С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 6 юли 2015, 17:39, 6775 прочитания

Със звучно "Не" напред

Категоричният резултат от гръцкия референдум вкарва еврозоната в неизследвана територия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
С вчерашния референдум, на който гърците казаха гръмко "не" на условията по споразумението с международните кредитори, драмата на страната им съвсем не свършва. Напротив, макар така да направиха още една крачка към изхода от еврозоната, одисеята сега започва. И тя води Гърция и европейския валутен съюз в неизследвана територия.

Надеждите в Атина бяха, че след вота премиерът Алексис Ципрас ще отиде със силен мандат при кредиторите от ЕС, ЕЦБ и МВФ, за да настоява за по-малко икономии, и ще получи бързо по-добро споразумение. Те обаче бързо избледняват. Дори след оставката на изпилилия нервите на всички в Брюксел финансов министър Янис Варуфакис, изтълкувана като помирителен жест, изобщо не е ясно кога ще започне диалог с Атина и в каква посока ще бъде той. 


След референдума, преди развръзката

Естествено, първото място, от което се очакваха сигнали, беше Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел беше категорична, че не вижда никаква база за преговори за нов спасителен пакет, след като планът за реформи беше отхвърлен на референдума с ясно мнозинство от 61%. "С оглед на вчерашното решение на гръцките граждани, предпоставките за влизане в преговори за нова помощна програма понястоящем не съществуват," заяви говорителят на Меркел Щефан Зайберт, макар да добави, че "вратата винаги е отворена" за разговори. Но канцлерът иска първо да види предложения от Атина.

На този фон очакванията, че след срещата на Меркел с френския президент Франсоа Оланд в понеделник ще има раздвижване в посока към ново споразумение с Гърция, са доста минорни. Нищо, че Франция настоява за по-мека линия и неслучайно Оланд беше първият европейски политик, на когото Ципрас се обади в неделя вечерта след оповестяването на резултатите.



Настроенията в Германия, без която сделка няма как да има, са показателни. Докато привържениците на управляващата лява радикална партия "СИРИЗА" празнуваха на централния атински площад "Синтагма" победата си на референдума, германският вицеканцлер Загмар Габриел заяви: "Г-н Ципрас разруши днес последните мостове, по които Гърция и Европа можеха да се придвижат към компромис."

Скептична беше и реакцията от други държави, участващи в спасителния пакет за Гърция. Словашкият финансов министър Петер Казимир написа в Twitter: "Отхвърлянето на реформите от Гърция не може да означава, че ще получи парите по-лесно." Тези сигнали сочат, че на срещата на върха на ЕС във вторник вечерта ще бъде трудно да се стигне до решение, особено ако предложенията, които Ципрас обещава да представи тогава, не звучат сериозно.

Пирова победа

В тази ситуация, както пише Йозеф Янинг от Европейския съвет за външни отношение (ECFR) триумфът на Ципрас у дома бързо може да се превърне в пирова победа за него навън, ако не демонстрира стратегия как може да получи намаляване на дълговете преди реформи. Председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум бе пределно ясен, като нарече резултатите от референдума в Гърция "достойни за съжаление от гледна точка на бъдещето на Гърция" и напомни, че "за възстановяването на гръцката икономика трудните мерки и реформи са неизбежни".

Но е факт, че звучното "не" е шамар и за ЕС и начина, по който европейските лидери отговарят на продължаващата вече повече от пет години криза. Вотът на отчаяните от безкрайната икономическа депресия гърци може да засили шансовете на популистки и анти-евро партии като лявата Podemos в Испания, където през есента предстоят парламентарни избори. "Днес демокрацията победи в Гърция," обяви лидерът й Пабло Иглесиас, а ръководителят на местното поделение на партията в провинция Арагон Пабло Ехенике написа, че "нашите гръцки братя току-що казаха на финансовите диктатори, че демокрацията и достойнството не са нещо, с което могат да си правят безразсъдни експерименти".

Това е и дилемата пред лидерите на ЕС сега - докъде могат да отстъпят, за да запазят Гърция в еврозоната, но без да дават сигнал, че правилата могат да бъдат нарушавани и да окуражават безотговорни популисти. Политиците в страните-кредитори, както и в тези като Латвия и Испания, които направиха жестоки реформи, за да се възстановят, също имат избиратели, и натискът на общественото мнение прави бързият и лесен компромис невъзможен. Изкушението сега може да бъде да оставят Гърция да постои още малко със затворени банки, с надеждата животът в безкешова икономика да накара Ципрас да омекне. Следващата решаваща дата е 20 юли, когато Атина трябва да плати дълг от 3.5 млрд. евро към ЕЦБ.

В момента Европа се намира в непозната територия, защото няма разписани процедури какво ще се случва оттук нататък. Едно от сигурните неща е, че гръцките банки няма как да отворят във вторник, както първоначално обещаваше правителството. Очаква се още в понеделник вечер да бъде взето решение за продължаване на банковата ваканция с поне още няколко дни. Без изгледи за сделка с кредиторите ЕЦБ няма причини да продължава да им предоставя нова извънредна ликвидност. С изпразнени банки и държавен бюджет, моментът, в който Гърция бъде принудена да печата нова паралелна валута, не е далече.

Варианти на теория има - германският финансов министър Волфганг Шойбле намекна, че в този случай може да се обсъжда временно изключване на Гърция от еврото. Само че проблемът е още колко може да издържи страната и дали и при най-добро желание, запазването й в еврозоната ще бъде възможно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

SpaceX изстреля и приземи ракета четирикратно 10 SpaceX изстреля и приземи ракета четирикратно

Компанията на Мъск изведе в орбита първата официална порция интернет сателити от системата Starlink

11 ное 2019, 2097 прочитания

ЕС налага санкции на турски граждани заради сондажите около Кипър 1 ЕС налага санкции на турски граждани заради сондажите около Кипър

България има интерес Брюксел да отправи силни предупреждения към Турция

11 ное 2019, 795 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Млади гърци за референдума: Защо гласувахме с "не"

Те бяха тежко засегнати от финансовата криза, като младежката безработица за 2014 г. е 55%

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10