Завръщането на самураите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Завръщането на самураите

Шинзо Абе иска да превърне Япония в "нормална" страна, способна да се защитава сама, но японското общество не е съгласно с методите на премиера

Завръщането на самураите

Военната реформа на Япония разделя страната и плаши някои от източноазиатските й съседи

Мартин Димитров
8116 прочитания

Шинзо Абе иска да превърне Япония в "нормална" страна, способна да се защитава сама, но японското общество не е съгласно с методите на премиера

© YUYA SHINO


Сряда, 15 юли, долната камара на японската Диета (парламент). Политици от опозиционната партия, държащи антивоенни плакати, са заобиколили председателя на комисията по сигурността и скандират: "Не на войната!" На площада отвън около 60 хил. души им пригласят в дъжда с викове "Абе, оставка" и "Спрете фашистите!". От тези реакции страничен наблюдател би помислил, че премиерът Шинзо Абе е решил да тръгне по стъпките на генерал Тоджо, военновремевия лидер на страната, и да анексира цяла Източна Азия. Всъщност протестът е срещу нещо съвсем не толкова драматично - Абе и управляващата Либералнодемократична партия (ЛДП, която, въпреки името си е консервативната сила в страната) се опитват да прокарат пакет от закони, който има за цел да премахне част от ограниченията пред Японските сили за самоотбрана (ЯСС) и да им позволи да бъдат разполагани в чужбина или в защита на съюзници.

Докато навсякъде другаде по света това са рутинни задължения на националните армии, в Япония нещата не стоят точно така. С приемането на конституцията, наложена от САЩ след разгрома на източноазиатската империя във Втората световна война, Япония отхвърля изцяло използването на сила като начин да постига международните си цели. Но това, което наистина притеснява японските граждани и опозиция, е не само фактът, че страната е на път да каже сбогом на пацифизма, а най-вече готовността на Абе да постигне целта си, дори и да му се наложи да "заобиколи" конституцията.

Новата политика за сигурност се приема остро не само в страната - китайската агенция "Синхуа" нарече законопроекта "кошмарен сценарий", а след това публикува редакционен коментар, в който предупреждава, че "исторически окървавеният самурайски меч може още веднъж да бъде размахан във всеки край на света". Южна Корея, която спори с Япония за владението на малка група острови и не е забравила жестокостта на колониалното владичество от началото до средата на XX век, също не е доволна. Инициативата на Япония идва в момент, в който напрежението в региона отново се покачва - Китай строи "великата стена от пясък" в територии, оспорвани от Филипините и Виетнам в Южнокитайско море, а САЩ не са се отказали от своя "Завой към Азия" (Pivot to Asia). В сложния пъзел на азиатската политика японското решение има потенциала да промени правилата на играта.

70 години мир стигат

Сами по себе си поправките не променят драматично устройството и правомощията на ЯСС. По думите на Пол Срачич от Youngstown University в Охайо, САЩ, който е съветвал предишния премиер на Япония, страната така или иначе има една от най-големите армии в света. Но все пак дори след вдигането на военния бюджет с 0.8% за тази спрямо миналата година тя изостава много зад Китай (виж инфографиката).

Автор: Капитал

"Не мисля, че увеличението на бюджета е директно свързано с конкретни рискове пред сигурността на страната. Г-н Абе не крие желанието си да превърне Япония в "нормална" страна, способна да се защитава сама, както и да подкрепя съюзниците си", казва Срачич пред "Капитал". Според Алесио Паталано от департамента по военни науки на King's College London не може се говори за "ремилитаризация" на Япония най-малкото защото страната не повишава числеността на армията си значително. "По-скоро става дума за цялостно подобрение на капацитета на въздушните сили и противодействието на подводници, както и първи стъпки към въвеждането на нови военни способности. Най-важните такива са възможността за провеждане на амфибийни операции с близък обсег, както и експедиционни операции със среден обсег. В крайна сметка японската армия не цели да стане по-голяма, а по-балансирана и да започне да използва по оптимален начин своите активи", казва Паталано пред "Капитал".

Бързо, смело, въпреки всичко

Това, което наистина тревожи гражданите, е, че мерките, предложени от Абе, целят да заобиколят задължителния при конституционни поправки национален референдум. Освен към подхода обществото и анализаторите са критични и към изключителната бързина (по японски стандарти), с която се прави реформата. Според скорошно проучване на японската новинарска агенция "Киодо" само 27.5% от японците подкрепят новите закони, а 61,5% са против. Още повече - 68.2% са твърдо срещу скоростното им приемане преди края на сегашната сесия на Диетата, която свършва на 27 септември. "Японската конституция, както всяка друга, може да бъде променяна. Но Абе не следва правилните процедури, защото няма нужната публична подкрепа", казва пред "Капитал" Кристофър Хобсън от Waseda University в Токио. Според него действията на кабинета на ЛДП може да доведат до подронване на конституционния ред, защото оставят вратички за интерпретации на основния закон, които могат пряко да повлияят на правата и свободите на гражданите. Абе очевидно е готов да създаде подобен прецедент и въпросът е защо го прави точно сега.

Отговорът връща в края на 2012 г., когато премиерът спечели изборите с обещания за икономически промени. "Абе обеща структурни реформи, които са трудно приложими в Япония заради силните корпоративни интереси", припомня Хобсън. Анализаторът смята, че неспособността на премиера да прокара икономическата си визия е и причината да се опита да отвлече публичното внимание с непопулярната военна реформа. Според Хобсън проблемът с тази стратегия е, че когато изразходва целия си политически капитал, за да прокара отбранителните промени, Абе може да се окаже без достатъчно кредит на доверие, за да успее да преструктурира икономиката. 

Юки Тацуми, експерт по източноазиатска политика от Stimson Center във Вашингтон, обяснява пришпорването на реформата отчасти и с вътрешнополитическата конюнктура на Япония. Абе трябва да бъде преизбран за президент на ЛДП през септември, което ще му осигури лидерското място поне до септември 2018 г., когато са и следващите избори за долната камара на Диетата. Но ако иска да управлява дотогава, той трябва да се справи с няколко сериозни вътрешни проблема в следващите месеци. "Първият е подписването на непопулярното Транстихоокеанско търговско споразумение (TPP) преди края на 2015 г., а другият е увеличението на ДДС, което трябва да се случи до октомври 2016 г.", изрежда Тацуми пред "Капитал". Между двата ключови момента ще се проведат и изборите за горната камара на Диетата, които може да костват мнозинството на либералите заради новата политика за сигурност. Затова според Тацуми е от ключова важност за Абе да прокара поправките възможно най-бързо, за да не компрометира партията си на следващите избори. И това са само вътрешните ефекти на една промяна, която отеква в целия регион.

В опасния квартал при нервните съседи

Най-внимателно наблюдава регионалният съперник на Япония - Китай. В последното десетилетие отношенията между двете страни се люшкат между партньорството, подозрението и чистата провокация. Споровете за няколко малки острова (известни в Китай като Дяою, а в Япония - като Сенкаку) и обграждащите ги териториални води поддържат напрежението между двете азиатски сили. Янмей Ши, старши анализатор от International Crisis Group, смята, че със или без отбранителната реформа стратегическото противопоставяне между Токио и Пекин ще продължава и занапред. "Към момента тонът на Китай е сравнително премерен - отчасти защото Пекин приема, че промените са предизвестени още откакто кабинетът на Абе подкрепи мерките в края на миналата година. От друга страна, Китай разбира, че ако си позволи по-груба критика срещу позицията на Япония, би дал коз в ръцете на Абе, който ще може да оправдае действията си и да спечели подкрепа заради нарастващото безпокойство сред японците от Китай", казва Ши пред "Капитал". Случаят на Южна Корея е по-сложен - в страната все още витае исторически страх от спомена за японския милитаризъм и политиците й гледат с подозрение случващото се в Токио. Но от друга страна, са наясно, че в региона има само още една стабилна демокрация, на която могат да разчитат в случай на криза със Северна Корея, и това е Япония.

За разлика от Китай и Южна Корея, повечето страни от Югозападна Азия са склонни да забравят миналото в името на перспективата за по-сигурно настояще. "Те виждат повишаването на японския военен капацитет като начин да се мултиплицира силата на тяхната отбрана. Япония е една от малкото регионални сили, които могат да осигурят същински противовес спрямо китайската експанзия", смята Ши. "От Филипините, през Виетнам и Индия до Австралия, засилената японска ангажираност в сферата на сигурността е повече от добре дошла", отбелязва и Паталано. Заради разрастващото се влияние на Китай, десетте държави в Югоизточна Азия са надули тазгодишните си бюджети за отбрана до общо 42 млрд. долара. Регионът бързо и сигурно се милитаризира - според Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) военните разходи на страните в него са се увеличили с 62% за последното десетилетие - и за по-малките от тях навлизането на голям играч като Япония, който може да играе ролята на балансьор, е повече от добре дошло.

Ако Северна Корея изстреля ракета по американска цел, Японските сили за сигурност нямат право да я свалят. На снимката - площадка за изтрелване на балистична ракета Unha, разположена в Северна Корея
Фотограф: Bobby Yip

САЩ също имат какво да спечелят от японското отърсване от пацифизма. "Япония вече официално ще може да се притече на помощ на американски сили в Азия и отвъд", посочва Срачич. Така мисли и Ши, според която в дългосрочен план връзките между презокеанските партньори ще се заздравят. "Засилването на японския военен капацитет е от полза за САЩ, защото ще доведе до по-балансирано разпределение на отговорността по поддържането на сигурността в азиатско-тихоокеанския регион", казва Ши. До момента ситуацията е такава, че ако Северна Корея изстреля ракета по японска територия, ЯСС могат да я свалят. Но ако същата ракета полети в посока американската база в Гуам например, същото действие би се счело за противоконституционно.

Сама по себе си отбранителната реформа в Япония нито е твърде драматична, нито ще има явен и пряк ефект в краткосрочен план. Но е поредният сигнал за засилващия се милитаризъм в Азия, където напрежението между дракона и самурая става все по-осезаемо.

Сряда, 15 юли, долната камара на японската Диета (парламент). Политици от опозиционната партия, държащи антивоенни плакати, са заобиколили председателя на комисията по сигурността и скандират: "Не на войната!" На площада отвън около 60 хил. души им пригласят в дъжда с викове "Абе, оставка" и "Спрете фашистите!". От тези реакции страничен наблюдател би помислил, че премиерът Шинзо Абе е решил да тръгне по стъпките на генерал Тоджо, военновремевия лидер на страната, и да анексира цяла Източна Азия. Всъщност протестът е срещу нещо съвсем не толкова драматично - Абе и управляващата Либералнодемократична партия (ЛДП, която, въпреки името си е консервативната сила в страната) се опитват да прокарат пакет от закони, който има за цел да премахне част от ограниченията пред Японските сили за самоотбрана (ЯСС) и да им позволи да бъдат разполагани в чужбина или в защита на съюзници.

Докато навсякъде другаде по света това са рутинни задължения на националните армии, в Япония нещата не стоят точно така. С приемането на конституцията, наложена от САЩ след разгрома на източноазиатската империя във Втората световна война, Япония отхвърля изцяло използването на сила като начин да постига международните си цели. Но това, което наистина притеснява японските граждани и опозиция, е не само фактът, че страната е на път да каже сбогом на пацифизма, а най-вече готовността на Абе да постигне целта си, дори и да му се наложи да "заобиколи" конституцията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK