ИДИЛ-ичен рожден ден

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Кога едно джихадистко движение става държава? Въпросът е сложен и различните експерти имат различни отговори. Да се твърди категорично, че "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) е наистина държава, е пресилено. Но едно е сигурно - ИДИЛ не е "Ал Каида". Въпреки че и двете групировки са флагмани на глобалния джихад, "Ал Каида" сее хаос чрез отделни удари. Докато ИДИЛ разпределя жито, събира данъци и сече монети – или с други думи, опитва да управлява завзетата територия в Ирак и Сирия, на която живеят около 10 млн. души.

Откакто преди една година провъзгласи създаването на халифат в Близкия изток, тя прилага на практика визията си – да контролира все повече земя, която да прочисти от неверниците. Отначало бе една от многото групи под шапката на "Ал Каида", а днес е страшилище за Запада и привлича хиляди чуждестранни бойци чрез ефективната си пропагандна машина, включваща социалните мрежи и професионално заснети видеоклипове на извършените зверства. Посланието е ясно - ИДИЛ е тук, за да остане.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Стратегия, която се проваля

Във вторник американският президент Барак Обама призна, че кампанията срещу ИДИЛ няма да донесе бърз успех. И преповтори тезата си, че тежестта за боевете се пада основно на местните сили за сигурност, които се намират на терен. "Водената от нас международна коалиция извърши около 5000 въздушни удара над групировката. Извадихме от строя хиляди бойни постове, танкове, превозни средства, фабрики за бомби и тренировъчни лагери", посочи Обама. Той допълни, че кампанията срещу ИДИЛ в Сирия ще стане по-интензивна. "Нашите удари ще продължат да вземат на прицел петролни и газови съоръжения, които финансират голяма част от операциите на ИДИЛ", коментира американският президент. Същевременно миналата седмица стана ясно, че Великобритания може да започне въздушни удари срещу ИДИЛ в Сирия до месеци, след като лейбъристите намекнаха, че може да подкрепят по този въпрос консерваторите в парламента. Това става на фона на скорошната терористична атака в Тунис, за която отговорност пое ИДИЛ и при която тридесет от жертвите са британски граждани. Лондон обаче се притеснява, че ударите по групировката в Сирия може индиректно да помогнат на режима на президента Башар ал Асад.

САЩ харчат над 9 млн. долара на ден във войната срещу ИДИЛ. До момента стратегията им се гради върху три елемента - обучение на иракската армия, извършване на въздушни удари без изпращане на американски наземни войски и натиск над Багдад да се помири със сунитите в Ирак, които, маргинализирани от шиитското управление, подхранват групировката. Но засега американските усилия не успяват да спрат марша на джихадистите. Въпреки заявките на Обама миналото лято да ги "деградира и унищожи" напредъкът е малък. "ИДИЛ понесоха някои териториални загуби, особено в Ирак. Но в същото време напреднаха другаде и успяха да запазят влиянието и контрола си над районите, които държат. Като абсолютна територия претърпяха спънки, но това не бе значително и не ги отслаби. Въпреки интензивните въздушни удари и опитите в Ирак да бъдат изтласкани на терен те отстояват своето. И е ясно, че пътят до всеки ефективен опит групировката да бъде победена ще е дълъг", казва пред "Капитал" анализаторът от Европейския съвет по външна политика (ECFR) Джулиън Барнс-Дейси.



Една година по-късно ИДИЛ празнуват вместо с торта с нова територия. Завземането на иракския град Рамади от групировката в средата на май повдигна болезнени въпроси за ефективността на американската антитерористична стратегия и особено за неспособността на иракската армия да се противопостави на джихадистите, което само показва зависимостта й от подкрепяните от Иран шиитски милиции. В момента те са най-мощната военна сила в Ирак в борбата с ИДИЛ, но това рискува увеличаване на сектантското насилие. Затова, за да не се разгори допълнително разделението сунити - шиити, някои висши американски представители смятат, че трябва да се ускори въоръжаването на сунитските племена и интегрирането им в редиците на доминираните от шиити иракски сили за сигурност. Причината е, че в момента ИДИЛ експлоатира усещането на много сунити, че подкрепяните от Иран шиитски милиции водят кампания срещу тях. Иракското правителство обаче се страхува, че ако даде на оръжие на сунитските племена, то може да се озове при джихадистите. Междувременно подкрепяните от Иран шиитски милиции се опитват да отвоюват обратно Рамади, който се намира само на 110 км от столицата Багдад. САЩ пък обявиха, че изпращат допълнителни 450 войници, които да съветват иракчаните как да поемат отново контрола над града.

Фокусирани върху битката в Ирак, международните сили засега оставят Сирия на по-заден план. Но двата конфликта са неразделно свързани и решението на единия минава през решението на другия, тъй като, ако ИДИЛ бъдат победени в Ирак, те ще намерят пристан в съседната държава. Проблемът е, че в Сирия Обама няма съюзник, с когото да работи – от едната страна са ИДИЛ, от другата е президентът Башар ал Асад. "Белият дом имаше партньор в лицето на кюрдите, но стратегията да бъдат използвани срещу ИДИЛ се изчерпва, тъй като те вече завзеха по-голямата част от територията, на която има кюрди, и не искат да завземат арабска територия. И американците не бива да ги насърчават да го правят. Някои в САЩ казват, че "Джабхат ан Нусра" може да се дистанцира от лидера на "Ал Каида" Айман аз Зауахири и да не напада американски цели, така че Вашингтон да може да си партнира с тях. Но смятам, че всеки, който предлага това, е откровено глупав", казва пред "Капитал" проф. Джошуа Ландис от Университета в Оклахома. Така Обама реално няма на кого да разчита в Сирия. "Това означава, че САЩ ще продължават да следват следната стратегия – да убиват лидерите на ИДИЛ, да деградират мунициите им и да ги направят колкото се може по-слаби, така че да не могат да бъдат в офанзива и да превземат Дамаск. Като същевременно американците ще целят да унищожат и "Джабхат ан Нусра", и Асад", твърди Ландис.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Държава на терора"