Втората иранска революция

Нормализацията, за която ван Бьорден говори, е споразумение между Иран и шестте световни сили за ядрената програма на Техеран. То действа като афродизиак не само за мениджърите на Total, но и за бизнесмени от цял свят, защото ще доведе до постепенното сваляне на цял комплекс от санкции, наложени от САЩ, ЕС и ООН над Ислямска република Иран в последните 30 години. Това ще отвори един от последните големи недостъпни пазари, който по паритет на покупателната способност (ППС) и днес е на 18-о място в света по оценки на правителството на САЩ и който коментатори сравняват с приказната пещера на Али Баба – едновременно плашеща, но и примамлива.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

С пълна газ

"Падането изцяло или частично на санкциите срещу Иран ще е равно на втора революция", коментира пред "Капитал" политологът Маджид Рафизадех от Harvard University. Точно като първата от 1978-1979 г. тази няма да започне и завърши светкавично, но ще има огромни и трайни последствия за света.
Твърдението му не звучи пресилено. В началото на 2014 г. Световната банка нареди Иран в горната част на страните със средни доходи. Макар наложените през 2010 г. санкции да свиха за няколко години брутния вътрешен продукт на Иран с 25%, средният доход на глава от населението през 2013 г., измерен по паритет на покупателна способност, е $15 610. Дори и днес иранската икономика е втората най-голяма в региона след тази на Саудитска Арабия, а иранският БВП през 2014 г. е $406.3 млрд., или 32-ри в света. Страната е на 9-о място в света по залежи на медна руда и на 11-о по желязна руда. Иран произвежда повече коли от Италия - страната е сред 15-те най-големи производители на леки автомобили в света, подчертава доктор Рафизадех.
Затова според него, за разлика от ислямската революция, тази не само ще пренареди геополитическия баланс в региона, но ще вкара "Иран с пълна газ на световната икономическа сцена".
Предстартовото броене започна преди поне година, но треската за злато няма как да стартира без споразумение между Иран и групата 5+1, или петте постоянни членки на съвета за сигурност на ООН плюс Германия. След почти 18 месеца преговори двете страни се споразумяха през пролетта, че ще поставят окончателния подпис на 30 юни. Миналия вторник във Виена обаче си дадоха още седем дни отсрочка. "За да не съвпадне новината с гръцката криза и да разтърси пазарите", шегува се Рафизадех, който смята, че шампанското вече може да се изстудява. "Готвим се за този момент от 10 години", каза пред Reuters иранският инвестиционен банкер Рамин Рабий, чийто фонд Turquoise Partners управлява активи за над $200 млн.

Стари клиенти, нови приятели



Разбира се, дори и да има сделка на 7 юли, 40-те милиона барела ирански нефт, чакащи на танкери в Персийския залив, няма да се завтекат на следващия ден към Европа, нито пък западните инвестиции ще залеят веднага Иран. Това е така заради сложния комплекс санкции върху страната. Те се делят на три групи: наложени от ЕС, осем от ООН и от САЩ, включително от отделни щати. Някои от американските изискват гласуване в Конгреса, за да бъдат свалени, а други - единствено действия от Белия дом. Първите засягат ядрената програма на Техеран и са обект в преговорите във Виена, а вторите - определянето от Вашингтон на Иран като "държава, спонсорираща тероризма", и не подлежат на обсъждане за момента.
Онези санкции, които интересуват бизнеса днес и за които анализатори смятат, че са довели Техеран до масата за преговори, са върху енергийния, банковия и финансовия сектор на Иран, наложени от ЕС поетапно след 2010 г. и частично от САЩ. След подписването на предварителното споразумение в края на март някои санкции бяха свалени в знак на добра воля. Това засегна златодобива и металообработването. Втората вълна трябва да върне иранските банки в глобалната система за разплащане SWIFT и постепенно да отвори европейските пазари за ирански петрол. Това звучи примамливо за стари и добри клиенти като Гърция например, 60% от чийто петрол до 2010 г. идваше от ислямската република.
Въпреки това вероятността ирански енергийни суровини да потекат към Европа е по-скоро дългосрочна, отколкото непосредствена перспектива, коментира сп. "Foreign Policy". Първата и очевидна причина е тежкото състояние на иранската енергийна инфраструктура. Така например, макар да има най-големите залежи от природен газ, Иран има едва 1% пазарен дял в световната търговия на суровината. Техеран обяви наскоро, че се нуждае от $100 млрд. за разработването на инфраструктурата си, включително с терминали за износ на втечнен природен газ.
"По света цари голямо оживление от перспективите пред иранския газ и петрол, но когато говорим за основите на енергийния й сектор, продължават да изникват огромни въпросителни", отбелязва пред "Foreign Policy" Андреас Голдтау, изследовател по енергийна геополитика от Harvard University.
Друга пречка пред бленуваното потичане на ирански петрол и газ към Европа може да се окаже преориентирането на Техеран към други пазари. Китай е най-обещаващият сред новите приятели на Иран", казва Рафизадех. Пекин го показва недвусмислено, като инвестира милиарди долари в "Петролопровода на мира" между Иран и Пакистан. В перспектива той трябва да доставя ресурси от Персийския залив до китайския Северозапад, като избягва зависещия от Индия морски маршрут. Заедно с жадната за енергийни ресурси Турция това дава добра перспектива за иранския добив на суровини, който се нуждае от години, преди да стигне предреволюционния си пик от 7 млн. барела суров петрол дневно при 1,1 млн. барела днес.
На последно място, не бива да се забравя, че "в миналото големите петролни компании никога не са се радвали на топъл прием в Иран", припомня Голдтау. "Остава да видим дали Техеран е готов да предложи достатъчно примамливи сделки, за да вкара в страната BP, Exxon Mobile и Shell, или ще предпочете компании от Китай и Русия."

• 1
• 2
• Следваща страница » "Дискретният чар на Запада"