Паниката е по-голяма от апокалипсиса

Откриването на пазарни балони не е лесна работа - никога не се повтарят едно към едно и винаги има маса експерти, които аргументирано обясняват защо този път е различно. Но ако за икономистите стои предизвикателството да видят къде се надуват, за инвеститорите задачата граничи с невъзможното. Успехът и парите им зависят от това да предвидят кога точно балоните ще се спукат. Което не само е уравнение с безкрайно много неизвестни, но и отговорът му често се крие по-малко в пазарните механизми и повече в желанието и възможностите на правителства и централни банки да поддържат илюзията, че всичко е спокойно. И за всеки, който реши да залага срещу техния арсенал (започващ от възможност да променят правилата и стигащ до създаване на пари от нищото), въоръжен само със здравата си логика, това обикновено е рецепта за фалит.

Сега покрай трусовете от Китай финансовият свят, изглежда, е именно в такъв преломен момент. Седем години след краха на Lehman Brothers глобалната икономика премина през редица кризи - ипотечни, банкови, дългови... Всяка държава си имаше своите специфики, но общата тенденция беше дългът да се препакетира и преоформя, без да се отписва - банките бяха спасявани от правителства, правителствата - от други правителства, и всички - от напечатани долари, паундове, йени и евра от централните банки. Резултатът е, че като цяло дългът в световната икономика се е покачил с около 30% спрямо 2008 г. И проблемите, вместо да бъдат решени, бяха отложени, като на мястото на старите балони просто са надути нови.