Втората иранска революция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Втората иранска революция

Предстартовото броене започна преди поне година, но треската за злато няма как да стартира без споразумение между Иран и групата 5 1, или петте постоянни членки на съвета за сигурност на ООН плюс Германия.

Втората иранска революция

С края на санкциите светът се оглежда за един от последните големи затворени пазари

9283 прочитания

Предстартовото броене започна преди поне година, но треската за злато няма как да стартира без споразумение между Иран и групата 5 1, или петте постоянни членки на съвета за сигурност на ООН плюс Германия.

© reuters


"Иран е прекрасна страна с приказни ресурси", каза в началото на юни изпълнителният директор на Shell Бен ван Бьорден, цитиран от Bloomberg. "Веднага щом се появят нормални условия, ще се насочим натам", допълни холандецът. На същата конференция във Виена изпълнителният директор на Total Патрик Пуяне беше още по-лаконичен: "Обичаме Иран." 

Щеше да е странно да не е така – петролните залежи на Иран се оценяват на 158 млрд. барела петрол, или 10% от световните запаси, сочат данните на Oil&Gas Journal.Нормализацията, за която ван Бьорден говори, е споразумение между Иран и шестте световни сили за ядрената програма на Техеран. То действа като афродизиак не само за мениджърите на Total, но и за бизнесмени от цял свят, защото ще доведе до постепенното сваляне на цял комплекс от санкции, наложени от САЩ, ЕС и ООН над Ислямска република Иран в последните 30 години. Това ще отвори един от последните големи недостъпни пазари, който по паритет на покупателната способност (ППС) и днес е на 18-о място в света по оценки на правителството на САЩ и който коментатори сравняват с приказната пещера на Али Баба – едновременно плашеща, но и примамлива.

С пълна газ

"Падането изцяло или частично на санкциите срещу Иран ще е равно на втора революция", коментира пред "Капитал" политологът Маджид Рафизадех от Harvard University. Точно като първата от 1978-1979 г. тази няма да започне и завърши светкавично, но ще има огромни и трайни последствия за света.

Твърдението му не звучи пресилено. В началото на 2014 г. Световната банка нареди Иран в горната част на страните със средни доходи. Макар наложените през 2010 г. санкции да свиха за няколко години брутния вътрешен продукт на Иран с 25%, средният доход на глава от населението през 2013 г., измерен по паритет на покупателна способност, е $15 610. Дори и днес иранската икономика е втората най-голяма в региона след тази на Саудитска Арабия, а иранският БВП през 2014 г. е $406.3 млрд., или 32-ри в света. Страната е на 9-о място в света по залежи на медна руда и на 11-о по желязна руда. Иран произвежда повече коли от Италия - страната е сред 15-те най-големи производители на леки автомобили в света, подчертава доктор Рафизадех. Затова според него, за разлика от ислямската революция, тази не само ще пренареди геополитическия баланс в региона, но ще вкара "Иран с пълна газ на световната икономическа сцена".

Предстартовото броене започна преди поне година, но треската за злато няма как да стартира без споразумение между Иран и групата 5+1, или петте постоянни членки на съвета за сигурност на ООН плюс Германия. След почти 18 месеца преговори двете страни се споразумяха през пролетта, че ще поставят окончателния подпис на 30 юни. Миналия вторник във Виена обаче си дадоха още седем дни отсрочка. "За да не съвпадне новината с гръцката криза и да разтърси пазарите", шегува се Рафизадех, който смята, че шампанското вече може да се изстудява. "Готвим се за този момент от 10 години", каза пред Reuters иранският инвестиционен банкер Рамин Рабий, чийто фонд Turquoise Partners управлява активи за над $200 млн.

Стари клиенти, нови приятели

Разбира се, дори и да има сделка на 7 юли, 40-те милиона барела ирански нефт, чакащи на танкери в Персийския залив, няма да се завтекат на следващия ден към Европа, нито пък западните инвестиции ще залеят веднага Иран. Това е така заради сложния комплекс санкции върху страната. Те се делят на три групи: наложени от ЕС, осем от ООН и от САЩ, включително от отделни щати. Някои от американските изискват гласуване в Конгреса, за да бъдат свалени, а други - единствено действия от Белия дом. Първите засягат ядрената програма на Техеран и са обект в преговорите във Виена, а вторите - определянето от Вашингтон на Иран като "държава, спонсорираща тероризма", и не подлежат на обсъждане за момента.

Онези санкции, които интересуват бизнеса днес и за които анализатори смятат, че са довели Техеран до масата за преговори, са върху енергийния, банковия и финансовия сектор на Иран, наложени от ЕС поетапно след 2010 г. и частично от САЩ. След подписването на предварителното споразумение в края на март някои санкции бяха свалени в знак на добра воля. Това засегна златодобива и металообработването. Втората вълна трябва да върне иранските банки в глобалната система за разплащане SWIFT и постепенно да отвори европейските пазари за ирански петрол. Това звучи примамливо за стари и добри клиенти като Гърция например, 60% от чийто петрол до 2010 г. идваше от ислямската република. Въпреки това вероятността ирански енергийни суровини да потекат към Европа е по-скоро дългосрочна, отколкото непосредствена перспектива, коментира сп. "Foreign Policy". Първата и очевидна причина е тежкото състояние на иранската енергийна инфраструктура. Така например, макар да има най-големите залежи от природен газ, Иран има едва 1% пазарен дял в световната търговия на суровината. Техеран обяви наскоро, че се нуждае от $100 млрд. за разработването на инфраструктурата си, включително с терминали за износ на втечнен природен газ.
"По света цари голямо оживление от перспективите пред иранския газ и петрол, но когато говорим за основите на енергийния й сектор, продължават да изникват огромни въпросителни", отбелязва пред "Foreign Policy" Андреас Голдтау, изследовател по енергийна геополитика от Harvard University. Друга пречка пред бленуваното потичане на ирански петрол и газ към Европа може да се окаже преориентирането на Техеран към други пазари. Китай е най-обещаващият сред новите приятели на Иран", казва Рафизадех. Пекин го показва недвусмислено, като инвестира милиарди долари в "Петролопровода на мира" между Иран и Пакистан. В перспектива той трябва да доставя ресурси от Персийския залив до китайския Северозапад, като избягва зависещия от Индия морски маршрут. Заедно с жадната за енергийни ресурси Турция това дава добра перспектива за иранския добив на суровини, който се нуждае от години, преди да стигне предреволюционния си пик от 7 млн. барела суров петрол дневно при 1,1 млн. барела днес. На последно място, не бива да се забравя, че "в миналото големите петролни компании никога не са се радвали на топъл прием в Иран", припомня Голдтау. "Остава да видим дали Техеран е готов да предложи достатъчно примамливи сделки, за да вкара в страната BP, Exxon Mobile и Shell, или ще предпочете компании от Китай и Русия."

Дискретният чар на Запада

Затова по-осезаемата перспектива пред потенциалните западни клиенти на консултантски компании като Turquoise Partners е за навлизане на иранския пазар на стоки и услуги. Иран е в уникална ситуация, която не е типична за много други пазари - около 65% от 80 милиона население е на възраст под 35 години, а грамотността на поколението между 15 и 24 години е 98%. Половината иранци имат достъп до интернет. Това прави младите примамлив таргет за бизнеса. В допълнение по-възрастното поколение има вкус към западни стоки от времето преди 1978 г. Това "звучи за всяка уважаваща се западна компания като пистолетен сигнал да се впусне в спринта", казва Рафизадех.

Някои от тях вече са направили по няколко обиколки на пистата. Иран е пълен с молове, където се завръщат луксозни западни марки. Популярни американски хранителни вериги също си прокарват път, макар и под имена като Pizza Hat и Mash Donald's. Марки като Apple са особено търсени, особено на пазара на смартфони, въпреки че азиатските им конкуренти се продават в страната свободно, а американският бранд се търгува неофициално. Заради престижа си редица други западни марки – от козметика до цигари, се намират в страната, макар и не винаги с официално разрешение.

Всъщност законният износ от САЩ за Иран през 2014 г. например е бил $182.1 млн., като едно от най-големите пера в него е замразена сперма от бикове, сочат данни на търговското министерство на САЩ. Стокообменът между ЕС и Иран за същата година е почти 4 млрд. евро. Голям дял в тях има автомобилостроенето. Техеранската Iran Khodro е 13-ият в света производител на леки коли. Един от най-успешните му модели е Peugeot 405, а френската компания имаше 30% пазарен дял в страната до 2012 г.

Страната с едно наум

Макар мениджърите на Peugeot да започнаха да се появяват все по-често на летището в Техеран редом със стари и нови бизнес партньори на Иран, всички те може да се окажат разочаровани, дори ако на 7 юли се сключи споразумение. Страната със сигурност няма да може да поеме толкова бързо чуждия капитал, който се готви да я залее. Трудовият пазар, банковата система и държавното управление не са подготвени. "Гответе се за масови неуредици", предупреждава западен дипломат, цитиран от The Economist. Списанието припомня перипетиите на ветерана от "Уолстрийт" Парвиз Агили, който през 2013 г. отвори в страната единствената частна банка Middle East Bank. Процесът по лицензиране му отне две години.

За да се съживи иранската икономика, по-важно от снемането на санкциите може да се окажат приватизацията и икономическата реформа, твърди в свой материал Сюзън Малоуни, експерт по Иран и икономиката на Близкия изток от Brookings Institution. След избора през 2013 г. на Рухани за президент правителството започна да орязва субсидии и да опитва да стимулира частния сектор. Въпреки това държавата е във всеки сегмент на икономиката. Дори и когато дадена компания се приватизира, над нея се упражнява ценови контрол. За западни компании, които не са свикнали да работят по този начин, ще бъде от ключово значение да намерят бизнес партньори в Иран, вместо направо да купуват бизнеси, както например постъпиха във Виетнам след падането на санкциите там.
Тук идва и последното предизвикателство. Множество ключови сектори в иранската икономика са превзети от фасадни дружества, свързани с най-важната иранска институция - Революционната гвардия. Някогашният ариергард на революцията отдавна се е превърнал във всемогъща военно-икономическа корпорация. Патрик Клоусън от Washington Institute for Near East Policy например съветва от страниците на The Economist западните фирми да стоят далеч от компании като Khatam ol-Anbia, която строи за държавата обекти за $50 млрд.

Очевидно е, че отварянето на Иран няма да прилича на това в Бирма след военната хунта или на Либия от последните години на Кадафи. Иран е голям, развит и важен пазар, но изключително труден за чужденци заради годините на изолация и пропаганда. Така влиятелни групи националисти лесно могат да изгонят от страната невнимателния чужд инвеститор, а това е лесен инструмент за Революционната гвардия. Затова, както обобщава Рафизадех, втората иранска революция ще бъде щастлива за онези компании, които "имат куража да започнат бизнес в страната, мъдростта да не подценяват гордите перси и търпението да спечелят местния пазар".

"Иран е прекрасна страна с приказни ресурси", каза в началото на юни изпълнителният директор на Shell Бен ван Бьорден, цитиран от Bloomberg. "Веднага щом се появят нормални условия, ще се насочим натам", допълни холандецът. На същата конференция във Виена изпълнителният директор на Total Патрик Пуяне беше още по-лаконичен: "Обичаме Иран." 

Щеше да е странно да не е така – петролните залежи на Иран се оценяват на 158 млрд. барела петрол, или 10% от световните запаси, сочат данните на Oil&Gas Journal.Нормализацията, за която ван Бьорден говори, е споразумение между Иран и шестте световни сили за ядрената програма на Техеран. То действа като афродизиак не само за мениджърите на Total, но и за бизнесмени от цял свят, защото ще доведе до постепенното сваляне на цял комплекс от санкции, наложени от САЩ, ЕС и ООН над Ислямска република Иран в последните 30 години. Това ще отвори един от последните големи недостъпни пазари, който по паритет на покупателната способност (ППС) и днес е на 18-о място в света по оценки на правителството на САЩ и който коментатори сравняват с приказната пещера на Али Баба – едновременно плашеща, но и примамлива.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK