Топлият океан и световната икономика
Климатичният феномен Ел Ниньо може да доведе до увеличение на цените на храните и горивата и да притесни по-бедните държави в Азия и Океания
Термометрите достигат до 45,5 градуса по Целзий в Делхи и рекордните температури отнемат живота на няколко хиляди души в Индия и Пакистан. Сушата в Пном Пен унищожава реколтата на едни от най-бедните фермери в света - камбоджанските, а в Тайланд и Калифорния налагат режим на водата. Това, което свъзва всички тези събития според климатолози е, че те са предизвикани от периодичното климатично явление Ел Ниньо.
Ефектите от климатичните промени върху живота на хората и икономиката винаги са занимавали учени и икономисти, но са малко проучванията на въздействието на точно този изключително важен феномен. Ел Ниньо представлява повишение на температурите до над обичайните на повърхността на екваториалните води на Централния и Източния Тих океан. Това се случва за по няколко месеца на всеки пет години, като в обичайния случай средната температура не се повишава с повече от няколко десети части от градуса.
Горещи вълни
Не и тази година обаче. По последни прогнози на Националното управление на океанските и атмосферни изследвания на САЩ (NOAA) тазгодишният Ел Ниньо е класифициран като "значителен и засилващ се", но ако температурата на океана се задържи с два градуса по-топла за три последователни месеца, феноменът може да бъде обявен за "много силен" - нещо, което се е случвало само два пъти в историята на замерванията. А показанията на термометрите би трябвало да притесняват много лидери в тихоокеанския регион по редица социални и икономически причини. По време на последния Ел Ниньо през 2010-2011 г. например цената на храните се е увеличила драстично, като тази на ориза е скочила с 45%, според BBC.
Ефектите от Ел Ниньо, особено в развиващите се страни в източноазиатската част на тихоокеанския басейн, могат да бъдат изключително негативни. Според NOAA увеличаване на температурата само с 1 градус по Целзий намалява оризовите реколти с 10%. Друг сектор, който ще бъде силно засегнат, е риболовът, от който до голяма степен зависят доходите на малките островни държави като Кирибати и Маршалските острови. До 55% от техния БВП зависи от риболовът, но дори и страните в южнокитайско море, които акумулират между 8 и 10% от БВП-то си от тази дейност, ще трябва да се адаптират. Лошият улов и реколти могат да доведат до сериозни икономически, както и социални проблеми сред някои от най-застрашените от попадане в бедност слоеве на обществата в тези страни.
Енергийният сектор на някои държави също е застрашен. Значителна част от електроенергията на страни като Непал (99,5%), Мианмар (72,6%), Виетнам (43,5%) се добива от ВЕИ по данни на Световната банка. Това ги поставя в директен риск от шокове в енергийната система и нужда от внос на по-скъпи и замърсяващи горива. Това допринася както за увеличаване на разходите за внос, така и за допълнително замърсяване на индустриализиращите се държави, които вече страдат от сериозни проблеми със замърсяването на околната среда. Въпреки, че директните ефекти от Ел Ниньо са ограничени само до Азия и Океания, световната икономика също изпитва ефектите от него.
Икономическият ефект "Ел Ниньо": забавяне в Азия и Океания, подем в Калифорния и Европа
В нов работен доклад икономистите от МВФ Пол Кашин, Мехди Раиси и Камаир Мохадес от University of Cambridge изчисляват макроикономическия ефект от Ел Ниньо в 21 държави от целия свят. Техният модел разглежда статистически показатели за икономическото представяне на държавите от 1979 до 2013 г. и ги сравнява със силата на Ел Ниньо през съответните години. Икономистите отркиват, че ефектите от Ел Ниньо за държавите в Южна Азия, Африка и Океания се изразяват в краткотраен спад на икономическата дейност, докато в Европа и САЩ се забелязва ръст. Според проучването им ръстът в САЩ се дължи на директния климатичен ефект на Ел Ниньо, който създава по-добри условия за земеделие, докато в Европа ефектът е индиректен и се дължи на увеличаващия се износ към пазарите, които са засегнати от феномена. Освен това икономистите изчисляват, че в краткосрочен план ефектите от Ел Ниньо водят до повишаване на цените както на храните, така и на горивата и други не-горивни продукти в съответните държави.
Това означава, че Европа може да спечели от износа на хранителни стоки тази зима. Ефект ще има и в Западните щати на САЩ, които бяха силно засегнати от засушаването през последното лято. Според NOAA Калифорния се нуждае от валежи от порядъка на 200-500 мм. на кв. м. в продължение на поне шест месеца, за да възстанови икономическия си потенциал от преди засушаването. Като цяло, според изследване на the Economist Intelligence Unit запасите на хранителни продукти в световен мащаб намаляват в годините след силен Ел Ниньо. Във всеки случай обаче, докладът на икономистите напомня, че климатичните промени са още една променлива, която оказва своето влияние върху икономиките на отделните държави и на света.
Как Ел Ниньо променя времето по света
Въпреки че климатичният феномен се наблюдава от началото на XX век, ефектите, които той има върху световния климат, не са били ясни до скоро. Когато огромен обем вода в западната част на Пасифика се затопли повече от нормалното, топлите течения и дъждовете, които при нормални условия се движат на изток в посока Азия-Океания, се обръщат в посока Западните американски щати. Ефектите от това обръщане могат да бъдат драматични - ежегодните мусонни дъждове в Индия намаляват, като по този начин създават предпоставки за засушаване. Сушата също удря и Африка, Австралия, Индонезия и Бразилия. В Малайзия властите се подготвят за суха вълна, която може да продължи до 18 месеца. Но за сметка на това островните държави в западната част на Океания и западните брегове на Северна и Южна Америка са застрашени от наводнения. По време на един от най-силните Ел Ниньо - този през 1982-3 г. Перу, Боливия и Еквадор, както и югозападните щати са ударени от вълна от наводнения, които предизвикват огромни икономически щети. Освен това Ел Ниньо води до по-малко тропични бури в Мексиканския залив и повече урагани в Пасифика.
