Атина отново е на барикадите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Атина отново е на барикадите

От Алексис Ципрас се искат (почти) невъзможни неща

Атина отново е на барикадите

Премиерът Алексис Ципрас изгуби парламентарното си мнозинство. Това поставя под съмнение способността му да изпълни договореностите с кредиторите

8076 прочитания

От Алексис Ципрас се искат (почти) невъзможни неща

© reuters


Три почти сюрреалистични седмици, изпълнени с неочаквани политически маневри и обратни завои на гръцкия премиер Алексис Ципрас. Затворени банки. Поредица извънредни срещи в Брюксел. Множество пропуснати крайни срокове. Всичко това миналата сряда кулминира в ожесточени улични протести в Атина – първите срещу правителството на радикалната лява партия СИРИЗА.

Това беше и денят, в който гръцкият премиер загуби стабилното си парламентарно мнозинство и това хвърля сериозни съмнения върху способността му да превърне договореностите с Брюксел в реална политика. Сега Ципрас е изправен пред дилемата за нови предсрочни избори наесен. И макар последното социологическо проучване отпреди дни да потвърди продължаващото високо одобрение към личността на премиера (близо седем от десет гърци смятат, че той трябва да остане на поста), реалната му власт е подложена на сериозно изпитание.

Предателство или сблъсък с реалността

Мнозина в Гърция са още в шок от последния сюрприз на Ципрас. Въпреки че дойде на власт с  обещанието да сложи край на политиката на икономии, в началото на седмицата той бе принуден да се договори с партньорите си от еврозоната за започване на разговори за трети меморандум на стойност между 82 и 86 млрд. евро, съдържащ много по-радикални реформи отколкото двата предходни.

"Ципрас се опита да предотврати най-лошото за Гърция, но просто трябваше да подпише споразумение с кредиторите много по-рано", споделя пред "Капитал" 39-годишният механик Янис малко след пристигането на новината от Брюксел, докато чака на опашка пред един банкомат. Гръцките банки останаха затворени за трета поредна седмица, а притежателите на депозити продължават да могат да теглят в брой само по 60 евро на ден. "Тази нова сделка вероятно изобщо не е добра за страната, но първо трябва да изчакаме как ще се развият нещата в следващите дни. Ако ситуацията се влоши още, аз заминавам при роднините си в Канада", обажда се 23-годишният Спирос от опашката зад Янис. "Като се имат предвид обстоятелствата, споразумението беше единственото разрешение за Гърция. Само че отново ще пострадат безработните, имигрантите и другите социално слаби групи", убеден е 44-годишният предприемач Епаминондас. Според 34-годишната изкуствоведка Илиана, която се представя като страстна симпатизантка на СИРИЗА, третият меморандум е по-добра алтернатива, отколкото връщане към драхмата. Тя продължава да има доверие на кабинета на Ципрас. "Вярвам на правителството, но не и на новите планове за реформи и че те ще изведат страната от кризата, дори и да бъдат изпълнени до последната точка", отсича Илиана.

Мнозина други поддръжници на радикалната левица обаче не крият недоволството си от избора на правителството. "Всички работници тук излязоха да протестират срещу новото споразумение с международните кредитори", обяснява пред "Капитал" 21-годишният студент по химия Михалис в сряда. В този ден, когато гръцкият парламент трябваше да гласува предварителните условия за третата спасителна програма за Гърция, профсъюзът на гръцките държавни служители ADEDY свика първата си стачка срещу кабинета на СИРИЗА. Данъчните служби, съдилищата и обществените болници в цяла Гърция затвориха врати за 24 часа. Синдикалистите избраха за старт на уличните протести символично място – площад "Клафтмонос" в центъра на Атина. В превод на български името му означава "Площад на оплакванията". То идва от старата традиция, датираща още преди въвеждането на защита от уволнения за държавните чиновници, онези от тях, които са били изхвърлени от работа, да се събират там, за да дадат публичен израз на нещастието си.

"На референдума миналата седмица аз лично гласувах с "не". Уверявам ви, че и останалите, които гласуваха с "не", го направиха, защото не искахме никакво споразумение с кредиторите", обяснява Михалис. На гърба си, както много от протестиращите, той носи плакат с думите "Стоп на новия и на старите меморандуми". От високоговорителите мъжки глас призовава за "улична борба" и настоява за "повече социална справедливост".

В същото време няколкостотин метра по-нататък комунистическият профсъюз PAME се е събрал на собствена демонстрация на площад "Омония". Анархистите също излязоха на улицата – пред централната сграда на Атинския университет. Протестираха и ресторантьорите – срещу предвиденото в новия меморандум увеличение на ДДС за гастрономията от 13% на 23%. Аптеките из цялата страна останаха затворени заради готвеното либерализиране на професиите, изискващи специален лиценз, каквато е и тази на фармацевтите. Техният протест обаче беше по-скоро символичен – в Гърция аптеките по принцип не работят в сряда заради това, че са отворени в събота.

Въпреки че радикалната левица отрича да има засилено присъствие на полиция по улиците, тази седмица тя самата прибягна до услугите на частите за борба с безредиците. В сряда те изолираха партийната централа на СИРИЗА, затвориха достъпа до офиса на премиера и заеха позиции около парламента, край посолствата на Германия, Холандия и Финландия (три от държавите с твърда линия към Атина) и представителствата на няколко чужди фирми в гръцката столица. Това се оказа разумен ход – още по здрач, докато в пленарната зала течаха разгорещени дебати по новия меморандум, леви протестиращи започнаха да хвърлят коктейли "Молотов" по сградата на парламента. Силите на реда им отговориха със сълзотворен газ.

Разцепването на СИРИЗА

Малко по-късно, при самото гласуване на договора, Ципрас претърпя сериозна политическа загуба. Почти една трета от парламентарната група на СИРИЗА - 38 от нейните общо 149 депутати, се опълчиха срещу него. Сред тях бяха бившият финансов министър Янис Варуфакис, председателят на гръцкия парламент Зои Константопуло (прочула се с острия си език и буен характер), финановият заместник-министър Надя Валвани, министърът на енергетиката Панайотис Лафазанис (той е лидер на радикалното крило на СИРИЗА - "Лява платформа", което принципно е против всякакви меморандуми с кредиторите) и заместник-министърът на труда Димитрис Стратулис. От всички бунтовници единствено Валвани подаде оставка още преди вота и се говори, че ще се откаже и от депутатското си място. Останалите членове на правителството засега отказват да си тръгнат доброволно. Както обясни Лафазанис след гласуването, "Ние подкрепяме правителството на СИРИЗА и премиера, но не подкрепяме споразумението."

Ципрас обаче ще трябва да разчисти кабинета си от непокорни съпартийци, ако иска да се задържи на власт и да прокара реформите, с които се е ангажирал пред своите международни партньори. "Премиерът вероятно ще трябва да назначи технократи начело на ключови министерства като тези на енергетиката и труда. Никой от членовете на СИРИЗА не би се съгласил да заеме тези постове, защото отговорностите им ще са свързани с провеждането на реформи, които те отричат", обяснява пред "Капитал" политологът Димитриос Сотиропулос. Според гръцките медии Ципрас се готви да подмени още сегашния заместник-министър на отбраната Костас Исихос и заместник-министъра по корабоплаването Теодор Дрицас. Последният е против на приватизацията на останалата част от атинското пристанище Пирея - изискване, което е част от новия пакет с реформи.

Въпреки разцеплението в СИРИЗА с драматичния среднощен вот в сряда парламентът успя с един замах да одобри споразумението за трети меморандум, увеличаването на ДДС за ресторантите и пакетираните храни на 23%, премахването на 30-процентната отстъпка в ДДС ставките за островите в Егейско море, както и да приеме план за реформа на пенсионната система и вдигане на данъците на фирмите. Преди обаче да може да започне преговорите с Брюксел за новата тригодишна програма, до идната сряда депутатите трябва гласуват още няколко ключови закона, които предшествениците им все не успяваха да одобрят. Те включват реформиран Граждански процесуален кодекс и банковата директива на ЕС (BRRD), която е част от процеса за изграждане на банков съюз. Освен това от Гърция се очаква значително да ускори съдебния процес в страната.

Премиер с чуждо мнозинство

Поне в парламента Ципрас може засега да разчита на подкрепата на три от опозиционните партии – консервативната "Нова демокрация", социалистическата ПАСОК и новото либерално гражданско движение "То Потами". Коалиционният му партньор в правителството - "Независимите гърци" (АНЕЛ) също вероятно ще продължи да му дава гръб. Въпреки шумните си протести срещу някои от предвидените в споразумението с кредиторите мерки, лидерът на АНЕЛ и министър на отбраната Панос Каменос изненадващо гласува с "да" за третия меморандум. Това означава, че заедно гласовете на останалите му предани около 111 депутати от СИРИЗА премиерът ще може да прокара очакваното от кредиторите законодателство.

Как ще го приложи на практика без реална парламентарна подкрепа обаче е голямата дилема пред него в момента. "Нова демокрация", ПАСОК и "То Потами" побързаха да заявят, че нямат интерес да влизат в коалиция със СИРИЗА. Ципрас може само да се надява, че те ще продължат и занапред да го поддържат в пленарната зала. Едно правителство на малцинството ще е прецедент за Гърция, в която политическото разделение прави тази форма на управление неприложима.

"Ако икономическата ситуация продължи да се влошава, друга възможност за Ципрас би било правителство на националното единство – но само ако е под негово ръководство", смята Сотиропулос. От няколко дни в Атина отново се заговори и за нови предсрочни избори през септември или октомври. Вътрешният министър Никос Вуцис беше последният политик, който открито представи това като сериозна възможност. Политологът е съгласен с него: "Шансовете за нови предсрочни избори са много големи, защото през следващите дни можем да очакваме още протести срещу политиката на икономии и вероятно още и по-остри пререкания и разделение в парламентарната група на СИРИЗА."

Едно изглежда сигурно, поне засега - Алексис Ципрас продължава да е единственият гръцки политик с потенциала да спечели нови избори. Последното проучване на социологическата агенция Kappa през седмицата показа, че 68% от гърците продължават да искат младия политик да бъде техен премиер. Сходен процент смятат, че отстъпление пред диктата на кредиторите е било правилен ход. На фона на високото обществено доверие, един предсрочен вот може да се окаже добър шанс за Ципрас да се справи с радикалните елементи в СИРИЗА. И надеждата е, че управленският опит - макар натрупан по болезнен за страната му начин - и стълкновенията с колегите му от ЕС могат да му помогнат се премести към центъра на политическото пространство. Както заяви депутатът от "Нова демокрация" Ники Керамеус, "След като се сблъска с реалността, сега Алексис Ципрас носи историческа отговорност". Остава и да успее да се справи с нея.

Три почти сюрреалистични седмици, изпълнени с неочаквани политически маневри и обратни завои на гръцкия премиер Алексис Ципрас. Затворени банки. Поредица извънредни срещи в Брюксел. Множество пропуснати крайни срокове. Всичко това миналата сряда кулминира в ожесточени улични протести в Атина – първите срещу правителството на радикалната лява партия СИРИЗА.

Това беше и денят, в който гръцкият премиер загуби стабилното си парламентарно мнозинство и това хвърля сериозни съмнения върху способността му да превърне договореностите с Брюксел в реална политика. Сега Ципрас е изправен пред дилемата за нови предсрочни избори наесен. И макар последното социологическо проучване отпреди дни да потвърди продължаващото високо одобрение към личността на премиера (близо седем от десет гърци смятат, че той трябва да остане на поста), реалната му власт е подложена на сериозно изпитание.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Германия след Втората война има дълг от 300 млрд марки. В интервю за Дойче веле наскоро известният икономист Тома Пикети припомни механизма на възраждането на Германия. Това са три стъпки:
    - инфлация;
    - повишаване данъците върху собствеността;
    - опростяване на задълженията.
    На Лондонската конференция през 1953 г. се опростява 60% от дълга на райха.

    Докато Гърция е в ЕЗ няма как да въведе драхмата и да я девалвира. Двама от кредиторите - ЕЦБ и ЕС - отказват да опростяват дълг. Както преди десетина дена каза и шефката на МВФ само с повишава.не на данъците няма да се получи. А това е гръбнакът на "стабилизационната" програма от понеделник

    На казуса с Гърция се търси не икономическо, а политическо решение, което се състои в наливането до безкрай на нови и нови млрд Е в, за да я поддържат в будна кома. Но тези пари вече не са на някакви алчни частни спекуланти, които рисково инвестират, а на европейските граждани, които никой не ги пита как да им харчи данъците.
    Гърция тези пари няма да върне, просто защото те нямат обезпечение, а се вписват като задължения до предишните милиарди в един виртуален тефтер.

    Заклинанието от вчера е Гърция да остане в ЕЗ на всяка цена, както се надпреварват да цитират новата опорна точка лидери на ЕС и ЕЗ, защото никой не иска да поеме риска за ефекта на доминото от излизането й.

    Много по-сериозният проблем е задаващото се излизане от ЕС на Великобритания. Подозирам, че предозирането на шума около Гърция в последните месеци цели да отвлече вниманието от това събитие, което ще е стартът на разпада на ЕС в този му вид.

    Накрая в съюза ще останат само Германия (по право) и Гърция (по задължение)...

  • 7
    leo_k avatar :-|
    Лео

    Интересен развой на събитията... при положение, че хората имат какво да ядат, хвърлят Молотов по парламента, а при нас, колкото и да сме гладни, го раздаваме кротко... затова вероятно гърците ще успеят в борбата си. При тях няма печеливш ход, така че всякакви действия са позволени. Нещата, за съжаление още ще загрубяват...

  • 8
    cuam4o avatar :-|
    Ангел

    До коментар [#6] от "D-r D":

    Великобритания няма да излезе от ЕС, тяхното е популизъм и предизборен шум. Нали се сещаш, че ако решат да излизат от ЕС то Шотландия и Уелс веднага ще си спретнат референдум и ще се откъснат от Обединеното Кралство, в което ще си остане сам сама Англия и направо ще цъфне и върже. Да не говорим, че и причината поради която се шуми са емигрантите, а те даже не са наистина проблем там. Поне легалните такива, а за нелегалните излизане от ЕС няма да помогне.

    Гръцкия заем никога не е бил в ръцете на "частни алчни инвеститори", стига с тая глупост. Голдън Сакс са били брокер по сделката, а парите така или иначе са на европейските данъкоплатци.

    Личното ми мнение е, че Гърция трябва да бъде изкарана поетапно от еврозоната, като разработят план съвместно с останалите членове, за да се случи максимално плавно и безболезнено. След това инфлация или каквото там е нужно, за да се стабилизират (ако изобщо могат да го направят). Проблема е, че самите гърци не искат извън еврозоната - може би усещат, че това ще ги върне едни 50 години назад и вероятно никога няма да успеят да покрият изискванията, за да влязат отново.

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#8] от "Ангел":

    За излизането или не на Великобритания от ЕС, и на Гърция от ЕЗ има и политически, и икономическа аргументи в двете посоки.
    В момента по отношение на Гърция като че по-силни са политическите за оставането й. Едно, защото няма юридически механизъм за изгонване на страна-членка и такова решение би могло да се оспорва, и второ: никой не знае какъв ще е ефектът върху стабилността на ЕЗ.
    Като гледам, евролидерите работят ден за ден и първо гледат да изгасят най-големия пожар, а дали докато гасят няма да удавят пострадалите - ще гледат после...


  • 10
    cuam4o avatar :-?
    Ангел

    До коментар [#9] от "D-r D":

    За излизането на Великобритания икономически аргументи реално няма, дори напротив. То и самият им бизнес го казва, друг е въпроса с бедните, не особено образовани, но гласовити избиратели, които ги е страх че Петър или Петреску ще дойдат да им вземат работата и/или социалните помощи.







Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK