Икономисти: Grexit отново ще е на дневен ред догодина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономисти: Grexit отново ще е на дневен ред догодина

Икономисти: Grexit отново ще е на дневен ред догодина

Има съмнения за ползите от налагането на още икономии върху една разбита икономика

4211 прочитания

© Reuters


Не си отдъхвайте все още, тъй като опасността от излизането на Гърция от еврозоната може да се върне отново на дневен ред до края на 2016 г. Това смятат 71% от анкетираните 34 икономисти в проучване на Bloomberg. Около 70% са на мнение, че Атина би трябвало да бъде в безопасност до края на годината, въпреки че почти половината твърдят, че новият спасителен пакет от максимум 86 млрд. евро ще се окаже недостатъчен.

Докато правителството на премиера Алексис Ципрас се опитва да изпълни изискванията, за да получи трети спасителен пакет, слабите места в споразумението, което беше постигнато с лидерите на еврозоната в началото на миналата седмица, подхранват притесненията, че Гърция може и да не успее да приложи на практика условията по тригодишната програма.

Притесненията остават

Европейските кредитори отказват да забързат своя ангажимент за преструктуриране на гръцкия дълг – ход, който според Международния валутен фонд (МВФ) е жизненоважен, за да може страната да стабилизира финансите си. Има и съмнения за поставената цел от 50 млрд. евро, която да бъде постигната от продажбата на гръцки активи, както и за ползите от налагането на още мерки за икономии върху една разбита икономика.

"Без някаква форма на облекчаване на дълга пакетът никога няма да бъде достатъчно голям. Натоварването с допълнителни заеми на една страна, която не може да си позволи да се издължи, се равнява на определението на Айнщайн за безумието - да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различни резултати", казва Питър Диксън, икономист от Commerzbank AG в Лондон.

Гръцките финансови пазари ще останат затворени поне докато парламентът не гласува втория пакет от изискваните от кредиторите мерки в сряда. Правителството изготвя план, който ще позволи избирателно вдигане на капиталовия контрол, и най-добрият сценарий е пазарите да отворят отново в четвъртък.

Ципрас успя да отвори банките в понеделник и облекчи относително рестрикциите върху тегленето на пари. Правителството също така плати задължения от 2 млрд. евро към МВФ, от 470 млн. евро към Гръцката централна банка и от 4.2 млрд. евро към Европейската централна банка (ЕЦБ).

Кредиторите планират да приключат до 6 август разговорите по условията, свързани с новата спасителна програма, и да пуснат първия транш от програмата за Гърция до 17 август. Атина трябва да плати още 3.2 млрд. евро към ЕЦБ на 20 август.

Меркел изключва "подстрижка"

Управителят на ЕЦБ Марио Драги миналата седмица се присъедини към МВФ и призова за облекчаване на гръцкия дълг, за да се помогне на икономиката на страната да се възстанови. Но германският канцлер Ангела Меркел изключи "подстрижка" и заяви, че все още не е дошъл моментът за облекчаване на условията по изплащането на задълженията.

"Освен Германия изглежда, че повечето хора са съгласни, че Гърция се нуждае от значително отписване на дълга. Освен ако не го получи, е трудно да си представим, че страната ще оцелее в еврозоната неопределено време", твърди Алън Маккуейд, икономист от Merrion Capital Group в Дъблин.

 

Ципрас представи в парламента новия пакет реформи

Гръцкото правителство представи във вторник пред парламента законодателството, изисквано от кредиторите, за отпускането на третата спасителна програма за страната. Премиерът Алексис Ципрас има срок до сряда вечерта за гласуването на реформите. Вторият пакет, въпреки че е от по-малка значимост от вече прокарания миналата седмица първи, ще изпита парламентарното мнозинство на Ципрас. Мерките включват одобрението на новите правила на ЕС за спасяване на фалирали банки, въведени след финансовата криза от 2008 г. Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките налага загуби на кредиторите и акционерите на затруднените банки, преди да бъдат ползвани парите на данъкоплатците. Трябва да бъдат одобрени и нови правила за системата на гражданско правораздаване, които целят ускоряване на съдебните процеси и съкращаване на разходите.

Не си отдъхвайте все още, тъй като опасността от излизането на Гърция от еврозоната може да се върне отново на дневен ред до края на 2016 г. Това смятат 71% от анкетираните 34 икономисти в проучване на Bloomberg. Около 70% са на мнение, че Атина би трябвало да бъде в безопасност до края на годината, въпреки че почти половината твърдят, че новият спасителен пакет от максимум 86 млрд. евро ще се окаже недостатъчен.

Докато правителството на премиера Алексис Ципрас се опитва да изпълни изискванията, за да получи трети спасителен пакет, слабите места в споразумението, което беше постигнато с лидерите на еврозоната в началото на миналата седмица, подхранват притесненията, че Гърция може и да не успее да приложи на практика условията по тригодишната програма.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Ако там са си гласували заплати и пенсии от по няколко хиляди евра.. но нямат с какво да ги платят... Икономии ли са свиването на заплатите или просто корекция в съответствие с действителността? И трябва ли някой да им дава пари за да си поддържат стандарта, който сами те те не могат да поддържат?

  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Евролидерите с политическа целесьобразност опитват да заобиколят икономическата логика.
    ЕЦБ печати евра и ги налива в Гьрция, за да промени структурата на дьлга и грьцката централна банка с този нов (дьржавен!) дьлг да изплати задьлженията си кьм частни банки, фондове и МВФ.
    Когато грьцкия дьлг стане само кьм ЕС и ЕЦБ, темата за фалита на страната веднага ще дойде на дневен ред и евролихварите ще се наредят около баницата.
    Германия застрашително доминира в Европа. Никой не помни 1914 и 1939, когато тя сьщо доминираше...

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.