За работата в неделя, превратите в Брюксел и празните банкомати

Не се случва често на говорителя на германския канцлер да му се налага да казва, че Германия не е участвала в преврат в държава от еврозоната. Но когато става дума за Гърция и преговорите за спасяването й, изглежда вече няма нищо, което да не можем да си представим. Щефен Зайберт, говорител на Ангела Меркел, отрече публично Берлин да иска унижението на Атина - обвинение, отправено от Twitter, където цял ден след постигнатото споразумение за Гърция все повече се споделя хаштагът #ThisIsACoup (това е преврат).


Явно Зайберт е трябвало да реагира, след като хаштагът бе използван над 250 хил. пъти заради поставените условия на Гърция в споразумението. Много от тях са толкова тежки и непосилни за изпълнение в поставените времеви рамки, че далеч не само гърци ги разглеждат като умишлено унижение на правителството на Алексис Ципрас от страна на еврозоната, водена от Германия. КактоGuardian разбра, хаштагът е създаден на другия край на Европа, в друга държава със сериозни икономически дилеми - Испания. Това подсказва, че случващото се в Гърция ще бъде ползвано дълго време от все по-засилващите се евроскептици.

Германският поглед е малко по-различен. Редакционният коментар на FAZ.net е със заглавие "Гърция не капитулира". Според изданието ситуацията в Европа след "шоудауна" е същата - Гърция обещава реформи, получава още пари, а европейците са с още една идея по-скарани.  Spiegel Online обаче цитира туитове - включително на германци, които критикуват условията към Гърция.



"Това, което направи германското правителство, е просто срамно", пише потребител от Германия. "Говорят за доверие. И слагат на масата документ, равен на унижение. Правдоподобно", коментира евродепутатът Барбара Лохбилер от Групата на Зелените. Изданието цитира и икономиста Бранко Миланович, според когото с цел да "накаже" Ципрас, Шойбле е на път да разруши 55-годишната европейска интеграция.

Мъж минава покрай плакат в Атина, на който е изобразен германския финансов министър Волфганг Шойбле като издирван нео-нацистки престъпник. Фотограф: Alkis Konstantinidis

Но обикновените граждани не са единствените, загрижени за ставащото. В изказването си след срещата на върха премиерът на друга южна държава - Италия (която също има немалки проблеми със задълженията), заяви че има "огромна нужда от разговор за това какво всъщност е Европа". Според Матео Ренци, "в последните няколко години Италия загуби малко от желанието си да разсъждава върху този въпрос. Европа е наше творение, а не мащеха". Това звучи като предупреждение към Ангела Меркел, че Рим най-малкото няма желание да бъде третиран като Атина. (За подробности как точно е била третирана Атина, може да се обърнете към бившия финансов министър Янис Варуфакис, който в първото си интервю след оттеглянето си разказва как са протичали преговорите според него.)

Такива изказвания са нормални след случилото се в Брюксел в неделя и понеделник. Според чудесна описателна статия на Financial Times, разговорите между финансовите министри в неделя са били толкова откровени, че в един момент германският министър Волфганг Шойбле (демонизиран вече по улиците на Атина), се е обърнал към италианския ръководител на Европейската централна банка Марио Драги с думите "не съм идиот".

На срещата на върха пък на полския ръководител на Европейския съвет Доналд Туск му се е наложило да застане буквално пред вратата и да попречи на Меркел и Ципрас да напуснат, преди да се постигне споразумение.

Ако не друго, то поне Ципрас е дал пример на сънародниците си какво ги чака - а именно, работа в неделя. Това, според запознати, е едно от условията, които ще бъдат поставени на гръцкото правителство, което ще трябва да либерализира възможностите гръцки магазини да работят в почивния ден. И ако ви се струва, че това ще бъде от по-лесните реформи, имайте предвид, че през 2013 г. тогавашното гръцко правителство поиска да въведе работни часове в седем недели в годината.

Тогава законът предвиждаше това да са само магазини с по-голяма площ от 250 квадрата, да не са част от верига (ако не са франчайз) и да не се намират в мол. Решението кои да са, трябваше да бъде взето от всеки регион, като се определя всяка година от съответните власти, в диалог със социалните партньори. Звучи не особено гъвкаво и може би приемливо дори за гърците, нали? Явно не. Законопроектът бе посрещнат с мащабни стачки - шест на брой, а съдът блокира влизането в сила на текстовете.

Представете си тогава какво чака Ципрас по промени като тези в ДДС, разширяването на данъчната основа, реформата на пенсионната система и автоматичните орязвания на държавни разходи, ако правителството не постигне договорения първичен бюджетен излишък. Ако това споразумение влезе в сила, впрочем, е възможно Гърция да е първата държава, взета на ръчен контрол от еврозоната за финансовото й управление.

С други думи, след референдума, на който отхвърлиха старото споразумение, гърците може да се окажат без възможност да избират изобщо начина на разпределение на финансите на страната си.

Къде има пари, е въпросът, който вълнува гърците напоследък Фотограф: Christian Hartmann

Всъщност, те към момента не могат да управляват и собствените си финанси - банките ще останат затворени поне засега, въпреки споразумението, докато не се постигне някаква форма на мостово финансиране. Дотогава банкоматите ще се оказват празни ежедневно, което е накарало няколко гърци да направят приложение "Намери банкомат", както посочва Дарик.

Това приложение е за Android, а скоро ще се появи и за iPhone, като показва на ползващите го пред коя машина има смисъл да чакат и с какви банкноти разполага. 

И накрая, всичко това се отразява зле на копманията Grexit, която е основана 2010 г. Сайтът й е станал много по-посещаван, твърди Quartz, но това не е точно популярността, която софтуерната компания търси и в момента тя обмисля вариант да си смени името.

Тъй като според Economist Intelligence Unit новото споразумение само отлага следващата криза с евентуален Grexit, това може да е добро дългосрочно решение.