Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 28 авг 2015, 17:03, 8516 прочитания

Паниката е по-голяма от апокалипсиса

Страховете за икономическа криза Made in China изглеждат преувеличени. Рискът е, че предпазните механизми са вече изчерпани

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Откриването на пазарни балони не е лесна работа - никога не се повтарят едно към едно и винаги има маса експерти, които аргументирано обясняват защо този път е различно. Но ако за икономистите стои предизвикателството да видят къде се надуват, за инвеститорите задачата граничи с невъзможното. Успехът и парите им зависят от това да предвидят кога точно балоните ще се спукат. Което не само е уравнение с безкрайно много неизвестни, но и отговорът му често се крие по-малко в пазарните механизми и повече в желанието и възможностите на правителства и централни банки да поддържат илюзията, че всичко е спокойно. И за всеки, който реши да залага срещу техния арсенал (започващ от възможност да променят правилата и стигащ до създаване на пари от нищото), въоръжен само със здравата си логика, това обикновено е рецепта за фалит.

Сега покрай трусовете от Китай финансовият свят, изглежда, е именно в такъв преломен момент. Седем години след краха на Lehman Brothers глобалната икономика премина през редица кризи - ипотечни, банкови, дългови... Всяка държава си имаше своите специфики, но общата тенденция беше дългът да се препакетира и преоформя, без да се отписва - банките бяха спасявани от правителства, правителствата - от други правителства, и всички - от напечатани долари, паундове, йени и евра от централните банки. Резултатът е, че като цяло дългът в световната икономика се е покачил с около 30% спрямо 2008 г. И проблемите, вместо да бъдат решени, бяха отложени, като на мястото на старите балони просто са надути нови.


На този фон решението на Китайската централна банка да девалвира юана, съчетано с неумелите опити на правителството да овладее спада на фондовата борса през последните месеци, подейства като леден душ за пазарите. Паниката ескалира в Черния понеделник на 24 август, когато индексът в Шанхай изгуби 8.5% от стойността си и повлече сривове в Азия, Европа и САЩ. Логичният въпрос, който всички си задават, е дали това са първите планирани стъпки по, общо взето, начертания и комуникиран път на Китай да либерализира и отвори икономиката си, които са съпътствани от нежелани странични ефекти. Или пък са нервни ходове в опит да се овладеят излизащите от контрол балони в страната.

Предвид пословичната непрозрачност, в която са обгърнати механизмите за вземане на решения за политиките в Пекин, и цялото недоверие към официалната китайска статистика, нормално е страховете да ескалират. Най-малкото защото за разлика от 2008 г. сега защитните механизми срещу задаващи се катастрофи вече са използвани - лихвите навсякъде са около и под нулата, възможностите за поемане на нов дълг от правителствата са доста изпилени, а банките на много места по света все още стоят върху купища лош дълг и недостатъчно заздравен капитал. Така, ако този път стане късо съединение, мрежата няма да има достатъчно предпазни бушони. И е съвсем обяснимо трусовете на икономика номер две в света да будят глобални опасения в момент, когато американският растеж не блести, Бразилия и Русия са в рецесия, а еврозоната едва се отърсва от такава.

Многотрилионният арсенал



Засега има достатъчно причини да се предполага, че Китай разполага с инструменти да овладее финансова криза от почти какъвто и да е мащаб. Едното нещо, на което могат да стъпят властите в Пекин, са най-големите валутни резерви в света в размер над 3.6 трлн. долара. От средата на 2014 г. реално страната спря да трупа резерви и заради притесненията, че икономиката й се забавя и беше изправена пред отлив на капитали. Китайската народна банка вече е използвала част от арсенала си, за да поддържа фиксирания допреди две седмици курс на юана, като за една година спадът е с около 350 млрд. долара, макар че част от него може да е заради валутни разлики. Данните сочат, че в последните месеци намаляването на резерва се ускорява, което се смята и за основна причина за девалвацията. По оценки на финансовата група Nomura само през юли спадът може да е достигнал 200 млрд. долара.

Според български банков анализатор, следящ региона, това е контролируем процес, тъй като капиталовата сметка на Китай все още е в голяма степен затворена и има много рестрикции. По негови оценки чуждестранните инвестиции в страната са предимно преки, от които трудно се излиза, и вероятно повечето от отлива всъщност е превалутиране на спестявания на китайци от юани в долари.

Дори и бягството на капитали да се е ускорило драстично, на пръв поглед Китай разполага с баснословни суми за покриването му. Това обаче е леко илюзорно - според изчисления в анализ на американската банка Citi, ако се вземат предвид критериите на МВФ за адекватност на валутните резерви, всъщност Китай е сред развиващите се страни с ниски нива на показателя. По сметки на Яо Вей от Societe Generale, ако се приеме, че Китай е в категорията, където изискванията са най-завишени (страни с фиксиран курс и без капиталов контрол), реално разполагаемата част от тези 3.6 трлн. долара е около една четвърт, или 900 млрд. долара. Както пишат анализаторите на Citi, дори и така "арсеналът на Китайската народна банка е мащабен, но не и бездънен".

В същото време самата девалвация, както и очакванията, която тя би могла да породи - че валутата ще поевтинява още - може да засилят допълнително отлива на капитали. Освен това използването на резерви от баланса на централната банка го свива, което си е равносилно на монетарно затягане. И допълнително ще тежи на растежа, който в Пекин продължават официално да отчитат като желаните от комунистическата партия 7%, макар че повечето външни анализатори оценяват на около 4%.

За тази цел Китайската народна банка може да противодейства с другите си две оръжия - лихвеният процент и минималните резерви. И точно това предприе тя, след като и вторникът след Черния понеделник продължи с борсови конвулсии - намаление на лихвата с 0.25 процентни пункта до 4.6% и с 0.5 процентни пункта на изискването си за минимални резерви на банките (до 18%). И двете числа изглеждат впечатляващо високи в света на нулевите лихви, което оставя много място за монетарно маневриране. По оценки на Societe Generale рязко понижаване на изискването за резерви до 5% би освободило 2 трлн. долара ликвидност за банките.

И тук обаче страничният ефект е, че използването на тези стимули води до отлив на капитали. При спадащите лихви зависимостта е пряка. "Докато намаляването на минималните резерви по идея дава на банките повече ликвидност, има силна корелация с изтичането на капитали. Не казвам, че едното причинява другото, но при липсата на добри инвестиционни алтернативи в Китай, спадащите лихви, свръхкапацитета, притесненията за икономиката и сриващия се капиталов пазар, много е вероятно голяма част от допълнителната ликвидност да намери как да напусне Китай", пише преподавателят в Пекинския университет Кристофър Болдинг.

Според Уили Лам, професор по история в Китайския университет в Хонконг, много китайци са изгубили доверие в светлото бъдеще на икономиката и никой не вярва на официалните данни за нивото на растежа, при положение че всички останали индикатори като потреблението на електроенергия, обема на транспорта, натрупването на огромни стокови запаси и спада на износа сочат към по-голямо забавяне. "И предвид възможността за нова девалвация на юана бизнесмените и хората от средната класа изнасят активите си навън или купуват продукти за доверително управление, предлагани от западни компании", посочва проф. Лам пред "Капитал".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Италия обяви нов спасителен пакет за 400 млрд. евро Италия обяви нов спасителен пакет за 400 млрд. евро

Германия разширява подкрепата за малките и средните компании

7 апр 2020, 559 прочитания

Австрия започва да разхлабва карантината от следващата седмица 3 Австрия започва да разхлабва карантината от следващата седмица

Планът е от 14 април да отворят малките магазини, от началото на май - по-големите, а след това постепенно хотели и ресторанти

6 апр 2020, 4599 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Игра на всичко коз

С хазартните удари по ПКК турският президент Ердоган иска да върне абсолютното мнозинство на партията си на предстоящите избори. Това засега не изглежда постижимо

Още от Капитал
Жилищният пазар е в ступор

Плановете за покупка на дом масово се отлагат. Банките леко затягат кредитирането. Строителството зависи от банките

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10