С референдум и трясък

С обявяването на 26 юни на референдум за това дали страната да приеме условията на кредиторите от ЕС, МВФ и ЕЦБ, правителството на лявата радикална партия СИРИЗА успя да изненада дори собствения си преговарящ екип в Брюксел. По време на поредната среднощна среща с колегите си от еврозоната гръцките представители научили новината от... социалната мрежа Twitter. Освен че шокира всички и мирише на прехвърляне на отговорност, допитването е, меко казано, озадачаващо. То не само трябва да бъде организирано за невероятно кратко време и има съмнения в конституционността му, но и се отнася за нещо, което вече не съществува. Гърците трябва да кажат дали са съгласни страната им да приеме условията за отпускане на финансова помощ по втория спасителен пакет. Само че той изтече още в полунощ на 30 юни.

В този час се случи и друго - Гърция се нареди до страни като Зимбабве, Сомалия и Судан, след като просрочи плащане от 1.5 млрд. евро към МВФ и официално се превърна в най-големия нередовен платец в историята на фонда. Нелепият опит на Ципрас ден по-късно да симулира отстъпление, да поиска удължаване на крайния срок и отпускане на пари, с които Атина да покрие задълженията си, беше отрязан от германския канцлер Ангела Меркел с категоричното послание, че няма да има никакво връщане на масата на преговорите преди допитването. Допитване, в което впрочем СИРИЗА съветва активно гърците да отговорят с "не". "Трябва да се каже ясно: Гърция има легитимното право да провежда референдум – когато си иска, за каквото си иска и с каквато иска правителствена препоръка. Също толкова ясно трябва да се каже, че e проява на суверенна демокрация от страна на останалите 18 страни, членки на еврозоната, да имат свое отношение към решението на Гърция", подчерта канцлерът. Подтекстът е, че никой не лишава гърците от демокрация, но и в т.нар. държави кредитори също има избиратели, които трябва да са съгласни при какви условия се харчат техните пари.

Дра(х)ма без край

Макар правителството да не им го казва по този начин, изборът на гърците в неделя е най-общо между два пътя - единият води обратно към драхмата, а другият към оставане в еврозоната. "Все още не вярвам, че Grexit е опция. Хората в Гърция не искат връщане на драхмата въпреки политиката на ограничения. А и няма време за въвеждане на местна валута, за това са нужни поне шест месеца", казва пред "Капитал" проф. Теодор Пелагидис, преподавател по икономика от Университета в Пирея и гостуващ изследовател в Brookings Institution и London School of Economics.

Има неща, които се случват обаче независимо дали някой ги иска. "След отговор "не" Ципрас ще очаква по-добра сделка с кредиторите. За съжаление това няма как да стане. Меркел каза ясно пред Бундестага, че не иска споразумение на всяка цена", посочва пред "Капитал" д-р Павел Токарски от германската фондация "Наука и политика" (SWP). И обяснява, че допълнителни отстъпки към Гърция няма как да бъдат преглътнати не само в Германия, но и в страни като Холандия, Финландия, Испания, Португалия и прибалтийските републики.

Освен политически неприемливо, запазването на еврото ще бъде и икономически невъзможно. Затварянето на банките беше преломна точка. Лишени от програмата за ликвидна помощ (ELA) на ЕЦБ, гръцките банки няма как да отворят. "За да могат банките да заработят, трябва да бъде премахнат страхът, че Гърция ще излезе от еврозоната. Това може да се случи само ако има стабилна спасителна програма с кредиторите. Едва тогава има шанс депозитите да започнат да се връщат и гръцката икономика да се закрепи. В момента тя е в тотален колапс. Без да е сигурно, че Гърция ще остане в еврото, парите ще продължат да изтичат от банките и това е истинското бедствие", казва пред "Капитал" Гунтрам Волф, директор на влиятелния брюкселски аналитичен център Bruegel. Крахът на банките ще бъде на практика изход от еврозоната и оттам до въвеждането на паралелна валута пътят е кратък.

Макар Нобелови лауреати по икономика като Пол Кругман и Джоузеф Стиглиц да призовават гърците да кажат "не", защото това ще е по-малкото зло от приемането на непосилните изисквания на кредиторите, мнозина са на обратното мнение. В това число и цели 246 професори по икономика от университетите и училищата в Гърция, сложили подписите си под съвместна декларация, публикувана във в. "Катимерини" дни преди вота. В нея се казва следното: "Вярваме, че рецесионните последствия от евентуален фалит и излизане от еврото, особено по подобен хаотичен и лекомислен начин, ще бъдат много по-лоши от ефектите от един болезнен компромис с нашите партньори от ЕС и МВФ. Размирното откъсване на страната ни от ядрото на Европа ще има пагубни икономически, социални, политически и геополитически последствия." И те няма да бъдат само за Гърция. В годините на бума си тя беше водещата икономика в региона и гръцките компании са важна част от балканската икономика. България например има редица канали, по които да бъде ударена при такъв вариант.

Ами ако...

Факт е, че еврозоната е по-добре подготвена за турбуленции, отколкото беше в началото на кризата, защото сега разполага със защитни механизми. И мотото е, че Гърция е уникален провал и специален случай, без който еврото всъщност ще бъде по-стабилно и няма да има домино ефект към останалите уязвими държави в южната периферия на ЕС. "Говорим за Grexit от дълго време и финансовите пазари вече са се подготвили за подобна опция", смята Павел Токарски. За момента те действително не реагират и презумпцията е, че отдавна са калкулирали този риск. "Но ако действително има излизане от Гърция, не знаем какво може да се случи. Вероятно опасността от непосредствена зараза е ограничена. Това, което все още е много значимо, е политическият риск, който ще съпътства едно такова събитие", казва Гунтрам Волф. 

Ако Атина се плъзне извън еврото (и може би ЕС), ефектите ще отекнат на широк фронт. "Геополитическите последствия ще бъдат много неприятни. Гърция е важен член на НАТО. Тя е и един от основните канали за нелегална имиграция към Европа. Не мога да си представя как гръцкият военноморски флот може да пази 6000 острова в случай на държавен фалит и колапс на публичните финанси. Атина все още има и териториални спорове с Анкара. Предвид тези неща все още най-добрата опция за всички е запазване на еврозоната, но това все пак не може да се случи на всяка цена", посочва Павел Токарски. И добавя, че на този етап избягването на Grexit все още е възможно, но ще струва много повече, защото месеците на несигурност и капиталовият контрол са съсипали гръцката икономика и тя ще има нужда от по-голяма помощ.

Заедно, но как

Най-добрият възможен сценарий е "да" на референдума и бърза сделка с кредиторите след това. Идването на ново правителство също е важен елемент, защото, както посочва Павел Токарски, "никой вече не иска да говори с Ципрас и финансовия министър Янис Варуфакис, тъй като доверието към тях е близо до нулата", Професорът по международни отношения от Panteion University Хари Папасотириу обяснява пред "Капитал" каква ще бъде процедурата, ако премиерът подаде оставка при евентуален звучен шамар от гласоподавателите: "Тъй като последните избори бяха скоро, по конституция президентът ще даде мандат за формиране на правителство на втората най-голяма партия - "Нова демокрация" на Андонис Самарас. След това Самарас най-вероятно ще предложи или правителство на националното съгласие, или технократски кабинет от типа на този на Марио Монти в Италия, който да изпълни споразумението с Тройката."

Това е първото условие за слагане на край на банковата ваканция. "Капиталовото ограничение в Гърция може да бъде премахнато веднага след като ЕЦБ е готова да осигури пари по ELA. А тя ще го направи в момента, когато има течащи сериозни политически преговори между Атина и кредиторите", посочва Гунтрам Волф. Павел Токарски добавя, че най-важното в момента е Гърция да има правителство, "което да е готово да подготви заслужаваща доверие програма не за следващите година или две, а за 10-15 години напред".

За целта ще са нужни големи количества добра воля и разум от двете страни. Ясно е, че досегашните спасителни планове не проработиха. Това показва и последният анализ на МВФ, публикуван три дни преди референдума, според който Гърция ще има нужда от повече от 60 млрд. евро помощ през следващите три години. Фондът освен това призовава Европа за "всеобхватно" облекчаване на гръцкия дълг и предлага удвояване на матуритета на облигациите от 20 на 40 години.

"Третата програма за Гърция трябва да съдържа по-облекчени условия от вече приключилата, например по целите за първичния бюджетен излишък, защото вече има осъзнаване, че реалността в страната е много тревожна. Очаквам да видим мерки в посока на стимулиране на икономиката, някакъв вид инвестиционен план, а също и движение по въпроса с дълга", казва Гунтрам Волф. И добавя, че ако следващата сделка не е по-добра от сегашната, много скоро отново ще се говори за Grexit. "Изгубването на Гърция ще бъде гигантски политически провал. Това ще бъде катастрофално за имиджа на еврозоната и особено за репутацията на Германия в нея. Политическата стабилност на валутния съюз ще бъде подкопана", казва директорът на Bruegel.

Още по-гигантски провал ще бъде това, че пропадането на Сириза "затвори възможността за нови подходи и бетонира старите, които са все по-малко полезни, поради своята напредваща атрофия", както каза Евгени Дайнов. С други думи, крайността на избрания от Ципрас подход обезцени аргументите на всички, които вярват че строгата политика на икономии няма да помогне дългосрочно нито на Гърция, нито на Европа.

Това все още може да бъде избегнато - с едно "да" и много усилия. Но всичко дотук сочи, че шансовете са минимални.