Гръцката сделка: Пари срещу приватизация, съкращения и повече данъци

Гърция направи решителна крачка към спасение от фалит, след като в понеделник постигна предварителен договор с партньорите си в еврозоната за трети спасителен пакет. Размерът му ще бъде в рамките на 82-86 млрд. евро (при искани от Атина 53 млрд.), като според публикувания от Еврогрупата текст на споразумението има няколко категории строги икономически мерки, които "са минималните изисквания за начало на преговори с гръцките власти" за нов заем. Преди да има окончателно споразумение, целият пакет мерки трябва да бъде одобрен със закон от гръцкия парламент (виж карето), а след това и от някои от парламентите на другите 18 членки на еврозоната. Въпреки че на референдум в началото на юли страната отхвърли исканията на кредиторите, сега премиерът Алексис Ципрас прие по-сурови условия, защото Гърция беше реално заплашена с временно излизане от еврозоната с още по-големи последствия за икономиката. Втората спасителна програма за 240 млрд. евро не беше приключена успешно.

Фонд за приватизация

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Срещу новия спасителен пакет Атина се ангажира с данъчни, пенсионни и административни реформи. Планът предвижда учредяването на фонд от 50 млрд. евро, в който Гърция да прехвърли "ценни държавни активи". Желанието на кредиторите беше фондът да е в Люксембург. Постигнатото споразумение предвижда да се учреди в Атина, откъдето да се управлява. Активите в него ще бъдат преобърнати в ликвидност "или чрез приватизация или чрез управлението им така, че да създават финансови потоци", казва текстът. Половината от този фонд ще отиде за изплащане на 25 млрд. евро, налети от ЕЦБ в четирите най-големи гръцки банки, 12.5 млрд. евро ще отидат за изплащане на дълга, а последните 12.5 млрд. евро ще се инвестират в Гърция, за да създадат ръст на икономиката. От дългото едва седем страници споразумение не става ясно какви активи ще влязат в този фонд, нито кога те ще бъдат "монетизирани", а още по-малко как той ще бъде по-успешен от досега провалените опити за приватизация в Гърция през последните пет години.
 
Нов заем от МВФ и помощ за банките

Планът предвижда също Гърция да поиска от МВФ нов заем през март 2016 г., когато страната ще е изплатила сегашните си задължения към фонда. В Атина освен това ще се върнат инспектори на тройката, като Гърция се задължава да консултира занапред с тях "всяка законова мярка", свързана с кризата. Срещу това кредиторите ще обмислят възможността за облекчаване на дълга. Този път това ще стане не чрез отписване на дълг, а като дадат на Гърция по-дълъг гратисен период за новия кредит и по-дълги срокове за погасяването му. Това обаче ще стане едва след подписването на нов меморандум и ако подобни мерки бъдат препоръчани в първия периодичен преглед по изпълнението му.



Двете страни са се договорили да се увеличи програмата за рекапитализиране на гръцките банки. Секторът ще получи до 25 млрд. евро, като подробностите по тази схема трябваше да бъдат обсъдени в понеделник с представителите на Европейската централна банка.

Пенсионни и трудови реформи

Гърция освен това ще трябва да предприеме "амбициозни пенсионни реформи", предвижда предварителното споразумение. Страната има седмица, за да представи на партньорите си подробен, "значително подсилен", пакет реформи.

Във всеки случай вече са договорени някои пазарни, трудови и финансови реформи. Първите включват работа на магазините в неделя и либерализиране на професии с лицензионни режими като фериботния транспорт. Също така ще бъдат преразгледани колективните трудови договори и осъвременяване на възможността за уволнение "съгласно съответната директива на ЕС и добрите практики". На основата на стратегическия преглед на трудовия пазар той трябва да се изравни с "най-добрите международни и европейски практики".
 

Какво трябва да направи първо Атина До 15 юли правителството и парламентът на Гърция трябва да приемат следното законодателство: - Уеднаквяване на размера на ДДС и разширяване на данъчната основа, така че да се увеличат приходите. - Първоначални мерки за подобряване на дългосрочната устойчивост на пенсионната система като част от цялостна пенсионна реформа. - Гарантиране на пълната независимост на статистическата служба ЕЛСТАТ. - Пълно прилагане на съответните разпоредби от Договора за стабилност, координиране и управление в Икономическия и паричен съюз. Това означава да се въведе полуавтоматична система за ограничаването на бюджетните разходи в случай на преразход въз основа на взаимодействие с фискален съвет. До 22 юли: - Приемане на граждански-процесуален кодекс, който да съдържа мащабна реформа на процедурите и договореностите в системата за гражданско правосъдие и който значително да увеличи скоростта на съдебните процеси и да намали разходите. - Прилагане на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките.

Финансовите реформи включват "решителни действия срещу необслужваните кредити и мерки за засилване държавния фонд за финансова стабилност и банките и конкретно като се изключи всяка възможност за политическа намеса". Общата формулировка дава възможност за спекулации. Reuters цитира анонимен източник от ЕЦБ, според когото е възможно гръцките банки да бъдат редуцирани от четири на две. Гръцки медии пък спекулират с възможността за "подстрижка" на депозитите в банките, които продължават да бъдат затворени (банковата ваканция ще бъде удължена до сряда).

Сред непосредствените мерки в плана е още условието Гърция да "модернизира своята система за данък добавена стойност и да разшири данъчната основа, за да увеличи приходите". Срещу това Еврогрупата обмисля възможността за мостово финансиране на страната, която до 20 юли ще се нуждае от 7 млрд. евро, а в средата на август - от още 5 млрд. евро.

Някои от другите задължения на Гърция по новия план предвиждат пълни гаранции, че националната статистическа служба ще се ползва с независимост от политическото управление на страната. Атина се ангажира също да приватизира електропреносното дружество ADMIE, което е 100% собственост на националната електрическа компания DEI, "освен ако не бъдат намерени заместващи мерки, които да имат същия ефект върху конкурентността". Предвижда се също "съгласно амбициите на гръцкото правителство да се модернизира и значително засили държавната администрация, както и да се въведе програма под надзора на ЕК за деполитизиране на администрацията".
 

Рисковете Одобрение от гръцкия парламент Голям брой тежки реформи трябва да бъдат одобрени от правителството и парламента през следващите няколко дни. Сред тях са такива, които са били отлагани с години. Алексис Ципрас вече получи нужната подкрепа от опозиционните партии за договаряна на сделката. Много влиятелни членове на СИРИЗА обаче изразиха несъгласието си с условията. Затова има риск сегашното правителство и дори СИРИЗА да се разцепят и да не успеят да прокарат реформите и да се стигне до предсрочни избори. Одобрение от други парламенти в еврозоната В някои страни от еврозоната, включително Германия, Холандия и Финландия, има нужда от парламентарно одобрение, за да започнат преговори за използване на средства от Европейския спасителен механизъм ESM. Остава неясно дали след това първоначално одобрение ще има нужда и от такова за пълната спасителна програма за Гърция. Хипотетично за одобрението на програмата са нужни 85% от гласовете на акционерите на ESM, но досега е трудно да се каже, че има ясен консенсус за такова решение. Позицията на някои по-малки страни в еврозоната също ще бъде от значение.  Споразумение за детайлите Споразумението след срещата на лидерите на еврозоната ясно показва, че пакетът с гръцките реформи трябва да бъде "сериозно подсилен", защото вече става дума за тригодишна програма. Предстои да се разбере дали това ще може да бъде направено през следващите няколко дни.