Светът не е готов за следващата рецесия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Светът не е готов за следващата рецесия

Светът не е готов за следващата рецесия

Правителствата и централните банки вече използваха целия си арсенал

3518 прочитания

© Reuters


След тежка борба вече може да се каже, че битката срещу финансовия хаос и дефлацията е спечелена. През 2015 г. Международният валутен фонд обяви за пръв път от 2007 г. насам, че всяка развита икономика ще отбележи растеж. Същевременно изглежда, че американската централна банка ще вдигне рекордно ниските си лихвени нива.

Но глобалната икономика все още е изправена пред всякакви рискове – от гръцката дългова драма до китайските неустойчиви пазари. И рано или късно ще бъдем изправени пред друга криза, пише сп. Economist. Опасността е, че правителствата и централните банки вече са използвали целия си арсенал и няма да имат муниции да се справят със следващата рецесия.

Добрите новини днес идват от Америка, където скорошните данни показват, че равнището на растеж се завръща. В други части на развития свят нещата също изглеждат оптимистично, като в еврозоната безработицата намалява, а цените отново се вдигат. Но ситуацията е крехка. Европа е дълбоко задлъжняла и разчита на износа, Япония не може да насърчи инфлацията, а развиващите се икономики са имали и по-добри дни, като очакванията са икономиките на Бразилия и на Русия да се свият тази година. А данните показват, че китайският растеж може да се забави още повече от очакванията.

Рисковете остават

Ако някой от тези фактори предизвика криза, светът ще бъде в незавидна позиция да направи нещо по въпроса. Рядко толкова много големи икономики са били толкова неподготвени да се справят с рецесията. Средното съотношение дълг към БВП на богатите страни се е покачило с около 50% от 2007 г. насам, като във Великобритания и Испания дългът е нараснал повече от двойно. Никой не знае къде е таванът, а страните от периферията на еврозоната може да не успеят да въведат големи фискални стимули.

Последният път, когато Федералният резерв вдигна лихвените равнища, беше през 2006 г. Базовите нива на английската централна банка са 0.5%, а според прогнозите през 2018 г. ще бъдат само около 1.5%. И това е здравословно в сравнение с еврозоната и Япония, където се очаква равнищата да останат близо до нула. Когато централните банки са изправени пред следващата рецесия, те рискуват да нямат никакво място за маневри, за да стимулират икономиките чрез орязване на лихвените нива. Така следващата криза ще бъде още по-тежка.

Логичният отговор е да се върнем към нормалното колкото се може по-бързо. Колкото по-скоро лихвените равнища се вдигнат, толкова по-скоро централните банки ще могат отново да ги намаляват, когато се появи опасност. Колкото по-бързо намалеят дълговете, толкова по-лесно ще бъде за правителствата да вземат заеми, за да предотвратят бедствието. Това е логично, но е грешно.

Вдигането на лихвените нива, докато заплатите са ниски и инфлацията е под целите на централните банки, рискува да тласне икономиките обратно към ръба на дефлация и да доведе до онази рецесия, която всички се опитват да избегнат. Когато централните банки вдигнаха равнищата прекалено рано, както направи Европейската централна банка през 2011 г., те причиниха такава вреда, че се почувстваха длъжни да обърнат курса. По-добре да се изчака, докато ръстът на заплатите укрепне и инфлацията е поне до целевите си нива. Инфлация, която е малко по-голяма, е много по-малко опасна за икономиката, отколкото са преждевременно вдигнатите лихвени равнища.

Яростен дебат

Тъй като американското възстановяване е най-силно, точно там дебатът за това колко бързо монетарната политика да се върне към нормалното е най-яростен. Някои по-радикални гласове във Федералния резерв настояват, че с безработица под 6% и процес на наемане, който протича с бърз темп, е крайно време да започнат да се вдигат отново лихвените равнища, а заплатите и цените ще нараснат в бъдеще. Но икономика, която е със здравословна инфлация, ще бъде в по-добри позиции да се противопостави на финансовата нестабилност от икономика, която флиртува с дефлацията.

Правителствата също могат да направят много. В инфраструктурата все още има много малко насърчаващи растежа инвестиции. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие бе права да критикува Великобритания за мащаба и темпа на предложените съкращения на публичните разходи. Растежът е по-добро средство от икономиите за поставянето на дълговете под контрол. Вместо това правителствата трябва да насочат енергията си към закъснелите реформи в сферата на пазара на труда.

След финансовата криза правителствата и централните банки са нетърпеливи да се върнат към нормалността. Но начинът да постигнат целта си е да позволят първо на възстановяването да набере сила.

След тежка борба вече може да се каже, че битката срещу финансовия хаос и дефлацията е спечелена. През 2015 г. Международният валутен фонд обяви за пръв път от 2007 г. насам, че всяка развита икономика ще отбележи растеж. Същевременно изглежда, че американската централна банка ще вдигне рекордно ниските си лихвени нива.

Но глобалната икономика все още е изправена пред всякакви рискове – от гръцката дългова драма до китайските неустойчиви пазари. И рано или късно ще бъдем изправени пред друга криза, пише сп. Economist. Опасността е, че правителствата и централните банки вече са използвали целия си арсенал и няма да имат муниции да се справят със следващата рецесия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Кризата се оказа разногласна и въобще не праволинейна, а придобива структура на сложно ДНК-а.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK