Ин и юан на глобалните финанси

Как и защо Китай създаде две банки за развитие с общо 200 млрд. долара капитал

С две банки за развитие, чието създаване инициира, Китай се превръща в глобален износител на капитал, а това ще бъде "изливане на пари в исторически размери", твърди Чарлз Ли, изпълнителен директор на хонконгската борса.
С две банки за развитие, чието създаване инициира, Китай се превръща в глобален износител на капитал, а това ще бъде "изливане на пари в исторически размери", твърди Чарлз Ли, изпълнителен директор на хонконгската борса.
С две банки за развитие, чието създаване инициира, Китай се превръща в глобален износител на капитал, а това ще бъде "изливане на пари в исторически размери", твърди Чарлз Ли, изпълнителен директор на хонконгската борса.    ©  Reuters
С две банки за развитие, чието създаване инициира, Китай се превръща в глобален износител на капитал, а това ще бъде "изливане на пари в исторически размери", твърди Чарлз Ли, изпълнителен директор на хонконгската борса.    ©  Reuters

На Китай бяха нужни само 20 месеца, за да учреди банка с капитал от 100 млрд. долара, в която да привлече още 57 страни - от Великобритания до Австралия. Проектът за азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) бе обявен от китайския президент Си Цзинпин през октомври 2013 г., а уставът й бе ратифициран на 30 юни тази година. Вероятно в историята само бретънудските институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка са били учредени по-бързо.

Една от причините Пекин да бърза с налагането на тази иначе поредна глобална банка за развитие, защото смята, че институции като МВФ, Световната банка и Азиатската банка за развитие (ADB) дават твърде малко и твърде бавно за региона. А другата е недоволството на китайските лидери, че настоящият световен финансов ред не отговаря на възхода на азиатския гигант. И усещането е, че страната се опитва да дублира и подмени сега съществуващите глобални кредитори, които са под влиянието на САЩ.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1
    • - 5
    • + 5

    По време на създаване на МВФ Азия не беше фактор, нито Латинска Америка. Африка беше колониална. Китай, втората икономика в света няма да чака пасивно да бъде поканен на масата, те в момента свирят първа цигулка и в БРИКС, и в Азия като цяло. Японският изолационизъм, а и сторията на Япония през втората световна война пречи за превръщането на Япония в про-американския лидер. Азиятската Банка има доста инициативи сред масата население от Бангладеш и Пакистан през Централна Азия и Централна и Южна Америка. Китайците започнаха да ограничават влиянието си в Африка, където милиардното население иска огромни инвестиции без особено желание да спазва договори или да работи както биха желали китайците. Много интересни времена ще наблюдаваме през следващите десетина години - Зимната Олимпиада е още един пример.

    Нередност?
  • 2
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ
    • - 1
    • + 9

    [quote#1:"daskal1"]Зимната Олимпиада е още един пример. [/quote]

    Всички знаем как се печелят домакинства на олимпиади и световни първенства...

    А тридесет процентния дял на Китай прави целта на създаването на AIIB повече от ясна - подкопаване позициите на САЩ (а защо не и на Япония, която засега няма средства за участие) в Азия. Китайският годишен икономически ръст постепенно намалява (новините за фондовия им пазар/балон не са добри, очаквайте имотния) и правителството бърза да установи икономическа зона на влияние.

    Нередност?
  • 3
    ijj avatar :-|
    ijj
    • + 3

    "Година по-рано пък президентът Си Цзинпин представи визията си за "нов път на коприната". Той трябва да свързва по суша Китай с Европа, минавайки през пояс от страни в Централна Азия."

    А при нас най-логичното трасе би било Цариград - София - Белград - Будапеща - Виена. Разбира се, сигурно ще има и морски вариант откъм Суецкия канал и Солун. Но вероятно предимството на сухоземния "път на коприната" (с високоскоростна железница) би била бързината. Например времето за пътуване от София до Виена би било около 3 часа, до Цариград - около 2 часа.

    Нередност?
  • 4
    ijj avatar :-|
    ijj
    • - 1
    • + 2

    До коментар [#1] от "daskal1":

    "Африка беше колониална"

    То и сега Африка много изостава от останалите континенти (ако не се броят Египет и Южна Африка).

    За Азия е ясно, че е тръгнала по пътя на Европа и Америка. Но може би голямото събитие на 21 век ще е събуждането на Африка.

    Нередност?
Нов коментар