Гръцката морска индустрия се чувства застрашена от новите данъци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гръцката морска индустрия се чувства застрашена от новите данъци

Гръцкото пристанище Пирея

Гръцката морска индустрия се чувства застрашена от новите данъци

Тя е един от малкото успешни сектори в задлъжнялата страна

4174 прочитания

Гръцкото пристанище Пирея

© Reuters


За Георгиос Ксирадакис, консултант в сектора на морското дело, връзката между гърците и морето е дълбока и се предава от поколение на поколение. "Имаме морска вода в кръвта си", обяснява той в офиса си с изглед към натовареното пристанище Пирея.

Гръцката жизненоважна морска индустрия успя да не потъне през шестте години на икономическа криза, като морският превоз на стоки съставлява 7.5% от общата продукция на страната, пише Financial Times. Гърция контролира 19% от корабите, транспортиращи твърди насипни товари, и почти една четвърт от петролните танкери, което означава, че има най-голямата търговска флотилия в света.

Мрачни настроения

Но на пристанището Пирея, което е център на гръцката империя за морски превоз, настроенията са мрачни. Страховете са, че една индустрия, която заедно с туризма е била сред малкото настоящи икономически успехи на Гърция, е заплашена от намерението на закъсалото за пари правителство да увеличи данъците. Под натиска на кредиторите премиерът Алексис Ципрас се обърна към един сектор, възприеман като средище на разглезен елит от магнати плейбои, които дълго време са се радвали на политически и финансови преференции.

В плановете си, представени пред Брюксел миналата седмица, Атина предлага увеличение на данъка за кораби спoред тонажа им и "поетапно преустановяване на специалното данъчно отношение към индустрията за морски превоз на стоки". Това идва само дни след като Европейската комисия призова за "повече социална справедливост в Гърция чрез оспорване на монопола и премахване на благоприятното данъчно отношение за собствениците на кораби".

Гръцкият морски бизнес е облаган с данък върху тонажния капацитет на корабите, а не върху печалбата, което е по-честата практика в други страни. Преходът към система за облагане на печалбата би бил дълъг и сложен и затова Атина се фокусира върху увеличаване на тонажния данък.

Ксирадакис не знае със сигурност как това ще се отрази на индустрията, но подчертава, че всеки има "План Б" да се премести под друга юрисдикция като Великобритания, Кипър или Малта. "Когато собствениците на кораби се срещат днес, те се питат: И така, къде ще се местиш?", твърди Ксирадакис.

Политическа главоблъсканица

За Ципрас корабният бизнес представлява политическа главоблъсканица. Той дойде на власт с обещания да обложи с повече данъци елитите и олигарсите в страната. Но не трябва и да притиска един жизненоважен сектор, който е отговорен директно и индиректно за около 200 хил. добре платени работни места. Същевременно корабните предприемачи твърдят, че германската морска индустрия лобира в ЕС за увеличаване на данъците в сектора в Гърция, за да надвият конкурентите си. Съюзът на гръцките собственици на кораби твърди, че неговите членове нямат намерение да напускат страната, но другите европейски страни ги окуражават да го направят.

Михаел Бодуроглу, главен изпълнителен директор на базирания в Гърция превозвач на твърди насипни товари Paragon Shipping, не разбира защо ЕС така внезапно иска по-високи данъци за гръцката индустрия за морски превоз на стоки. По думите му, ако тя е облагана повече от международните си конкуренти, това ще застраши един сектор от икономиката, който може да стимулира растежа и да позволи на страната да изплати дълговете си. "Това е единственият сектор, в който страната превъзхожда другите, и ще бъде срам да го загубим", смята Бодуроглу.

Гръцките корабни магнати също така не са съгласни с обвиненията, че техният принос за страната е малък. Миналата година те са се съгласили да платят още 420 млн. евро като допълнителен доброволен тонажен данък до 2017 г. "Не казваме не на данъка, а само, че морският превоз трябва да бъде облаган внимателно. Ако тонажният данък стигне луди нива, това ще накара компаниите да напуснат", казва Ксирадакис.

Standard&Poor's повиши рейтинга на Гърция Standard&Poor's (S&P) повиши рейтинга на Гърция от ССС- до ССС+ и перспективата от "негативна" до "стабилна", съобщава CNBC. Рейтинговата агенция подчертава, че възможността страната да напусне еврозоната до 2018 г. е намаляла с 50%, но рискът все пак остава висок. Решението отразява по-добрите ликвидни перспективи пред страната, след като тя постигна принципно споразумение с кредиторите си и получи мостов заем, за да погаси задължениятаси към ЕЦБ и МВФ. Опасността от неизпълнение на задълженията на Гърция по дълговете й вече не е неизбежна през следващите шест до дванадесет месеца, посочват от S&P. Агенцията обаче смята, че има риск ангажиментите, които Атина пое, да не бъдат изпълнени в дългосрочен план. S&P е първата рейтингова агенция, която повиши оценката си за Гърция след споразумението и с кредиторите и отпуснатия мостов заем от Европейски стабилизационен механизъм. В същото време в сряда премиерът Алексис Ципрас трябваше да прокара през парламента втория законодателен пакет реформи, договорени с кредиторите като условие да се преговаря за третата спасителна програма.

 

За Георгиос Ксирадакис, консултант в сектора на морското дело, връзката между гърците и морето е дълбока и се предава от поколение на поколение. "Имаме морска вода в кръвта си", обяснява той в офиса си с изглед към натовареното пристанище Пирея.

Гръцката жизненоважна морска индустрия успя да не потъне през шестте години на икономическа криза, като морският превоз на стоки съставлява 7.5% от общата продукция на страната, пише Financial Times. Гърция контролира 19% от корабите, транспортиращи твърди насипни товари, и почти една четвърт от петролните танкери, което означава, че има най-голямата търговска флотилия в света.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.