Последен шанс преди "сбогом"

"Ако сте пропуснали нещо от гръцката криза, тя ще бъде повторена след няколко месеца." Този надпис на карикатура, на която седнал на фотьойл човек гледа новините по телевизията, е добро обобщение на последните бурни дни.

В тях еврозоната избегна излизането на Гърция - т.нар. Grexit, един от родените от дългата драма неологизми - и започна да подготвя нова спасителна програма за страната в размер на между 82 и 86 млрд. евро. Но цената за това е най-бруталното външно вмешателство, изисквано някога от държава от ЕС като условие за получаване на помощ. А резултатът е сделка, в която толкова много неща могат да се объркат, че ще бъде почти чудо да се развие по план. Дори и тогава е малко вероятно тя да помогне на Гърция да се изправи на крака и е напълно възможно да се окаже, че въпросът с връщането към драхмата е само временно отложен. Предвид дълбоките разломи и болезнените рани, останали след последния епизод, следващия път раздялата с еврото може да се окаже неизбежна.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Нека да боли

Спасяването на целостта на еврозоната никак не приличаше на славен триумф. След 17-часови преговори, започнали вечерта на 12 юли и прелели в сутринта на следващия ден, изтощените лидери на страните от валутния клуб излязоха с недоспали лица и президентът на Европейския съвет Доналд Туск обяви: "Имаме aGreekment" (игра на думи между agreement - споразумение, и Greek - гръцки).

Всъщност точно сдържаният и прагматичен поляк се е оказал един от героите на мъчителната и решаваща нощ. Според разказите на участници в срещата, цитирани от европейските медии, моментът, в който Гърция се е озовала най-близо до изхода от еврозоната, е бил около 6 ч. сутринта. Тогава, след 14-часов маратон, германският канцлер Ангела Меркел и гръцкият премиер Алексис Ципрас решават, че компромисът е невъзможен и се отправят към вратата. "Съжалявам, но няма начин да напуснете тази стая", е била репликата на препречилия пътя им Туск, която ги е върнала на масата и е предотвратила надвисналия провал.



Но макар разривът да бе избегнат, случилото се е далеч от бляскава победа. "Те разпънаха на кръст Ципрас там вътре. Разпънаха го на кръст", описва ситуацията неназован високопоставен политик от еврозоната, цитиран от в. Financial Times. Дори твърденията, че европейските партньори на Атина начело с Германия са искали умишлено да унижат гръцкия премиер, да са пресилени, гневът, изсипал се включително в социалната мрежа Twitter под хаштага #ThisIsACoup (това е преврат), е осезаем. Много бързо въпросите за съдържанието и последствията на споразумението бързо изместиха облекчението, че катастрофата е избегната.

Колкото и дразнещо и саморазрушително да беше поведението на Ципрас към международните кредитори през последните шест месеца, условията, които той бе принуден да преглътне под заплахата страната му да бъде извадена от еврото (ако не завинаги, то поне за петгодишен "тайм-аут" по предложение на германския финансов министър Волфганг Шойбле), са трудни за разбиране. Някои от най-ценните държавни активи на предполагаема стойност 50 млрд. евро ще бъдат отделени в специален доверителен фонд, надзираван пряко от европейските институции. Инспекторите от омразната Тройка (ЕС, ЕЦБ и МВФ) не само ще се завърнат в Атина, но и ще я вземат на практика на ръчно управление, като ще могат да пренаписват и да налагат вето над закони, които не одобряват. Показателен за какво ниво на микромениджмънт става въпрос е фактът, че в документа от среднощната среща има дори специфично изискване за подобряване на конкуренцията сред пекарните в Гърция.

Освен това правителството на Ципрас получи броени дни да прокара през парламента издиктувани от Брюксел реформи, покриващи всичко от регулацията на фериботите и работното време на магазините до промени в данъчната и пенсионната система и фундаментална трансформация на държавната администрация. И всичко това всъщност не са мерки от споразумението, а предварителни изисквания за започване на преговорите по него. Германското сп. Spiegel изрази мислите на мнозина, когато нарече условията за спасяването на Гърция каталог от жестокости.

"Това вече стана лично. В центъра на тази сделка има наказание и унижение. Езикът за "тайм-аут" е такъв, какъвто бихте използвали към непослушно дете", казва пред в. Wall Street Journal Меган Грийни, главен икономист на Manulife Asset Management и дългогодишен наблюдател на еврокризата. Срещу Ангела Меркел се посипаха обвинения, че с твърдата си линия срещу Гърция е направила историческа грешка и е поставила под съмнение ангажимента на Берлин към европейското единство. "Боя се, че германското правителство, включително неговото социалдемократическо крило, проиграха за една нощ политическия капитал, който една по-добра Германия беше акумулирала за половин век", коментира пред в. Guardian философът и социолог Юрген Хабермас. Според един от най-влиятелните европейски интелектуалци предишните германски правителства са демонстрирали "по-голяма политическа чувствителност и постнационален манталитет".

И докато някои се питат коя държава в този нещастен валутен съюз, носещ мизерия и раздори вместо благоденствие и сближаване, ще бъде следващата, подложена на гръцката шокова терапия, защитниците на Меркел твърдят, че всъщност тя е тази, която е капитулирала. Защото в името на запазването на еврото непокътнато се е ангажирала с нов многомилиарден спасителен пакет срещу обещания за реформи от едно правителство, което не крие как е несъгласно с всичко, на което се е съгласило.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Спасяване с препятствия"