Гръмотевичният провал на популизма
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гръмотевичният провал на популизма

Гръмотевичният провал на популизма

Щастлива развръзка на гръцката криза няма. Дори страната да не се върне към драхмата, Атина и еврозоната вече не могат да продължават така

Светломира Гюрова
20240 прочитания

Цезарска лудост е понятие, което описва специфичната мания за величие и параноята, характерни за някои римски императори като Калигула и Нерон. След изминалата седмица в европейския речник може да влезе по-нов термин - Ципраска лудост. Той ще носи името на гръцкия премиер Алексис Ципрас и ще означава да правиш хаотични, наглед безумни маневри, които нямат дългосрочна цел и тласкат собствената ти страна във финансова бездна, като застрашават целия европейски проект.

Резултатите от тази болест в последните десетина дни изглеждат по следния начин - опашки на банкоматите в Гърция, ограничения за теглене и прехвърляне на пари в чужбина, неработещи магазини и ресторанти, тълпи от притеснени възрастни хора пред малкото отворени специално за тях банки, които стигат до бой от паника дали ще успеят да получат част от пенсиите си. Началото на всичко това беше поставено с внезапен план за референдум на 5 юли, който може да доведе до излизането на страната от еврозоната и евентуално дори от ЕС. Последваха зигзагообразни движения на Ципрас, който след месеци на съпротива изведнъж обяви, че приема условията на международните кредитори, а няколко часа по-късно ги обвини в "изнудване". Между другото дойде и първото изпадане на развита държава в неплатежоспособност към МВФ.

Всички тези обрати можеха и да бъдат любопитни за публиката извън Гърция, ако "гръмотевичният провал на хулиганчетата от СИРИЗА" (по Евгени Дайнов) не идваше с толкова висока цена както за самата държава, така и за ЕС. На този етап щастлива развръзка вече не може да има. Дори след референдума Атина да успее да избегне хаотичен изход от еврозоната, тя ще има нужда от нов и по-разумен спасителен пакет, а в сегашната отровена атмосфера е трудно да се види как и кога такъв може да бъде договорен. Ударът по имиджа на ЕС вече е достатъчно голям и без да се стига до развод с една от страните в него. Повече от пет години след началото на гръцката драма еврозоната продължава да няма механизми, които да гарантират, че връщането на Гърция към драхмата няма да разклати целия валутен съюз. Както и да завърши гръцката драма този път, след нея и Атина, и еврозоната не могат да продължават както досега.

С референдум и трясък

С обявяването на 26 юни на референдум за това дали страната да приеме условията на кредиторите от ЕС, МВФ и ЕЦБ, правителството на лявата радикална партия СИРИЗА успя да изненада дори собствения си преговарящ екип в Брюксел. По време на поредната среднощна среща с колегите си от еврозоната гръцките представители научили новината от... социалната мрежа Twitter. Освен че шокира всички и мирише на прехвърляне на отговорност, допитването е, меко казано, озадачаващо. То не само трябва да бъде организирано за невероятно кратко време и има съмнения в конституционността му, но и се отнася за нещо, което вече не съществува. Гърците трябва да кажат дали са съгласни страната им да приеме условията за отпускане на финансова помощ по втория спасителен пакет. Само че той изтече още в полунощ на 30 юни.

В този час се случи и друго - Гърция се нареди до страни като Зимбабве, Сомалия и Судан, след като просрочи плащане от 1.5 млрд. евро към МВФ и официално се превърна в най-големия нередовен платец в историята на фонда. Нелепият опит на Ципрас ден по-късно да симулира отстъпление, да поиска удължаване на крайния срок и отпускане на пари, с които Атина да покрие задълженията си, беше отрязан от германския канцлер Ангела Меркел с категоричното послание, че няма да има никакво връщане на масата на преговорите преди допитването. Допитване, в което впрочем СИРИЗА съветва активно гърците да отговорят с "не". "Трябва да се каже ясно: Гърция има легитимното право да провежда референдум – когато си иска, за каквото си иска и с каквато иска правителствена препоръка. Също толкова ясно трябва да се каже, че e проява на суверенна демокрация от страна на останалите 18 страни, членки на еврозоната, да имат свое отношение към решението на Гърция", подчерта канцлерът. Подтекстът е, че никой не лишава гърците от демокрация, но и в т.нар. държави кредитори също има избиратели, които трябва да са съгласни при какви условия се харчат техните пари.

Дра(х)ма без край

Макар правителството да не им го казва по този начин, изборът на гърците в неделя е най-общо между два пътя - единият води обратно към драхмата, а другият към оставане в еврозоната. "Все още не вярвам, че Grexit е опция. Хората в Гърция не искат връщане на драхмата въпреки политиката на ограничения. А и няма време за въвеждане на местна валута, за това са нужни поне шест месеца", казва пред "Капитал" проф. Теодор Пелагидис, преподавател по икономика от Университета в Пирея и гостуващ изследовател в Brookings Institution и London School of Economics.

Има неща, които се случват обаче независимо дали някой ги иска. "След отговор "не" Ципрас ще очаква по-добра сделка с кредиторите. За съжаление това няма как да стане. Меркел каза ясно пред Бундестага, че не иска споразумение на всяка цена", посочва пред "Капитал" д-р Павел Токарски от германската фондация "Наука и политика" (SWP). И обяснява, че допълнителни отстъпки към Гърция няма как да бъдат преглътнати не само в Германия, но и в страни като Холандия, Финландия, Испания, Португалия и прибалтийските републики.

Освен политически неприемливо, запазването на еврото ще бъде и икономически невъзможно. Затварянето на банките беше преломна точка. Лишени от програмата за ликвидна помощ (ELA) на ЕЦБ, гръцките банки няма как да отворят. "За да могат банките да заработят, трябва да бъде премахнат страхът, че Гърция ще излезе от еврозоната. Това може да се случи само ако има стабилна спасителна програма с кредиторите. Едва тогава има шанс депозитите да започнат да се връщат и гръцката икономика да се закрепи. В момента тя е в тотален колапс. Без да е сигурно, че Гърция ще остане в еврото, парите ще продължат да изтичат от банките и това е истинското бедствие", казва пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel. Крахът на банките ще бъде на практика изход от еврозоната и оттам до въвеждането на паралелна валута пътят е кратък.

Макар Нобелови лауреати по икономика като Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц да призовават гърците да кажат "не", защото това ще е по-малкото зло от приемането на непосилните изисквания на кредиторите, мнозина са на обратното мнение. В това число и цели 246 професори по икономика от университетите и училищата в Гърция, сложили подписите си под съвместна декларация, публикувана във в. "Катимерини" дни преди вота. В нея се казва следното: "Вярваме, че рецесионните последствия от евентуален фалит и излизане от еврото, особено по подобен хаотичен и лекомислен начин, ще бъдат много по-лоши от ефектите от един болезнен компромис с нашите партньори от ЕС и МВФ. Размирното откъсване на страната ни от ядрото на Европа ще има пагубни икономически, социални, политически и геополитически последствия." И те няма да бъдат само за Гърция. В годините на бума си тя беше водещата икономика в региона и гръцките компании са важна част от балканската икономика. България например има редица канали, по които да бъде ударена при такъв вариант.

Ами ако...

Факт е, че еврозоната е по-добре подготвена за турбуленции, отколкото беше в началото на кризата, защото сега разполага със защитни механизми. И мотото е, че Гърция е уникален провал и специален случай, без който еврото всъщност ще бъде по-стабилно и няма да има домино ефект към останалите уязвими държави в южната периферия на ЕС. "Говорим за Grexit от дълго време и финансовите пазари вече са се подготвили за подобна опция", смята Павел Токарски. За момента те действително не реагират и презумпцията е, че отдавна са калкулирали този риск. "Но ако действително има излизане от Гърция, не знаем какво може да се случи. Вероятно опасността от непосредствена зараза е ограничена. Това, което все още е много значимо, е политическият риск, който ще съпътства едно такова събитие", казва Гунтрам Волф. 

Ако Атина се плъзне извън еврото (и може би ЕС), ефектите ще отекнат на широк фронт. "Геополитическите последствия ще бъдат много неприятни. Гърция е важен член на НАТО. Тя е и един от основните канали за нелегална имиграция към Европа. Не мога да си представя как гръцкият военноморски флот може да пази 6000 острова в случай на държавен фалит и колапс на публичните финанси. Атина все още има и териториални спорове с Анкара. Предвид тези неща все още най-добрата опция за всички е запазване на еврозоната, но това все пак не може да се случи на всяка цена", посочва Павел Токарски. И добавя, че на този етап избягването на Grexit все още е възможно, но ще струва много повече, защото месеците на несигурност и капиталовият контрол са съсипали гръцката икономика и тя ще има нужда от по-голяма помощ.

Заедно, но как

Най-добрият възможен сценарий е "да" на референдума и бърза сделка с кредиторите след това. Идването на ново правителство също е важен елемент, защото, както посочва Павел Токарски, "никой вече не иска да говори с Ципрас и финансовия министър Янис Варуфакис, тъй като доверието към тях е близо до нулата", Професорът по международни отношения от Panteion University Хари Папасотириу обяснява пред "Капитал" каква ще бъде процедурата, ако премиерът подаде оставка при евентуален звучен шамар от гласоподавателите: "Тъй като последните избори бяха скоро, по конституция президентът ще даде мандат за формиране на правителство на втората най-голяма партия - "Нова демокрация" на Андонис Самарас. След това Самарас най-вероятно ще предложи или правителство на националното съгласие, или технократски кабинет от типа на този на Марио Монти в Италия, който да изпълни споразумението с Тройката."

Това е първото условие за слагане на край на банковата ваканция. "Капиталовото ограничение в Гърция може да бъде премахнато веднага след като ЕЦБ е готова да осигури пари по ELA. А тя ще го направи в момента, когато има течащи сериозни политически преговори между Атина и кредиторите", посочва Гунтрам Волф. Павел Токарски добавя, че най-важното в момента е Гърция да има правителство, "което да е готово да подготви заслужаваща доверие програма не за следващите година или две, а за 10-15 години напред".

За целта ще са нужни големи количества добра воля и разум от двете страни. Ясно е, че досегашните спасителни планове не проработиха. Това показва и последният анализ на МВФ, публикуван три дни преди референдума, според който Гърция ще има нужда от повече от 60 млрд. евро помощ през следващите три години. Фондът освен това призовава Европа за "всеобхватно" облекчаване на гръцкия дълг и предлага удвояване на матуритета на облигациите от 20 на 40 години.

"Третата програма за Гърция трябва да съдържа по-облекчени условия от вече приключилата, например по целите за първичния бюджетен излишък, защото вече има осъзнаване, че реалността в страната е много тревожна. Очаквам да видим мерки в посока на стимулиране на икономиката, някакъв вид инвестиционен план, а също и движение по въпроса с дълга", казва Гунтрам Волф. И добавя, че ако следващата сделка не е по-добра от сегашната, много скоро отново ще се говори за Grexit. "Изгубването на Гърция ще бъде гигантски политически провал. Това ще бъде катастрофално за имиджа на еврозоната и особено за репутацията на Германия в нея. Политическата стабилност на валутния съюз ще бъде подкопана", казва директорът на Bruegel.

Още по-гигантски провал ще бъде това, че пропадането на Сириза "затвори възможността за нови подходи и бетонира старите, които са все по-малко полезни, поради своята напредваща атрофия", както каза Евгени Дайнов. С други думи, крайността на избрания от Ципрас подход обезцени аргументите на всички, които вярват че строгата политика на икономии няма да помогне дългосрочно нито на Гърция, нито на Европа.

Това все още може да бъде избегнато - с едно "да" и много усилия. Но всичко дотук сочи, че шансовете са минимални.

Разцепването на СИРИЗА

Юлия Дамянова, Атина

Последните дни на напрегнати преговори с ЕС, ЕЦБ и МВФ в края на юни разкриха нови цепнатини в структурата на радикалната левица. Освен вече познатото екстремно крило "Лява платформа", към което принадлежат енергийният министър Панайотис Лафазанис и 30 от 149-те народни представители на СИРИЗА, които са противници на всякакви договорености с международните кредитори, на бял свят се появиха и група умерени другари. Тя е недоволна от провала на опита за споразумение за финансова помощ.

Във вторник вечерта – деня, в който изтече срокът на международната финансова програма за Гърция, не друг, а вицепремиерът Янис Драгасакис каза по националната телевизия ERT, че бил посъветвал премиера Алексис Ципрас да подпише договора. Шейсет и шест годишният Драгасакис, който е завършил London School of Economics и до началото на 90-те години беше член на Гръцката комунистическа партия, се смята за най-опитния министър в кабинета на СИРИЗА. Поне доскоро той се числеше и към по-тесния кръг от съветници на младия премиер. Драгасакис избягва публичните изяви. Отговорностите му включват надзора на всички икономически и финансови ресори, а в последните дни той пряко участваше в разговорите в Брюксел.

Според гръцкия ежедневник "Катимерини" недоволството на Драгасакис споделяли и други членове на кабинета, участвали в преговорите. Те включвали икономическия министър Йоргос Статакис, държавния секретар Спирос Сагияс и зам.-министъра на външните работи Евклидис Цакалотос. "Това не отговаря на истината", казва пред "Капитал" източник от кабинета на Драгасакис. "Някои са убедени, че ако подпишем споразумение преди референдума, той трябва да бъде отменен, защото е част от преговорите", коментира обаче източник от тесния приятелски кръг на Ципрас.

Признаците на вътрешно разцепление в СИРИЗА се множат. Заместник-министърът на финансите Димитрис Мардас също се застъпи за сключване на договор с кредиторите, но продължи да настоява открито за опрощаване на държавния дълг – едно от основните искания на радикалната левица. От своя страна уважаваният професор по право и депутат от СИРИЗА Константинос Цукалас поиска кабинетът да парафира споразумението "дори ако ЕС не е онова, на което сме се надявали и което сме чакали с нетърпение, историческата съдба на Гърция и Европа остават свързани".

Ципрас не е получавал мандат да катапултира Гърция извън еврозоната, написа в писмо до премиера депутатът на СИРИЗА в Европейския парламент Костас Хризогонос. Той го изпратил още през март, но публикува съдържанието му едва преди няколко дни. "Скъсването с кредиторите е нещо невъзможно. Ако опитаме подобно действие, резултатът от това ще ни запрати обратно в капана на спасителната програма, но с още по-лоши условия", пише още в писмото си Хризогонос.
Фотограф: reuters

Цезарска лудост е понятие, което описва специфичната мания за величие и параноята, характерни за някои римски императори като Калигула и Нерон. След изминалата седмица в европейския речник може да влезе по-нов термин - Ципраска лудост. Той ще носи името на гръцкия премиер Алексис Ципрас и ще означава да правиш хаотични, наглед безумни маневри, които нямат дългосрочна цел и тласкат собствената ти страна във финансова бездна, като застрашават целия европейски проект.

Резултатите от тази болест в последните десетина дни изглеждат по следния начин - опашки на банкоматите в Гърция, ограничения за теглене и прехвърляне на пари в чужбина, неработещи магазини и ресторанти, тълпи от притеснени възрастни хора пред малкото отворени специално за тях банки, които стигат до бой от паника дали ще успеят да получат част от пенсиите си. Началото на всичко това беше поставено с внезапен план за референдум на 5 юли, който може да доведе до излизането на страната от еврозоната и евентуално дори от ЕС. Последваха зигзагообразни движения на Ципрас, който след месеци на съпротива изведнъж обяви, че приема условията на международните кредитори, а няколко часа по-късно ги обвини в "изнудване". Между другото дойде и първото изпадане на развита държава в неплатежоспособност към МВФ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    bluelagoon avatar :-|
    мики маус

    Браво на Ципрас и околните му - оправиха страната. Транспортът в Атина е безплатен, пътуването по магистралите също. В северна Гърция плащат с левове.

    Ясу! Давайте чиниите!

    Думба-лумба два дни, три години гладни!

  • 2
    selofia avatar :-|
    Селофия

    Колкото и да ни убеждавате, че ще е по-добре да се гласува "за", аз бих се доверила на Стиглиц и Кругман и бих гласувала с "не".. ако бях гъркиня....
    По нашия личен опит с разни "кредитори" - Ан МакГърч.. и т.н. се вижда, че има живот и след фалита.... и то без да си продават летищата, пристанищата, тока, водата и телефоните...

  • 3
    bluelagoon avatar :-|
    мики маус

    [quote#2:"Селофия"]По нашия личен опит с разни "кредитори" - Ан МакГърч.. и т.н. се вижда, че има живот и след фалита.... и то без да си продават летищата, пристанищата, тока, водата и телефоните...[/quote]

    Принципно е така, но въпросът е дали на управляващите наистина им стиска да управляват качествено държавните ресурси, т.е държавните дружества да не са на загуба и да не фалират. Засега Гърция, както и България показват, че не могат. Виж, чехите се справят добре - ЧЕЗ "приватизираха" българската енергетика и ни направиха за смях.

  • 4
    qnn03310475 avatar :-|
    Smilen Monev

    До коментар [#2] от "Селофия":

    Интересно го казваш. Все едно ние веднага минахме в кредитиране от Международния Валутен Фонд. Доколкото помня нашето мило правителство хубавичко ни спретна една хиперинфлация и обезцени активите на България преди МВФ да се намеси и да сложи Драконови мерки.

    Гърция я чака същото. Вместо да ни се смее съседа, да ни погледне историиката. Харесвам и Стиглиц, и Кругмън, но в случая смятам, че надценяват разума и трудолюбието на гърците. Знаем си балканските нрави, нека да не си мислим че сегашното/следващото правителство в Гърция няма да злоупотреби с драхмата.

  • 5
    selofia avatar :-|
    Селофия

    Целта не е драхмата и Гърчия, а бъдещето на еврото като алтернативна на долара/юана валута. Според мен - въпрос на време е да видим подобна атака към друга слаба икономика в еврозоната.. като изпадне още едно яйце от полога, каква е вероятността цялото гнездо да стане от запъртъци? Европа е под натиск от застаряване, големи публични дългове /скоро гледах ето това https://www.youtube.com/watch?v=VfQVU7Ka0yc където се казва, че британия има ... 900% дълг!/, финансова система, която наблюдава единствено ценовата стабилност /не и безработицата както в САЩ/, диви орди от нехристиянски култури от изток и африка, високомерност към източна европа, и... технологична изостаналост в сравнение с Америка.. социални системи, базирани на следвоенни условия и глобализация, изсмукваща работните места и доходите от района.
    Изобщо не е чудно, че в Европа има толкова много точки на нестабилност...
    Голдман Сакс гледат на Европа по същия начин, както към Аржентина... изкупуваме ги и им налагаме долара.. дори да фалират, сиренето у нас, ножа у нас..
    Е, това не включва шофьорите на макове в Чикаго.. разбира се..

  • 6
    selofia avatar :-|
    Селофия

    Защо например не се размножаваме българите? Защото... не можем да си позволим повече от 2 деца - иначе общия ни стандарт, колкото и мижав да е той, ще падне за цялото семейство... нямаме достатъчно доход.
    А защо нямаме достатъчно доход? Нима не работим достатъчно, или не заслужаваме заплатите си?.. тези заплати... в същото време олигарсите си купуват мазератита и имоти /кмета на пазарджик, например/.
    Защо има такива, забогатели не от ... хм. легален бизнес?.. Защото системата го допуска.. А защо е така?
    Защото съдебната, законодателната и изпълнителната системи са в техните ръце. От което страда легалният бизнес. Защо са в ръцете им?
    Защото приехме неолибералната идеология за "свободна пазарна икономика" без да се замислим, че Милтън Фридман ни вкарва в ръцете им... И американците си плащат за това.... Там е плутокрация, в Брюксел технобюрокрация, а в източна европа - олигархия..
    Помислете си, че страните, които са в растеж имат контролиран от държавата капитализъм - Китай, Корея, Скандинавия, Швейцария...

  • 7
    selofia avatar :-P
    Селофия

    Станах нещо като инфо111, но моля да ме извините. И весело лято на всички!

  • 8
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    Еврозоната има своите проблеми и кусури, но се справя не зле, с тенденцията за по-тясна интеграция, постепенно много от минусите ще изчезнат. Силно преуееличени са страховете за ЕЗ и ЕС / още повече / при един Grexit. Напротив, оставането на Гърция при досегашните условия носи само вреди. Смятам,че при наличието на сериозно правителство от технократи,готово за болезнени, но жизненоважни реформи, Гърция ще получи съществена помощ както по отношение на дълга,така и като инвестиции.
    Но минимума би трябвало да бъде приватизация на държавните железници / една огромна многомилиардна дупка за източване на пари /,много от пристанищата, съкращаване на държавната администрация с 50% , енергични мерки за нейната ефективност и компетентност,орязване и оптимизиране на военния бюджет, намаляване на заплатите на държавните служители с 20-30% ,вдигане на пенсионната възраст на европейско ниво, събираемост на данъците / включително отменянето на разни нефелни закони за жилищните имоти / и още някои подобни мерки. Подобни реформи, комбинирани с еврофондове биха позволили на Гърция не само да пооправи дълговете и финансите си,но икономиката отново да тръгне нагоре. В момента синекурно-феодалните отношения и тоталната доминация на държавния сектор и администрация просто задушават цялото общество....
    Опасявам се, обаче, от фактора манталитет.....

  • 9
    mto avatar :-|
    mto

    Спрете да използвате "Гърция" и "развита икономика" в едно изречение. Неуместно е вече.

  • 10
    shatpat avatar :-|
    ZEN

    Турист пита грък:
    – Как живеете тук?
    – Не много добре. Тук нищо не расте.
    – Как, дори ако се засее ръж?
    – Е, ако се засее – това е друга работа


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK