МВФ плаши да не участва в кредитната помощ за Атина

Международният валутен фонд (МВФ) хвърли бомба насред Европа, като заяви, че сегашният дълг на Гърция е неустойчив, давайки сигнал, че може да не участва в третия кредитен пакет, съобщи Financial Times.

Нужда от намаляване на дълга

"Драматичното влошаване устойчивостта на гръцкия дълг показва нуждата от опрощаване на дълг в размери, значително по-големи от тези, които към момента се обсъждат", гласи докладът от четири страници, изпратен от МВФ до европейските лидери миналата неделя и изтекъл в медиата. В него фондът твърди, че ако Гърция подпише третия меморандум при сегашните условия, след две години дългът на страната ще стигне 200% от нейния брутен вътрешен продукт (БВП). За сравнение, в началото на кризата в еврозоната гръцкият БВП беше над 340 млрд. евро, а дългът - 124% от него. През 2014 г. гръцкият БВП беше около 185 млрд. евро, а дългът - 177% от БВП.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Разпространението на доклада идва в навечерието на критично гласуване в гръцкия парламент на законопроекта за реформите, срещу които страната ще преговаря за нов кредит от 82-86 млрд. евро. Заради заключенията на доклада заместник финансовият министър на Гърция Надя Валавани подаде оставка, като нарече споразумението "надгробен камък" за Гърция.
За да не остави неяснота по заключенията в конфиденциалния доклад, МВФ обяви във вторник, че няма да отпусне 16.4 млрд. евро, на които европейските партньори разчитат за третия меморандум, преди да се стигне до споразумение за опрощаване на част от гръцкия дълг. "Категорично заявихме, че преди да се стигне до разрешение от управителния съвет на МВФ за отпускане на тези пари, искаме конкретно и трайно решение на проблема с дълга", каза високопоставен представител на МВФ пред репортери във Вашингтон във вторник.

Подобно разрешение може да не се появи бързо, а преговорите по него да се проточат до есента. Правилата на МВФ обаче забраняват на фонда да участва в кредитиране за държава, чийто дълг е неустойчив и тя няма изгледи да се завърне бързо на капиталовите пазари, за да се финансира. При първите два кредитни пакета за Гърция МВФ наруши правилата си, но сега няма желание да го прави. В доклада си фондът подчертава, че ако не искат да орежат гръцки дълг, европейските кредитори трябва да дадат на страната 30-годишен кредитен период за изплащането на стари и нови задължения. В същото време страната ще трябва занапред да взима заеми при ниските лихви, които ползват страни с безупречен кредитен рейтинг ААА. "Кредитирането при каквито и да е лихви, различни от ААА, ще допринесе за неустойчивата дългова динамика през следващите десетилетия", са казва в доклада. Неговото заключение е, че "изборът между различните възможности е за Гърция и нейните европейски партньори". За първи път загатваните досега различия между Брюксел и МВФ за гръцкия дълг излизат наяве и са заявени категорично.

Отговорът на Брюксел

В отговор на това Европейската комисия (ЕК) публикува в сряда своята оценка за устойчивостта на гръцкия дълг. Тя се различава от тази на МВФ, но също загатва за орязване на дълг. Според европейските експерти към 2020 г. гръцкият държавен дълг ще бъде 165% от нейния БВП, ако страната предприеме необходимите мерки за намаляването му. Ако Атина не го направи, дългът може да стигне 187%, предупреждава комисията.
"Тези притеснения могат да бъдат предотвратени чрез мащабна и сериозна програма за реформи, много силна последователност от гръцкото правителство за подобна програма и след пълно възстановяване на кредитните споразумения, мерки за намаляване на дълга, които ще бъдат предприети едва след като гръцкото правителство демонстрира, че провежда реформи."
ЕК предлага в доклада си, в чието изготвяне е участвал МВФ, сходни на фонда мерки.
"Много основно препрофилиране като сериозно разсрочване в падежа на стари и бъдещи задължения, отлагане на плащания по лихви и кредитиране при ААА условия би успокоило тези притеснения, въпреки че и след това Гърция ще остане дълго време с много висок дълг спрямо своя БВП", се казва в позицията на Брюксел.

Американска подкрепа за Гърция



САЩ продължават да оказват натиск върху Европа спасителният пакет да бъде по-изгоден за Гърция. Финансовият министър Джейкъб Лю пристигна спешно в Европа и в сряда следобед трябваше да се срещне във Франкфурт с президента на ЕЦБ Марио Драги. В четвъртък Лю ще разговаря в Берлин и с германския финансов министър Волфганг Шойбле и по-късно в Париж с френския си колега Мишел Сапен. Според финансовото министерство на САЩ на тези предстоящи срещи Джейкъб Лю ще обсъди със своите европейски партньори както състоянието на глобалната икономика, така и бъдещия път на Гърция в рамките на еврозоната.
Гърция никога не би могла да получи съгласието на кредиторите за трети спасителен заем без помощта на Вашингтон, заяви от своя страна вицепремиерът Янис Драгасакис. Искам публично да благодаря на правителството на САЩ и на президента г-н Обама, тъй като без тяхната помощ и настойчивост, че новата сделка трябва да включва въпроса за гръцкия дълг и по-дълъг хоризонт за развитие на нашата страна, ние може би нямаше да успеем да постигнем споразумение, каза той.

В същото време британският премиер Дейвид Камерън застана в сряда на страната на МВФ и заяви, че Гърция се нуждае от орязване на дълга. "Поантата на МВФ, че Гърция се нуждае от подстрижка, е правилна", каза Камерън пред депутатите в Лондон. Ден по-рано и финансовият министър на Великобритания изрази недоволство от подхода на европейските партньори към гръцката криза. Избухването на Джордж Озбърн беше по повод идеята Гърция да получи жизненонеобходимия й мостов кредит от 7 млрд. евро от Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSM), в който участват всички 28 еврочленки (повече на стр. 5).
"Нека бъда пределно ясен - Великобритания не е с еврото... Така че идеята британските данъкоплатци да участват с пари в този кредит няма как да потръгне. Еврозоната трябва да намери отделни пари за това", каза Озбърн на влизане за среща на 28-те финансови министри във вторник. Въпреки това заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис потвърди в сряда, че Гърция ще получи 7 млрд. евро мостов кредит от EFSM. Срокът на кредита е три месеца. Той ще се използва за двете просрочени вноски на Атина към МВФ и предстоящото плащане следващата седмица към ЕЦБ.

Ципрас защити "лошата сделка" Гръцкият премиер Алексис Ципрас защити сделката за спасителния план за Гърция, постигнат след срещата на върха на еврозоната, и изключи да подаде оставка, заявявайки, че "лошата сделка" е била най-добрият изход предвид обстоятелствата. "Изцяло приемам отговорността за грешките и пропуските, както и отговорността за подписването на текст, в който аз не вярвам, но съм длъжен да изпълня", каза Ципрас в интервю за гръцката телевизия във вторник вечер, предаде Reuters. Ципрас лавираше между защита на внезапната промяна на курса на правителството за спасителния план и атаки, насочени към европейските партньори на Гърция, Ципрас заяви, че е водил битка да не се намаляват заплати и пенсии. Той добави, че фискалните корекции, договорени в сделката, са по-меки от предишните, и заяви, че Гърция трябва да се придържа към условията на сделката. "Те са не само принудени да ни дадат свежи пари, но ще ни дадат 82 милиарда и приеха преструктуриране на дълга." В интервюто Ципрас намекна, че банките в страната, затворени от 29 юни, могат да останат затворени още известно време. "Отварянето на банките зависи от окончателното споразумение по новата спасителна програма, което ще бъде прието след не по-рано от месец", каза Ципрас. Той обаче изрази надежда, че Европейската централна банка ще увеличи спешната си помощ за гръцките банки, което ще позволи на гърците да теглят повече от лимита от 60 евро на ден, който им е наложен сега.