Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 31 юли 2015, 17:17, 6665 прочитания

Ин и юан на глобалните финанси

Как и защо Китай създаде две банки за развитие с общо 200 млрд. долара капитал

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


На Китай бяха нужни само 20 месеца, за да учреди банка с капитал от 100 млрд. долара, в която да привлече още 57 страни - от Великобритания до Австралия. Проектът за азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (AIIB) бе обявен от китайския президент Си Цзинпин през октомври 2013 г., а уставът й бе ратифициран на 30 юни тази година. Вероятно в историята само бретънудските институции като Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка са били учредени по-бързо.

Една от причините Пекин да бърза с налагането на тази иначе поредна глобална банка за развитие, защото смята, че институции като МВФ, Световната банка и Азиатската банка за развитие (ADB) дават твърде малко и твърде бавно за региона. А другата е недоволството на китайските лидери, че настоящият световен финансов ред не отговаря на възхода на азиатския гигант. И усещането е, че страната се опитва да дублира и подмени сега съществуващите глобални кредитори, които са под влиянието на САЩ.


В тази линия се вписва фактът, че успоредно с AIIB страните от БРИКС, или Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка, учредиха през 2014 г. своята Нова банка за развитие (NDB) с капитал от 100 млрд. долара. Тя официално започна дейността си на 28 юли с откриването на седалището й в Шанхай. На същата среща във Форталеза преди година петте държави създадоха и резервен фонд на БРИКС с други 100 млрд. долара в него. Година по-рано пък президентът Си Цзинпин представи визията си за "нов път на коприната". Той трябва да свързва по суша Китай с Европа, минавайки през пояс от страни в Централна Азия. Инициативата, известна като "Един пояс, един път", разполага с още 40 млрд. долара за инвестиции в инфраструктура. Всичко това сочи в една посока - страната, разполагаща с най-големите валутни резерви в света, се опитва да изгради алтернативна глобална архитектура, в която нейната финансова сила заема полагащото й се място.

По свой образ и подобие

Всъщност "няма признаци, че Китай и останалите развиващи се страни опитват да преоткрият топлата вода, като измислят напълно нови правила, стандарти и процедури за функциониране на финансовите институции", пишат в свой доклад Ханс Гюнтер Хилперт и Гудрун Вакер от влиятелната германска фондация "Наука и политика" (SWP). Напротив, новият резервен фонд на БРИКС например е обвързан с МВФ и 70% от парите в него могат да се използват само в проекти под надзора на базираната във Вашингтон институция, посочват авторите.



На въпроса защо прави тези нови банки Китай има конкретен отговор. Той идва от често цитирания доклад на Азиатската банка за развитие от 2009 г. В него се казва, че в периода 2010 - 2020 г. в инфраструктурата на Азия е нужно да се инвестират 8 трлн. долара, от които 68% в нов капацитет. От тези пари 51% трябва да се дадат за електричество, 29% за пътища и 13% за телекоми. Много от тези проекти Китай смята за свои национални приоритети, като например високоскоростна железопътна връзка между южната провинция Юнан и страните от Югоизточна Азия, пристанища в Индонезия, Пакистан и Шри Ланка, както и новият път на коприната.

Извън разсъжденията дали Китай ще се опита да замени съществуващата финансова система по-непосредственият въпрос е какъв модел и какви стандарти ще следват новите институции - например начина за избор на проекти за финансиране, трудовите условия, при които те ще се изградят, както и спазването на екологични норми. Преходният генерален секретар на AIIB, който вероятно ще стане и нейният пръв постоянен управител - Цзин Лицзюн, вече увери, че банката ще "има бизнес подход" при взимането на решения, а няма да функционира като оръдие на Пекин.

Въпреки това реалното опасение е, че при сегашния устав на AIIB, в който 25.01% от гласовете в управителния съвет имат право на вето, а Китай държи 26.06%, страната "може да построи азиатска инфраструктура по свой образ и подобие", коментира пред "Капитал" икономистът от японската консултантска компания Nomura Ричард Ку. "Заради това е добре, че редица западни страни - от Великобритания до Швейцария, имат дял във взимането на решения в AIIB, макар общият им процент от гласовете да не надхвърля 20", посочват в доклада си Хилперт и Вакер.

Китай е наясно колко е важен процентът участие в управлението на подобни институции. Тази година МВФ отново ще ревизира кошницата с резервните си валути - нещо, което се прави веднъж на пет години. През 2010 г. фондът отхвърли молбата на Пекин да включи китайския юан като световна резервна валута с мотива, че той "не се търгува свободно". Китай се надява на успех, когато 24-ата души в изпълнителния борд на МВФ се съберат през ноември да обсъдят въпроса. Но САЩ имат 17% от гласовете в управителното тяло. И съмнението, че решението за юана може да е политическо, точно както американският Конгрес все още продължава да блокира решението на МВФ от 2010 г. за увеличаване дела при гласуване за развиващите се страни, изнервя Пекин.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК предлага възстановителен фонд от 750 млрд. евро ЕК предлага възстановителен фонд от 750 млрд. евро

Бюджетът на съюза за следващите седем години ще е около 1.1 трлн. евро

27 май 2020, 446 прочитания

ЕЦБ предупреди, че растящият дълг заплашва с нова криза еврозоната ЕЦБ предупреди, че растящият дълг заплашва с нова криза еврозоната

Пандемията е повишила риска от напускане на валутния съюз

27 май 2020, 784 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Опасната игра на Ердоган

Анкара започна война срещу ИДИЛ, но истинската й цел са кюрдските бунтовници, които реално са най-ефективният противник на джихадистите

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10