Обратното броене до Grexit
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обратното броене до Grexit

Обратното броене до Grexit

За запазването на Гърция в еврозоната са нужни бързи действия, умна политика и много добра воля от всички страни. За излизането й - също

Светломира Гюрова
12213 прочитания

© reuters


След всичко, изписано и изговорено за излизането на Гърция от еврозоната, до 5 юли това беше само възможност. Сега вече е вероятност. И то съвсем близка.

Звучното гръцко "не" на референдума миналата неделя за приемане или отхвърляне на условията на триото кредитори скъси фитила на тлеещата повече от пет години криза. Колкото и всички замесени в нея да свикнаха да разтеглят понятието "краен срок" отвъд всякакво въображение, последните събития и най-вече финансовият колапс в Гърция правят отлагането на някакъв вид развръзка невъзможно. Защото зад всички емоционално-идеологически упражнения на тема революция на достойнството, изправяне срещу кредиторите терористи и убийство на капиталистическите вампири нещата са прости. Ако правителството на СИРИЗА начело с Алексис Ципрас не успее да сключи споразумение с ЕС, ЕЦБ и МВФ за нова спасителна програма, страната ще се катапултира извън еврозоната. Ако има сделка, може да остане. Това трябва да се реши на 12 юли, когато в Брюксел ще се съберат лидерите на всички 28 страни от ЕС вместо обичайния формат на 19-те държави, които ползват единната валута.

За да бъде запазена Гърция в еврозоната, са нужни бързи действия, умна политика и много добра воля от всички страни. За излизането й - също. Защото, макар Атина и европейските й партньори да продължават да твърдят пред микрофоните, че оставането е най-добрият вариант, той далеч не е единственият. И ако се стигне до връщане към драхмата, ще е хубаво това да се случи обмислено, подредено и с възможно най-малко щети.

Най-най-най-последен шанс

Парадоксално, референдумът промени едновременно много и нищо. Той взриви дебата кой е виновен за гръцката трагедия и дали германската рецепта за остеритет не вещае края на Европа. Но и след него икономическата реалност в Гърция е все така жестока, рамката на сделката все още е пари срещу реформи, а основните актьори влизат в новите разговори от същите принципни позиции. Само времето е по-малко, нервите са още по-изпънати, а желанието на Европа да запази Гърция и на Ципрас - да помогне това да се случи, са все повече под въпрос.

"Макар чуждестранните политици да бяха смаяни от решението на гръцкия премиер да свика референдум, те продължават да не осъзнават истинската същност на феномена "Ципрас", казва пред "Капитал" д-р Никитас Константинидис, преподавател във Факултета по политика и международни изследвания на University of Cambridge. Според него премиерът е радикален ляв популист, а СИРИЗА е партия, чиито идеи и дневен ред са несъвместими с корсета на европейския валутен съюз и членството в ЕС. "Действията на Ципрас дотук показват, че той винаги е искал Grexit и идеологически стои много по-близо до Лява платформа (крайнолявото крило на партията), отколкото хората си мислят", смята д-р Константинидис. И добавя, че няма особени надежди връщането към драхмата да бъде избегнато, докато настоящото правителство е на власт.

Но дори това да е истинското желание на Ципрас и обяснението за хаотичното му поведение, той няма мандат да го направи, защото мнозинството гърци искат да останат с еврото. От друга страна, макар броженията срещу Атина да се засилват и все повече европейски политици да се колебаят дали тя има място в еврозоната, нито германският канцлер Ангела Меркел, нито гуверньорът на ЕЦБ Марио Драги искат да са тези, които ще я изгонят и ще бъдат запомнени с разпада на валутния съюз. И тъй като шеговитото предложение на немския финансов министър Волфганг Шойбле еврозоната да вземе изправената пред фалит Пуерто Рико, а САЩ да приемат Гърция в доларовия съюз не стои на дневен ред, поредната среща на върха на ЕС през уикенда наистина ще бъде решаваща.

