Страх, гняв и демокрация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Страх, гняв и демокрация

Каквото и да казаха гърците, го казаха категорично

Страх, гняв и демокрация

Или каква е мотивацията зад вота на гърците и действията на премиера им

7836 прочитания

Каквото и да казаха гърците, го казаха категорично

© reuters


Погледнати отвън, новините от Атина напоследък приличат на какофония от противоречия. Социологическите проучвания постоянно показват, че мнозинството гърци продължават да държат на членството на страната си в еврозоната. Но на референдума на 5 юли над половината от тях (61.31 %) отхвърлиха предложенията на ЕС, ЕЦБ и МВФ за реформи срещу финансова помощ, нужна за запазване на еврото. Поведението на премиера Алексис Ципрас от лявата радикална партия СИРИЗА също изглежда, меко казано, непоследователно. Той спечели предсрочните парламентарни избори през януари с обещание за край на меморандумите с кредиторите. След петмесечни безуспешни преговори с тях той прекъсна диалога, затвори опразнените гръцки банки и свика всенародно допитване дали да отхвърли политиката на икономии. Само два дни след като получи мандат за това, внесе искане за нова международна спасителна програма за Гърция. И на всичко отгоре предложенията, които изпрати на кредиторите, изглеждат като пълна капитулация пред техните искания. Но зад привидните непоследователност и хаос на всичко това се крие много проста логика.

Въпрос на чест и гордост

Въпреки контрастните им политически позиции всички гърци са обединени около едно – чувството на национална гордост. С еднаква сила то мотивира както тези, които миналата неделя гласуваха с "да" (38.69%), така и онези, които избраха "не". Синьо-белите гръцки знамена бяха обединяващото звено между митингите срещу споразумението с тройката, където заедно с тях се вееха червени комунистически флагове, и тези в негова подкрепа, където бяха в компанията на флага на ЕС.

Референдумът беше за нещо много повече и по-различно от това дали Атина да вдигне ДДС или да реформира пенсиите. За повечето гърци изборът беше не толкова икономически, колкото въпрос на чест, лично достойнство и геополитическа принадлежност. За Ципрас и СИРИЗА той беше потвърждение на тяхната убеденост в уникалния им шанс да преобразят не само Гърция, но и цяла Европа според идеологическите си разбирания и визия за бъдещето.

"Въпросът на референдума беше формулиран толкова неясно, че даде на всекиго възможност да избере своя собствена причина за вота си. Сред гласовете "не" например имаше такива, които всъщност бяха "не" на политиката на спестявания. Имаше и други, които казаха "не" на нови споразумения с кредиторите. Със сигурност обаче имаше и гласове против членството на страната в ЕС", казва пред "Капитал" политоложката от Атинския университет Василики Георгиаду. Тя самата е зачеркнала квадратчето с "да" в бюлетината. Както повечето си сънародници, Георгиаду е наясно, че конкретният вот бе за стара версия на вече невалидно предложение за споразумение, но и за нея въпросът е много по-широк. "Европа е много важна за нашата национална идентичност," подчерта политоложката. Тези почти 40% от гърците, които казаха "да" на Европа, не са никак малко, смята тя. И добавя: "Европа трябва да има това предвид."

В свой коментар за сайта MacroPolis редакторът на английското издание на в. "Катимерини" Ник Малкуцис предупреди за зейналата пропаст в гръцкото общество в резултат на политизацията около допитването. Според него е погрешно многобройните гласове "не" да се тълкуват като обединяване на нацията около една идея – тази срещу политиката на икономии. "Лагерът "да" беше мотивиран от страха си, че ситуацията в страната може да се влоши още повече. Докато гласувалите с "не" бяха ръководени от гнева си заради влошаващата им се лична житейска ситуация", написа Малкуцис. За него това са две противоположни групи, които споделят много общи емоции като изтощение, страх, несигурност и недоверие. Между тях обаче липсвал обединяващ елемент. "Всъщност гласувалите с "да" са убедени, че гласувалите с "не" рискуваха да предизвикат срив в държавата, а лагерът "не" обвинява лагера "да" в липса на кураж да се опълчи срещу кредиторите", обяснява журналистът.

Оракуле, кажи

"Въпросът на референдума беше толкова безсмислен, че аз, съпругата ми и нашата 19-годишна дъщеря гласувахме с "да", защото "не" означава нещо абсолютно мрачно и опасно", казва пред "Капитал" Андреас Кирозис, 50-годишен строителен предприемач от Атина. За неговото семейство дилемата звучала като думите на оракула в Делфи – предсказанията й винаги били формулирани така, че да могат да се тълкуват по два различни начина. Той смята, че повечето му съграждани не са осъзнали това. "Според мен правителството ни заложи капан", убеден е той. "Затова се надявам Европа напълно да игнорира и гласовете "да", и гласовете "не", казва предприемачът. Един от неговите работници, 61-годишният Панайотис, се навежда от скелето на обекта в Атина, където поправя нещо, и се провиква: "Аз не гласувах на референдума. Мразя политиката."

Объркване цареше и сред гръцките социолози, които се провалиха с прогнозите си за изхода на допитването, като до последно очакваха победа на "да"-лагера с малка разлика от около 3-4%. Но най-голямата изненада за наблюдателите беше недвусмисленото "не" на най-младите избиратели – около 80% от вота на тази група. Все още няма достатъчно задълбочени анализи на изборните резултати, за да се определи точната причина за този феномен, обяснява Георгиаду. Личните й наблюдения и мисли сочат, че "много млади хора гласуваха на инат". В избора им политоложката вижда отпечатъка от дългата и дълбока криза. "През последните години в гръцкото общество господстваше реториката срещу политиката на икономии и идеята, че трябва да променим цяла Европа. Много млади хора бяха социализирани и политизирани под влиянието именно на такива идеи", смята Георгиаду.

В мотивацията за избора си в тъмната стаичка младите от лагера "не" открито признават, че са заложили на емоциите. "Отказвам да продължавам да приемам сегашното ни положение, но също съм ядосан от това как Европа се отнася към гърците", казва пред "Капитал" 34-годишният Апостолис Илиопулос от Атина, който работи като учител на половин работен ден. Много от сънародниците му се чувстват засегнати от насмешливото отношение към гърците като нация от мързеливци, които само крадат от държавата. Сестра му, 33-годишната държавна служителка Георгия, признава: "Всъщност не разбирам много от икономика, но смятам, че политиката, която свежда всичко само до числа, е погрешна. Моят глас обаче беше и "не" на отношението към гърци, ирландци и други народи в Европа", отсича тя.

Вотът на 33-годишната безработна Мария Монаксугиу е бил вот на отчаянието: "Имам усещането, че нещата в Гърция стават все по-лоши с всеки изминал ден." Подобни са подбудите и на 39-годишната Елисавета Стаматиу, преподавателка в частно атинско училище. "В момента не виждам никакво бъдеще и гласувах с "не", защото искам някаква голяма промяна", каза тя. Икономистът Платон Тиниос напълно разбира емоционалния вот на младите гърци и признава, че ги споделя. "При собственото ми гласуване моето сърце казваше "не", докато разумът ми казваше "да". И аз послушах разума", казва обаче той.

Мечти и маневри

Погледнато отвън, случващото се е още по-объркващо. Много испанци например изобщо не разбират случващото се в Гърция и упорития отказ на страната им да си помогне сама. За тях темата се свежда до въпроса, който доминираше телевизионните дискусии в Испания през последните дни: "Защо гърците не могат да проведат реформите, които ние вече направихме?" И от това вече има резултат - испанската икономика не само се оттласна от дъното, но е най-бързо растящата в еврозоната. Това вече се усеща и от хората. "От около половин година насам започнаха да се появяват много нови обяви за работа, при това – интересна и добре платена", казва пред "Капитал" 45-годишната Виктория от Мадрид. Преди три години тя е съкратена от маркетингова фирма и оттогава си търси нова работа. Само за последната седмица трима потенциални работодатели са я поканили на интервю.

Що се отнася до голямата промяна, за която жадуват мнозина гърци като Стаматиу, тя трудно ще дойде от кабинета на СИРИЗА. Веднага след референдума гръцкият премиер уволни натрапчивия и самоуверен финансов министър Янис Варуфакис, който още с встъпването си в длъжност антагонизира своите колеги от Еврогрупата. Близки до правителството разказват също, че в преговорите той понякога дори е действал срещу наставленията на премиера или е предоставял на отсрещната страна данни, различни от онези, които Атина им е пращала по официален път.

Първият акт на заместника на Варуфакис и негова пълна противоположност като характер - Евклидис Цакалотос, беше още в сряда да внесе искане за нова тригодишна спасителна програма. Ден по-късно и броени минути преди изтичането на срока за това Гърция изпрати на Еврогрупата и предложенията си за реформи. Става въпрос за спестявания до около 12 млрд. евро, идващи от увеличения на ДДС, отмяна на привилегиите за корабоплаването и почти напълно премахване на възможностите за ранно пенсиониране – все мерки, на които Ципрас досега категорично се противопоставяше. В петък пък той помоли парламента за първа политическа подкрепа на новата линия за преговори, преди проектоспоразумението да бъде разгледано на най-високо ниво в Брюксел. Според правителствени източници, цитирани от Reuters, парламентарният вот "е действие, целящо да покаже политическата воля на правителството да продължи с реформите, но не и с едностранни действия преди европейската среща".

Всичката тази шеметна активност е в пълен разрез с досегашното протакане на преговорите и изпускане на срок след срок в продължение на половин година. На пръв поглед няма логика Ципрас да чака края на старата програма и да тласне Гърция на ръба на финансовия колапс, за да започне да си сътрудничи с кредиторите. Но от вътрешнополитическа гледна точка това беше необходима маневра, която да му отвори пътя към ново споразумение. Самият гръцки премиер непрекъснато настоява, че мястото на страната му е в еврозоната. Вътрешнопартийната опозиция и неговите собствените предизборни обещания не му позволяваха просто да удължи досегашния меморандум, подписан от предшестващото правителство. След прекъсването на преговорите в края на юни и референдума той спокойно може да заяви, че е сложил край на старата политика на икономии. И сега с новия мандат защитава искането на гърците да останат в еврозоната. Допълнителна победа е, че все повече влиятелни гласове, включително от МВФ и дори президентът на ЕС Доналд Туск, започнаха да подкрепят искането на Атина за преструктуриране на гръцкия дълг. В следващите дни ще се разбере дали с маневрите си Ципрас действително е успял да убеди партийните другари от радикалната левица, че онова, което прави, няма нищо общо с политиката на предишните кабинети в Атина. И остава въпросът дали беше нужно да съсипе гръцките банки и икономиката, за да постигне това.

Погледнати отвън, новините от Атина напоследък приличат на какофония от противоречия. Социологическите проучвания постоянно показват, че мнозинството гърци продължават да държат на членството на страната си в еврозоната. Но на референдума на 5 юли над половината от тях (61.31 %) отхвърлиха предложенията на ЕС, ЕЦБ и МВФ за реформи срещу финансова помощ, нужна за запазване на еврото. Поведението на премиера Алексис Ципрас от лявата радикална партия СИРИЗА също изглежда, меко казано, непоследователно. Той спечели предсрочните парламентарни избори през януари с обещание за край на меморандумите с кредиторите. След петмесечни безуспешни преговори с тях той прекъсна диалога, затвори опразнените гръцки банки и свика всенародно допитване дали да отхвърли политиката на икономии. Само два дни след като получи мандат за това, внесе искане за нова международна спасителна програма за Гърция. И на всичко отгоре предложенията, които изпрати на кредиторите, изглеждат като пълна капитулация пред техните искания. Но зад привидните непоследователност и хаос на всичко това се крие много проста логика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 3
    zamen avatar :-?
    Чарли Мишкин

    [quote#1:"karen_walker"] Някаква логика тук? [/quote]

    До коментар [#1] от "karen_walker":

    Логика?

    Няма никаква, само комунизмът им дрънчи в главите. :-)

  • 4
    emil_ avatar :-|
    emil

    Сега Европа да ги накара да гласуват на референдум с ДА по предложеното споразумение и тогава чак да го разгледат.

  • 5
    fred avatar :-|
    Fred

    Това че ще гласуват с ДА не означава че смятат да го изпълнят. Ментор го коза ясно, това при тях е национален манталитет, да лъжат, да не изпълняват договореното, при всякакви ситуации да се опитват да лежат на гърбът на другите.

    Единственото което ги оправя е да бъдат поставени в ситуация в която да не могат да лежат на чужд гръб. Изолиране и заплащане според изработеното, колкото и мизерно да е, никаква милост и съчувствие. Прилагал съм го в моята практика на ръководител /и взводен командир :) / и да ви кажа действа мигновенно. Отначало хитреца е доста учуден, опитва се да намери пролука но понеже аз съм се погрижил да няма такава се впряга да работи. Доста смешно е като ги гледаш как пъшкат и се потят:) Особено както казах като взводен командир, на Нефтохима беше давахме бригада, по-работливите момчета свършат още в 11ч и отиват на плажа а хитреца се поти под слънцето до 16ч. Но нищо не може да каже, нормата е еднаква за всички, дори и аз копаех заедно с тях, доброволно и за да дам пример.

  • 6
    reckless avatar :-P
    Consumer

    От популизъм до безизходица и съответно протакане с надежда, че пак ще им се размине. Е счупи се стомната.

  • 7
    murttle avatar :-|
    murttle

    "От около половин година насам започнаха да се появяват много нови обяви за работа, при това – интересна и добре платена", казва пред "Капитал" 45-годишната Виктория от Мадрид. Преди три години тя е съкратена от маркетингова фирма и оттогава си търси нова работа. Само за последната седмица трима потенциални работодатели са я поканили на интервю."

    А тези три провалени години от живота на Виктория как ще се компенсират? Още толкова години ще ѝ трябват, за да се възстанови, ако изобщо си намери работа на нейната възраст. Шест загубени години - една пета част от активния човешки живот. До следващата криза, до следващия "спасителен план". Чиято сметка пак ще плащат викториите, а онези, които са я натрупали, ще отчетат увеличени печалби. Затова моделът наистина трябва да се промени. Иначе идват нови сиризи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK