Гръцката сделка: Пари срещу приватизация, съкращения и повече данъци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гръцката сделка: Пари срещу приватизация, съкращения и повече данъци

След продължили 14 часа преговори гръцкият министър Евклидис Цакалотос (на преден план), колегите му от Еврогрупата и управляващият директор на МВФ Кристин Лагард подписаха предварително споразумение за реформите, срещу които Атина ще получи между 82 и 86 млрд. евро кредитен пакет

Гръцката сделка: Пари срещу приватизация, съкращения и повече данъци

Атина ще получи между 82 и 86 млрд. евро за три години

9785 прочитания

След продължили 14 часа преговори гръцкият министър Евклидис Цакалотос (на преден план), колегите му от Еврогрупата и управляващият директор на МВФ Кристин Лагард подписаха предварително споразумение за реформите, срещу които Атина ще получи между 82 и 86 млрд. евро кредитен пакет

© FRANCOIS LENOIR


Гърция направи решителна крачка към спасение от фалит, след като в понеделник постигна предварителен договор с партньорите си в еврозоната за трети спасителен пакет. Размерът му ще бъде в рамките на 82-86 млрд. евро (при искани от Атина 53 млрд.), като според публикувания от Еврогрупата текст на споразумението има няколко категории строги икономически мерки, които "са минималните изисквания за начало на преговори с гръцките власти" за нов заем. Преди да има окончателно споразумение, целият пакет мерки трябва да бъде одобрен със закон от гръцкия парламент (виж карето), а след това и от някои от парламентите на другите 18 членки на еврозоната. Въпреки че на референдум в началото на юли страната отхвърли исканията на кредиторите, сега премиерът Алексис Ципрас прие по-сурови условия, защото Гърция беше реално заплашена с временно излизане от еврозоната с още по-големи последствия за икономиката. Втората спасителна програма за 240 млрд. евро не беше приключена успешно.

Фонд за приватизация

Срещу новия спасителен пакет Атина се ангажира с данъчни, пенсионни и административни реформи. Планът предвижда учредяването на фонд от 50 млрд. евро, в който Гърция да прехвърли "ценни държавни активи". Желанието на кредиторите беше фондът да е в Люксембург. Постигнатото споразумение предвижда да се учреди в Атина, откъдето да се управлява. Активите в него ще бъдат преобърнати в ликвидност "или чрез приватизация или чрез управлението им така, че да създават финансови потоци", казва текстът. Половината от този фонд ще отиде за изплащане на 25 млрд. евро, налети от ЕЦБ в четирите най-големи гръцки банки, 12.5 млрд. евро ще отидат за изплащане на дълга, а последните 12.5 млрд. евро ще се инвестират в Гърция, за да създадат ръст на икономиката. От дългото едва седем страници споразумение не става ясно какви активи ще влязат в този фонд, нито кога те ще бъдат "монетизирани", а още по-малко как той ще бъде по-успешен от досега провалените опити за приватизация в Гърция през последните пет години.

 

— TrendsinGermany (@TrendingGermany) July 12, 2015

Нов заем от МВФ и помощ за банките

Планът предвижда също Гърция да поиска от МВФ нов заем през март 2016 г., когато страната ще е изплатила сегашните си задължения към фонда. В Атина освен това ще се върнат инспектори на тройката, като Гърция се задължава да консултира занапред с тях "всяка законова мярка", свързана с кризата. Срещу това кредиторите ще обмислят възможността за облекчаване на дълга. Този път това ще стане не чрез отписване на дълг, а като дадат на Гърция по-дълъг гратисен период за новия кредит и по-дълги срокове за погасяването му. Това обаче ще стане едва след подписването на нов меморандум и ако подобни мерки бъдат препоръчани в първия периодичен преглед по изпълнението му.

Двете страни са се договорили да се увеличи програмата за рекапитализиране на гръцките банки. Секторът ще получи до 25 млрд. евро, като подробностите по тази схема трябваше да бъдат обсъдени в понеделник с представителите на Европейската централна банка.

Пенсионни и трудови реформи

Гърция освен това ще трябва да предприеме "амбициозни пенсионни реформи", предвижда предварителното споразумение. Страната има седмица, за да представи на партньорите си подробен, "значително подсилен", пакет реформи.

Във всеки случай вече са договорени някои пазарни, трудови и финансови реформи. Първите включват работа на магазините в неделя и либерализиране на професии с лицензионни режими като фериботния транспорт. Също така ще бъдат преразгледани колективните трудови договори и осъвременяване на възможността за уволнение "съгласно съответната директива на ЕС и добрите практики". На основата на стратегическия преглед на трудовия пазар той трябва да се изравни с "най-добрите международни и европейски практики".

 

Какво трябва да направи първо Атина

До 15 юли правителството и парламентът на Гърция трябва да приемат следното законодателство:

- Уеднаквяване на размера на ДДС и разширяване на данъчната основа, така че да се увеличат приходите.

- Първоначални мерки за подобряване на дългосрочната устойчивост на пенсионната система като част от цялостна пенсионна реформа.

- Гарантиране на пълната независимост на статистическата служба ЕЛСТАТ.

- Пълно прилагане на съответните разпоредби от Договора за стабилност, координиране и управление в Икономическия и паричен съюз. Това означава да се въведе полуавтоматична система за ограничаването на бюджетните разходи в случай на преразход въз основа на взаимодействие с фискален съвет.

До 22 юли:

- Приемане на граждански-процесуален кодекс, който да съдържа мащабна реформа на процедурите и договореностите в системата за гражданско правосъдие и който значително да увеличи скоростта на съдебните процеси и да намали разходите.

- Прилагане на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките.

 

Финансовите реформи включват "решителни действия срещу необслужваните кредити и мерки за засилване държавния фонд за финансова стабилност и банките и конкретно като се изключи всяка възможност за политическа намеса". Общата формулировка дава възможност за спекулации. Reuters цитира анонимен източник от ЕЦБ, според когото е възможно гръцките банки да бъдат редуцирани от четири на две. Гръцки медии пък спекулират с възможността за "подстрижка" на депозитите в банките, които продължават да бъдат затворени (банковата ваканция ще бъде удължена до сряда).

Сред непосредствените мерки в плана е още условието Гърция да "модернизира своята система за данък добавена стойност и да разшири данъчната основа, за да увеличи приходите". Срещу това Еврогрупата обмисля възможността за мостово финансиране на страната, която до 20 юли ще се нуждае от 7 млрд. евро, а в средата на август - от още 5 млрд. евро.

Някои от другите задължения на Гърция по новия план предвиждат пълни гаранции, че националната статистическа служба ще се ползва с независимост от политическото управление на страната. Атина се ангажира също да приватизира електропреносното дружество ADMIE, което е 100% собственост на националната електрическа компания DEI, "освен ако не бъдат намерени заместващи мерки, които да имат същия ефект върху конкурентността". Предвижда се също "съгласно амбициите на гръцкото правителство да се модернизира и значително засили държавната администрация, както и да се въведе програма под надзора на ЕК за деполитизиране на администрацията".

 

Рисковете

Одобрение от гръцкия парламент

Голям брой тежки реформи трябва да бъдат одобрени от правителството и парламента през следващите няколко дни. Сред тях са такива, които са били отлагани с години. Алексис Ципрас вече получи нужната подкрепа от опозиционните партии за договаряна на сделката. Много влиятелни членове на СИРИЗА обаче изразиха несъгласието си с условията. Затова има риск сегашното правителство и дори СИРИЗА да се разцепят и да не успеят да прокарат реформите и да се стигне до предсрочни избори.

Одобрение от други парламенти в еврозоната

В някои страни от еврозоната, включително Германия, Холандия и Финландия, има нужда от парламентарно одобрение, за да започнат преговори за използване на средства от Европейския спасителен механизъм ESM. Остава неясно дали след това първоначално одобрение ще има нужда и от такова за пълната спасителна програма за Гърция. Хипотетично за одобрението на програмата са нужни 85% от гласовете на акционерите на ESM, но досега е трудно да се каже, че има ясен консенсус за такова решение. Позицията на някои по-малки страни в еврозоната също ще бъде от значение. 

Споразумение за детайлите

Споразумението след срещата на лидерите на еврозоната ясно показва, че пакетът с гръцките реформи трябва да бъде "сериозно подсилен", защото вече става дума за тригодишна програма. Предстои да се разбере дали това ще може да бъде направено през следващите няколко дни.

 

Гърция направи решителна крачка към спасение от фалит, след като в понеделник постигна предварителен договор с партньорите си в еврозоната за трети спасителен пакет. Размерът му ще бъде в рамките на 82-86 млрд. евро (при искани от Атина 53 млрд.), като според публикувания от Еврогрупата текст на споразумението има няколко категории строги икономически мерки, които "са минималните изисквания за начало на преговори с гръцките власти" за нов заем. Преди да има окончателно споразумение, целият пакет мерки трябва да бъде одобрен със закон от гръцкия парламент (виж карето), а след това и от някои от парламентите на другите 18 членки на еврозоната. Въпреки че на референдум в началото на юли страната отхвърли исканията на кредиторите, сега премиерът Алексис Ципрас прие по-сурови условия, защото Гърция беше реално заплашена с временно излизане от еврозоната с още по-големи последствия за икономиката. Втората спасителна програма за 240 млрд. евро не беше приключена успешно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    antipa avatar :-?
    D-r D

    Колониализъм в класически вид.
    Как не им е хрумнало да организират и пазари за гърци-роби?

  • 2
    lizimah avatar :-P
    lizimah

    Този "колониализъм" за който ти твърдиш, гърците сами си го пожелаха и сами по собствено желание станаха роби и те и децата и внуците им. Искаш готови пари и лесен и охолен живот и не ти се бачка ... ОК няма проблем - ставаш колония на развития свят и им "играеш на пилона" ... може и "сиртаки".

  • 3
    m.c.marinoff avatar :-|
    m.c.marinoff

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Спокойно, бе, човек. След приватизацията и покриването на дълговете следва национализация и курс към Изток - Рашка/+Чайна или от ПИГС отива в БРИКС. :) Меркел ще почине от удар, а Шойблето ще се е задавил от ярост и безсилие. Тъжен край и за двамата. :)

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "m.c.marinoff":

    :-)

  • 5
    Stabilnost avatar :-|
    БСП създаде Пеевски ГЕРБ го нахрани

    [quote#1:"D-r D"]пазари за гърци-роби[/quote]

    ами те гърците и за това не стават - уви твърде мързели са

    браво на Меркел за победата - да можеше и едно рамо на БГ да удари

  • 6
    mitakk avatar :-|
    mitakk

    И що бяха всички тия протакания, преговори, референдуми и прочие след като, още когато дойдоха на власт СИРИЗА, беше ясно, че това е единствения път за спасение?

  • 7
    plamenhristov5 avatar :-?
    plamenhristov5

    Логически правилното беше Ципрас да приеме исканите условия и се избегне излизането от Еврозоната. Налице е обаче сериозен фундаментален проблем, който произтича от факта, че политическият елит в лицето на гръцкия премиер и останалите европейски лидери на практика отказаха да се съобразят с вота на гръцкия суверен, който ясно гласува точно обратното. Така е създаден неблагоприятен прецедент с нарушаване и несъобразяване с основен принцип на правото, че върховен изразител на волята на една страна е тази на нейния суверен. В бъдеще това ще ни създава сериозни проблеми.

  • 8
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Значи фондът ще е в Атина - и ще се подчинява на гръцкото законодателство.. кредиторите мен ако питате .. ще пият още една студена вода...

  • 9
    nikolai_petrov avatar :-|
    FanFan - la tulipe

    Аз не видях нищо конкретно в тоя договорки. Всичко предстои да се договаря, одобрява и изпълнява. Това е само една рамка, която си беше валидна и преди референдума. Само са определили колко пари ще дадат на гърците.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    kihano avatar :-|
    kihano

    Това е тотален евроцирк, зад който лъсва единствената цел на евросъюза - да обслужва едрия мултинационален бизнес. Това че гърците ще обедняват относително в разрез с основна от декларираните цели на ЕС никого не притеснява. Отказа да се съобразят с резултатите от референдума също разкрива фалша на капиталистическата демокрация. Референдумът беше лошо направен. Референдуми в западните демокрации се правят само когато резултатът е контролиран и предизвестен или въпросът е несъществен. Е, може би и тук очакваха друг резултат, но този път социологическите агенции изглежда подлъгаха Ципрашчо.
    Така или иначе, Ципрас и Сириза извършиха солидно предателство! Не знам гърците как ще му простят.
    От друга страна мерките налагани на Гърция от кредиторите са антилогични. Свиването на разходите ще намали покупателната способност, оттам ще падне потреблението. Приватизацията, която е престъпление, ще лиши държавата от допълнителен доход. Увеличението на данъците няма да донесе нищо, а единствено може да компенсира спада в покупателната способност.
    И накрая, с какво новия заем е по-добър от старите? Проблемът не се решава. Проблемът се задълбочава. Но кредитора няма нито мозък нито сърце. Има смо алчност, бездънна патологична лакомия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK