С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 авг 2015, 13:16, 3350 прочитания

Закон срещу изхвърлянето на храни раздели Франция

Търговците твърдят, че и сега полагат големи усилия в борбата с разхищение на продуктите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Френският закон, който забранява на супермаркетите да унищожават непродадени храни и ги задължава да ги раздават за благотворителност, разгневи търговците, които казват, че вече полагат големи усилия в борба с разхищението на храна, пише ВВС. Според новия закон магазините с над 400 кв.м площ трябва да подпишат до юли 2016 г. договори с благотворителни организации или банки за храна и да започнат да ги снабдяват с непродадената си стока.

Законът е резултат от медийна кампания, започната от младия десен политик Араш Дерамбараш, който разказва какъв гняв е изпитал при гледката на бездомници, ровещи край контейнерите за отпадъци край супермаркети миналата зима. Това подтиква 35-годишния общински съветник в парижкото предградие Курбьовоа да започне кампания. Дерамбараш започва да събира непродадената в магазините храна и да я раздава на нуждаещите си. След това инициира онлайн петиция, довела до гласуването на новия закон.

Повече храна от необходимото



Благотворителните организации като цяло приветстват закона, но в същото време се притесняват, че ще започнат да получават повече храна, отколкото могат да преразпределят.
"Дано това не се превърна в горчива чаша за нас", казва Оливие Берт, председател на благотворителната организация Restos du Coeur ("Ресторанти от сърце"). "Не може да ни задължат да приемаме дарения, от които нямаме нужда. Не можем да се превърнем в кофи за боклук."

Жак Байле, председател на Френската федерация на банки за храна (FFBA), също смята, че има възможност благотворителните организации да не успеят да се справят.

"Нашите хранителни банки ще имат нужда от повече служители, повече камиони и повече хладилни помещения. За да набавим всичко това, ще ни трябват повече пари - а точно парите не достигат в наши дни", казва той.



Дори и сега 35% от даренията към FFBA идват от супермаркети, казва Байле, радостен от доброто сътрудничество с търговците.

Виновни ли са супермаркетите


Самите търговци обаче не са доволни от факта, че медийната кампания около приемането на новия закон ги представя като разхитители на храна.

"Не е правилно да сочите с пръст големите супермаркети, когато ние сме отговорни за едва 5% от разхищението на храна във Франция. Всъщност ние сме за пример - 4500 магазина вече имат подписани договори с асоциации", казва Жак Крейсел от Федерацията за търговия на дребно.

В хипермаркета Leclerc в Темпльов, близо до Лил, мениджърът Томас Поше казва, че на всеки седем клиенти, които минават през магазина, той дарява по една порция храна на благотворителна организация. Неговият магазин генерира 250 тона хранителни отпадъци годишно. Затова е сключил договори с местни благотворителни организации. Данъчните кредити, които позволяват на магазина да си върне част от изгубените пари от непродадени стоки, са също стимул.

Поше смята, че новият закон "е безсмислица, забъркана от политиците, за да могат да нахранят собствената си съвест" и че вместо това супермаркетите трябва да получат възможност сами да разрешат проблема с изостаналите храни по рафтовете си.

"Тук, в Темпльов, подписахме договор с местни земеделци, за да правим най-различни супи от развалящи се плодове и зеленчуци. Това е стока, която досега никога не се е продавала. Сега обаче имаме майстор-готвач, който прави рецептите за различните супи, които хората вече обожават", казва той.

"Ако принудите супермаркетите да даряват, това ще породи всевъзможни проблеми. Първо, има големи количества стоки, които аз не бих позволил да бъдат дарени, защото не са годни за консумация. После какво правим с малките супермаркети, които нямат достатъчно служители, за да поемат цялата бюрократична работа по даренията?"

Въпросът с разхищаването на храна е особено важен, но той не трябва да се оставя в ръцете на зелените и на еколозите или на хора, които искат да променят обществото. Като бизнесмени ние сами можем да направим много", отбелязва Поше.

Критици на закона
Дерамбараш има и други критици. Някои депутати от управляващата социалистическа партия са недоволни, че той е обсебил медийното внимание, докато те от години се опитват да попаднат под светлините на прожекторите.

Други пък посочват, че всяка година във Франция се изхвърлят 7.1 млн. тона храна. Според данни от френското министерство на екологията 67% от това идва от самите потребители, други 15% - от ресторантите, докато магазините и доставчиците на едро са отговорни за едва 11% от общото разхищение на храна.

Дерамбараш, който е роден в Париж през 1979 г. в семейството на ирански изселници и е прекарал първите четири години от живота си в Иран, отговаря на критиката, че идеите му са прости.
"Когато бях малко дете, реших, че като порасна, ще направя нещо, за да променя обществото", казва той. Сега неговите идеи си проправят път и в Европа. След успеха на френската петиция сега подобно искане обикаля в целия Европейски съюз. Надеждата е да се съберат един милион подписа от най-малко седем страни членки. Толкова са необходими за започването на европейска гражданска инициатива или официално искане към Европейската комисия (ЕК) за инициирането на законова инициатива, която да забрани изхвърлянето на храни в целия ЕС.

Понастоящем инициативата, започната едновременно във Франция, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Испания и Италия, е получила около 365 хил. подписа. Когато стигне един милион, ЕК трябва да вземе под внимание инициативата. Въпреки това Брюксел може да реши да не предприема никакви законодателни действия.

Ситуацията в България
В България против разхищението и изхвърлянето на годна храна се бори основно Българската хранителна банка (БХБ), която е неправителствена структура, създадена с подкрепата на частни компании и лица. Банката събира годна храна, която по различни причини остава извън търговската мрежа - неправилно залепени етикети, по-лош търговски вид и др. Храната после се разпределя сред нуждаещите се. Цялата събирана храна е от дарения, като много компании изпращат и партиди, които биха могли да продадат, но с цел благотворителност заделят от продукцията си. Най-големият проблем пред възможността БХБ да се разраства и да помага на повече хора е различното третиране по отношение на ДДС - данъкът не се плаща за стоки с изтекъл срок на годност, но ако бъдат дарени малко преди изтичането му, той трябва да се плати. Така много производители не искат и не могат да си позволяват дарения. Същото е положението и с храна от големите търговски вериги, които често изхвърлят напълно годни продукти. В същото време България е сред държавите в Европа с най-голям процент население, живеещо в бедност.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Има ли все още смисъл от Световния икономически форум Има ли все още смисъл от Световния икономически форум

Организацията, стояща зад форума в Давос, е изправена пред съмнения относно ефективността на формата, засилена конкуренция и липсата на реални действия

27 яну 2020, 274 прочитания

Китай се готви за икономическите щети от новия вирус Китай се готви за икономическите щети от новия вирус

Заразата ще засегне пътуванията, производството и потреблението

27 яну 2020, 304 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
"Дневник": Македония обяви извънредно положение по границата

На южната граница най-много са бежанците от Сирия, Афганистан и Пакистан.

Още от Капитал
Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10