Краят на рая с привилегиите за разглезените гръцки земеделци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Краят на рая с привилегиите за разглезените гръцки земеделци

"С новите данъци ще се върнем в 1970, когато майка ми готвеше в дървен хаван", казва 50-годишният Стелиос. "Животът ни ще бъде както по време на нацистката окупация с единствената разлика, че този път ще бъде завинаги."

Краят на рая с привилегиите за разглезените гръцки земеделци

Кредиторите искат промени, които ще приключат цяла епоха за фермерите

6481 прочитания

"С новите данъци ще се върнем в 1970, когато майка ми готвеше в дървен хаван", казва 50-годишният Стелиос. "Животът ни ще бъде както по време на нацистката окупация с единствената разлика, че този път ще бъде завинаги."

© Reuters


Здравенякът Стелиос Ватрокилис, чието семейство от 200 години гледа картофи в плодородната земя на гръцкия остров Наксос, не изпитва никакъв страх от онова, с което според всеки земеделец се сблъсква с живота си: Бог, капризите на времето и природните бедствия. Достатъчно е обаче само да му споменете за исканото от кредиторите на Гърция увеличение на данъците за земеделци и лицето на Ватрокилис потъмнява от гняв.

За неговите сънародници трудностите на продължаващите седем години икономически лишения не са новост. Всеки четвърти грък в трудоспособна възраст няма работа. Всеки сектор в икономиката е дал жертви в работна сила и заплати. Въпреки това някои отрасли, като например земеделието, досега оставаха сравнително незасегнати и дори ухажвани, твърдят критици. Идва краят и на това, разказва Reuters.

Третият кредитен меморандум с Гърция вероятно ще разклати статута на местните земеделци като защитена група от получатели на субсидии и данъчни облекчения. Кредиторите искат мерки за прекратяване на това. Мерките предвиждат удвояване на подоходния данък за земеделците до 26%, задължение за предварителното му плащане, пълно - вместо досегашното частично - облагане на грантовете от европейските фондове и премахване на привилегии като 40-процентната отстъпка върху електричеството или субсидиите за дизел. Земеделците ще трябва също да утроят вноските в пенсионния си фонд.

Тези промени ще означават краят на една епоха в гръцкото земеделие. Досега то бе доминирано от малки производители, процъфтяващи благодарение на парите от ЕС. Кредиторите казват, че занапред фермерите трябва да работят при равни условия с останалите професии.

Професия с бонуси

В страната, където да наследиш малка маслинова горичка е често явление, подобна промяна ще се отрази и в манталитета на мнозина, които декларират земеделието като своя професия, за да се възползват от преференциалния данъчен режим. Едва около 350 000 от общо 850 000 декларирани като земеделци в Гърция, се занимават с животни или земя през цялото време. Освен това една трета от земеделската продукция се продава незаконно без съответни данъчни документи. Не стига това, но заради законови пропуски доскоро определящ за получаване на тези привилегии бе размерът на земята, а не обемът продукция. Това позволяваше на мнозина, които гледаха продукти за собствена употреба в двора си, да се възползват от данъчни облекчения и финансови стимули. Дори сегашният данък от 13% бе въведен едва през 2013 г. под натиска на тройката кредитори. Те установиха, че земеделците се облагат не според приходите си, а по метод, базиран на съотношението между декарите и определен вид царевица, която може да се отглежда на тях. Резултатът от уравнението бе минимален данък за повечето земеделци.

Преди данъкът да стане 13%, земеделците бяха платили през 2012 г. общо 350 млн. евро данъци. Това означава, че държавата е получила около 400 евро годишно от всеки гръцки земеделец, твърди пред агенцията пожелал анонимност служител в гръцката агенция за данъчни престъпления.

Корени

"Тройката може да дойде тук и сама да си обработва земята, ако ще ни налага 29% данък", гневи се Капунис. В цеха на кооператива, където се произвежда гравиера, настроението също е минорно. Георгия Капуни, която е контрольор по качеството, се страхува, че земеделците ще влошат качеството на фуража за животните. "Тогава млякото няма да е същото, нито пък сиренето - и хората ще разберат", клати глава Капуни. Нещата обаче може да станат още по-лоши: "Ако спрат да носят млякото си при нас, няма да има вече работа за нас."

Здравенякът Стелиос Ватрокилис, чието семейство от 200 години гледа картофи в плодородната земя на гръцкия остров Наксос, не изпитва никакъв страх от онова, с което според всеки земеделец се сблъсква с живота си: Бог, капризите на времето и природните бедствия. Достатъчно е обаче само да му споменете за исканото от кредиторите на Гърция увеличение на данъците за земеделци и лицето на Ватрокилис потъмнява от гняв.

За неговите сънародници трудностите на продължаващите седем години икономически лишения не са новост. Всеки четвърти грък в трудоспособна възраст няма работа. Всеки сектор в икономиката е дал жертви в работна сила и заплати. Въпреки това някои отрасли, като например земеделието, досега оставаха сравнително незасегнати и дори ухажвани, твърдят критици. Идва краят и на това, разказва Reuters.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK