По-малко, по-кратко, по-рядко

Икономическата криза трайно промени пазара на труда в Европа. Това носи както рискове, така и възможности

"Работещите бедняци са реалност в Испания в момента", казва Марсел Янсен от Мадридския автономен университет.
"Работещите бедняци са реалност в Испания в момента", казва Марсел Янсен от Мадридския автономен университет.    ©  reuters
"Работещите бедняци са реалност в Испания в момента", казва Марсел Янсен от Мадридския автономен университет.
"Работещите бедняци са реалност в Испания в момента", казва Марсел Янсен от Мадридския автономен университет.    ©  reuters

Вероятно по чиста случайност точно в деня, когато се навършиха 70 години от публикуването на "Животинската ферма", членът на британския кабинет Матю Хенкок прибегна до оруелски език, за да обори обвиненията, че планът на правителството да праща млади безработни в лагери прилича на заточение. "Ние не наказваме никого, защото никой, който върши нещата както трябва и играе по правилата, няма да загуби социалните си помощи", каза Хенкок в предаването Today на радио ВВС 4. "Всъщност става дума за повече подкрепа към младите хора."

Цялото това обяснение беше за плана на правителството да праща безработни на възраст между 18 и 21 години в интензивна програма за първите три седмици, след като се регистрират в бюрата по труда. В своеобразния лагер младежите ще преминават курс, в който се учат как да кандидатстват за съответните позиции и ще симулират интервюта с бъдещи работодатели. Това ще става под непрекъснатия надзор на обучители. Обявените на 17 август нови правила влизат в сила от април 2017 г. и са част от по-мащабна програма, оповестена от премиера Дейвид Камерън още преди изборите. Тя ще задължава също така младите безработни да трупат трудов стаж като доброволци, както и активно да търсят работа, ако не искат да изгубят правото си на социални помощи.

Докато опонентите му говорят за тоталитарни мерки, Камерън отвръща, че се бори с безработицата. Независимо от аргументите и двете позиции всъщност касаят един и същ проблем. Икономическа криза трайно промени начина, по който европейците изкарват прехраната си.

Изгубено поколение

Днес 52.4% от трудещите се на възраст между 15 и 24 години в 19-те страни от еврозоната работят на краткосрочни трудови договори. Във Франция две трети от 20-те милиона трудови договора, които се подписват годишно, са с продължителност един месец или по-малко. В Испания седем от всеки десет работещи младежи са при подобни условия, а средната продължителност на договорите там е 52 дни. В същото време 22% от домакинствата, които се издържат от такъв тип работа, живеят под прага на бедността, сочи проучване на ОИСР в 34-те страни членки на организацията. За тези, които разчитат на постоянна работа, съответният процент е три. Политическите опоненти на Камерън и техните съидейници от цяла Европа говорят за прекариат, или състояние на пълна икономическа и социална несигурност и нестабилност, по аналогия с термина пролетариат, белязал XIX в.

"Сега европейските държавници трябва внимателно, но бързо да намерят правилните политики, за да не се превърнат тези хора в изгубено поколение по подобие на японските им връстници, излезли на трудовия пазар след началото на кризата там през 90-те", синтезира проблема пред "Капитал" Франческо Сарачено от парижкия институт L’Observatoire français des conjonctures économiques (OFCE). За анализатора е очевидно: "Всички страни в еврозоната се нуждаят от гъвкав пазар на труда, защото не могат да девалвират валутата си, когато продуктите им станат неконкурентни." След като не могат да постъпят като Китай или Турция например, те трябва да поемат по трънливия път на "поевтиняване" на производствените разходи. Това обаче не бива да превръща милиони млади европейци в нашето изгубено поколение, подчертава Сарачено.

"Изгубеното поколение" печели по-малко от предишните и харчи по-малко. В някои европейски страни то не може да си позволи дори да пазарува на вноски от магазините на IKEA, които иначе са синоним на достъпно качество, продължава Сарачено. Работещите на непостоянни договори нерядко нямат достъп до банков кредит.

"Една икономика не може да функционира върху гърба на ята от младежи, които са принудени да трупат по четири-пет срочни договора, преди да получат постоянна работа. Човек не може да наеме апартамент или да вземе заем, ако няма постоянна работа", допълва пред Financial Times Жан-Ерве Лорензи, икономист във френския институт Le Cercle des économistes. Освен това работодателите обикновено не инвестират в усъвършенстването и допълнителното образование на служители, които така или иначе скоро ще освободят. Всичко това има потенциала да превърне идващото поколение в недоволни граждани, лоши потребители и слабо продуктивни служители.

Последният доклад World Employment and Social Outlook 2015 Международната организация на труда (МОТ) потвърждава нарастването на временната заетост в глобален план, особено сред младите жени. И макар за някои работещи тази гъвкавост да е добре дошла, често тя се дължи на липса на избор. "В някои случаи нестандартните форми на работа може да помогнат на хората да влязат на трудовия пазар. Но тази тенденция е и отражение на широко разпространената несигурност, която засяга много от работещите в целия свят", посочва генералният директор на МОТ Ги Райдър, цитиран от в. Guardian. Докладът констатира още, че във Франция, Италия, Япония, Испания и като цяло в ЕС "увеличаването на временната заетост се случва паралелно със загубата на позиции, предлагащи пълен работен ден - и това в някои случаи води до обща загуба на работни места през този период... Голяма част от нарастването на временната заетост не се случва по желание".

Трамплин или капан

"Прекомерното използване на краткосрочни договори поначало не облагодетелства никого - със сигурност не е добре за работещите, както и за компаниите и на всичко отгоре не е правилният начин да се насърчават иновациите и икономическият ръст", коментира пред в. Financial Times Стефано Скарпета, директор в ОИСР по въпросите на трудовата заетост. Подобно на други експерти обаче и той не смята, че краят на времето, когато хората имаха една професия в целия си живот, е плашещ.

Новият свят на труда предоставя и нови възможности. Така например McKinsey Global Institute, част от едноименната глобална консултантска компания, пресмята, че "онлайн платформите за таланти", както тя нарича компании като Uber и Airbnb или сайтове като Monster.com, ще допринасят с 2% към глобалната икономика към 2025 г. и ще създават заетост, равна на 72 млн. служители на пълно работно време.

Същевременно онези хора, които нямат по-ценни умения или специфични възможности за алтернативни форми на труд, ще могат да използват нископлатената си работа, за да трупат човешки капитал или поне да спрат загубата му вследствие на продължителна безработица, заключават в труда си от 2010 г. под заглавие "Нископлатената работа - трамплин или капан на бедността" изследователите от Берлинския свободен университет Андреас Кнабе и Александер Плум.

"Ако това натрупване доведе до покачване на производителността, и следователно - до стойността на такъв човек на трудовия пазар, това увеличава шансовете му да се изкачва по стълбицата на заплащането", твърдят авторите на изследването. То се базира на германския пример с реформите на трудовия пазар, въведени през 2003 г. в отговор на кризата в страната. Емблематична за тези реформи е институцията на миниработата, или почасовата работа. Възможността работодатели да наемат бързо и евтино студенти, безработни или пенсионери бе толкова успешна, че моделът започна да се изнася и другаде в Европа.

Само че, "както много други неща в ЕС и тук основният проблем е, че не само нямаме единен подход, но не може и да има сляпо копиране на мерки и политики", казва Сарачено. " Образно казано, ако едно лекарство в Германия лекува настинка, във Франция може да предизвика грип."

Това важи с особена сила за хроничния проблем със заетостта във Франция, Испания и Италия. Тези страни разчитат от поне 20 години на временните договори. Това прокопава пропаст между по-възрастното поколение, защитавано от солидни социални привилегии, и работниците на прекариата, които впрочем бяха и първите уволнени след началото на кризата през 2008 г. Именно за тях има опасност перманентните краткосрочни договори да се превърнат в капан на бедността, ако няма политики, които да противодействат на това.

"В Испания прекариатът не е от сега", разказва пред "Капитал" 42-годишният Феран Муньос. Геологът работи над 15 години като изследовател в Университета на Валенсия, но както в началото, така и сега няма постоянен трудов договор. "Надпреварваме се като олимпийци, почти в духа на Пиер дьо Кубертен", шегува се той. За разлика от девиза на съвременното олимпийски движение "По-бързо, по-високо, по-силно" Муньос печели "по-малко отпреди, договорите имат все по-кратки срокове и се появяват все по-рядко". Приликата между олимпиадите и испанския трудов пазар той вижда "в горчивия принцип, че е важно участието, а не резултатът".

Думите му намират отражение в статистиката. Въпреки че за Испания този юли бе месецът с най-голяма трудова заетост от 1998 г. насам, от всички 1.8 млн. подписани нови договори за периода едва 6.9% са с неограничен срок. В същото време почти всеки четвърти договор в страната е бил с продължителност една седмица или по-малко. И ако преди краткосрочният труд е засягал предимно работещи в земеделието и туризма, днес е повсеместно явление. Така например миналата година 174 000 учители в страната бяха уволнени между май и август само за да се върнат на старите си работни места в началото на новата учебна година.

Добро начало

"Работещите бедняци са реалност в Испания в момента", казва пред в. Financial Times Марсел Янсен, професор по икономика в Мадридския автономен университет. Основният проблем според него е, че компаниите и работодателите прехвърлят своите рискове върху служителите си и върху държавата. "Сега има култура на несигурност в съзнанието на работниците - те просто вече свикнаха с нея."

Затова пред европейските държавници и особено тези в южните страни предстоят "трудни решения", коментира Сарачено. За него основният проблем в държавите от южния пояс е тази двойствена система между по-възрастното поколение работници, бетонирани на своите места, и следващите, които не се радват на особени привилегии. В кризата той вижда чудесна възможност да се проведат отдавна необходимите реформи, които да либерализират трудовия пазар в тези страни и така да дадат повече шанс на младите.

Като пример той посочва наскоро прокараната от правителството на Матео Ренци трудова реформа. Тя насърчава фирмите да наемат на безсрочен трудов договор свои служители, които досега са работели на краткосрочен такъв. Само за първата половина на годината бяха преобразувани 332 000 трудови договора, което е с 30.6% повече от първата половина на 2014 г. "За да знаем дали това ще има ефект върху пазара на труда, трябва да минат поне три години", казва Сарачено, но допълва, че е "едно добро начало".

Южните страни могат да почерпят вдъхновение и от Холандия, Швеция или Германия, чиито политици по време на кризата съумяха да либерализират трудовите си пазари, но направиха така, че работодателите да запазят служителите си, като намалят работното им време, вместо да ги уволняват.

Цената за това, поне в Германия, не беше ниска. "Общият ефект от тези реформи се заключаваше в следните три неща: замразяване на доходите, диференциация на заплащането и огромна гъвкавост в работното време", посочва пред в. Financial Times главният икономист на Commerzbank Йорг Крьомер. Последвалият дебат за увеличаващата се ножица между бедните и богатите доведе по-рано тази година до въвеждане на минимално почасово възнаграждение от 8.5 евро.

Други страни избраха подход, който макар и ефективен, кара идеите на Дейвид Камерън да звучат като прекалено либерални. Унгария например промени законодателството си и сега безработните получават помощи един месец, след което са длъжни да се включат в социалните програми за временна заетост. Там те получават по-малко от минималната заплата, но повече от помощите. В тези схеми работят 260 000 души, а изчисленията са, че през 2018 г. така ще се трудят 360 000, равни на 9% от работоспособното население. Става дума предимно за нискоквалифицирани работници, идващи основно от ромското малцинство, изтъкват не без гордост управляващите в Будапеща. Критиците на премиера Виктор Орбан обаче смятат, че страната се възползва от евтина работна ръка, за да изпълнява иначе скъпи обществени проекти, включително противоречивата стена по границата със Сърбия, която да спре бежанския поток.

Вероятно също по чиста случайност Сарачено прибягва до друг представител на антиутопията, за да обобщи пред "Капитал" ситуацията. "Добре дошли в прекрасния нов свят на труда", казва икономистът.