Страх, гняв и демокрация

Погледнати отвън, новините от Атина напоследък приличат на какофония от противоречия. Социологическите проучвания постоянно показват, че мнозинството гърци продължават да държат на членството на страната си в еврозоната. Но на референдума на 5 юли над половината от тях (61.31 %) отхвърлиха предложенията на ЕС, ЕЦБ и МВФ за реформи срещу финансова помощ, нужна за запазване на еврото. Поведението на премиера Алексис Ципрас от лявата радикална партия СИРИЗА също изглежда, меко казано, непоследователно. Той спечели предсрочните парламентарни избори през януари с обещание за край на меморандумите с кредиторите. След петмесечни безуспешни преговори с тях той прекъсна диалога, затвори опразнените гръцки банки и свика всенародно допитване дали да отхвърли политиката на икономии. Само два дни след като получи мандат за това, внесе искане за нова международна спасителна програма за Гърция. И на всичко отгоре предложенията, които изпрати на кредиторите, изглеждат като пълна капитулация пред техните искания. Но зад привидните непоследователност и хаос на всичко това се крие много проста логика.