С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 10 юли 2015, 17:28, 7656 прочитания

Страх, гняв и демокрация

Или каква е мотивацията зад вота на гърците и действията на премиера им

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Оракуле, кажи

"Въпросът на референдума беше толкова безсмислен, че аз, съпругата ми и нашата 19-годишна дъщеря гласувахме с "да", защото "не" означава нещо абсолютно мрачно и опасно", казва пред "Капитал" Андреас Кирозис, 50-годишен строителен предприемач от Атина. За неговото семейство дилемата звучала като думите на оракула в Делфи – предсказанията й винаги били формулирани така, че да могат да се тълкуват по два различни начина. Той смята, че повечето му съграждани не са осъзнали това. "Според мен правителството ни заложи капан", убеден е той. "Затова се надявам Европа напълно да игнорира и гласовете "да", и гласовете "не", казва предприемачът. Един от неговите работници, 61-годишният Панайотис, се навежда от скелето на обекта в Атина, където поправя нещо, и се провиква: "Аз не гласувах на референдума. Мразя политиката."

Объркване цареше и сред гръцките социолози, които се провалиха с прогнозите си за изхода на допитването, като до последно очакваха победа на "да"-лагера с малка разлика от около 3-4%. Но най-голямата изненада за наблюдателите беше недвусмисленото "не" на най-младите избиратели – около 80% от вота на тази група. Все още няма достатъчно задълбочени анализи на изборните резултати, за да се определи точната причина за този феномен, обяснява Георгиаду. Личните й наблюдения и мисли сочат, че "много млади хора гласуваха на инат". В избора им политоложката вижда отпечатъка от дългата и дълбока криза. "През последните години в гръцкото общество господстваше реториката срещу политиката на икономии и идеята, че трябва да променим цяла Европа. Много млади хора бяха социализирани и политизирани под влиянието именно на такива идеи", смята Георгиаду.


В мотивацията за избора си в тъмната стаичка младите от лагера "не" открито признават, че са заложили на емоциите. "Отказвам да продължавам да приемам сегашното ни положение, но също съм ядосан от това как Европа се отнася към гърците", казва пред "Капитал" 34-годишният Апостолис Илиопулос от Атина, който работи като учител на половин работен ден. Много от сънародниците му се чувстват засегнати от насмешливото отношение към гърците като нация от мързеливци, които само крадат от държавата. Сестра му, 33-годишната държавна служителка Георгия, признава: "Всъщност не разбирам много от икономика, но смятам, че политиката, която свежда всичко само до числа, е погрешна. Моят глас обаче беше и "не" на отношението към гърци, ирландци и други народи в Европа", отсича тя.

Вотът на 33-годишната безработна Мария Монаксугиу е бил вот на отчаянието: "Имам усещането, че нещата в Гърция стават все по-лоши с всеки изминал ден." Подобни са подбудите и на 39-годишната Елисавета Стаматиу, преподавателка в частно атинско училище. "В момента не виждам никакво бъдеще и гласувах с "не", защото искам някаква голяма промяна", каза тя. Икономистът Платон Тиниос напълно разбира емоционалния вот на младите гърци и признава, че ги споделя. "При собственото ми гласуване моето сърце казваше "не", докато разумът ми казваше "да". И аз послушах разума", казва обаче той.

Мечти и маневри



Погледнато отвън, случващото се е още по-объркващо. Много испанци например изобщо не разбират случващото се в Гърция и упорития отказ на страната им да си помогне сама. За тях темата се свежда до въпроса, който доминираше телевизионните дискусии в Испания през последните дни: "Защо гърците не могат да проведат реформите, които ние вече направихме?" И от това вече има резултат - испанската икономика не само се оттласна от дъното, но е най-бързо растящата в еврозоната. Това вече се усеща и от хората. "От около половин година насам започнаха да се появяват много нови обяви за работа, при това – интересна и добре платена", казва пред "Капитал" 45-годишната Виктория от Мадрид. Преди три години тя е съкратена от маркетингова фирма и оттогава си търси нова работа. Само за последната седмица трима потенциални работодатели са я поканили на интервю.

Що се отнася до голямата промяна, за която жадуват мнозина гърци като Стаматиу, тя трудно ще дойде от кабинета на СИРИЗА. Веднага след референдума гръцкият премиер уволни натрапчивия и самоуверен финансов министър Янис Варуфакис, който още с встъпването си в длъжност антагонизира своите колеги от Еврогрупата. Близки до правителството разказват също, че в преговорите той понякога дори е действал срещу наставленията на премиера или е предоставял на отсрещната страна данни, различни от онези, които Атина им е пращала по официален път.

Първият акт на заместника на Варуфакис и негова пълна противоположност като характер - Евклидис Цакалотос, беше още в сряда да внесе искане за нова тригодишна спасителна програма. Ден по-късно и броени минути преди изтичането на срока за това Гърция изпрати на Еврогрупата и предложенията си за реформи. Става въпрос за спестявания до около 12 млрд. евро, идващи от увеличения на ДДС, отмяна на привилегиите за корабоплаването и почти напълно премахване на възможностите за ранно пенсиониране – все мерки, на които Ципрас досега категорично се противопоставяше. В петък пък той помоли парламента за първа политическа подкрепа на новата линия за преговори, преди проектоспоразумението да бъде разгледано на най-високо ниво в Брюксел. Според правителствени източници, цитирани от Reuters, парламентарният вот "е действие, целящо да покаже политическата воля на правителството да продължи с реформите, но не и с едностранни действия преди европейската среща".

Всичката тази шеметна активност е в пълен разрез с досегашното протакане на преговорите и изпускане на срок след срок в продължение на половин година. На пръв поглед няма логика Ципрас да чака края на старата програма и да тласне Гърция на ръба на финансовия колапс, за да започне да си сътрудничи с кредиторите. Но от вътрешнополитическа гледна точка това беше необходима маневра, която да му отвори пътя към ново споразумение. Самият гръцки премиер непрекъснато настоява, че мястото на страната му е в еврозоната. Вътрешнопартийната опозиция и неговите собствените предизборни обещания не му позволяваха просто да удължи досегашния меморандум, подписан от предшестващото правителство. След прекъсването на преговорите в края на юни и референдума той спокойно може да заяви, че е сложил край на старата политика на икономии. И сега с новия мандат защитава искането на гърците да останат в еврозоната. Допълнителна победа е, че все повече влиятелни гласове, включително от МВФ и дори президентът на ЕС Доналд Туск, започнаха да подкрепят искането на Атина за преструктуриране на гръцкия дълг. В следващите дни ще се разбере дали с маневрите си Ципрас действително е успял да убеди партийните другари от радикалната левица, че онова, което прави, няма нищо общо с политиката на предишните кабинети в Атина. И остава въпросът дали беше нужно да съсипе гръцките банки и икономиката, за да постигне това.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Въглеродните емисии растат въпреки спада в употребата на въглища 2 Въглеродните емисии растат въпреки спада в употребата на въглища

Причината е продължаващият силен ръст в използването на петрол и природен газ

8 дек 2019, 473 прочитания

Един от десет европейци се издържа от туризъм Един от десет европейци се издържа от туризъм

През 2018 г. секторът се е увеличил с 6%, като сега допринася за 10% от общия БВП на Европейския съюз

8 дек 2019, 577 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
ИДИЛ-ичен рожден ден

Една година след като обяви създаването на халифат в Близкия изток, групировката е тук, за да остане

Още от Капитал
Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Доставянето на чиста енергия е по-лесно от съхранението й

Намаляването на емисиите зависи от узряването на технологиите за съхранение на енергия

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10