Не всички пътища водят към изхода...

Обратното броене започна, когато два дни след референдума Атина поиска следваща тригодишна спасителна програма и получи задача да представи нови предложения, които съдържат дори повече съкращения и по-значими реформи от тези, отхвърлени от гръцките избиратели. Ако европейските партньори ги сметнат за достатъчно убедителни, ще започнат формални преговори за новия план, а ЕЦБ ще има основание да се намеси с животоспасяваща подкрепа за все още затворените гръцки банки. Ако в събота на срещата на финансовите министри от Еврогрупата се прецени, че Атина не е направила достатъчно, в неделя на срещата на върха най-вероятно ще се обсъдят планове как Гърция да напусне валутния съюз.

Така се очертават най-общо три сценария. При най-лошия отровната атмосфера и окопаването в идеологическите лагери ще доведат до провал на срещата. Оттам до излизането на Гърция от еврозоната пътят е кратък, макар да няма разписана процедура как се случва и дали означава и напускане на ЕС. Сигналите от ЕЦБ са, че ако няма сделка, извънредната ликвидност за гръцките банки ще бъде спряна в понеделник, 13 юли. Това е и датата, до която те имат достатъчно средства да зареждат банкоматите, за да могат гърците да теглят дневния лимит от 60 евро, твърди директорът на Асоциацията на гръцките банки Лука Кастели.

С празни банки и без пари да плаща пенсии и заплати, единствената опция за Атина ще бъде да въведе паралелна валута. Въпросът е дали част от съпътстващия хаос и надвисналата хуманитарна криза ще могат да бъдат избегнати. За това ще е нужно партньорите на Гърция да имат план и желание да не допуснат да се стига до липса на вносни стоки от първа необходимост като храни, лекарства, гориво. А също и да помогнат на страната да се стабилизира и да остане поне в ЕС.

"Излизането от еврозоната със сигурност първоначално ще хвърли държавата в още по-голяма бъркотия. Цените ще се изстрелят нагоре и съответно реалните доходи ще спаднат. Но с времето Гърция най-вероятно ще се възстанови и икономиката отново ще започне да расте - може би по-бързо, отколкото в последните пет години под програмите на тройката", казва пред "Капитал" Себастиан Дулиен, анализатор от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика (ECFR). Цяла плеяда звездни икономисти като Нобеловите лауреати Джоузеф Стиглиц и Пол Кругман, както и президентът на престижния мюнхенски Ifo Institute Ханс-Вернер Зин твърдят, че всъщност напускането на еврото е най-добрият шанс на Атина да се върне към растеж след първоначалния шок. Иронията обаче е, че независимо дали е вътре или вън, Гърция така или иначе ще трябва да направи реформите, които кредиторите й искат от нея. Защото, дори дълговете й да бъдат изтрити утре, страната пак ще трябва да търси начин да се справи със задаващата се епична рецесия и да се научи да живее според възможностите си.

Вторият сценарий е Гърция и партньорите й, дори да не могат да се разберат за спасителна програма, да стигнат до креативно решение, което технически да остави страната в еврозоната. Една от опциите, споменати от Волфганг Шойбле, е "временен" изход. При него, макар Гърция да въведе алтернативно средство за разплащане, членството й във валутния съюз ще бъде просто замразено и в някой момент може да бъде възстановено, ако по-късно и евентуално с друго правителство стигне до споразумение с кредиторите. Това може да отложи неприятни въпроси като какво да се прави с десетките милиарди евро, които ЕЦБ ще трябва да отпише от баланса си, ако Гърция спре да обслужва задълженията си. Само че така проблемът ще бъде просто замразен, но не и решен.

Третият сценарий е в неделя да има сделка. Пречките пред нея са много. Алексис Ципрас ще трябва да даде на заден ход от почти всичките си обещания и действия до момента и да намери начин да продаде у дома отстъплението си по мерки като вдигане на ДДС и пенсионна реформа като триумф. От другата страна ще e нужен компромис за нещо, за което настояват МВФ и все повече европейски политици, но продължава да бъде табу за Германия - преструктуриране на гръцкия дълг, възлизащ на около 320 млрд. евро (близо 180% от БВП). Факт е, че сега лихвите по него са ниски и основните плащания са разсрочени много напред във времето. Както посочва в свой анализ директорът на брюкселския Centre for European Policy Studies Даниел Грос, Гърция всъщност харчи за обслужване на дълга си по-малко, отколкото Ирландия или Италия. Въпреки ниските лихви в момента обаче размерът на гръцкия публичен дълг е въпрос от спешен порядък, смята Себастиан Дулиен. "Проблемът е, че той очевидно е неустойчив и самото съществуване на такова ниво на дълг създава много несигурност. Потенциалните инвеститори не знаят какво ще се случи, когато преференциалните лихви изтекат и Гърция трябва да започне да плаща. Ето защо те не искат да инвестират. А без обрат при инвестициите шансът гръцката икономика да се възстанови е минимален", казва анализаторът от ECFR.

...но никой не води към щастие

Както посочва анализ на авторитетния брюкселски тинк-танк Bruegel, гръцката криза е стигнала до такава фаза, че всички възможни сценарии са проблематични най-малкото защото съжителството в условията на монетарен съюз с партньор, на когото нямаш доверие, е неустойчиво. И все пак най-благоприятният вариант остава избягването на Grexit, защото той "би бил колективен политически провал с непредвидими финансови, икономически и социални рискове", пишат Гунтрам Волф и Жолт Дарваш от Bruegel. Колкото и лидерите на еврозоната да се успокояват, че тя е по-подготвена за подобно нещо и гръцката зараза може да бъде ограничена и да не засегне останалите слаби звена, няма гаранции че ще бъде така. "Ако гръцките банкови депозити бъдат обърнати в драхми, тогава италианците и испанците ще си помислят два пъти дали трябва да оставят парите си в своите банки, или да си открият сметка във Франкфурт. Същевременно, ако партия като испанската "Подемос" върви напред в предизборните проучвания, може да видим бягство на капитали от Испания. И не е ясно дали Европейският стабилизационен механизъм (ESM) има достатъчно средства за противодействие, ако това се случи в голяма държава като Испания или дори Италия", казва Себастиан Дулиен. Според него най-щастливият възможен изход от ситуацията е бърза сделка за нов спасителен план с повече структурни реформи, по-малко съкращения и значимо облекчаване на дълга, за да може Гърция да остане в еврозоната и да започне пак да расте.

Шансът да се получи така не е голям. "Ципрас и Шойбле са двете страни на монетата на поляризираната европейска политика. Уви, има остра липса на лидерство в Европа, а само държавник, способен да погледне отвъд тесните национални и партийни интереси, би бил способен да състави нещо като план "Маршал", който е нужен за изваждането на Гърция от настоящата пропаст от пресушена ликвидност, замръзнало кредитиране и икономическо задушаване", смята д-р Никитас Константинидис. Президентът на Европейския съвет Доналд Туск съвсем не преувеличава, когато заяви, че това е "най-критичният момент в историята на ЕС". Надеждата е, че лидерите му ще се окажат на нужната висота.

Източник: Shutterstock

След всичко, изписано и изговорено за излизането на Гърция от еврозоната, до 5 юли това беше само възможност. Сега вече е вероятност. И то съвсем близка.

Звучното гръцко "не" на референдума миналата неделя за приемане или отхвърляне на условията на триото кредитори скъси фитила на тлеещата повече от пет години криза. Колкото и всички замесени в нея да свикнаха да разтеглят понятието "краен срок" отвъд всякакво въображение, последните събития и най-вече финансовият колапс в Гърция правят отлагането на някакъв вид развръзка невъзможно. Защото зад всички емоционално-идеологически упражнения на тема революция на достойнството, изправяне срещу кредиторите терористи и убийство на капиталистическите вампири нещата са прости. Ако правителството на СИРИЗА начело с Алексис Ципрас не успее да сключи споразумение с ЕС, ЕЦБ и МВФ за нова спасителна програма, страната ще се катапултира извън еврозоната. Ако има сделка, може да остане. Това трябва да се реши на 12 юли, когато в Брюксел ще се съберат лидерите на всички 28 страни от ЕС вместо обичайния формат на 19-те държави, които ползват единната валута.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 5
    mentor avatar :-|
    Ментор

    "За запазването на Гърция в еврозоната са нужни бързи действия, умна политика и много добра воля от всички страни.."
    ---
    А кому е нужно всъщност запазването на Гърция в еврозоната и ЕС?
    Абсолютно на никой.
    Тая купчина от патологично мързеливи паразити писна дори на най-търпеливите. Самата Гърция, въпреки стотиците милиарди безвъзвратно загубени там, е прекалено дребна и е на практика без всякакво значение. Европа би могла както да забрави за Гърция още днес, така и да я хрантути вечно (което е и мечтата на гърците) - все тая на общия фон. Важното в случая е да не се допусне разпространяване на гръцкия паразитизъм. А за да не се допусне, паразитите би трябвало да получат каквото заслужават - т.е. да бъдат откъснати от тези, върху които паразитират, и оставени да се оправят единствено и само със собствени сили и средства. Само това би могло да вразуми останалите паразити, кандидат-паразити, работници с червени потници, ципраси и пр.

  • 6
    sto67nes avatar :-|
    sto67nes

    ...Както посочва анализ на авторитетния брюкселски тинк-танк Bruegel, гръцката криза е стигнала до такава фаза, че всички възможни сценарии са проблематични най-малкото защото съжителството в условията на монетарен съюз с партньор, на когото нямаш доверие, е неустойчиво...

  • 7
    brick40 avatar :-|
    bricky

    Време е Гърция да си ходи. Да вкуси от независимостта и гордостта, с които така надуто се кичи.

  • 8
    ancho66 avatar :-|
    ancho66

    До коментар [#5] от "Ментор":

    Прав си. Но за разлика от теб Шулц (социалдемократ) като шеф на парламента на Европа и Sigmar Gabriel: SPD-Chef, Vizekanzler на Германия казват, че щяло да бъде голяма беда, ако Гърция излезе от еврото. Лъжат. Но никой не им го казва в лицето и те вярват на себе си и ще спомогнат наистина Гърция да остане в еврото. По един или друг начин. Перверзия.

  • 9
    ancho66 avatar :-|
    ancho66

    До коментар [#6] от "sto67nes":
    Цитат: "съжителството в условията на монетарен съюз с партньор, на когото нямаш доверие, е неустойчиво... "
    Мой коментар от друга статия:
    "Меркел добре се усети, че най-добрата валута е доверието. Но макар, че тя знае, че няма доверие, това нещо липсва, тя щв се остави да бъде излъгана, тя ще иска от гражданите си да плащат много пари на гърците. Файдата и ползата от това няма да ги има."

  • 10
    mentor avatar :-|
    Ментор

    До коментар [#8] от "ancho66":

    Шулц е социал* - т.е. поддръжник и бенефициент на паразитизма.
    Социал* политиците съществуват благодарение на социалните паразити, които гласуват за тях с надеждата да продължат да паразитират. Естествено е такъв като Шулц да разправя, че щяло да бъде голяма беда, ако Гърция излезе от еврото. То си е и вярно де, за Гърция наистина ще е голяма беда, а в по общ план ще е беда за социал* паразитите като цяло. За всички нормални обаче отърваването от Гърция ще е огромно облекчение.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK