Паниката е по-голяма от апокалипсиса

Откриването на пазарни балони не е лесна работа - никога не се повтарят едно към едно и винаги има маса експерти, които аргументирано обясняват защо този път е различно. Но ако за икономистите стои предизвикателството да видят къде се надуват, за инвеститорите задачата граничи с невъзможното. Успехът и парите им зависят от това да предвидят кога точно балоните ще се спукат. Което не само е уравнение с безкрайно много неизвестни, но и отговорът му често се крие по-малко в пазарните механизми и повече в желанието и възможностите на правителства и централни банки да поддържат илюзията, че всичко е спокойно. И за всеки, който реши да залага срещу техния арсенал (започващ от възможност да променят правилата и стигащ до създаване на пари от нищото), въоръжен само със здравата си логика, това обикновено е рецепта за фалит.

Сега покрай трусовете от Китай финансовият свят, изглежда, е именно в такъв преломен момент. Седем години след краха на Lehman Brothers глобалната икономика премина през редица кризи - ипотечни, банкови, дългови... Всяка държава си имаше своите специфики, но общата тенденция беше дългът да се препакетира и преоформя, без да се отписва - банките бяха спасявани от правителства, правителствата - от други правителства, и всички - от напечатани долари, паундове, йени и евра от централните банки. Резултатът е, че като цяло дългът в световната икономика се е покачил с около 30% спрямо 2008 г. И проблемите, вместо да бъдат решени, бяха отложени, като на мястото на старите балони просто са надути нови.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

На този фон решението на Китайската централна банка да девалвира юана, съчетано с неумелите опити на правителството да овладее спада на фондовата борса през последните месеци, подейства като леден душ за пазарите. Паниката ескалира в Черния понеделник на 24 август, когато индексът в Шанхай изгуби 8.5% от стойността си и повлече сривове в Азия, Европа и САЩ. Логичният въпрос, който всички си задават, е дали това са първите планирани стъпки по, общо взето, начертания и комуникиран път на Китай да либерализира и отвори икономиката си, които са съпътствани от нежелани странични ефекти. Или пък са нервни ходове в опит да се овладеят излизащите от контрол балони в страната.

Предвид пословичната непрозрачност, в която са обгърнати механизмите за вземане на решения за политиките в Пекин, и цялото недоверие към официалната китайска статистика, нормално е страховете да ескалират. Най-малкото защото за разлика от 2008 г. сега защитните механизми срещу задаващи се катастрофи вече са използвани - лихвите навсякъде са около и под нулата, възможностите за поемане на нов дълг от правителствата са доста изпилени, а банките на много места по света все още стоят върху купища лош дълг и недостатъчно заздравен капитал. Така, ако този път стане късо съединение, мрежата няма да има достатъчно предпазни бушони. И е съвсем обяснимо трусовете на икономика номер две в света да будят глобални опасения в момент, когато американският растеж не блести, Бразилия и Русия са в рецесия, а еврозоната едва се отърсва от такава.

Многотрилионният арсенал



Засега има достатъчно причини да се предполага, че Китай разполага с инструменти да овладее финансова криза от почти какъвто и да е мащаб. Едното нещо, на което могат да стъпят властите в Пекин, са най-големите валутни резерви в света в размер над 3.6 трлн. долара. От средата на 2014 г. реално страната спря да трупа резерви и заради притесненията, че икономиката й се забавя и беше изправена пред отлив на капитали. Китайската народна банка вече е използвала част от арсенала си, за да поддържа фиксирания допреди две седмици курс на юана, като за една година спадът е с около 350 млрд. долара, макар че част от него може да е заради валутни разлики. Данните сочат, че в последните месеци намаляването на резерва се ускорява, което се смята и за основна причина за девалвацията. По оценки на финансовата група Nomura само през юли спадът може да е достигнал 200 млрд. долара.

Според български банков анализатор, следящ региона, това е контролируем процес, тъй като капиталовата сметка на Китай все още е в голяма степен затворена и има много рестрикции. По негови оценки чуждестранните инвестиции в страната са предимно преки, от които трудно се излиза, и вероятно повечето от отлива всъщност е превалутиране на спестявания на китайци от юани в долари.

Дори и бягството на капитали да се е ускорило драстично, на пръв поглед Китай разполага с баснословни суми за покриването му. Това обаче е леко илюзорно - според изчисления в анализ на американската банка Citi, ако се вземат предвид критериите на МВФ за адекватност на валутните резерви, всъщност Китай е сред развиващите се страни с ниски нива на показателя. По сметки на Яо Вей от Societe Generale, ако се приеме, че Китай е в категорията, където изискванията са най-завишени (страни с фиксиран курс и без капиталов контрол), реално разполагаемата част от тези 3.6 трлн. долара е около една четвърт, или 900 млрд. долара. Както пишат анализаторите на Citi, дори и така "арсеналът на Китайската народна банка е мащабен, но не и бездънен".

В същото време самата девалвация, както и очакванията, която тя би могла да породи - че валутата ще поевтинява още - може да засилят допълнително отлива на капитали. Освен това използването на резерви от баланса на централната банка го свива, което си е равносилно на монетарно затягане. И допълнително ще тежи на растежа, който в Пекин продължават официално да отчитат като желаните от комунистическата партия 7%, макар че повечето външни анализатори оценяват на около 4%.

За тази цел Китайската народна банка може да противодейства с другите си две оръжия - лихвеният процент и минималните резерви. И точно това предприе тя, след като и вторникът след Черния понеделник продължи с борсови конвулсии - намаление на лихвата с 0.25 процентни пункта до 4.6% и с 0.5 процентни пункта на изискването си за минимални резерви на банките (до 18%). И двете числа изглеждат впечатляващо високи в света на нулевите лихви, което оставя много място за монетарно маневриране. По оценки на Societe Generale рязко понижаване на изискването за резерви до 5% би освободило 2 трлн. долара ликвидност за банките.

И тук обаче страничният ефект е, че използването на тези стимули води до отлив на капитали. При спадащите лихви зависимостта е пряка. "Докато намаляването на минималните резерви по идея дава на банките повече ликвидност, има силна корелация с изтичането на капитали. Не казвам, че едното причинява другото, но при липсата на добри инвестиционни алтернативи в Китай, спадащите лихви, свръхкапацитета, притесненията за икономиката и сриващия се капиталов пазар, много е вероятно голяма част от допълнителната ликвидност да намери как да напусне Китай", пише преподавателят в Пекинския университет Кристофър Болдинг.

Според Уили Лам, професор по история в Китайския университет в Хонконг, много китайци са изгубили доверие в светлото бъдеще на икономиката и никой не вярва на официалните данни за нивото на растежа, при положение че всички останали индикатори като потреблението на електроенергия, обема на транспорта, натрупването на огромни стокови запаси и спада на износа сочат към по-голямо забавяне. "И предвид възможността за нова девалвация на юана бизнесмените и хората от средната класа изнасят активите си навън или купуват продукти за доверително управление, предлагани от западни компании", посочва проф. Лам пред "Капитал".

• 1
• 2
• 3
• Следваща страница » "Добрият сценарий"