Другият фронт на войната в Украйна

"Тогава тези доброволчески отряди изиграха изключително важна роля, защото бяха силата, която се противопостави на руската агресия", припомня проф. Харан"

По-точно изпълняваха ролята на заградотрядите които да мотивират ВСУ да избива сънародниците си.

За да съществува успешна държавност е необходимо да са налице няколко условия:
1) Общ национален мит. С други думи - общ прочит на историята и обща идея за националните цели. Той може да е по-близо или по далеч от реалността, но най-важното е да е общ;
2) Устойчива държавническа традиция;
3) Обща национална култура и темперамент.
Има и други но тия са най-важните. Очевидно първите две напълно отсъстват в Украйна, а третото е изпълнено само частично. В този смисъл изказването на Путин, че Украйна е територия, а не държава е изключително точно. Така, че моят и вашиятт скептицизъм за бъдещето на тази страна е напълно оправдан.

Украйна , за съжаление , я чака разпад !

И то най вероятно по лош от Югославският , а можеха кротичко и културно като Чехите и Словаците !!!

Освен борбата с олигарсите и корупцията, Украйна се оказа пресечна точка и заложник на геополитиката. Може би е заради стратегическото положение на страната и нейният потенциал. Потенциалът на Украйна е наистина голям - територия, природни ресурси,селскостопанство, индустрия, трудов потенциал. Силно развита тежка промишленост (технологично и икономически) свързана с Русия.

Украйна е (или беше) "жокера" на ЕС:десетки милиони добре образована и ниско платена работна ръка;голям пазар;географски и културно близко до Европа. Тя е много по-добър кандидат от Турция за ЕС. Същевремено в Европа има страни, които са против тесни връзки с Украйна и още повече влизане в ЕС (напр. Франция; Полша има също нееднозначна позиция). Украйна е най-голямата страна по територия в Европа (като изключим Русия) с население от 45 млн, или беше преди кризата.
От другта страна е Русия и т.нар. ЕАС. Ако Украйна излезе извън нейната орбита (а това като, че ли се случва), това ще бъде голяма стратегическа загуба за Русия (териториално, икономически, политически, военно).

Само, че в тази "надпревара" за Украйна се включи (или участваше неявно) "горския" (САЩ). Той не искаше нито едното нито другото. Затова "горския" поиска, не само да се откъсне Украйна от Русия, а тя да му стане враг или като минимум да отрови отношения между тях. За ЕС остави те да бъдат "лицето" на Запада, защото това щеше да доведе и до изостряне на отношенията между ЕС и Русия.
Така Украйна в геополитиката изигра (с/без нейно съгласие) няколко роли едновремено:
- затормозява сериозно Русия (политически, икономически, военно);
- създава проблеми (политически и икономически) на ЕС;
- обтягане на отношенията между ЕС и Русия (бъдещото им сближаване не от полза за САЩ);
- възражда услията за укрепване на НАТО и евентуално допълнителни разходи за въоръжаване;
- тлеещия конфликт оставя възможности в бъдеще за ескалация в "удобни моменти".

Върху тази "голяма картина" се появяват и т.нар. олигарси и корупция (имало ги още от времето на СССР и ще ги има в бъдеще). Знамето за борба срещу тях ще се поема от външни и "вътрешни" участници за Украйна, които ще тласкат страната в едната или друга посока. Крайният изход е трудно предвидим. Все още никоя от страните (САЩ, Русия, ЕС и Украйна разбира се) не е показала всичките козове. Едно е сигурно: ЕС и Русия са губещи, а най-големия и сигурен губещ е Украйна. Изглежда само САЩ е печеливш, ако не смятаме няколко милиарда разходи дотук и откритото противопоставяне на Русия.

Ако погледнете картата на страница 236 от българското издание на "Сблъсъкът на цивилизациите" от Самюъл Хънтигтън, ще видите как Украйна е била разделена почти по равно при избора си на президент през юли 1994 година. Тогава Леонид Кравчук загуби от "про-руския" Леонид Кучма.
Този резултат тогава преустанови отделянето област Крим от Украйна. Този процес течеше от развалата на СССР през 1991 година до горните събития от лятото на 1994 година.
Съдбовното време за тези места дойде 20 години по-късно, през 2014-та година. Жалко, че правителството на САЩ не се вслуша в експертиза като тази на Хънтигтън и на силното руско станознание, което присъства в тяхната академична среда.
В резултат, сега се променя положението в целия "Голям остров". Западът имаше възможност да повлияе чрез най-малката от трите големи сили в него, именно Русия. Колкото и да е особена, руската цивилизация е християнска и европейска, докато индийската и китайската - не са такива. Турция и Иран също са значителни сили, но не могат се сравняват с капацитета на горните три.
Сега ще дойде време на осъзнаване:)