История без щастлив край

"Ще се срещнем още колкото пъти е нужно, докато се провалим." Думите на испанския финансов министър Луис де Гиндос, процедени пред журналисти по време на изтощителния маратон от срещи в Брюксел през седмицата, показват изтощението, раздразнението и отчаянието след безкрайните преговори между Гърция и международните й кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ. В тях всички определения за "краен срок" бяха разтеглени отвъд въображението, прехвърчаха предложения и контрапредложения за реформи в Гърция, ултиматуми бяха поставяни и пренебрегвани и въпреки тиктакането на часовника, отброяващ дните до надвисналия фалит на най-проблемния член на еврозоната, постигането на сделка беше отложено евентуално за 27 юни.

На този фон думите на президента на Европейския съвет Доналд Туск "имам чувството, че гръцката история може да има щастлив край" прозвучаха по-скоро като безвкусна шега.  Гръцкият премиер Алексис Ципрас от радикалната лява партия "Сириза" също продължаваше до последно да демонстрира оптимизъм, че споразумение ще има и Атина ще успее договори пакет от реформи, срещу които да получи оставащите 7.2 млрд. евро от последната финансова помощ, която изтича на 30 юни. Без това Атина няма откъде да намери 1.6 млрд. евро, с които да плати дълг към МВФ до същата дата.