    Грешките, измамите и лъжите на гърците не са големият, истинският проблем на ЕС, ПРИЧИНИТЕ, ПОРАДИ КОИТО СЕ СТИГНА ДО ТУК СА, и това използват и с това спекулират и ще го правят до дупка и докато им позволяват и Ципрас, и Варуфакис, Сириза. Забележете посланието на Ципрас в Москва при срещата му с Путин, с думите му, че дълги години Европа е живяла с мисълта, че е центърът на света, но нещата са се променили, и се замислете не върху прекия смисъл на това изказване, а върху контекста му, и кога, къде, пред кого и в каква ситуация (и с конфликта на Путин със света, с ескалираща конфронтация) го казва!
    Ръководителите на ЕС и Запада не могат повече да игнорират ескалиращото нахалство и неприкрита агресия, съчетана с лицемерие на Ципрас и Сириза, на гръцкия елит, тоест да се правят на глупаци или неориентирани, че дъждец ги ръми.
    Провалът на дългите и мъчителни взаимно компроментиращи безрезултатни преговори повдига нелицеприятни въпроси и изводи и за ЕС, но не непременно в този план, в който опитват да ги представят Ципрас и Варуфакис. Да се водят толкова време разговори с ЕС и МВФ и гърците да заявяват едва сега, че те не са правилните места и институции, с които да се разговаря е откровенс подигравка и гавра, която задължително изисква незабавно и адекватно адресиране, действия и последствия.
    ИНАЧЕ ЕС ПРОСТО ЩЕ ПОТВЪРДИ КРИТИКИТЕ КЪМ ТЯХ ОТ ГЪРЦИТЕ И ОСНОВАТЕЛНОСТТА.
    Един периферен и може би абсурден за мнозина въпрос - дали Путин щеше да анексира Крим и да изпрати руски войски там, ако в ЕС нямаше и страни като Гърция с управниците им? Какъв е изворът на арогантността и самодеяността на Путин при събитията в Украйна?

  • 7
    info111 avatar :-|
    info111

    Интересно защо след като е пределно ясно, че има добър и проверен традиционен подход при разрешаване на подобни ФИНАНСОВИ проблеми и противоречия - ако е така, както ги представят, той не се използва:)
    Да се вземе историята, досието на кредитите на Гърция, ДА СЕ РАЗГЛЕДАТ И АНАЛИЗИРАТ ВНИМАТЕЛНО ОТПУСНАТИТЕ ИМ КРЕДИТИ С УСЛОВИЯТА, СТРАНИТЕ, ГАРАНЦИИТЕ...
    След като има толкова големи и непреодолими различия и дори несъвместимост НЕКА ДА СЕ ВИДИ ЯСНО КОЙ КАКВИ АНГАЖИМЕНТИ Е ПОЕМАЛ И КОЙ НЕ ГИ Е ИЗПЪЛНИЛ, КОЙ КАК Е ЛЪГАЛ И КОЙ КАКВО Е ПОДПИСВАЛ И В КАКВО СЕ Е ПРАВИЛ, ЧЕ ВЯРВА! И ЗАЩО, АКО НЕ Е ГЛУПАК ИЛИ НЕИНФОРМИРАН НЕВЕЖА!
    Някак си от целия развой на събитията и новините лъха на хаос и липса на последователност, на неискреност и куп премълчани неща.

    Ако човек вземе голям заем от банка и по някакакви причини не го изплаща съгласно договора, КОЕ СЛУЖИ ЗА ОСНОВА НА РАЗГОВОРИ И ЕВЕНТУАЛНИ РАЗСРОЧКИ, ПРЕГОВОРИ, ДОГОВАРЯНИЯ, ЕВЕНТУАЛНИ РАЗСРОЧКИ И/ИЛИ РЕВОЛВИРАНЕ - НЕ Е ЛИ СТАРИЯТ ДОГОВОР И ДОСЕГАШНИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ И (НЕ)ИЗПЪЛНЕНИЕТО ИМ И ПРИЧИНИТЕ ЗА ТОВА?

  • 8
    krem_krem avatar :-|
    x

    Не е тоочно по темата, но понеже има много дискусии кой бил виновен и кой не за гръцката криза, реших да публикувам превод на документален филм, разказващ историята на Гърция в ЕС. Смятам че е интересно.

    Клипчето е на френски и който разбира, нека направо гледа видеото, тъй като съм посъкратила на места, а и е твърде възможно преводът ми да не е добър (не съм професионален преводач) :

    https://www.youtube.com/watch?v=9whoYlM0qkU

    След падането на военния режим през 1974г., изгубилият изборите през 1963г. Константинос Караманлис се завръща в Гърция (в периода 1963-1974 живее в Париж) с идеята да присъедини родината си към Европейската общност, кояйо навремето педставлява ни повече, ни по-малко общ пазар.

    През ноември 1974г. партията на Караманлис печели изборите и Караманлис е избран за премиер на Република Гърция. За няколко месца новият премиер успява да положи основите на демокрацията и се заема с присъединяването на Гърция към общия европейски пазар като кани Валери Жискар д'Естен (избран за президент на Франция през май 1974), с когото се запознава по време на престоя си във Франция, на официална визита в Атина, която се състои на 17 септември 1975г. Явно впечатлен от посрещането (червено килимче) и престоя (разходките из античните храмове) си в гръцката столица, както и от "маркетинга" на Караманлис по отношение на гръцката култура ("Вашият език произхожда от гръцкия : "философия" е гръцка дума, "политика" е гръцка дума, "демагогия" е гръцка дума...), Жискар вероятно забравя административния хаос, който набюдава в Гърция по време на посещението си преди военния режим. За него мястото на Гърция е в Европейската общност.

    Според Хелмут Шмид (федерален канцлер на Германия 1974-1982), гръцката икономика е прекалено крехка, за да бъде част от Ежропейската общност. Той се опасява че проблемите на Гърция може да се задълбочат, ако държвата се присъедини прекалено рано (за съжаление май е бил прав). Въпреки това, той застава на страната на Франция, защото се опасява че в противен случай могат да си развалят отношенията.

    Европейската комисия също е резервирана по отношение на присъединяването на Гърция, но Жискар успява да я накара да промени мнението си, като се аргументира с Платон, античната философия и фактът че Гърция е люлката на цивилизацията. Грешката тук е че положението на Гърция през 70-те години на XX-ти век е "объркано" с разцвета на Древна Елада, а реално те нямат нищо общо.

    И така, на 27 юли 1976г. започват преговорите за присъединяване на Гърция към Европейската общност, като Гърция иска максимална финансова помощ за развитието си.

    Още навремето процедурата е изисквала от кандидатите за присъединяване към Европейската общност да докажат че са достатъчно подготвени за интеграцията. НО тогава Европейската комисия решава че няма да наложи такъв "унизителен изпит" на Гърция. Така и така имали желание да я интегрират (думи на Юбер Ведрин, министър на външните работи на Франция 1997-2002).

    На 24 май 1979г. Гърция се присъединява към Европейската общност, въпреки че всички са на ясно че Гърция се различава коренно от останалите 9 държави членки : прекалено висока корупция, липса на идустрия, липса на съвместимост дори и по върховете (първото гръцко пражителство, което пристига в Брюксел е с евроскептична програма).

    За няколко години европейските субсидии достигат 10% от бюджета на Гърция. Из цялата страна започват големи проектиа спонсорирани от Европейската общност. През 1983г., Жан-Клод Юнкер (тогава министър на труда) посещава Гърция и забелязва голямо развитие в страната.

    Практиката на държавата е да "продава" вота си срещу нови субсидии. Например когато трябва да бъде взето решение относно присъединяването на Португалия и Испания перз 1986г. Понеже двете държави произвеждат и предлагат същите продукти като Гърция (зехтин, цитрусови плодове и т.н.), за да се съгласи с интеграцията, Гърция иска и получава допълнителна финансова помощ, разказва Теодорос Пангалос (държавен секретар на европейските работи на Гърция 1983-1989). За 10 години, Европейската общност влага 30млрд евро в Гърция, което е рекорд. И така гърците стават най-про-европейското население в Европа.

    Гърция подписва договорът от Маастрихт (договор за единна парична единица, с когото почти всички членки не са съгласни), въпреки че не е готова за еврото, защото далеч не изпълнява нито едно от условията. През 1996г., Янус Папантониу (финансов министър на Гърция 1994-2001) изисква да бъдат включени надписи на гръцки върху бъдещите европейски банкноти като гарнция за достъп до единната парична единица. Тео Вайгел (Theo Waigel (немскоговорящите да ме поправят ако греша в "произношението"), министър на финансите на Германия 1989-1998) му отговаря че на този етап няма как Гърция да бъде в еврозоната и не може да има изисквания за облика на банкнотите. Янус Папантониу му отговаря че се обзалага че Гърция ще бъде в еврозоната през 2000 година. През 1997 година Жак Ширак казва че няма причина Гърция да бъде дискриминирана, все пак са люлката на цивилизацията. И така, благодарение на Франция, през 1998 година груцките надписи фигурират върху първите ебропейски банкноти, но Гърция все-още не е част от еврозоната.

    Дори Франция, първоначално, не спазва всички критерии (0.5% по-голям дефицит от изисканите максимални 60%). За да разреши този проблем, държавата тегли няколко милиарда от Франс Телеком и ги внася в хазната. Брюксел си затваря очите за тази маневра... и това дава идеи на Гърция. И така, за 2 години Гърция "отстранява" финансовите си проблеми и Янус Папантониу печели облога си. Европейската банка не поставя (публично) под съмнение представените от гърция цифри. Първият, осмелил се да изрази гласно това което мисли относно влизането на Гърция в еврозоната, е Ханс Рекерс (член на съвета на Бундесбанката 1999-2002) : "В една пресконференция казах на журналистите че, като член на съвета на Бундесбанката, смятам че приемането на Гърция в евро зоната трябва отново да бъде отложено. Не бях единственият, които го мисли, сред колегите ми в Бундесбанката, но бях първият, който го заяви публично. Но германското правителство веднага потвърди че еврото ще буде въвъедено в Гърция, както е предвидено.". Ханс Рекерс е смумрен от канцлерството в Берлин.

    Но в действителност Гърция има сериозен проблем : от 20 години държавата не може да си събере данъците, тъй като в продължение на 4 века данъкът е оприличен на рекет от страна на османските окупатори и гръцките данъкоплатци отказват го да плащат : "Данъкът е просто такса изисквана от окупатора, т.е. няма съзнание че държажата може да задоволи нуждите ви. Държавата е иституция, която просто взима от вас", обяснява Язон Манолопулос (финансист). Всяка година държажавата губи по 30млрд евро.

    Друг проблем е че с еврото, парична единица, която вдухва доверие, гърците започват да теглят по-често заеми и така в продължение на 5 години (2002-2007). Заплатите на държавните служители биват удвоени в рамките на 8 години, докато в други държави, като Германия например, заплатите биват увеличени с 25%.

    "Трябваше да наглеждаме Гърция, така както наглеждаме млякото на котлона. Но съгласно добрите обноски между държавите-членки, дума не може да става да се подозираме.", казва Жан Артуис (финансов министър на Франция 1995-1997).

    2004 е най-спорната година на Гърция. За голяма всеобща изненада, гръцкият футболен екип става европейски шампион. Няколко седмици по-късно е началото на Олимпийските игри (първите в Атина от края на XX-ти век)... Но в Париж премиерът (Жан-Пиер Рафаран) е неспокоен : "Направих прецизен анализ на разходите на Олимпийските игри в Атина, тъй като възникна въпросът за кандидатурата ни за Олимпийските игри в Лондон. Дълбоко в себе си не бях въодушевен от идеята да организираме Олимпийските игри, след този анализ, тъй като смятах че е не ни е по финансовите възможности. Ако на Франция й е трудно да финансира Олимпийските игри в Париж, какво остава за Гърция да ги финансира в Атина. Това ме алармира за тежката ситуация в Гърция.". Премиерът не споделя интуитивните си опасения си с Брюксел.

    През 2004, Евростат си дава сметка че има проблем в счетоводството на Гърция и във връзка с това решава да направи задълбочен анализ. Европейска Централна Банка също се зема с тази аномалия. Според Жан-Клод Трише (президент на ЕЦБ 2003-2011) : "Имаше наистина големи проблеми, свързани с военни разходи. Бяха направили огромни вонни разходи, за да устоят на турците, така да се каже." Оказва се че милиарди евро не фигурират в сметките. Петрос Дукас (зам. финансов министър на Гърция 2004-2007) обяснява : "Ако например купим 50 "Мираж 2000" от Франция, този разход отчетен в бюджета едва когато приключим покупката. Т.е. купуваме 45 "Мираж 2000", но разходът не се появява никъде. Едва години по-късно, след доставката на последния "Мираж 2000", разходът е отчетен в нашия бюджет.". Това създава неяснота, объркване и грешки в държавните сметки на Гърция.

    Проблемът е че когато Евростат констира аномалията и подава сигнал в Европейската Комисия и в Европейския съвет, в Брюксел си прехвърлят топката. Дори ЕЦБ не реагира, защото вицепрезидент е Лукас Пападемус. Когато Гърция манипулираше сметките си, за да влезне в евро зоната, той беше управител на Гръцката Централна Банка. Т.е. той е наясно със счетоводните сметки на страната си.

    Никой през 2004 не желае да задълбае проблема с фалшифицирането на сметките на Гърция. И по-лошo, почти няма държава, която да отговаря на критериите отбелязани в договора на Маастихт, по-точно само 3 от 12 държави са изрянди (според мои тършувания из статистиките) : Испания, Финландия и Люксембург. Държави като Франция откзват да бъдат санкционирани. Според Жан-Пиер Рафаран (в националната емисия на TF1 през 2004) : "Мастрихт е важен, но и безработицата е важна, и икономическото развитие също е важно. Основната ми работа не е да представям счетоводни уравнения, и да решавам математически задачи, за да бъде доволно еди-кое си бюро на еди-коя си държава.". През 2013 казва : "Тогава не исках санкции от Брюксел, защото навремето беше срамно за Франция да бъде санкционирана." Големите държави, отказвайки да им бъдат наложени санкции за неспазване на условията на пакта, разрушиха този пакт. За това през 2004 няма последици от фалшификациите на Гърция.

    Доказателствата за методите, използвани от Атина се намират в архивите на Европейската Комисия. За да преправи сметките си, Гърция е потърсила помощ от финансисти в Лондон, по- точно Голдман Сакс, която е създала счетоводен план, изключително привлекателен за задлъжнели държави като Гърция. Той се състоял в дискретно манипулиране на държавни заеми във валута, за да се създаде впечатление за намаляване на общата стойност на дълга (или currency swap (не намерих превод на български)). Т.е. Голдман Сакс поема скрития от Гърция държавен дълг, но в замяна Гърция трябва да й го изплати с огромни лихви. Цената на операцията е 600млн евро плюс 400млн евро на година до 2037. Но Евростат не казва нито дума за тази операция, тъй като тя е сключена между Голдман Сакс, Атина и някои чиновници в Евростат. Никълъс Дънбар (британски финансов журналист) се е добрал до е-мейл, изпратен от Американската Банка (имам чувството че където има проблем, ако кажа че САЩ са забъркани, има големи шансове да не сбъркам) на европейските чиновници, който ясно показва че Европа е дала разрешение за операцията swap : "Добър ден. Организирах телефонната конференция с Евростат. Юристите бяха много доволни от това, което научиха. Имахме потвурждение на това, което вече знаехме. Измежду различните теми, които засегнахме, Евростат потвърди отново че договорите swap са легални и че парите от операцията могат да бъдат използвани за намаляне дефицита и дълга."

    През това време животът в Гърция протича нормално и спокойно, а Европейският съюз продължава да й дава 3 пъти повече субсидии, в сравнение с останалите държави. Но Гърция не спира да затъва.

    На 17 февруари 2009 (6 месеца преди кризата), Европейската Комисия даже поздравява публично Гърция : "Считаме че Гърция е в по-добра икономическа ситуация, в сравнение с останалите държави-членки.", кзва Хоакин Алмуня (вице-президент на ЕК).

    През октомври 2009, новият финансов министър на Гърция Гьоргус Папаконстантину разкрива фалшификациите на сметките на Гърция, когато от счетоводството го питат дали иска да публикуват тези цифри (предшествениците му не искали да ги публикуват), и признава ситуацията пред финансовите министри на останалит членки : официално дефицитът е бил 6%, а реално 13%.

  • 9
    info111 avatar :-|
    info111

    До коментар [#8] от "Kremena Chankova":


    Добър и познавателен постинг, кратка реминисценция на предисторията, от която мисля още веднъж става пределно ясно, че проблемите с натоящата ситуация с Гърция, чиято кулминация наблюдаваме сега, не са само в гърците и че са резултат от много грешки и компромиси, а и измами, нарушения и престъпления, и затваряне на очите и двойни стандарти за много дълго време. Забелязвате ли например и тезата за "унизителния характер" на санкции и задължения, и кои са я използвали преди гърците през годините?

    (Малка корекция - Голдман Сакс, макар и да имат офиси в Лондон и други места по света, не са английска, а американска инвестиционна банка, близка до американските правителства (предимно републикански) - така например бившият министър на финансите при Джордж Буш, както и много други в управленията, бе неин шеф. Банката заема стратегическо, макар и доста оспорвано - и заради подобни практики - и критикувано място в публичнто пространство, поради което преди години ръководството й обяви публично мерки за подобряване на работата й и публичната й репутация...)

  • 10
    info111 avatar :-|
    info111

    Това, което исках да кажа, е че досега номерата на гърците винаги са минавали, защото тайно, с лъжи, манипулации и измами те са успявали да си се разберат скрито зад кулисите с определени високопоставени западни лица и лидери, които са се правели, че не знаят и не виждат лъжите и измамите и са оправдавали безобразията с очевидно несъстоятелни доводи и неубедителни, несериозни - вкл. емоционални аргументи.
    С две думи - носели са от десет кладенеца вода - "унизителни мерки, санкции и изисквания" - Е КАК ЗА ГЪРЦИТЕ ТОЧНО СА УНИЗИТЕЛНИ, А ЗА ОСТАНАЛИТЕ - НЕ?!?; за "люлки" (и памперси) на цивилизацията и прочие простотии, само и само да пробутват измислиците и интересите на гръцките лобита, И ТО ДАЛЕЧ НЕ БЕЗКОРИСТНО!!!, и затова сега сме свидетели на тези "необясними" унизителни циркове.
    Ако не бяха публични разговорите и очите на всички не бяха вперени в тях КАКТО НИКОГА ДОСЕГА, тези сигурно и този път щяха да си се разберат - за сметка на останалите хора, на европейския данъкоплатец.
    Това - за онези, които се учудват все още на наглостта на гърците.Не е нова - просто сега стана публична и всеизвестна. И поражда логични въпроси - защо трябва да се търпи, кой и защо досега я е позволявал И ЗА ЧИЯ СМЕТКА И ЗАЩО НЕ Е ДЪРЖАН ОТГОВОРЕН, и ако е това начинът за успех в ЕС защо и другите да не се възползват и да не го прилагат?
    И що за съюз тогава е ЕС и какви са лидерите му?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK