Втората иранска революция

"Иран е прекрасна страна с приказни ресурси", каза в началото на юни изпълнителният директор на Shell Бен ван Бьорден, цитиран от Bloomberg. "Веднага щом се появят нормални условия, ще се насочим натам", допълни холандецът. На същата конференция във Виена изпълнителният директор на Total Патрик Пуяне беше още по-лаконичен: "Обичаме Иран." 

Щеше да е странно да не е така – петролните залежи на Иран се оценяват на 158 млрд. барела петрол, или 10% от световните запаси, сочат данните на Oil&Gas Journal.Нормализацията, за която ван Бьорден говори, е споразумение между Иран и шестте световни сили за ядрената програма на Техеран. То действа като афродизиак не само за мениджърите на Total, но и за бизнесмени от цял свят, защото ще доведе до постепенното сваляне на цял комплекс от санкции, наложени от САЩ, ЕС и ООН над Ислямска република Иран в последните 30 години. Това ще отвори един от последните големи недостъпни пазари, който по паритет на покупателната способност (ППС) и днес е на 18-о място в света по оценки на правителството на САЩ и който коментатори сравняват с приказната пещера на Али Баба – едновременно плашеща, но и примамлива.