Гръцката сделка избягва едно бедствие, но ускорява следващото
Европа забърка същата стара рецепта от икономии и неправдоподобни заключения
Капитал
"Имаме споразумение за Гърция", обяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск на 13 юли. След разговори през нощта лидерите от еврозоната постигнаха сделка, която предотвратява излизането на Атина от единната валута. Но реалността е мрачна, пише сп. Economist. Едно добро споразумение щеше да изведе Гърция на пътя на устойчивия растеж и да елиминира перспективата за напускане на еврозоната. Вместо това Европа забърка същата стара рецепта от икономии и неправдоподобни заключения. Международният валутен фонд (МВФ) трябва да финансира част от спасителната програма. Но дори той смята, че сделката няма смисъл.
В действителност част от идеите са полезни. В замяна на разговори относно пакет от 82-86 млрд. евро кредиторите поставиха исканията за структурни реформи по-напред в дневния ред, отколкото в предишните две спасителни програми. Това е похвално – отварянето на затворени сектори за конкуренция е по-сигурен път към растежа, отколкото са икономиите. Но дори да се извършат, структурните реформи изискват много време, за да се отплатят. А в същото време гръцката икономика се задушава заради затварянето на банките и капиталовия контрол. А споразумението прави малко, за да облекчи това.
Финансова дупка
Кредиторите подготвят пакет за мостов заем, който трябва да предотврати фалита на Гърция във връзка с плащането на задължения към Европейската централна банка (ЕЦБ) на 20 юли. Но парите няма да потекат, докато реформите не преминат през гръцкия парламент (първата партида беше прекарана на 15 юли), а подробностите по спасителната програма не бъдат уточнени. Ще има пари и за рекапитализацията на банките, но размерът на техния капиталов недостиг ще бъде ясен след лятото. През това време ЕЦБ може да ги поддържа с извънредно финансиране, но капиталовият контрол ще остане. МВФ повиши прогнозите си за рекапитализацията на финансовите институции до 25 млрд. евро само след две седмици на банкова криза, като е твърде вероятно сумата да нарасне.
Дори в момента финансовата дупка е огромна. Една от надеждите е приватизацията. Споразумението предвижда Гърция да прехвърли активи в независим фонд, който ще генерира 50 млрд. евро чрез продажбата им. Но това е силно преувеличено, тъй като през последните пет години гръцкото правителство е успяло да събере общо едва 3 млрд. евро от продажба на активи.
Неустойчив дълг
Сделката също така предвижда в скоро време Гърция да се финансира от пазарите. Въпреки че предишните спасителни програми до голяма степен намалиха бремето на лихвените плащания към кредиторите от еврозоната, които започват едва след 2020 г., гръцкият дълг вероятно ще достигне до 200% от БВП. Никой частен кредитор няма да даде назаем пари на Атина на разумни лихвени равнища, когато дългът й е неустойчив. Единствената опция, която обединява премиера Алекси Ципрас и МВФ, е облекчаване на дълга. Но лидерите от еврозоната изключват някакво опрощаване и отложиха решението дали да разсрочат плащанията по него.
Това връща старата опция за икономиите. Сред мерките, прокарани от гръцкия парламент на 15 юли, е и тази, свързана с "полуавтоматично орязване на разходите" в случай на невъзможност да се постигнат бюджетните цели. Ако тези съкращения влязат в сила, те само ще навредят на икономиката още повече.
Политическата ситуация в страната също не е добра. Осигуряването на вътрешна подкрепа за спасителната програма, докато неговата собствена партия СИРИЗА се бунтува, ще е огромно предизвикателство за Ципрас. Предстоящите години на икономии само ще радикализират една страна, която вече е рай за крайната десница. Така че ако Гърция се препъне, независимо дали в близките дни или месеци, излизането от еврозоната незабавно ще се върне като опция.
