С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 10 юли 2015, 16:09, 10806 прочитания

Битки на гръцката арена

Гърция стана пресечно място за икономическите, политическите и социалните дебати за бъдещето на Европа

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Гърция е, както всеки бил на островите й знае, не толкова държава, колкото състояние на духа. "Светла Гърция, реликва от отминал свят", възкликва лорд Байрон, когато отива да загине за свободата на тази югоизточна територия, наследила традиция от хиляди години. Тази легенда е следствие както от натрупването на история, така и на територия - много по-трудно е да поддържаш наличието на държавност върху хиляди малки острови, всеки от които е отделен свят.

Това води до някаква форма на шизофрения. От една страна, Гърция е онази страна на юг от България, за която слушаме в новините и която изпитва сериозни финансови затруднения. От друга, Гърция е виртуално пространство, някаква глобална агора, върху която упражняват реториката си десни и леви, политици и активисти, историци и икономисти, европейци, руснаци, американци и всеки, който има какво да каже по въпроса.


На това поле всеки проектира своите собствени кошмари. Българските икономисти виждат кризата от 97-а, левите европейски икономисти виждат краха на неолиберализма, а десните виждат ужаса на леви популисти, дошли на власт. Каквото и да мислите за гръцката криза, на която и позиция да сте за бъдещето на Гърция, на тази агора вие ще намерите своя противник - човек, който има точно обратното на вашето мнение и може да го защити. На гръцкия форум се пресичат идеологията на финансовата строгост и на кейнсианството, неолиберализмът и неосоциализмът, Изтокът и Западът, евроскептиците и еврооптимистите, историците и икономистите. Независимо дали осъзнато, на този форум не се решава просто съдбата на Гърция, а на Европа. Теоретичните спорове тук прерастват в истински решения за реалното ни бъдеще. Което превърна Гърция, признайте, в

Доста интересно място

Само тук например може да видите как словенският философ Славой Жижек, икономистът нобелист Пол Кругман, най-известният съвременен критик на капитализма Тома Пикети и Международният валутен фонд (МВФ) са на едно мнение. Всеки по свой начин доказва, че случващото се в Гърция в последните няколко години няма да доведе до нищо добро и трябва смяна на подхода. Разбира се, МВФ беше най-сдържан и в доклада си, който излезе (или по-скоро практически "изтече" заедно с информация, че Брюксел е опитвал да спре публикуването му всячески) точно преди референдума в Гърция на 5 юли, и посочи че нивата на гръцкия дълг са "неустойчиви". Кругман допълни, че гласуването в Гърция е "глътка въздух" за ЕС, и сравни идеите на кредиторите за страната с тези на средновековните доктори, които искали да пускат кръв на пациента, докато умре. Пикети, който стана известен с изследването си за ролята на капитала в последния век, прибегна до историята и припомни на германците, че през 1945 г. техният дълг е възлизал на 200% от БВП, а десет години по-късно - на под 20% заради опрощаването на голяма част от него. Европа, казва Пикети в интервю за германско издание, е основана на "дългово опрощаване и инвестиции в бъдещето, не на непрестанно наказание". Жижек беше най-краен и обвини Еврогрупата в налагането на фалшива маска, която представя "като чисто експертни мерки неща, които на практика са политико-идеологически решения".



Не така, разбира се, смятат ЕК, Германия и много други страни членки. Леденият коментар на Ангела Меркел, че гърците могат да проведат референдум, но страните кредитори също имат избиратели, които могат да гласуват, беше достатъчно показателен. На много места в Европа референдумът беше видян като нагъл опит на СИРИЗА да извива ръцете на преговарящите, за да получи по-добра сделка. Словашкият финансов министър Петер Казимир побърза да каже, че референдумът не може да означава, че гърците ще получат парите по-лесно. А дори да е вярна и другата теза - че премиерът Алексис Ципрас е свикал допитването с идеята да го загуби и да има достоен изход, но е бил изненадан от резултата, отново остава ключовият проблем дали такива решения могат да се прехвърлят на народа. Отляво веднага издигнаха звучното OXI до шамар срещу капитализма и връщане към ценностите на демокрацията и суверенитета, но само седмица по-късно гръцкото правителство отново се озова в Брюксел с предложение да приеме още по-строги икономии.

Коментаторът на в. Financial Times Волфганг Мюнхау обобщи добре проблема - въпреки че беше играч на референдума, европейският консенсус не подкрепи с никакви позитивни аргументи вота "за". Единственото, което се чуваше, бяха заплахите към гърците как ще изпаднат от еврозоната и как това ще им донесе още повече болка в близко бъдеще. Това е лоша стратегия, ако работиш с хора, които през последните няколко години са в рецесия. Ако някой е зле, да му кажеш единствено, че ще стане по-зле, не работи особено добре за репутацията ти, дори да е вярно. "Няма теория, според която икономика в осемгодишна депресия има нужда от нова доза остеритет, за да заработи", припомня Мюнхау.

Странното в гръцката драма е, че в зависимост от изходната позиция

Всеки е прав

От гледна точка на онези, които защитават гръцкия избор, ситуацията в икономиката оправдава различен подход, опростяването на част от дълга и наблягането на стимули, не на съкращения, за да се появи светлина в тунела. От гледна точка на кредиторите те поеха върху себе си задачата да спасят Гърция и еврото преди няколко години, като предоставиха собствени средства в замяна на обещание от гръцкото правителство тогава да реформира икономиката и да я изведе на пътя на растежа. Това, което СИРИЗА прави сега, нарушава тази договорка и ги прави да изглеждат глупаци в очите на собствените им избиратели. Критиците на Гърция посочват, че през 2012 г. тя получи това, което иска сега, а именно опростяване на голяма част от задълженията и преструктуриране на дълга. Поддръжниците й сочат, че оттогава насам икономиката е натрупала нови задължения предимно заради обслужването на лихвите по старите и че още през 2012 г. беше ясно, че заложените заложените прогнози са нереалистични. Тезата им, че Европа използва последните пет години, в които гръцката икономика се сви с 25% и безработицата също така надхвърли 25%, да купи време, за да ограничи заразата към собствените си финансови системи, е трудно да бъде оборена.

Искането на кредиторите е СИРИЗА да се върне там, където за малко беше излязла страната през 2014 г. - на първичен излишък, без да се броят лихвите. Твърдението на Алексис Ципрас и неговите поддръжници е, че начинът, по който е постигнато това - с масирани съкращения и орязване на доходите, не е устойчив и няма от Гърция да се иска да продължава така още дълго време.

Това изглежда доста като технически спор. Но на гръцката агора тези спорове отекват силно. Цяло поколение от младежи, които не са започнали работа до над 30-годишна възраст, създава устойчиви демографски изменения и заплашва да радикализира все повече обществото. Гледано отвътре, това изглежда катастрофално. Погледът отвън е интересен с това, че за пръв път различни членки на ЕС се взират в детайлите на друга държава със студена пресметливост. Ефектите са странни. Например всички вече разбират от гръцка политика - в Европейския парламент политик като Ги Верхофстад говори на Алексис Ципрас за назначенията на партията му в дирекциите на министерството на образованието. Но те водят и до по-добро разбиране какво се случва в Европа днес и какво ще се случва утре.

Тук Жижек е прав - бюрокрацията се опитва да представи някакви решения, но тя не може да бъде водещата сила на ЕС, защото може само да го държи в инерция. Решенията трябва да са политически. Същото заяви в откъса от книгата си, публикувана в Guardian, бившият вече колоритен финансов министър на Ципрас Янис Варуфакис. "Ще има ли "условности" към купуването на италиански и испански дълг от ЕЦБ? Ще надзирава ли всички банки или само "важните"? Това са неща, които не би трябвало да вълнуват никого освен малцината с интереси към публични финанси и монетарна политика. И въпреки това тези въпроси ще са също така важни за бъдещето на Европа, както договорите от Вестфалия, Версай и Рим", пише Варуфакис. Според него пред германския канцлер Ангела Меркел стоят два бутона - един жълт и един червен. Първият продължава кризата все така, а другият дава бърз изход от нея, но никой не рамкира разговора по този начин, защото е важно

Лошите гърци да бъдат наказани

Това е другата изключително дълбока линия, която минава през гръцкия дебат - тази за справедливостта, наказанието, вината и бъдещето. В доклада на няколко икономисти "Аутопсия на гръцкото дългово преструктуриране" се посочва че тази операция през 2012 г. е успяла да извърши нещо изключително сложно като обединяването на много малки и различни кредитори, без да разтърси финансовите пазари. Ако тогава това е било извършено, защо сега не е възможно? Защото няма желание. Тогава ставаше въпрос за дълг, а сега - за принципи. Това личи и в отношението на различните държави към ситуацията. Съседите на Гърция, включително България, и страните от Източна Европа виждат гръцките искания като ужасно несправедливи към техните собствени граждани. Защо, питат те, гърците да продължават да получават толкова високи заплати и пенсии, докато на нас никой не ни помага по този начин. Нещо повече - някои от тях са участвали в спасяването на Гърция миналия път, а сега ще трябва да обяснят защо ще загубят част от тези пари заради СИРИЗА. Те са онези, които подкрепят най-много германците в тяхната настойчивост.

Има го, разбира се, и принципният проблем, който допреди Гърция се считаше за решен чрез един прост член в Лисабонския договор на ЕС, който предполага, че никоя държава или институция на съюза не може да бъде принудена да поема загуби на друга. Прекрачването на тази линия изглежда неприемлив прецедент, който може да отвори врата от искания. Ако обаче не бъде нарушен или поне творчески заобиколен, намаляване на гръцкия дълг, който вече е почти изцяло към държави и институции, не е възможно. А с това според много анализатори и връщането й към дългосрочно устойчив модел.

Но изненадващо, в последните дни Берлин се оказа изолиран от по-големите си съюзници - ЕК, МВФ, САЩ и дори Франция. Един по един те признаха, че подходът към Гърция трябва да се промени, ако ЕС иска да има бъдеще. Французите помогнаха на гърците да си напишат предложенията, а премиерът Манюел Валс обяви в Париж: "Запазването на Гърция в сърцето на Европа е от огромно геополитическо значение и да я пуснем би било признание за импотентност." Този удар в гърба доведе германците дотам, че финансовият министър Волфганг Шойбле подхвърли ядно на американския си колега, който горе-долу повтори думите на Валс, че е склонен да размени Гърция за също така затъналата в дълг Пуерто Рико.

С две думи, германците блъфираха, че са готови да изхвърлят Гърция зад борда, а СИРИЗА и гърците отговориха на този блъф. Това подкопава основата на стратегията за назидание - ако накажеш достатъчно силно Гърция, страни като Италия и Испания няма да си помислят да тръгнат по този път. Да оставим настрана дали по-големи и различни държави изобщо са мислели гръцки вариант.  Случващото се може би е добро за Европа. Защото ЕС, основан на страх, може би не е най-доброто решение, ако този съюз иска някога да започне да расте отново или пък да се интегрира повече. И защото въпреки всичките им огромни недостатъци, които са видими с просто око, СИРИЗА доказаха тезата на политолога Иван Кръстев, че освен ако не направят нещо драматично, избирателите в Европа обикновено могат да сменят правителството, но не й политиката. Ако не друго, поне с този си избор Атина отново отвори агората си за дебати.

По темата работиха и Светломира Гюрова и Николай Стоянов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка 1 САЩ и Китай са на път да подпишат първата фаза от търговската сделка

Това се очаква да стане в началото на януари, Вашингтон няма да налага нови мита, докато Пекин преговаря

14 дек 2019, 1155 прочитания

Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция 5 Борисов в Брюксел: Зелената сделка е неизбежна, Гърция и Кипър да се оправят с Турция

Според премиера въглищните централи имат хоризонт от 15-25 г. и е най-добре да се заместят с газови мощности

13 дек 2019, 3658 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Страх, гняв и демокрация

Или каква е мотивацията зад вота на гърците и действията на премиера им

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10