Битки на гръцката арена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Битки на гръцката арена

Битки на гръцката арена

Гърция стана пресечно място за икономическите, политическите и социалните дебати за бъдещето на Европа

Огнян Георгиев
11093 прочитания

© Ася Колева


Гърция е, както всеки бил на островите й знае, не толкова държава, колкото състояние на духа. "Светла Гърция, реликва от отминал свят", възкликва лорд Байрон, когато отива да загине за свободата на тази югоизточна територия, наследила традиция от хиляди години. Тази легенда е следствие както от натрупването на история, така и на територия - много по-трудно е да поддържаш наличието на държавност върху хиляди малки острови, всеки от които е отделен свят.

Това води до някаква форма на шизофрения. От една страна, Гърция е онази страна на юг от България, за която слушаме в новините и която изпитва сериозни финансови затруднения. От друга, Гърция е виртуално пространство, някаква глобална агора, върху която упражняват реториката си десни и леви, политици и активисти, историци и икономисти, европейци, руснаци, американци и всеки, който има какво да каже по въпроса.

На това поле всеки проектира своите собствени кошмари. Българските икономисти виждат кризата от 97-а, левите европейски икономисти виждат краха на неолиберализма, а десните виждат ужаса на леви популисти, дошли на власт. Каквото и да мислите за гръцката криза, на която и позиция да сте за бъдещето на Гърция, на тази агора вие ще намерите своя противник - човек, който има точно обратното на вашето мнение и може да го защити. На гръцкия форум се пресичат идеологията на финансовата строгост и на кейнсианството, неолиберализмът и неосоциализмът, Изтокът и Западът, евроскептиците и еврооптимистите, историците и икономистите. Независимо дали осъзнато, на този форум не се решава просто съдбата на Гърция, а на Европа. Теоретичните спорове тук прерастват в истински решения за реалното ни бъдеще. Което превърна Гърция, признайте, в

Доста интересно място

Само тук например може да видите как словенският философ Славой Жижек, икономистът нобелист Пол Кругман, най-известният съвременен критик на капитализма Тома Пикети и Международният валутен фонд (МВФ) са на едно мнение. Всеки по свой начин доказва, че случващото се в Гърция в последните няколко години няма да доведе до нищо добро и трябва смяна на подхода. Разбира се, МВФ беше най-сдържан и в доклада си, който излезе (или по-скоро практически "изтече" заедно с информация, че Брюксел е опитвал да спре публикуването му всячески) точно преди референдума в Гърция на 5 юли, и посочи че нивата на гръцкия дълг са "неустойчиви". Кругман допълни, че гласуването в Гърция е "глътка въздух" за ЕС, и сравни идеите на кредиторите за страната с тези на средновековните доктори, които искали да пускат кръв на пациента, докато умре. Пикети, който стана известен с изследването си за ролята на капитала в последния век, прибегна до историята и припомни на германците, че през 1945 г. техният дълг е възлизал на 200% от БВП, а десет години по-късно - на под 20% заради опрощаването на голяма част от него. Европа, казва Пикети в интервю за германско издание, е основана на "дългово опрощаване и инвестиции в бъдещето, не на непрестанно наказание". Жижек беше най-краен и обвини Еврогрупата в налагането на фалшива маска, която представя "като чисто експертни мерки неща, които на практика са политико-идеологически решения".

Не така, разбира се, смятат ЕК, Германия и много други страни членки. Леденият коментар на Ангела Меркел, че гърците могат да проведат референдум, но страните кредитори също имат избиратели, които могат да гласуват, беше достатъчно показателен. На много места в Европа референдумът беше видян като нагъл опит на СИРИЗА да извива ръцете на преговарящите, за да получи по-добра сделка. Словашкият финансов министър Петер Казимир побърза да каже, че референдумът не може да означава, че гърците ще получат парите по-лесно. А дори да е вярна и другата теза - че премиерът Алексис Ципрас е свикал допитването с идеята да го загуби и да има достоен изход, но е бил изненадан от резултата, отново остава ключовият проблем дали такива решения могат да се прехвърлят на народа. Отляво веднага издигнаха звучното OXI до шамар срещу капитализма и връщане към ценностите на демокрацията и суверенитета, но само седмица по-късно гръцкото правителство отново се озова в Брюксел с предложение да приеме още по-строги икономии.

Коментаторът на в. Financial Times Волфганг Мюнхау обобщи добре проблема - въпреки че беше играч на референдума, европейският консенсус не подкрепи с никакви позитивни аргументи вота "за". Единственото, което се чуваше, бяха заплахите към гърците как ще изпаднат от еврозоната и как това ще им донесе още повече болка в близко бъдеще. Това е лоша стратегия, ако работиш с хора, които през последните няколко години са в рецесия. Ако някой е зле, да му кажеш единствено, че ще стане по-зле, не работи особено добре за репутацията ти, дори да е вярно. "Няма теория, според която икономика в осемгодишна депресия има нужда от нова доза остеритет, за да заработи", припомня Мюнхау.

Странното в гръцката драма е, че в зависимост от изходната позиция

Всеки е прав

От гледна точка на онези, които защитават гръцкия избор, ситуацията в икономиката оправдава различен подход, опростяването на част от дълга и наблягането на стимули, не на съкращения, за да се появи светлина в тунела. От гледна точка на кредиторите те поеха върху себе си задачата да спасят Гърция и еврото преди няколко години, като предоставиха собствени средства в замяна на обещание от гръцкото правителство тогава да реформира икономиката и да я изведе на пътя на растежа. Това, което СИРИЗА прави сега, нарушава тази договорка и ги прави да изглеждат глупаци в очите на собствените им избиратели. Критиците на Гърция посочват, че през 2012 г. тя получи това, което иска сега, а именно опростяване на голяма част от задълженията и преструктуриране на дълга. Поддръжниците й сочат, че оттогава насам икономиката е натрупала нови задължения предимно заради обслужването на лихвите по старите и че още през 2012 г. беше ясно, че заложените заложените прогнози са нереалистични. Тезата им, че Европа използва последните пет години, в които гръцката икономика се сви с 25% и безработицата също така надхвърли 25%, да купи време, за да ограничи заразата към собствените си финансови системи, е трудно да бъде оборена.

Искането на кредиторите е СИРИЗА да се върне там, където за малко беше излязла страната през 2014 г. - на първичен излишък, без да се броят лихвите. Твърдението на Алексис Ципрас и неговите поддръжници е, че начинът, по който е постигнато това - с масирани съкращения и орязване на доходите, не е устойчив и няма от Гърция да се иска да продължава така още дълго време.

Това изглежда доста като технически спор. Но на гръцката агора тези спорове отекват силно. Цяло поколение от младежи, които не са започнали работа до над 30-годишна възраст, създава устойчиви демографски изменения и заплашва да радикализира все повече обществото. Гледано отвътре, това изглежда катастрофално. Погледът отвън е интересен с това, че за пръв път различни членки на ЕС се взират в детайлите на друга държава със студена пресметливост. Ефектите са странни. Например всички вече разбират от гръцка политика - в Европейския парламент политик като Ги Верхофстад говори на Алексис Ципрас за назначенията на партията му в дирекциите на министерството на образованието. Но те водят и до по-добро разбиране какво се случва в Европа днес и какво ще се случва утре.

Тук Жижек е прав - бюрокрацията се опитва да представи някакви решения, но тя не може да бъде водещата сила на ЕС, защото може само да го държи в инерция. Решенията трябва да са политически. Същото заяви в откъса от книгата си, публикувана в Guardian, бившият вече колоритен финансов министър на Ципрас Янис Варуфакис. "Ще има ли "условности" към купуването на италиански и испански дълг от ЕЦБ? Ще надзирава ли всички банки или само "важните"? Това са неща, които не би трябвало да вълнуват никого освен малцината с интереси към публични финанси и монетарна политика. И въпреки това тези въпроси ще са също така важни за бъдещето на Европа, както договорите от Вестфалия, Версай и Рим", пише Варуфакис. Според него пред германския канцлер Ангела Меркел стоят два бутона - един жълт и един червен. Първият продължава кризата все така, а другият дава бърз изход от нея, но никой не рамкира разговора по този начин, защото е важно

Лошите гърци да бъдат наказани

Това е другата изключително дълбока линия, която минава през гръцкия дебат - тази за справедливостта, наказанието, вината и бъдещето. В доклада на няколко икономисти "Аутопсия на гръцкото дългово преструктуриране" се посочва че тази операция през 2012 г. е успяла да извърши нещо изключително сложно като обединяването на много малки и различни кредитори, без да разтърси финансовите пазари. Ако тогава това е било извършено, защо сега не е възможно? Защото няма желание. Тогава ставаше въпрос за дълг, а сега - за принципи. Това личи и в отношението на различните държави към ситуацията. Съседите на Гърция, включително България, и страните от Източна Европа виждат гръцките искания като ужасно несправедливи към техните собствени граждани. Защо, питат те, гърците да продължават да получават толкова високи заплати и пенсии, докато на нас никой не ни помага по този начин. Нещо повече - някои от тях са участвали в спасяването на Гърция миналия път, а сега ще трябва да обяснят защо ще загубят част от тези пари заради СИРИЗА. Те са онези, които подкрепят най-много германците в тяхната настойчивост.

Има го, разбира се, и принципният проблем, който допреди Гърция се считаше за решен чрез един прост член в Лисабонския договор на ЕС, който предполага, че никоя държава или институция на съюза не може да бъде принудена да поема загуби на друга. Прекрачването на тази линия изглежда неприемлив прецедент, който може да отвори врата от искания. Ако обаче не бъде нарушен или поне творчески заобиколен, намаляване на гръцкия дълг, който вече е почти изцяло към държави и институции, не е възможно. А с това според много анализатори и връщането й към дългосрочно устойчив модел.

Но изненадващо, в последните дни Берлин се оказа изолиран от по-големите си съюзници - ЕК, МВФ, САЩ и дори Франция. Един по един те признаха, че подходът към Гърция трябва да се промени, ако ЕС иска да има бъдеще. Французите помогнаха на гърците да си напишат предложенията, а премиерът Манюел Валс обяви в Париж: "Запазването на Гърция в сърцето на Европа е от огромно геополитическо значение и да я пуснем би било признание за импотентност." Този удар в гърба доведе германците дотам, че финансовият министър Волфганг Шойбле подхвърли ядно на американския си колега, който горе-долу повтори думите на Валс, че е склонен да размени Гърция за също така затъналата в дълг Пуерто Рико.

С две думи, германците блъфираха, че са готови да изхвърлят Гърция зад борда, а СИРИЗА и гърците отговориха на този блъф. Това подкопава основата на стратегията за назидание - ако накажеш достатъчно силно Гърция, страни като Италия и Испания няма да си помислят да тръгнат по този път. Да оставим настрана дали по-големи и различни държави изобщо са мислели гръцки вариант.  Случващото се може би е добро за Европа. Защото ЕС, основан на страх, може би не е най-доброто решение, ако този съюз иска някога да започне да расте отново или пък да се интегрира повече. И защото въпреки всичките им огромни недостатъци, които са видими с просто око, СИРИЗА доказаха тезата на политолога Иван Кръстев, че освен ако не направят нещо драматично, избирателите в Европа обикновено могат да сменят правителството, но не й политиката. Ако не друго, поне с този си избор Атина отново отвори агората си за дебати.

По темата работиха и Светломира Гюрова и Николай Стоянов

Гърция е, както всеки бил на островите й знае, не толкова държава, колкото състояние на духа. "Светла Гърция, реликва от отминал свят", възкликва лорд Байрон, когато отива да загине за свободата на тази югоизточна територия, наследила традиция от хиляди години. Тази легенда е следствие както от натрупването на история, така и на територия - много по-трудно е да поддържаш наличието на държавност върху хиляди малки острови, всеки от които е отделен свят.

Това води до някаква форма на шизофрения. От една страна, Гърция е онази страна на юг от България, за която слушаме в новините и която изпитва сериозни финансови затруднения. От друга, Гърция е виртуално пространство, някаква глобална агора, върху която упражняват реториката си десни и леви, политици и активисти, историци и икономисти, европейци, руснаци, американци и всеки, който има какво да каже по въпроса.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    zo avatar :-|
    zo

    [quote#0:"Капитал"]Словашкият финансов министър Петер Казимир п[/quote]

    Еее, айде стига де! Толкова ли не сте виждали името на словашкия премиер изписано в неговата цялост — Peter Kažimír. Бетер англо-американци ли станахте?! Кьорави за диакритиките или незнаещи как да ги четат?!

  • 2
    zo avatar :-|
    zo

    И какво ТОЧНО ви кара да мислите, че Пуерто Рико е от женски род?!?!! Ама, вие въобще български знаете ли?!

    И после ми изкарвате поп-ъпи „благодарим, че четете, я дай кинти за абонамнет“... по-скоро кредит на Гърция бих дал.

  • 3
    d_dan avatar :-|
    D

    Българският език предлага богат избор на синоними на използваната в статията чуждица остеритет. Крайно време е поне журналистите да съблюдават чистота на нашия език!

  • 4
    ancho66 avatar :-|
    ancho66

    "С две думи, германците блъфираха, че са готови да изхвърлят Гърция зад борда"
    Това е цитат от статията. Браво на журналистите! Най-после разбраха как вървят нещата. Германците блафират и лъжат. Както и гърците.
    Убедени са, че им вярваме. Аз не им вярвам

  • 5
    robr avatar :-|
    lynyrdS

    Много хубава статия с цялостен анализ а..много ми хареса..

    .. едно наум..
    ..Тук Жижек е прав - бюрокрацията се опитва да представи някакви решения, но тя не може да бъде водещата сила на ЕС, защото може само да го държи в инерция...

    това е фундаментално затова ЕС трябва да се променя към модел САЩ..

  • 6
    romolus avatar :-|
    Додо

    Според мен, просто е. Ако следваме логиката на това, как се гласава в Гърция!
    Хорат на референдума гласуват с ОХИ, а после правителството казва, те всъщност гласуваха с ДА.
    Парламента гласува с ДА, и след време, не много време, хората ще кажат, че те всъщност са били гласували с ОХИ.
    Ще има стачки, стачки, стачки и накрая, нищо то това, което е гласувана няма да бъде приложено на практика.
    За съжаление, реформа в начина на мислене не е лесно, да не кажа, че дори не е възможно. поне не и без някакъв голям катарзис, в резултат на някаква голяма криза.
    Което, като гледам, явно ням да се служи и този път...
    За съжаление. Политиката отново като гледам ще надделее над разумната икономическа логика.Което ще доведе до много по-голяма проблеми, не повече от 6 месеца напред в бъдещето. И тогава, тогава пак отначало целият процес.

  • 7
    istinskatalogika avatar :-?
    Логика

    ",...Отляво веднага издигнаха звучното OXI до шамар срещу капитализма и връщане към ценностите на демокрацията и суверенитета.." Какъв суверенитет, какви пет лева? Държавите от еврозоната доброволно отдават 100% от паричния си държавен суверенитет с факта на членството си в еврозоната- иначе еврото не би могло да бъде ЕДИСТВЕНАТА парична единица в еврозоната, а щеше да съществува паралелно с дойче марката, френския франк и т.н.

  • 8
    palav_nik avatar :-|
    palav_nik

    Четох наскоро за някакъв гръцки остров на блаженството пълен със столетници, спящи задължително всеки следобед.
    Такъв лукс на фона на ставащото в Китай няма как повече да бъде поддържан. Рязането трябва да бъде до здраво месо иначе такива огромни циреи като армията, администрацията и пенсионната система ще продължават да тровят организма на гръцката държава. Нито Ципрас, нито който и да било гръцки политик може да направи такова нещо. Прочее, никой не може да помогне на Болният човек на Европа, вливайки му само наркоза под формата на пари. И колкото по-бързо гърците бъдат изпратени на Острова на прокажените, толкова по-добре за Европа. Ако след няколко поколения гърците стигнат до някакъв катарзис, евентуално отново може отново да се преговаря с тях, при какви условия да бъдат допуснати до Европа...

  • 9
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    Ще е много интересно икономистите да обяснят от къде идват парите за това ДМС на гръцки държавни служители и колко "високоразвита" е гръцката икономика, за да си позволи без външно финансиране/ без кредити от ЕЦБ/ следните държавни разходи, както и да обяснят какво значи БВП съгласно икономикса : http://money.bg/news/id_1517185192 "...Германският вестник Handelsblatt предлага списък от някои отрязани доплащания. Те ярко свидетелстват за това, как не лошо са си живели някои от гръцкия държавен сектор. Сега те се премахват от държавните разходи.Оказва се, че шофьорите на служебни автомобили, които управляват дизелови коли, получават по 25 евро на месец за „подгряване на двигателя".Локомотивните машинисти, с отчитането на всички доплащания са си докарвали по 7 000 евро. Това не е пречило те да получават още 420 евро месечно за спазване на санитарната хигиена. Всеки четвърти железничар е получавал тези пари, за да си мие ръцете по няколко пъти на ден. А отпуската на работещите в сектора се е изчислявала, не знайно как и защо, сякаш деня има 28, а не 24 часа.Добре са си живели и водачите на автобуси в Атина. Ежемесечно на тях се е доплащало по 310 евро, ако в течение на месеца не са закъснели нито едни път за работа. Но подобна практика е била разпространена и при някои държавни служители - имали са добавка към заплатата, за да идват навреме на работа.Куриерите в министерствата и другите ведомства са получавали допълнително към заплатата по 290 евро, фактически за изпълнение на задълженията си - да пренасят документи от кабинет в кабинет.А служителите в държавните учреждения са получавали бонуси, за това че са се занимавали с копирането на документи. Още куриоз: на съдиите са доплащали към заплатата определени суми, за да не работят излишно бързо и усърдно.Освен това стоматолозите към държавния застрахователен фонд IKA са получавали командировъчни, както и правото да покриват транспортните си разходи за сметка н а обществените средства. Въпреки, че както отбелязва Handelsblatt, повечето от медиците са работели без да напускат кабинетите си..."

  • 10
    istinskatalogika avatar :-|
    Логика

    "...България има население 7,5 милиона души и държавна администрация от 125 хиляди души. Гърция има население от 10,5 милиона души и държавна администрация от над 700 000 души. Е, тази несъразмерно голяма държавна администрация трябва да се свие.Друг проблем, който създава бюджетен дефицит е пенсионната система. Всяка година Гърция изплаща пенсии за 27 милиарда евро, от които едва 15 милиарда евро идват от осигуровки. Останалите 12 милиарда идват от държавния бюджет. Просто в Гърция има твърде много пенсионери, които получават твърде високи пенсии. Ако сте жена и имате непълнолетно дете, вие получавате пенсия на 51 години. Има категории трудещи се, които могат да получат пенсия още по-рано. Например стюардесите от фалиралия национален превозвач "Олимпик Еър" получават пенсия след 15 години трудов стаж. Ако започнат работа на 20 години, на 35 вече са пенсионерки..."
    http://offnews.bg/news/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E_66/%D0%93%D1%8A%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8-700-000-%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8-7-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%9A%D0%B0%D0%BA-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D1%84%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B0_488066.html


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK