Обама налага плана чрез президентски указ, прескачайки контролирания от републиканците Конгрес, който е против климатичната инициатива. Мерките ще предизвикат големи промени и могат да доведат до затварянето на стотици електроцентрали на въглища, да замразят строителството на нови такива електроцентрали и да доведат до разцвет в производството на вятърна и слънчева енергия. Фокусът върху възобновяемите източници, които ще трябва да представляват 28% от американския енергиен микс до 2030 г., бележи значителен обрат от предишната версия на плана, която искаше преход от електроцентрали на въглища към такива на природен газ, който изпуска по-малко въглероден диоксид. Отделните щати ще разполагат с гъвкавостта да избират различни стратегии - увеличаване дела на ВЕИ, подобряване ефективността на електроцентралите и други. Говори се и за възможно използване на система за търговия с въглеродни квоти, при която щатите имат таван на вредните емисии и се създава пазар за продажбата на кредити за замърсяване.

"Сегашният план е по-амбициозен от предишните предложения, тъй като увеличава целите за намаляване на парниковите газове от 30 на 32% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г. Освен това поставя и по-голяма цел за възобновяемата енергия. Мерките са също така и политически амбициозни, защото Обама си дава сметка за опозицията в Конгреса и използва президентски указ, което ще позволи на Агенцията за защита на околната среда (EPA) да регулира емисиите на електроцентралите директно", казва пред "Капитал" Роб Бейли, директор на департамента по енергията, околната среда и ресурсите към британския институт Chatham House. Но по думите му целта да се задържи глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий от прединдустриалните нива – границата, определена от учените като опасна за климата, ще изисква невероятна амбиция. И настоящото намаляване на емисиите, представено от правителството в навечерието на климатичната конференция в Париж през декември, не е съвместимо с тази цел. "Това ще изисква още по-голяма амбиция от САЩ и другите основни замърсители. Затова една от основните задачи на парижката конференция е да се договори механизъм, с който амбицията може да бъде съгласувана с това, което науката казва, че е необходимо", твърди Бейли.

Яростна опозиция

Опоненти на плана от енергийната индустрия и големите корпорации, които твърдят, че Обама е обявил война на въглищата, заявиха, че ще се противопоставят на мерките и ще се борят с тях чрез съда и с маневри в Конгреса. Електроцентралите на въглища осигуряват над една трета от електрическите доставки в САЩ. И щати, които разчитат на въглищата, като Западна Вирджиния, Уайоминг и Кентъки се опасяват, че мерките ще са удар по техните икономики и ще доведат до загуба на работни места. Някои щатски губернатори вече заявиха, че ще игнорират плана. Според един от републиканските кандидати за президент – Марко Рубио, той ще бъде "катастрофален", а друг – бившият губернатор на Флорида Джеб Буш, го определя като "безотговорен".

"Планът ще срещне съпротива, най-вече от тези, чиито интереси са свързани с въглищата и които лобират срещу климатичните действия в САЩ. В страната климатичните промени са политическа тема, която среща опозицията и скептицизма особено сред републиканците, както може да се види от поведението на републиканските кандидати за президент. Може би най-важният въпрос е какво ще стане, след като приключи мандатът на Обама. Силата на опозицията означава, че е много вероятно една републиканска администрация да опита да отмени плана", смята Роб Бейли. В тази връзка кандидатът за президентските избори от лагера на Демократическата партия Хилари Клинтън вече заяви, че ще защитава регулациите, ако бъде избрана на мястото на Обама. "Те ще имат нужда от защита, тъй като скептичните републиканци, включително всеки републикански кандидат за президент, няма да предложат никакво заслужаващо доверие решение", коментира Клинтън.

Опоненти на плана твърдят, че изпълнението му ще струва милиарди долари, ще доведе до загуба на работни места, ще забави икономиката и ще увеличи сметките за електричество на американците. Националната минна асоциация заяви, че ще опита да блокира мерките във федералния съд. "Това ще обремени американците с все по-високи цени на жизненоважни услуги и с по-малко надеждна електрическа мрежа за доставянето им", коментираха от асоциацията пред Reuters. Националната асоциация на провинциалния електрически кооператив твърди, че мерките на Обама ще вдигнат цените на електричеството с поне 10%, което ще бъде диспропорционален удар по "най-уязвимото население в страната".

Белият дом обаче посочва, че мерките всъщност ще спестят на средностатистическото семейство 85 долара годишно от разходи за електричество, ще ограничат климатичните аномалии и ще донесат ползи за здравето, като намалят замърсяването, причиняващо астма и белодробни проблеми. "EPA изчислява, че сметките за електричество ще станат по-ниски. Това изглежда правдоподобно, тъй като значителен дял от намаляването на емисиите може да бъде постигнато чрез мерки за енергийна ефективност, което ще понижи цената за потребителите. Освен това цената на възобновяемата енергия, и в частност слънчевата, бързо спада", посочва Роб Бейли.

Удар по шистовия газ

Планът на Обама е удар и по шистовия газ, тъй като президентът изостави предишния си ентусиазъм към него като по-чиста алтернатива на въглищата, пише Financial Times. Миналата година Обама нарече шистовия газ "гориво, което ще смекчи прехода от замърсяващите въглища към зелената възобновяема енергия". Но сега той измести акцента именно към възобновяемата енергия. "Объркан съм и съм разочарован. Изглежда, че Белият дом игнорира пазара. Природният газ днес вече е призван да играе голяма роля в производството на енергия. И изглежда като излишен подход да кажеш, че ще подпомогнеш възобновяемата енергия, като спъваш природния газ", заявява Марти Дърбин, който оглавява Съюза на природния газ в САЩ. Природозащитници обаче приветстват завоя към зелената енергия, тъй като смятат, че шистовият газ крие рискове за околната среда на местно и глобално ниво.

Обама иска планът му да бъде неговото завещание в борбата с климатичните промени преди края на президентския му мандат, пише британската ВВС. Той се надява мерките да насърчат постигането на реални резултати на климатичната конференция в Париж и да тласнат и други страни към ангажимент за намаляване на въглеродните емисии. Генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун похвали инициативата на американския президент, посочвайки, че такова "визионерско лидерство" е необходимо в навечерието на преговорите за глобално споразумение за климатичните промени. Според ООН планът на Обама е жизненоважен за окуражаването на други ключови страни да сключат "трайна и смислена сделка" в Париж. "Смятаме, че тези мерки показват решимостта на САЩ да вземат отношение във връзка с глобалното затопляне, докато също така пестят пари и постигат икономически ръст. Освен това те признават задълженията, които ние всички имаме, да оставим на бъдещите поколения една планета, която дава възможност за устойчиво развитие", казва говорител на Бан Ки-Мун.

Вашингтон вече обеща да намали общите емисии на парникови газове с 26-28% до 2025 г. в сравнение с нивата от 2005 г. Миналия месец три големи развиващи се страни - Китай, Бразилия и Южна Корея, също обявиха плановете си да съкратят парниковите газове. Пекин заяви, че количеството неизкопаеми горива в енергийния му микс ще стигне 20% до 2030 г. Освен това ще намали въглеродните си емисии като дял от БВП с 60-65% от нивата през 2005 г. до 2030 г. Страните от Г-7 пък се договориха постепенно да извадят от употреба изкопаемите горива до края на века и подкрепиха съкращаване на емисиите с 40 до 70% до 2050 г. спрямо нивата от 2010 г.

"Промяната в климата не е проблем за другото поколение. Вече не", твърди Обама. Експерти обаче припомнят, че електроцентралите не са единственият източник на замърсяване. Те са отговорни за около 30% от емисиите на въглероден диоксид. И планът не засяга останалите 70%, като превозните средства, индустрията, фабриките за цимент и други. Но поне е едно добро начало.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала