История без щастлив край
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

История без щастлив край

Московиси (вляво) към Варуфакис - днес ще се разбираме ли или ще фалираме

История без щастлив край

Дори Гърция и кредиторите й да успеят да сключат сделка в 12 без 5, тя няма да реши проблемите

7658 прочитания

Московиси (вляво) към Варуфакис - днес ще се разбираме ли или ще фалираме

© reuters


"Ще се срещнем още колкото пъти е нужно, докато се провалим." Думите на испанския финансов министър Луис де Гиндос, процедени пред журналисти по време на изтощителния маратон от срещи в Брюксел през седмицата, показват изтощението, раздразнението и отчаянието след безкрайните преговори между Гърция и международните й кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ. В тях всички определения за "краен срок" бяха разтеглени отвъд въображението, прехвърчаха предложения и контрапредложения за реформи в Гърция, ултиматуми бяха поставяни и пренебрегвани и въпреки тиктакането на часовника, отброяващ дните до надвисналия фалит на най-проблемния член на еврозоната, постигането на сделка беше отложено евентуално за 27 юни.

На този фон думите на президента на Европейския съвет Доналд Туск "имам чувството, че гръцката история може да има щастлив край" прозвучаха по-скоро като безвкусна шега.  Гръцкият премиер Алексис Ципрас от радикалната лява партия "Сириза" също продължаваше до последно да демонстрира оптимизъм, че споразумение ще има и Атина ще успее договори пакет от реформи, срещу които да получи оставащите 7.2 млрд. евро от последната финансова помощ, която изтича на 30 юни. Без това Атина няма откъде да намери 1.6 млрд. евро, с които да плати дълг към МВФ до същата дата.

Надеждата е пробивът да дойде след поредната среща на еврогрупата през уикенда – третата в рамките на една седмица. "В един момент ще трябва да решим кой ще плаща пътните ни разходи", каза австрийският финансов министър Ханс Йорг Шелинг в изблик на черен хумор.

Само че дори Атина и кредиторите й най-после да се разберат в 12 без 5, това няма да е краят и никой няма да бъде щастлив. Най-малкото защото няма никакви гаранции, че Ципрас ще успее да "продаде" евентуалната сделка на гневните крайнолеви в редиците на "Сириза" и да я прокара през парламента. Дори и това препятствие да бъде преодоляно, облекчението ще бъде кратко. Във всички разменени предложения за реформи продължават да липсват смислени мерки, които имат шанс да изправят на крака съсипаната гръцка икономика и да й помогнат да се изправи на крака, вместо да крета от една спасителна програма към следващата. И с цялата натрупана отрова от последните мъчителни месеци разрешаването на следващата гръцка криза ще бъде още по-трудно.

Среща след среща след среща

В понеделник финансовите министри от еврозоната долетяха в Брюксел напразно, след като в неделя вечер гръцкото правителство неволно им изпрати грешна версия на новите си предложения за реформи. Верният документ пристигна прекалено късно на следващия ден, за да могат числата в него да бъдат анализирани и проверени, обясни след много кратко заседание на Еврогрупата нейният председател, холандският финансов министър Йерун Дейселблум. Заради това и свиканата за същата вечер среща на високо равнище на ЕС за Гърция в последния момент от извънредна и решаваща се превърна в "съвещателна", както в движение обяви пред камерите германският канцлер Ангела Меркел.

Следващите дни също не донесоха съществен напредък в преговорите освен контрапредложения на кредиторите – в действителност поправки с червено, като в работата на слаб ученик, директно върху документа на гръцкото правителство. Текстът бързо се озова в ръцете на медиите, злепоставяйки гръцките му автори и поставяйки под въпрос сериозността на желанието на другата страна за конструктивен диалог. Неодобрението на проектореформите идва основно от страна на МВФ, тъй като в тях прекалено много се наблягало на увеличаване на данъците и недостатъчно на съкращенията на държавните разходи.

Много шум за лоша сделка

Още преди Гърция и кредиторите й да са се разбрали, в Атина се надигна вълна от недоволство срещу предложенията на премиера Алексис Ципрас. Все едни и същи хора трябва да плащат, ядоса се Панайотис Вавугияс, президент на Съюза на пенсионерите от държавния сектор. В последния си пакет с реформи правителството предложи еднопроцентово увеличение на месечните вноски на пенсионерите в здравната каса като една от мерките за запълване на държавния бюджет. "Има хора, които изнесоха парите си от Гърция, за да не плащат данъци – нека техните пари да вземат, а не тези на пенсионерите. Ние като държавни служители навремето сме си плащали редовно данъците", казва за "Капитал" Вавугияс. В средата на седмицата организацията му свика протестен митинг – поредният в серията проправителствени или проевропейски демонстрации, които се заредиха вечер след вечер на централния атински площад "Синтагма" пред гръцкия парламент.

Предприемачите също надигнаха глас. "Това е много лошо споразумение, което ще сложи огромна тежест върху плещите на частния бизнес", обяви вицепрезидентът на Съюза на продавачите на дребно (SELPE), Андонис Заирис. "Основата на това споразумение, очаквано с такова нетърпение, изглежда като една модифицирана програма за рецесия, която ще удължи периода на свиване на икономиката и ще отслаби производителния капацитет на страната", написа в свое изявление гръцкият Съюз на дребните производители (GSEVEE). Платон Тиниос, професор по икономика от Университета в Пирея, е съгласен с констатациите на гръцките бизнес кръгове, но не е изненадан от подхода на кабинета "Ципрас". "Всички гръцки правителства, независимо от цвета им, проявяват склонност към простите решения – тоест не посягат на установени структури в държавата, а просто търсят пари, за да покриват съществуващите разходи", казва той пред "Капитал".

Проектореформите на Атина разчитат основно на увеличаване на данъците за покриване на фискалните нужди на страната. Сред мерките, предложени в документа, е премахване на по-ниските ДДС ставки на островите в Егейско море. Те включват също нов 12-процентов данък върху фирмените печалби над 500 000 евро (седмица по-рано предложеният от Гърция лимит беше за облагане на печалбите над 1 млн. евро) и увеличаване на корпоративния данък с 3% на 29%. Освен това всички частни лица с годишен доход над 30 000 евро ще трябва занапред да плащат и "данък солидарност".

В контрапредложението си кредиторите са против новия данък върху фирмените печалби и настояват корпоративната ставка да бъде вдигната с по-малко до 28%. Те обаче искат двойно съкращаване на военните разходи – вместо предложените от Атина 200 млн. евро сумата да се увеличи на 400 млн. евро. Направиха и някои компромиси. В собствения вариант на проектореформи те приеха предложения от гръцкото правителство първичен бюджетен излишък от 1% за настоящата, 2% за следващата и 3% за 2017 г. Склониха също Гърция да запази трите си диференцирани ДДС ставки – 6% за медикаменти, книги и театър, 13% за основни хранителни продукти, енергия и вода и 23% за всичко останало. Всъщност по отношение на ДДС те дори ще позволят на Ципрас да свали най-ниската ставка с половин процент от сегашните 6.5%. По отношение на пенсиите пък се съгласиха да удължат до края на декември 2019 г. срока за премахване на допълнителните плащания "солидарност".

Кредиторите обаче продължават да настояват за мерки, които правителството на "Сириза" категорично отказва да изпълни, като например отварянето на "затворените професии", сред които са тези на инженерите, нотариусите и застрахователите, както и за либерализация на туристическия пазар и фериботния транспорт.

Според заместник-говорителя на гръцкия парламент Алексис Митропулос правителството на Ципрас се е провалило в преговорите. Депутатът от "Сириза" заплаши, че партията не би одобрила споразумение, което "не е в духа на левите принципи". "Ние всички имаме своите идеологически резерви, включително премиерът Ципрас, но вече не сме просто някаква партия, а управляваща партия, и трябва да изведем Гърция от кризата", казва пред "Капитал" Йоргос Кирицис, главен редактор на левия проправителствен гръцки всекидневник "Авги". Кирицис е и един от хората от тесния приятелски кръг на Ципрас. "Намаляването на размера на държавния дълг е много важен елемент за нас и ако той липсва от крайното споразумение с кредиторите, то няма да бъде прието в Атина", обяснява Кирицис.

Искане за ново намаляване на външния дълг на Гърция липсваше и в предложението на Ципрас от понеделник, и в последвалите документи на кредиторите. Докато от МВФ биха приветствали подобна стъпка, това е абсолютно неприемливо за ЕС и особено за някои страни членки. През изминалите дни Меркел все пак намекна, че подобна клауза би могла да се включи в договореностите с Атина,  при положение че до такива изобщо се стигне.

Вечният пациент

Усилията за постигане на съгласие в Брюксел са само една част от предизвикателството. Според правилата на някои от страните в ЕС правителствата им ще могат да парафират документа едва след като той бъде одобрен от националните им парламенти. Това важи и за Гърция.

Първоначално кабинетът на Ципрас бе предвидил дебати по въпроса през уикенда и гласуване в понеделник, 29 юни, но този график очевидно не може да бъде спазен. Австрийският финансов министър Шелинг предупреди, че ако преговорите в Брюксел не донесат резултат до неделя, въпросните национални парламенти няма да успеят да подложат текста на вот преди излизането си в лятна ваканция през юли.

Таймингът на гласуването далеч не е най-голямото главоболие на гръцкия премиер, който тепърва трябва да убеждава съпартийците си да го подкрепят в пленарната зала. Особено проблем могат да се окажат 30-те народни представители от "Лява платформа" - радикалното крило на "Сириза", предвождано от енергийния министър Панайотис Лафазанис. Броят на бунтовниците може да се окаже дори още по-висок. Четиридесет и девет от общо 149 депутати на партията поискаха преди седмица в пленарната зала да се обсъдят предварителните заключения на нова парламентарна комисия по външния дълг. Комисията провъзгласи дълга за противозаконен и обяви, че заради това парите няма нужда да се връщат на кредиторите.

"Някои народни представители от "Сириза" ще имат сериозни проблеми да гласуват за ново споразумение с кредиторите не от несъгласие с някакви конкретни мерки в него, а защото са против мерките за икономии по принцип", обяснява пред "Капитал" политологът Костас Елефтериу, който се е специализирал в проблемите на радикалната левица. Според него обаче в отцепническия лагер в крайна сметка могат да се окажат най-много петнайсетина парламентаристи. Причината е, че повечето се страхували партията им да не загуби властта, ако преговорите се провалят.

В същото време самият повод за забързания опит за сделка в последния момент – юнското плащане на 1.6 млрд евро от дълга към МВФ - изведнъж се оказва не толкова спешен. Атина трябваше да преведе сумата в три отделни транша в течение на месеца, но реши да ги събере в една вноска в края му. От МВФ обясниха, че повече отлагания по транзакцията не са възможни. Гърция пък обяви, че ще може да плати само ако получила последния транш от финансовата помощ. Проточването на преговорите поставя под въпрос дали ще е възможно това да се случи навреме за вноската по заема на 30 юни. В това обаче нямало нищо страшно. "Най-важното е да се постигне споразумение за съдържанието на програмата с реформи. Тогава ще може да се реши и времевият въпрос около погасяването на заема или чрез частично изплащане на финансовата помощ, или например чрез вдигане на тавана за гръцки държавни облигации", обясни пред "Капитал" източник от МВФ, който пожела да остане анонимен.

Извън непосредствената драма по-големият проблем е, че от предложенията за реформи както на Атина, така и на кредиторите й продължават да липсват смислени мерки за съживяване на гръцката икономика. И двете страни продължават да впрягат усилията си основно около фискални цели като намирането отнякъде на пари за плащанията по заема, заплатите и пенсиите – напълно в духа на всички договорености помежду им от началото на кризата в Гърция досега.

Сега каквото и да измислят в близките дни, то може да спаси Гърция от надвисналия фалит и евентуално излизане от еврозоната, но не и от зависимостта й от външна помощ. Скъпата и неприятна истина е, че се очертава Атина да се нуждае от подкрепата на ЕС и МВФ още години напред. Иронията е, че подобна лоша сделка двете страни можеха да подпишат и още преди пет месеца – с по-малко пътни разходи, медийни войни и изострени нерви.

"Ще се срещнем още колкото пъти е нужно, докато се провалим." Думите на испанския финансов министър Луис де Гиндос, процедени пред журналисти по време на изтощителния маратон от срещи в Брюксел през седмицата, показват изтощението, раздразнението и отчаянието след безкрайните преговори между Гърция и международните й кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ. В тях всички определения за "краен срок" бяха разтеглени отвъд въображението, прехвърчаха предложения и контрапредложения за реформи в Гърция, ултиматуми бяха поставяни и пренебрегвани и въпреки тиктакането на часовника, отброяващ дните до надвисналия фалит на най-проблемния член на еврозоната, постигането на сделка беше отложено евентуално за 27 юни.

На този фон думите на президента на Европейския съвет Доналд Туск "имам чувството, че гръцката история може да има щастлив край" прозвучаха по-скоро като безвкусна шега.  Гръцкият премиер Алексис Ципрас от радикалната лява партия "Сириза" също продължаваше до последно да демонстрира оптимизъм, че споразумение ще има и Атина ще успее договори пакет от реформи, срещу които да получи оставащите 7.2 млрд. евро от последната финансова помощ, която изтича на 30 юни. Без това Атина няма откъде да намери 1.6 млрд. евро, с които да плати дълг към МВФ до същата дата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Не знам, как финасовите министри от Еврозоната търпят тази гавра.А Гърция трябва да прецени,че всичко има граници,търпението, също.

  • 2
    selofia avatar :-|
    Селофия

    Да, търпение... а вие, Роси, как търпите Д.П. и подобните му? А?

    Финансовите министри си мислят - нашето ЕВРО, какво ще стане, ако позволим дори една страна основателка да излезе от системата? Не говоря как всъщност Гърция е влязла вътре.. Няма ли да заприлича ЕЗ на ...бардак, където разни чаровни сутеньори/pimps/ участват, за да се възползват от красотите на руси мацки от арийски произход?.. ОК, имаме системата, но в един момент имиджа на "уважаван дом за удоволствия" ... ще се смени с .. хм.. гето, където ти се гарантира СПИН и ВБ...
    Затова и уважаемите министри ЩЕ стигнат до решение да "подкрепят" Гърчия... Ханс иска да вярва, че банкнотата отт 20Е в джоба му има покритие.. и като дойде на Златните, с нея ще може да си купи от Метро немски наденички, немско барбекю... което да запали на терасата на хотела... Лично съм ги виждала!

  • 3
    herbarii avatar :-|
    herbarii

    ...Платон Тиниос, професор по икономика от Университета в Пирея, е съгласен с констатациите на гръцките бизнес кръгове, но не е изненадан от подхода на кабинета "Ципрас". "Всички гръцки правителства, независимо от цвета им, проявяват склонност към простите решения – тоест не посягат на установени структури в държавата, а просто търсят пари, за да покриват съществуващите разходи"....

    Няма какво повече да се каже по-отношение на готовноста на гръцките правителства да променят статутковото.

  • 4
    wzt10535784 avatar :-|
    half truth

    Гърция не може да излезе от положението само с едностранни усилия, докато отсрещната страна единствено дава ултиматоми. Аз досега не съм чула някакви предложения от страна на ЕС и кредиторите, които реално да са в състояние на изведат страната от ситуацията. Всички досегашни мерки само удължават агонията.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK