Само че дори Атина и кредиторите й най-после да се разберат в 12 без 5, това няма да е краят и никой няма да бъде щастлив. Най-малкото защото няма никакви гаранции, че Ципрас ще успее да "продаде" евентуалната сделка на гневните крайнолеви в редиците на "Сириза" и да я прокара през парламента. Дори и това препятствие да бъде преодоляно, облекчението ще бъде кратко. Във всички разменени предложения за реформи продължават да липсват смислени мерки, които имат шанс да изправят на крака съсипаната гръцка икономика и да й помогнат да се изправи на крака, вместо да крета от една спасителна програма към следващата. И с цялата натрупана отрова от последните мъчителни месеци разрешаването на следващата гръцка криза ще бъде още по-трудно.

Среща след среща след среща

В понеделник финансовите министри от еврозоната долетяха в Брюксел напразно, след като в неделя вечер гръцкото правителство неволно им изпрати грешна версия на новите си предложения за реформи. Верният документ пристигна прекалено късно на следващия ден, за да могат числата в него да бъдат анализирани и проверени, обясни след много кратко заседание на Еврогрупата нейният председател, холандският финансов министър Йерун Дейселблум. Заради това и свиканата за същата вечер среща на високо равнище на ЕС за Гърция в последния момент от извънредна и решаваща се превърна в "съвещателна", както в движение обяви пред камерите германският канцлер Ангела Меркел.

Следващите дни също не донесоха съществен напредък в преговорите освен контрапредложения на кредиторите – в действителност поправки с червено, като в работата на слаб ученик, директно върху документа на гръцкото правителство. Текстът бързо се озова в ръцете на медиите, злепоставяйки гръцките му автори и поставяйки под въпрос сериозността на желанието на другата страна за конструктивен диалог. Неодобрението на проектореформите идва основно от страна на МВФ, тъй като в тях прекалено много се наблягало на увеличаване на данъците и недостатъчно на съкращенията на държавните разходи.

Много шум за лоша сделка

Още преди Гърция и кредиторите й да са се разбрали, в Атина се надигна вълна от недоволство срещу предложенията на премиера Алексис Ципрас. Все едни и същи хора трябва да плащат, ядоса се Панайотис Вавугияс, президент на Съюза на пенсионерите от държавния сектор. В последния си пакет с реформи правителството предложи еднопроцентово увеличение на месечните вноски на пенсионерите в здравната каса като една от мерките за запълване на държавния бюджет. "Има хора, които изнесоха парите си от Гърция, за да не плащат данъци – нека техните пари да вземат, а не тези на пенсионерите. Ние като държавни служители навремето сме си плащали редовно данъците", казва за "Капитал" Вавугияс. В средата на седмицата организацията му свика протестен митинг – поредният в серията проправителствени или проевропейски демонстрации, които се заредиха вечер след вечер на централния атински площад "Синтагма" пред гръцкия парламент.

Предприемачите също надигнаха глас. "Това е много лошо споразумение, което ще сложи огромна тежест върху плещите на частния бизнес", обяви вицепрезидентът на Съюза на продавачите на дребно (SELPE), Андонис Заирис. "Основата на това споразумение, очаквано с такова нетърпение, изглежда като една модифицирана програма за рецесия, която ще удължи периода на свиване на икономиката и ще отслаби производителния капацитет на страната", написа в свое изявление гръцкият Съюз на дребните производители (GSEVEE). Платон Тиниос, професор по икономика от Университета в Пирея, е съгласен с констатациите на гръцките бизнес кръгове, но не е изненадан от подхода на кабинета "Ципрас". "Всички гръцки правителства, независимо от цвета им, проявяват склонност към простите решения – тоест не посягат на установени структури в държавата, а просто търсят пари, за да покриват съществуващите разходи", казва той пред "Капитал".

Проектореформите на Атина разчитат основно на увеличаване на данъците за покриване на фискалните нужди на страната. Сред мерките, предложени в документа, е премахване на по-ниските ДДС ставки на островите в Егейско море. Те включват също нов 12-процентов данък върху фирмените печалби над 500 000 евро (седмица по-рано предложеният от Гърция лимит беше за облагане на печалбите над 1 млн. евро) и увеличаване на корпоративния данък с 3% на 29%. Освен това всички частни лица с годишен доход над 30 000 евро ще трябва занапред да плащат и "данък солидарност".

В контрапредложението си кредиторите са против новия данък върху фирмените печалби и настояват корпоративната ставка да бъде вдигната с по-малко до 28%. Те обаче искат двойно съкращаване на военните разходи – вместо предложените от Атина 200 млн. евро сумата да се увеличи на 400 млн. евро. Направиха и някои компромиси. В собствения вариант на проектореформи те приеха предложения от гръцкото правителство първичен бюджетен излишък от 1% за настоящата, 2% за следващата и 3% за 2017 г. Склониха също Гърция да запази трите си диференцирани ДДС ставки – 6% за медикаменти, книги и театър, 13% за основни хранителни продукти, енергия и вода и 23% за всичко останало. Всъщност по отношение на ДДС те дори ще позволят на Ципрас да свали най-ниската ставка с половин процент от сегашните 6.5%. По отношение на пенсиите пък се съгласиха да удължат до края на декември 2019 г. срока за премахване на допълнителните плащания "солидарност".

Кредиторите обаче продължават да настояват за мерки, които правителството на "Сириза" категорично отказва да изпълни, като например отварянето на "затворените професии", сред които са тези на инженерите, нотариусите и застрахователите, както и за либерализация на туристическия пазар и фериботния транспорт.

Според заместник-говорителя на гръцкия парламент Алексис Митропулос правителството на Ципрас се е провалило в преговорите. Депутатът от "Сириза" заплаши, че партията не би одобрила споразумение, което "не е в духа на левите принципи". "Ние всички имаме своите идеологически резерви, включително премиерът Ципрас, но вече не сме просто някаква партия, а управляваща партия, и трябва да изведем Гърция от кризата", казва пред "Капитал" Йоргос Кирицис, главен редактор на левия проправителствен гръцки всекидневник "Авги". Кирицис е и един от хората от тесния приятелски кръг на Ципрас. "Намаляването на размера на държавния дълг е много важен елемент за нас и ако той липсва от крайното споразумение с кредиторите, то няма да бъде прието в Атина", обяснява Кирицис.

Искане за ново намаляване на външния дълг на Гърция липсваше и в предложението на Ципрас от понеделник, и в последвалите документи на кредиторите. Докато от МВФ биха приветствали подобна стъпка, това е абсолютно неприемливо за ЕС и особено за някои страни членки. През изминалите дни Меркел все пак намекна, че подобна клауза би могла да се включи в договореностите с Атина,  при положение че до такива изобщо се стигне.

Вечният пациент

Усилията за постигане на съгласие в Брюксел са само една част от предизвикателството. Според правилата на някои от страните в ЕС правителствата им ще могат да парафират документа едва след като той бъде одобрен от националните им парламенти. Това важи и за Гърция.

Първоначално кабинетът на Ципрас бе предвидил дебати по въпроса през уикенда и гласуване в понеделник, 29 юни, но този график очевидно не може да бъде спазен. Австрийският финансов министър Шелинг предупреди, че ако преговорите в Брюксел не донесат резултат до неделя, въпросните национални парламенти няма да успеят да подложат текста на вот преди излизането си в лятна ваканция през юли.

Таймингът на гласуването далеч не е най-голямото главоболие на гръцкия премиер, който тепърва трябва да убеждава съпартийците си да го подкрепят в пленарната зала. Особено проблем могат да се окажат 30-те народни представители от "Лява платформа" - радикалното крило на "Сириза", предвождано от енергийния министър Панайотис Лафазанис. Броят на бунтовниците може да се окаже дори още по-висок. Четиридесет и девет от общо 149 депутати на партията поискаха преди седмица в пленарната зала да се обсъдят предварителните заключения на нова парламентарна комисия по външния дълг. Комисията провъзгласи дълга за противозаконен и обяви, че заради това парите няма нужда да се връщат на кредиторите.

"Някои народни представители от "Сириза" ще имат сериозни проблеми да гласуват за ново споразумение с кредиторите не от несъгласие с някакви конкретни мерки в него, а защото са против мерките за икономии по принцип", обяснява пред "Капитал" политологът Костас Елефтериу, който се е специализирал в проблемите на радикалната левица. Според него обаче в отцепническия лагер в крайна сметка могат да се окажат най-много петнайсетина парламентаристи. Причината е, че повечето се страхували партията им да не загуби властта, ако преговорите се провалят.

В същото време самият повод за забързания опит за сделка в последния момент – юнското плащане на 1.6 млрд евро от дълга към МВФ - изведнъж се оказва не толкова спешен. Атина трябваше да преведе сумата в три отделни транша в течение на месеца, но реши да ги събере в една вноска в края му. От МВФ обясниха, че повече отлагания по транзакцията не са възможни. Гърция пък обяви, че ще може да плати само ако получила последния транш от финансовата помощ. Проточването на преговорите поставя под въпрос дали ще е възможно това да се случи навреме за вноската по заема на 30 юни. В това обаче нямало нищо страшно. "Най-важното е да се постигне споразумение за съдържанието на програмата с реформи. Тогава ще може да се реши и времевият въпрос около погасяването на заема или чрез частично изплащане на финансовата помощ, или например чрез вдигане на тавана за гръцки държавни облигации", обясни пред "Капитал" източник от МВФ, който пожела да остане анонимен.

Извън непосредствената драма по-големият проблем е, че от предложенията за реформи както на Атина, така и на кредиторите й продължават да липсват смислени мерки за съживяване на гръцката икономика. И двете страни продължават да впрягат усилията си основно около фискални цели като намирането отнякъде на пари за плащанията по заема, заплатите и пенсиите – напълно в духа на всички договорености помежду им от началото на кризата в Гърция досега.

Сега каквото и да измислят в близките дни, то може да спаси Гърция от надвисналия фалит и евентуално излизане от еврозоната, но не и от зависимостта й от външна помощ. Скъпата и неприятна истина е, че се очертава Атина да се нуждае от подкрепата на ЕС и МВФ още години напред. Иронията е, че подобна лоша сделка двете страни можеха да подпишат и още преди пет месеца – с по-малко пътни разходи, медийни войни и изострени нерви.