Ефектите от Ел Ниньо, особено в развиващите се страни в източноазиатската част на тихоокеанския басейн, могат да бъдат изключително негативни. Според NOAA увеличаване на температурата само с 1 градус по Целзий намалява оризовите реколти с 10%. Друг сектор, който ще бъде силно засегнат, е риболовът, от който до голяма степен зависят доходите на малките островни държави като Кирибати и Маршалските острови. До 55% от техния БВП зависи от риболовът, но дори и страните в южнокитайско море, които акумулират между 8 и 10% от БВП-то си от тази дейност, ще трябва да се адаптират. Лошият улов и реколти могат да доведат до сериозни икономически, както и социални проблеми сред някои от най-застрашените от попадане в бедност слоеве на обществата в тези страни.

Енергийният сектор на някои държави също е застрашен. Значителна част от електроенергията на страни като Непал (99,5%), Мианмар (72,6%), Виетнам (43,5%) се добива от ВЕИ по данни на Световната банка. Това ги поставя в директен риск от шокове в енергийната система и нужда от внос на по-скъпи и замърсяващи горива. Това допринася както за увеличаване на разходите за внос, така и за допълнително замърсяване на индустриализиращите се държави, които вече страдат от сериозни проблеми със замърсяването на околната среда. Въпреки, че директните ефекти от Ел Ниньо са ограничени само до Азия и Океания, световната икономика също изпитва ефектите от него.

Малката централноамериканска република Хондурас също страда от засушаването, предизвикано от Ел Нино.

Фотограф: Jorge Cabrera

Икономическият ефект "Ел Ниньо": забавяне в Азия и Океания, подем в Калифорния и Европа

В нов работен доклад икономистите от МВФ Пол Кашин, Мехди Раиси и Камаир Мохадес от University of Cambridge изчисляват макроикономическия ефект от Ел Ниньо в 21 държави от целия свят. Техният модел разглежда статистически показатели за икономическото представяне на държавите от 1979 до 2013 г. и ги сравнява със силата на Ел Ниньо през съответните години. Икономистите отркиват, че ефектите от Ел Ниньо за държавите в Южна Азия, Африка и Океания се изразяват в краткотраен спад на икономическата дейност, докато в Европа и САЩ се забелязва ръст. Според проучването им ръстът в САЩ се дължи на директния климатичен ефект на Ел Ниньо, който създава по-добри условия за земеделие, докато в Европа ефектът е индиректен и се дължи на увеличаващия се износ към пазарите, които са засегнати от феномена. Освен това икономистите изчисляват, че в краткосрочен план ефектите от Ел Ниньо водят до повишаване на цените както на храните, така и на горивата и други не-горивни продукти в съответните държави.

Това означава, че Европа може да спечели от износа на хранителни стоки тази зима. Ефект ще има и в Западните щати на САЩ, които бяха силно засегнати от засушаването през последното лято. Според NOAA Калифорния се нуждае от валежи от порядъка на 200-500 мм. на кв. м. в продължение на поне шест месеца, за да възстанови икономическия си потенциал от преди засушаването. Като цяло, според изследване на the Economist Intelligence Unit запасите на хранителни продукти в световен мащаб намаляват в годините след силен Ел Ниньо. Във всеки случай обаче, докладът на икономистите напомня, че климатичните промени са още една променлива, която оказва своето влияние върху икономиките на отделните държави и на света.