Последен шанс преди "сбогом"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Последен шанс преди "сбогом"

Срещу Меркел се посипаха обвинения, че извършва праврат в Гърция

Последен шанс преди "сбогом"

Гърция капитулира, еврозоната не спечели, а резултатът е сделка, която трудно ще проработи

Светломира Гюрова
17115 прочитания

Срещу Меркел се посипаха обвинения, че извършва праврат в Гърция

© reuters


"Ако сте пропуснали нещо от гръцката криза, тя ще бъде повторена след няколко месеца." Този надпис на карикатура, на която седнал на фотьойл човек гледа новините по телевизията, е добро обобщение на последните бурни дни.

В тях еврозоната избегна излизането на Гърция - т.нар. Grexit, един от родените от дългата драма неологизми - и започна да подготвя нова спасителна програма за страната в размер на между 82 и 86 млрд. евро. Но цената за това е най-бруталното външно вмешателство, изисквано някога от държава от ЕС като условие за получаване на помощ. А резултатът е сделка, в която толкова много неща могат да се объркат, че ще бъде почти чудо да се развие по план. Дори и тогава е малко вероятно тя да помогне на Гърция да се изправи на крака и е напълно възможно да се окаже, че въпросът с връщането към драхмата е само временно отложен. Предвид дълбоките разломи и болезнените рани, останали след последния епизод, следващия път раздялата с еврото може да се окаже неизбежна.

Нека да боли

Спасяването на целостта на еврозоната никак не приличаше на славен триумф. След 17-часови преговори, започнали вечерта на 12 юли и прелели в сутринта на следващия ден, изтощените лидери на страните от валутния клуб излязоха с недоспали лица и президентът на Европейския съвет Доналд Туск обяви: "Имаме aGreekment" (игра на думи между agreement - споразумение, и Greek - гръцки).

Всъщност точно сдържаният и прагматичен поляк се е оказал един от героите на мъчителната и решаваща нощ. Според разказите на участници в срещата, цитирани от европейските медии, моментът, в който Гърция се е озовала най-близо до изхода от еврозоната, е бил около 6 ч. сутринта. Тогава, след 14-часов маратон, германският канцлер Ангела Меркел и гръцкият премиер Алексис Ципрас решават, че компромисът е невъзможен и се отправят към вратата. "Съжалявам, но няма начин да напуснете тази стая", е била репликата на препречилия пътя им Туск, която ги е върнала на масата и е предотвратила надвисналия провал.

Но макар разривът да бе избегнат, случилото се е далеч от бляскава победа. "Те разпънаха на кръст Ципрас там вътре. Разпънаха го на кръст", описва ситуацията неназован високопоставен политик от еврозоната, цитиран от в. Financial Times. Дори твърденията, че европейските партньори на Атина начело с Германия са искали умишлено да унижат гръцкия премиер, да са пресилени, гневът, изсипал се включително в социалната мрежа Twitter под хаштага #ThisIsACoup (това е преврат), е осезаем. Много бързо въпросите за съдържанието и последствията на споразумението бързо изместиха облекчението, че катастрофата е избегната.

Колкото и дразнещо и саморазрушително да беше поведението на Ципрас към международните кредитори през последните шест месеца, условията, които той бе принуден да преглътне под заплахата страната му да бъде извадена от еврото (ако не завинаги, то поне за петгодишен "тайм-аут" по предложение на германския финансов министър Волфганг Шойбле), са трудни за разбиране. Някои от най-ценните държавни активи на предполагаема стойност 50 млрд. евро ще бъдат отделени в специален доверителен фонд, надзираван пряко от европейските институции. Инспекторите от омразната Тройка (ЕС, ЕЦБ и МВФ) не само ще се завърнат в Атина, но и ще я вземат на практика на ръчно управление, като ще могат да пренаписват и да налагат вето над закони, които не одобряват. Показателен за какво ниво на микромениджмънт става въпрос е фактът, че в документа от среднощната среща има дори специфично изискване за подобряване на конкуренцията сред пекарните в Гърция.

Освен това правителството на Ципрас получи броени дни да прокара през парламента издиктувани от Брюксел реформи, покриващи всичко от регулацията на фериботите и работното време на магазините до промени в данъчната и пенсионната система и фундаментална трансформация на държавната администрация. И всичко това всъщност не са мерки от споразумението, а предварителни изисквания за започване на преговорите по него. Германското сп. Spiegel изрази мислите на мнозина, когато нарече условията за спасяването на Гърция каталог от жестокости.

"Това вече стана лично. В центъра на тази сделка има наказание и унижение. Езикът за "тайм-аут" е такъв, какъвто бихте използвали към непослушно дете", казва пред в. Wall Street Journal Меган Грийни, главен икономист на Manulife Asset Management и дългогодишен наблюдател на еврокризата. Срещу Ангела Меркел се посипаха обвинения, че с твърдата си линия срещу Гърция е направила историческа грешка и е поставила под съмнение ангажимента на Берлин към европейското единство. "Боя се, че германското правителство, включително неговото социалдемократическо крило, проиграха за една нощ политическия капитал, който една по-добра Германия беше акумулирала за половин век", коментира пред в. Guardian философът и социолог Юрген Хабермас. Според един от най-влиятелните европейски интелектуалци предишните германски правителства са демонстрирали "по-голяма политическа чувствителност и постнационален манталитет".

И докато някои се питат коя държава в този нещастен валутен съюз, носещ мизерия и раздори вместо благоденствие и сближаване, ще бъде следващата, подложена на гръцката шокова терапия, защитниците на Меркел твърдят, че всъщност тя е тази, която е капитулирала. Защото в името на запазването на еврото непокътнато се е ангажирала с нов многомилиарден спасителен пакет срещу обещания за реформи от едно правителство, което не крие как е несъгласно с всичко, на което се е съгласило.

Спасяване с препятствия

Колко токсично е споразумението, което всъщност още го няма, показват и споровете откъде да дойдат парите за мостовото финансиране от 7 млрд. евро (и още 5 млрд. по-късно), с които Атина да покрие задълженията си към ЕЦБ и МВФ, докато спасителният пакет бъде договорен. Идеята средствата да дойдат от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕFSF), в който участват всички страни от ЕС, предизвика недоволството на страни извън еврозоната като Великобритания, Чехия и България. И въпросът беше решен едва след като те получиха гаранции, че няма да понесат загуби в случай, че Атина не върне заема.

Пред бъдещата тригодишна програма за Гърция договарянето на която ще отнеме седмици, стоят множество препятствия. Тя трябва да мине през няколко парламента, включително два пъти през Бундестага. Макар да няма съмнения, че критикуваната навън за жестокостта си към Атина, а у дома - за прекалената си отстъпчивост Меркел ще успее да получи подкрепата на достатъчен брой депутати, гласуването в Словакия например, която преди пет години отказа да подкрепи първия гръцки спасителен пакет, може да се окаже проблемно.

В самата Гърция разцеплението на управляващата партия СИРИЗА е само едно от нещата, които поставят под съмнение как Ципрас ще прилага договореностите с кредиторите. Както попита колумнистът на в. Financial Times Волфганг Мюнхау: "Наистина ли мислите, че програма за икономически реформи, за която едно правителство няма мандат, която е била експлицитно отхвърлена на референдум, която е била силово наложена чрез чисто политическо изнудване, би могла да проработи?"

Съвсем отделна тема е какъв е шансът това споразумение, построено по сбърканата икономическа логика на предишните две и прилагащо същата провалена рецепта от задушаващи икономии и пожелателни допускания, да извади Гърция от рецесията. Например очакването страната да събере 50 млрд. долара от приватизация, при положение че през последните пет години тя е донесла приходи от едва 3 млрд. евро, изглежда като изблик на неоправдан оптимизъм. Това важи и за предположенията, че скоро Гърция може да се завърне на дълговите пазари и че до 2018 г. може да има бюджетен излишък от 3.5% от БВП.

Същевременно, както отбелязва пред Deutsche Welle президентът на Германския институт за икономически изследвания (DIW) Марсел Фратчер, въпросите как страната пак ще стане платежоспособна, каква ще е новата структура на колабиралата банкова система и откъде ще дойдат импулсите за икономически растеж засега остават без отговор. Дори МВФ, който би трябвало да финансира част от спасителната програма, смята, че тя е мъртвородена, нереалистична в дългосрочен план и няма смисъл без сделка за преструктуриране на гръцкия дълг - нещо, което обаче остава табу за Германия.

"Дори с ново споразумение краткосрочният риск от Grexit да бъде избегнат, това не е нищо повече от подритване на вече петгодишна консервна кутия надолу по склона", констатира анализ на американската банка Citi. И когато след месеци кутията пак се изпречи на пътя и започне нова поредица от среднощни срещи в Брюксел, опасността от инцидент ще е още по-голяма.

"Ако сте пропуснали нещо от гръцката криза, тя ще бъде повторена след няколко месеца." Този надпис на карикатура, на която седнал на фотьойл човек гледа новините по телевизията, е добро обобщение на последните бурни дни.

В тях еврозоната избегна излизането на Гърция - т.нар. Grexit, един от родените от дългата драма неологизми - и започна да подготвя нова спасителна програма за страната в размер на между 82 и 86 млрд. евро. Но цената за това е най-бруталното външно вмешателство, изисквано някога от държава от ЕС като условие за получаване на помощ. А резултатът е сделка, в която толкова много неща могат да се объркат, че ще бъде почти чудо да се развие по план. Дори и тогава е малко вероятно тя да помогне на Гърция да се изправи на крака и е напълно възможно да се окаже, че въпросът с връщането към драхмата е само временно отложен. Предвид дълбоките разломи и болезнените рани, останали след последния епизод, следващия път раздялата с еврото може да се окаже неизбежна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    jonson avatar :-|
    jonson

    Възниква въпроса какви ще са загубите за кредиторите, ако новия пакет не сработи. Колкото и да е парадоксално - почти никакви. В смисъл, че новите кредити всъщност ще изплатят вноски по старите, които са към същите кредитори, тоест имаме по същество отлагане на плащането. Плащане, което и без това няма никакъв шанс да се случи. Единственото, което реално ще се случи е трансфер на милиард и половина от ЕС към МВФ. Това отлагане на неизбежния фалит обаче носи съществени преимущества на кредиторите. Първо - прословутия 50 милиарден фонд от държавна собственост ще бъде хванат здраво. Второ, гръцките банки, а там са заложени сума съвсем читави имоти и други обезпечения ще бъдат прибрани предварително, а не в условията на крах и хаос. С две думи - политиката на кредиторите е следната: ще изчакаме още малко, ако гърците тръгнат на добре - ок, ако не ще заемем възможно най-изгодна позиция преди фалита.

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "jonson":

    Забележително логичен анализ. Поздравления.

    Експертите скромничат: "...въпросите как страната пак ще стане платежоспособна, каква ще е новата структура на колабиралата банкова система и откъде ще дойдат импулсите за икономически растеж засега остават без отговор..."

    Всъщност отговорът е на повърхността: лихварите ще отмъкнат на безценица всичко ценно: банки, пристанища, комунални компании, магистрали, рафинерията...
    Гърция ще бъде доведена до състоянието на България - без собственост, с обедняващо неселение, с емигриращи млади хора и марионетни правителства.
    А, има и разлика - Гърция щяла да остане в ЕЗ...

    След касапницата с Гърция ЕС е целият в бяло...

  • 3
    slex avatar :-|
    Slex

    Изненадващо добра статия на фона на всичко, което се изписа напоследък.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi

    Даваш пари срещу обещания получаваш присмех. Втори пут даваш пари срещу обещания обвиняват те, че си враг. Идват трети път да искат пари от тебе. Еми всеки нормален човек ще откаже или поне ще иска поне някакви гаранции. Меркел просто каза, че вече не вярва на Гърците, но заради добрите си отношения с останалите страни ще склони да не напъди Ципрас като мръсно коте

    Публикувано през m.capital.bg

  • 5
    tnv1422179723388859 avatar :-|
    Димитър Димитров

    Катастрофата от 2008 г. изтри 13% от световното производство и 20% от световната търговия. Глобалният растеж е отрицателен - по скалата където всичко под + 3% се брои като рецесия. Това причинява, на запад, депресия по-дълга, отколкото през 1929-33, а дори и сега, на фона на бледото възстановяване, ужасът от перспективата на дългосрочната стагнация не напуска водещите икономисти Вторични трусове в Европа разкъсват континента.http://www.theguardian.com/books/2015/jul/17/postcapitalism-end-of-capitalism-begun?CMP=share_btn_fb

  • 6
    adamweishaupt avatar :-|
    adamweishaupt

    иска ми се да прочета толкова добре премерен анализ за причините гръцките дългове от частни да се превърнат в държавни и причината за мълчанието по темата.

    Публикувано през m.capital.bg

  • zloobodnevko

    "...някои се питат коя държава в този нещастен валутен съюз, носещ мизерия и раздори вместо благоденствие и сближаване, ще бъде следващата, подложена на гръцката шокова терапия"...
    -АМИ РАЗБОЙКО СЕ НАТИСКА , ЗА ДА НИ ПОГУБИ...СЪВСЕМ И ДА СЕ РОДИ ВТОРОТО КОСОВО...НА НАШЕ МЯСТО !!!

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "adamweishaupt":

    Много добър въпрос. И аз го задавах непрекъснато.
    Отговорът, който получих вчера от човек, който разбира, е:

    Голям дял от обезценените гръцки ДЦК са купени от европейски частни банки чрез четирите гръцки банки. Когато се вижда, че през 2009-2010 г. Гърция няма пари да изкупи обратно книжата, което ще застраши стабилността на банковата система в Европа при още пресния спомен от банковата криза от 2008 г, ЕЦБ включва печатницата и по поредния стабилизационен план налива целево чрез гръцката централна банка евра в четирите гръцки банки, с които те да си изкупят обратно ДЦК-тата.
    Така ЕЦБ отпуска нови около 200 млрд. евро кредити на Гърция, с които тя е задължена да се разплати с банките, които са закупили нейни книжа.
    Реално дългът от частен става държавен, но била спасена от колапс банковата система в Европа.


  • 9
    1mp avatar :-|
    1mp

    "нещастен валутен съюз, носещ мизерия и раздори"
    Пишете поразителни глупости.
    След като съюзът е толкова лош, защо всички се натискат да са вътре.
    И най-вече Гърция.
    След като на референдума гърците казаха "не", защо правителството на Ципрас просто не въведе в страната драхмата. Вместо това прие условията на кредиторите.

  • 10
    1mp avatar :-|
    1mp

    До коментар [#1] от "jonson":

    Може ли да ми дадете назаем някаква сума? Примерно 100 000 лв?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK