"Имаме споразумение за Гърция", обяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск на 13 юли. След разговори през нощта лидерите от еврозоната постигнаха сделка, която предотвратява излизането на Атина от единната валута. Но реалността е мрачна, пише сп. Economist. Едно добро споразумение щеше да изведе Гърция на пътя на устойчивия растеж и да елиминира перспективата за напускане на еврозоната. Вместо това Европа забърка същата стара рецепта от икономии и неправдоподобни заключения. Международният валутен фонд (МВФ) трябва да финансира част от спасителната програма. Но дори той смята, че сделката няма смисъл.
В действителност част от идеите са полезни. В замяна на разговори относно пакет от 82-86 млрд. евро кредиторите поставиха исканията за структурни реформи по-напред в дневния ред, отколкото в предишните две спасителни програми. Това е похвално – отварянето на затворени сектори за конкуренция е по-сигурен път към растежа, отколкото са икономиите. Но дори да се извършат, структурните реформи изискват много време, за да се отплатят. А в същото време гръцката икономика се задушава заради затварянето на банките и капиталовия контрол. А споразумението прави малко, за да облекчи това.
Финансова дупка
Кредиторите подготвят пакет за мостов заем, който трябва да предотврати фалита на Гърция във връзка с плащането на задължения към Европейската централна банка (ЕЦБ) на 20 юли. Но парите няма да потекат, докато реформите не преминат през гръцкия парламент (първата партида беше прекарана на 15 юли), а подробностите по спасителната програма не бъдат уточнени. Ще има пари и за рекапитализацията на банките, но размерът на техния капиталов недостиг ще бъде ясен след лятото. През това време ЕЦБ може да ги поддържа с извънредно финансиране, но капиталовият контрол ще остане. МВФ повиши прогнозите си за рекапитализацията на финансовите институции до 25 млрд. евро само след две седмици на банкова криза, като е твърде вероятно сумата да нарасне.
Дори в момента финансовата дупка е огромна. Една от надеждите е приватизацията. Споразумението предвижда Гърция да прехвърли активи в независим фонд, който ще генерира 50 млрд. евро чрез продажбата им. Но това е силно преувеличено, тъй като през последните пет години гръцкото правителство е успяло да събере общо едва 3 млрд. евро от продажба на активи.
Неустойчив дълг
Сделката също така предвижда в скоро време Гърция да се финансира от пазарите. Въпреки че предишните спасителни програми до голяма степен намалиха бремето на лихвените плащания към кредиторите от еврозоната, които започват едва след 2020 г., гръцкият дълг вероятно ще достигне до 200% от БВП. Никой частен кредитор няма да даде назаем пари на Атина на разумни лихвени равнища, когато дългът й е неустойчив. Единствената опция, която обединява премиера Алекси Ципрас и МВФ, е облекчаване на дълга. Но лидерите от еврозоната изключват някакво опрощаване и отложиха решението дали да разсрочат плащанията по него.
Това връща старата опция за икономиите. Сред мерките, прокарани от гръцкия парламент на 15 юли, е и тази, свързана с "полуавтоматично орязване на разходите" в случай на невъзможност да се постигнат бюджетните цели. Ако тези съкращения влязат в сила, те само ще навредят на икономиката още повече.
Политическата ситуация в страната също не е добра. Осигуряването на вътрешна подкрепа за спасителната програма, докато неговата собствена партия СИРИЗА се бунтува, ще е огромно предизвикателство за Ципрас. Предстоящите години на икономии само ще радикализират една страна, която вече е рай за крайната десница. Така че ако Гърция се препъне, независимо дали в близките дни или месеци, излизането от еврозоната незабавно ще се върне като опция.
"Имаме споразумение за Гърция", обяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск на 13 юли. След разговори през нощта лидерите от еврозоната постигнаха сделка, която предотвратява излизането на Атина от единната валута. Но реалността е мрачна, пише сп. Economist. Едно добро споразумение щеше да изведе Гърция на пътя на устойчивия растеж и да елиминира перспективата за напускане на еврозоната. Вместо това Европа забърка същата стара рецепта от икономии и неправдоподобни заключения. Международният валутен фонд (МВФ) трябва да финансира част от спасителната програма. Но дори той смята, че сделката няма смисъл.
8 коментара
Гръцката икономика, както и повечето европейски, са икономики на потреблението и услугите. Това означава че парите идващи отнякъде (заеми) се вливат на пазара и го оживяват. Обратното е вярно - като не се вливат или дори се оттичат, БВП автоматично спада с тази с липсващата сума, умножена по мултипликатора за който апологетите на заемите обикновено говорят. Т.е. изплащането на дълг и дори само невзимането на нов ще доведе до намаляване на БВП, от което дълговото бреме само расте като % от БВП. В страните със собствена валута този проблем се решава донякъде с девалвация. Плюс реформи разбира се. Но в ЕЗ девалвацията е невъзможна по желание на Гърция, а Германия (която е държател на дългове) е против, логично. Ето защо гръцката драма няма да се реши с никакви програми различни от излизане от ЕЗ. Меркел просто прехвърли горещия картоф на следващия канцлер. Алтернативен вариант е шокова терапия в Гърция, но гърците няма да го позволят, не и това поколение, не и доброволно. От друга страна въпроса е и геополитически, което само влошава нещата. И все пак, разумната стъпка е дефолт и драхма. При това положение ЕЗ се снима с по-голяма част от дължимите пари, а Гърция се рестартира - обеднява, става евтина (конкурентна) дестинация. Това което сега става е качване на цената на същото това решение, но след време. Меркел се оказа глупава, както и редица френски и немски банки. А Гърция е точно толкова мафиоткса страна, колкото и БГ. Не съм оптимист за полуострова. Тук сме събрали само глупаци и крадци. Тъжна работа.
Личното ми мнение е че пазарите трябва да спрат държавните кредитни инструменти за всяка държава с дълг над 30% от БВП и за кредит, поискан за нещо различно от бедствие или мащабен и необходим строеж. Дефицитните бюджети са вид кражба, но електоралния скот ги приветства. И у нас :-(
Според мен, голямото БУМ все още е пред нас. В света има много пари и малко хора, които искат да ги заработят. Сега сме във фазата в която бандата се самоизбива за плячката.
Откакто след 2008-ма хеликоптера Бен започна да ръси гущерите от небето в Меката на свободния пазар, да се говори кое и как ще реагират "финансовите пазари" е безсмислено,
Европа под командването на Меркел и Оланд повече не може да направи и да иска..... грешката е заложена още в 2008-2009 година, когато дваминцата се засилиха да спасяват спекулантите с гръцки облигации, вместо да ги оставят да се удавят и да осигурят пастеж на икономиката на Гърция....
Сегашният опит е палиативен опит да се замаже рецесията в която се вкара Гърция преди 6 години и няма да оправи икономиката на Гърция освен ако не се приемат мерките предлагани от МВФ.....
До всички професори, които критикуват подхода към Гърция - има няколко алтернативни предложения:
- да продължат да се наливат пари на европейските данъкоплатци в Гърция
- но това да не са наши пари, а на други (германци например)
- Гърция да продължи да харчи повече отколкото заработва
- гърците да продължат да се правят на велики
- все пак те са измислили демокрацията и следователно трябва да получават хиляди години рента за това
До коментар [#1] от "misho73":
Да спрат да финансират държавите с над 30% от БВП означава да не финансират никоя държава. А финансирането на държава си е най-сигурно. Заема е гарантиран от цялата държава. Виж, че и фалита на Гърция все го отлагат. Никой не ще да изпие горчивия хап на фалита. Нито кредиторите, нито Гърция.
А парите нали знаеш що са много - щото постоянно се генерират пари чрез нови и нови заеми. Докато стигнеш лимита за минимална капиталова адекватност. Тогава правиш "малко" количествено облекчаване, рекапитализираш банките, за да им вдигнеш капиталовата "адекватност" и продължаваш. И това е защото винаги главница + лихва > главницата. Т.е. парите за изплащане лихвите не съществуват. Когато спре икономическия растеж, което всъщност е завоалирано казано "когато хората спрат да взимат нови заеми", започват фалитите на тия 5-10%, за които пари за изплащане на лихвите няма. Тези обикновено са най-недисциплинираните като гърците и всички останали ги обвиняват какви прахосници са. Ама ако влезем в дефлация фалиралите ще са много повече и целия свят ще направи едно голямо БУМ, което ще доведе до много гладни, много националисти и много войни. Затова банкерите от САЩ и ЕС правят количествени облекчавания. Ти забеляза ли кога ЕЦБ започна програмата за количественото облекчаване ? Точно три години след като даде ниско лихвени заеми от 1 трилион евро и тези заеми трябваше да се върнат. Да ама не може да се върнат, защото ако се върнат ще съкратят паричната маса с 1 трилион евро и БУМ. Та печатането на пари ще е безкрайно. Щото ако спрат - БУМ.
До коментар [#1] от "misho73":
Забравих и още нещо:
Фразата ти "В света има много пари и малко хора, които искат да ги заработят." не правилна. Правилното е "В света има много пари и малко хора, които искат да ги ВЗЕМАТ НАЗАЕМ.". Всеки иска да ги ЗАРАБОТИ, но тези дето ги държат не искат да ги харчат, а искат да ги дават назаем.
Така че ако Гърция се препъне, независимо дали в близките дни или месеци, излизането от еврозоната незабавно ще се върне като опция....
Гърция трябваше да фалира още през 2008 и сега може би щеше да започва да се оправя. Население от патологично мързеливи паразити няма да приеме каквито и да било същински реформи, единственият вариант е да минат през фалит, след което да бъдат поставени пред дилема: реформи или живот на фотосинтеза. И да изберат според предпочитанията си.