Изобилието може скоро да секне

алармират от браншовите организации на гръцките вносители. "Засега все още получаваме всички поръчки от чуждите доставчици, но ситуацията е същата като в началото на кризата преди пет години – те първо искат да видят парите в сметката си, преди да ни изпратят стоката", обяснява пред "Капитал" аптекар в центъра на Атина. Размерът на всеки банков превод в чужбина се проверява от гръцкото правителство, преди да бъде оторизиран, и това допълнително усложнява работата на фирмите.

Гърция разчита на внос не само на голяма част от горивата си, но също на храни като месо, сирене и прясно мляко. Търговците очакват недостиг на тези продукти още в следващите няколко седмици, а индустрията – на машини и резервни части. Асоциацията на гръцките износители е изчислила, че вносът на стоки и оборудване ще спадне с 28% през следващите седмици, а износителите се готвят за загуби от по 80 млн. евро седмично. Според информации от международните медии гръцки шофьори на тирове са заседнали по магистралите из останалата част на Европа, без достатъчно пари за магистрални такси и бензин.

Капиталовият контрол веднага бе усетен и от туристическата индустрия. По данни на браншови организации фериботният трафик на пътници до гръцките острови е спаднал с 50% още в понеделник. Най-голямата гръцка частна туристическа асоциация SETE е регистрирала 30% спад в резервациите през последните дни. "Това все още са изолирани случаи и се надяваме, че тенденцията може да се обърне, ако резултатът от референдума позволи нормализация", казва пред "Капитал" говорител на SETE. Няколко австралийски туристи в Атина споделят, че ситуацията ги кара да се чувстват несигурни, но група швейцарски тийнейджърки заявяват, че не виждат никакъв проблем. Родителите им ги предупредили да си вземат повече пари в брой. "Освен това храната тук е страшно евтина", казва едно от момичетата. Ограничителният режим не се отнася за туристите, които могат да плащат с кредитни карти или да теглят пари в брой до лимита, определен от собствените им банки.

Гръцките пенсионери обаче могат да разчитат само на 120 евро от пенсията си за юли. Това е лимит, който правителството определи, за да успее да осигури поне някакви пари за всички 2 350 000 гърци, разчитащи на пенсия. "Никой не ни казва кога ще си получим останалите пари", оплаква се пред "Капитал" Панайотис Вавугияс, президент на Асоциацията на гръцките пенсионери от държавния сектор. Само някои банки отвориха тази седмица специално за да изплатят в брой парите на онези пенсионери, които нямат банкови сметки. От 1 юли те се редят на опашки из цялата страна. "Това е невъзможна ситуация – правителството принуждава възрастни хора да стоят с часове на улицата в жегата", ядосва се Вавугияс. В сряда той поведе пенсионери на протест пред финансовото министерство, за да иска пълното изплащане на пенсиите. "Вместо да ни приеме за разговор, министър Янис Варуфакис просто си тръгна", обяснява той. Министърът обаче им дал час за среща в ранния петъчен следобед.

През цялата седмица под прозорците на Варуфакис на централния атински площад "Синтагма" беше доста оживено. "Оставка!" викаха онези, които смятат да гласуват с "да" на идващия референдум. И имаха предвид не само финансовия министър, а цялото правителство. "Оставаме в Европа", скандираха още няколкото хиляди души, които въпреки гръмотевичната буря се събраха в центъра на Атина на 30 юни - денят на изтичането на международната спасителна програма.

"Дойдох, защото не искам да видя как Гърция се срива", казва пред "Капитал" Андреас, около 50-годишен строителен предприемач. С него са съпругата му Деспина и шестима приятели, всички строителни инженери. В друг край на множеството възрастна жена обяснява, че протестира заради болната си безработна дъщеря и съпруга си, бивш моряк, който от година чака да започне да си получава пенсията. Един от полицаите пред парламента прошепва, че ако не бил на смяна, щял да се присъедини към демонстрацията. "Онези, които смятат да гласуват с "не", мислят че в деня след референдума дълговете на Гърция просто ще се изпарят. Аз разбирам малко от икономика и мога да уверя, че и най-строгите икономии, предлагани от ЕС, не са толкова страшни, колкото връщането към драхмата", каза Андреас.

"Всички тези реформи от последните години не донесоха никакъв резултат. Не зная какво точно ще постигнем с референдума, но се надявам на нещо по-добро", смята Панос, който се занимава с информатика. Заедно със съпругата си Рената той е на една от демонстрациите на "Синтагма" в подкрепа на референдума, организирани от противниците на споразумението с международните кредитори. Навсякъде се виждат плакати, на които с големи червени букви е изписано Охi – "не". Цялостната атмосферата обаче напомня по-скоро на народен събор, включително с подвижните колички с грилове за сувлаки и продавачите на захаросани ядки.

"Повечето хора няма да посмеят да рискуват с "не", защото се страхуват накрая да не ни изхвърлят от ЕС", споделя сервитьорка в ресторант в центъра на Атина. Нейната прогноза за изхода от референдума е толкова добра, колкото и на много от професионалните политолози. Две от уважаваните социологически агенции – Alco и Kapa Research, казват за "Капитал", че ще продължават да сондират общественото мнение в дните преди вота, но едва ли ще публикуват резултатите. "Ситуацията е много сложна и не можем да коментираме", заявяват от Alco. В сряда вестник Efimerida публикува актуално проучване на института Prorata, което показва, че след въвеждането на капиталовия контрол хората, смятащи да гласуват с "да", са се увеличили от 30% на 37%. Броят на гърците в противниковия лагер е спаднал от 57% на 46%. Ден по-късно някои гръцки медии публикуваха друго проучване – на института GPO, което даде значителна преднина на "да"-лагера. Самата GPO обаче опроверга информацията малко по-късно, тъй като били цитирани само частични данни от допитване, и то без разрешението на социолозите.

"Това са набързо направени проучвания по телефона, които по принцип не трябва да се приемат като стопроцентова истина", казва пред "Капитал" проф. Димитри Сотиропулос от Атинския университет. Той е и един от малкото професионалисти, готови да се ангажират с прогноза за изхода от вота в неделя: "Разликата между "да" и "не" ще бъде много малка. Според медийния наблюдател Георгиос Цогопулос е трудно да се каже какъв ще е

Ефектът от капиталовия контрол

върху хората – дали ще ги ядоса и те ще гласуват с "не", или ще ги уплаши и тогава ще изберат "да". "Никой не е очаквал подобна ситуация – пенсионерите не си получават пенсиите, не се изплащат заплати, търговията се срива. В неделя аз лично очаквам лека преднина на гласовете "да", смята Костас Елефтериу, политолог, специалист по гръцката радикална левица.

Правителството прави всичко възможно прогнозата на Елефтериу да не се сбъдне и още в първия юлски ден стартира масирана "не"-кампания. "Не – за демокрацията и честта", призовават плакати из цяла Атина. Активисти раздават листовки с призиви за негативен вот дори на туристите. "На референдума в неделя не става въпрос за това дали страната ще остане в еврозоната, защото това е безспорното ни място, което никой не може да постави под съмнение", заяви премиерът Алексис Ципрас в телевизионно обръщение. Финансовият министър пък изброи шест аргумента в подкрепа на "не"-вота в блога си (неизвестно защо обаче - на английски език). По наскоро възстановената национална телевизия ЕРТ непрестанно текат "не"-реклами.

На фона на разгорещената кампания експерти по конституционно право разкритикуваха референдума, тъй като се свиква в прекалено кратък срок – само седмица, въпреки че конституцията предвижда за това един месец време. За тях проблем е също, че се иска от гражданите да гласуват по данъчни теми, а формулировката на въпроса е сложна и първата опция е за "не" - противно на общоприетата логика. От Съвета на Европа обявиха, че допитването не отговаря на международните правни стандарти. Двама граждани, адвокат и инженер, атакуваха решението за провеждането му пред Държавния съвет – най-висшата съдебна инстанция на Гърция. Техните аргументи са подобни на критиките на конституционните юристи. Държавният съвет обаче най-вероятно ще обяви иска им за недопустим, защото въпросът е политически, обясниха пред "Капитал" двама правни експерти.

"Как очакват майка ми или баба ми на село да разберат този сложен въпрос", ядосва се на глас Мария, държавна служителка в Атина. Тя няма да гласува в неделя, защото няма пари да отиде до родния си Солун, където е записана в избирателните списъци. Панос и Рената пък не са чели предложението за реформи на кредиторите, срещу което се канят да пуснат бюлетина. "Запознати сме горе-долу със съдържанието от това, което предават медиите и от думите на премиера", обяснява Панос. Двамата със съпругата му едва ли са единствени. Проф. Сотиропулос не е изненадан: "Референдумът няма да е основан на добрата информираност на гласоподавателите. Това ще е емоционален избор."