Предвид пословичната непрозрачност, в която са обгърнати механизмите за вземане на решения за политиките в Пекин, и цялото недоверие към официалната китайска статистика, нормално е страховете да ескалират. Най-малкото защото за разлика от 2008 г. сега защитните механизми срещу задаващи се катастрофи вече са използвани - лихвите навсякъде са около и под нулата, възможностите за поемане на нов дълг от правителствата са доста изпилени, а банките на много места по света все още стоят върху купища лош дълг и недостатъчно заздравен капитал. Така, ако този път стане късо съединение, мрежата няма да има достатъчно предпазни бушони. И е съвсем обяснимо трусовете на икономика номер две в света да будят глобални опасения в момент, когато американският растеж не блести, Бразилия и Русия са в рецесия, а еврозоната едва се отърсва от такава.

Многотрилионният арсенал

Засега има достатъчно причини да се предполага, че Китай разполага с инструменти да овладее финансова криза от почти какъвто и да е мащаб. Едното нещо, на което могат да стъпят властите в Пекин, са най-големите валутни резерви в света в размер над 3.6 трлн. долара. От средата на 2014 г. реално страната спря да трупа резерви и заради притесненията, че икономиката й се забавя и беше изправена пред отлив на капитали. Китайската народна банка вече е използвала част от арсенала си, за да поддържа фиксирания допреди две седмици курс на юана, като за една година спадът е с около 350 млрд. долара, макар че част от него може да е заради валутни разлики. Данните сочат, че в последните месеци намаляването на резерва се ускорява, което се смята и за основна причина за девалвацията. По оценки на финансовата група Nomura само през юли спадът може да е достигнал 200 млрд. долара.

Според български банков анализатор, следящ региона, това е контролируем процес, тъй като капиталовата сметка на Китай все още е в голяма степен затворена и има много рестрикции. По негови оценки чуждестранните инвестиции в страната са предимно преки, от които трудно се излиза, и вероятно повечето от отлива всъщност е превалутиране на спестявания на китайци от юани в долари.

Дори и бягството на капитали да се е ускорило драстично, на пръв поглед Китай разполага с баснословни суми за покриването му. Това обаче е леко илюзорно - според изчисления в анализ на американската банка Citi, ако се вземат предвид критериите на МВФ за адекватност на валутните резерви, всъщност Китай е сред развиващите се страни с ниски нива на показателя. По сметки на Яо Вей от Societe Generale, ако се приеме, че Китай е в категорията, където изискванията са най-завишени (страни с фиксиран курс и без капиталов контрол), реално разполагаемата част от тези 3.6 трлн. долара е около една четвърт, или 900 млрд. долара. Както пишат анализаторите на Citi, дори и така "арсеналът на Китайската народна банка е мащабен, но не и бездънен".

В същото време самата девалвация, както и очакванията, която тя би могла да породи - че валутата ще поевтинява още - може да засилят допълнително отлива на капитали. Освен това използването на резерви от баланса на централната банка го свива, което си е равносилно на монетарно затягане. И допълнително ще тежи на растежа, който в Пекин продължават официално да отчитат като желаните от комунистическата партия 7%, макар че повечето външни анализатори оценяват на около 4%.

За тази цел Китайската народна банка може да противодейства с другите си две оръжия - лихвеният процент и минималните резерви. И точно това предприе тя, след като и вторникът след Черния понеделник продължи с борсови конвулсии - намаление на лихвата с 0.25 процентни пункта до 4.6% и с 0.5 процентни пункта на изискването си за минимални резерви на банките (до 18%). И двете числа изглеждат впечатляващо високи в света на нулевите лихви, което оставя много място за монетарно маневриране. По оценки на Societe Generale рязко понижаване на изискването за резерви до 5% би освободило 2 трлн. долара ликвидност за банките.

И тук обаче страничният ефект е, че използването на тези стимули води до отлив на капитали. При спадащите лихви зависимостта е пряка. "Докато намаляването на минималните резерви по идея дава на банките повече ликвидност, има силна корелация с изтичането на капитали. Не казвам, че едното причинява другото, но при липсата на добри инвестиционни алтернативи в Китай, спадащите лихви, свръхкапацитета, притесненията за икономиката и сриващия се капиталов пазар, много е вероятно голяма част от допълнителната ликвидност да намери как да напусне Китай", пише преподавателят в Пекинския университет Кристофър Болдинг.

Според Уили Лам, професор по история в Китайския университет в Хонконг, много китайци са изгубили доверие в светлото бъдеще на икономиката и никой не вярва на официалните данни за нивото на растежа, при положение че всички останали индикатори като потреблението на електроенергия, обема на транспорта, натрупването на огромни стокови запаси и спада на износа сочат към по-голямо забавяне. "И предвид възможността за нова девалвация на юана бизнесмените и хората от средната класа изнасят активите си навън или купуват продукти за доверително управление, предлагани от западни компании", посочва проф. Лам пред "Капитал".

Добрият сценарий

е, че всички тези недостатъци са добре отчетени от китайските лидери и всъщност последните действия са стъпки към пребалансиране на икономиката. Моделът на износ, подклаждан от евтина работна ръка, все повече изглежда изчерпан за страната. От една страна, с растящата й средна класа се увеличават и публичните изисквания за доходи, за условия на труд и т.н., което вдига разходите за фирмите. От друга страна, рестриктивната демографска политика от предишните десетилетия ограничава притока на свежа работна сила от селата. И от трета, досегашната роля на Китай на нискоразходен производител постепенно среща конкуренцията на околните азиатски страни.

Затова и следващата стъпка в развитието логично са структурни реформи за изграждане на институции и отваряне на икономиката. Заявките за това датират още от 2010 г. и макар и доста предпазливо, промени се случват. Това обаче няма как да стане без сътресения и в оптимистичния прочит на Черния понеделник той е само едно от тях.

Никой не си прави илюзии, че моментът Китай да премине към нещо като контролирано плаващ валутен курс е случайно избран. За разлика от преди година сега при отлива на капитали от страната пазарният натиск върху юана не е нагоре, а надолу. Така Пекин може спокойно да използва аргументите, с които Вашингтон настояваше за либерализация от години и да отговори: Като искате повече пазар, ето ви!

Дори и в това има уловка - макар Китайската народна банка да повишава ролята на пазарната цена, реално тя си запазва дискрецията да определя курса, а с това до голяма степен и контрола над юана. Все пак августовската девалвация на Пекин трудно би могла да се окачестви като обявяване на валутна война - спадът с 4% е крайно недостатъчен, за да даде чувствителен тласък на китайските износители. В общи линии той може да се разглежда като компромис с исканията на хардлайнерите в партията, вярващи, че могат да върнат предишния модел на растеж. Същевременно е и малка победа за по-реформаторските кръгове около премиера Ли Къцян, които искат така да принудят фирмите да станат по-конкурентни и да добавят повече стойност по веригата.

В оптимистичния сценарий тази полулиберализация може да е силен лост в преговорите на Пекин с МВФ юанът да бъде включен в кошницата от валути, формиращи специалните права на тираж (SDR). Това освен престиж и признание има и чисто финансови измерения - би направило китайската валута по-атрактивна и би привлякло поток от инвестиции, които да неутрализират поне частично отлива.

Така Китай би могъл да смекчи приземяването на икономиката си. Разбира се, дори и плавното забавяне си има последствия, но те далеч не вещаят катаклизми. Борсовият срив в Шанхай сам по себе си не би предизвикал зараза, доколкото пазарът е доминиран от местни капитали и загубите биха били понесени от местните инвеститори. Много от тях вероятно са без никакъв опит и са подтикнати от растящата борса дори да взимат заеми, за да купуват акции (по скорошни оценки това важи за около 35% от свободно търгувания дял). "Малките спестители и инвеститори не разбират пазара или вярват на правителството. Самата несигурност ще ги спре да влязат отново на борсата", казва пред "Капитал" Линда Лим, преподавател от University of Michigan. Още повече ако последните месеци са ги убедили, че дори Пекин не може да дирижира индексите.

"Всъщност самото правителство създаде борсовия балон. След като имотният пазар колабира, то окуражи гражданите да инвестират на борсата и резултатът е надценяване на акциите", констатира пред "Капитал" Джонатан Холслаг от Брюкселския институт за съвременни китайски изследвания (BICCS). Причината е, че Пекин в последните години се опитваше да диверсифицира кредитната експанзия с капиталова. Сега приземяването би натежало продължително на цените на борсовите стоки, което ще се пренесе и в другите развиващи се страни. Като цяло обаче клубът на желаещите да поемат щафетата на дестинации за евтино производство не е малък.

Дори и при този оптимистичен поглед обаче светът трябва да е готов за нови подобни на Черния понеделник шокове по пътя на прехода на Китай към пазарна икономика. Просто при направляването на една толкова огромна икономика грешките са неизбежни - липсата на адекватни пазарни механизми не дава на управляващите й достатъчно надеждна и навременна информация и затова решенията често са закъснели.

Рискът от дерайлиране

Дори и вярващите, че Китай все още държи събитията под контрол, не пренебрегват опасностите от мащабни грешки, които да спукат балона изведнъж и да изпратят шокова вълна към глобалните пазари.

Според български банков анализатор неизбежните грешки и коригиращите им действия от властите в Пекин може да разклащат пазарите, но опасността от хаотично изпускане на ситуацията е по-скоро малка. За него вероятността Китай да изгуби контрол над капиталовата си сметка е малка, но има реална опасност икономика да изпадне в перманентна стагнация. Един вид да се превърне във втора, но много по-голяма Япония.

Това далеч не означава, че отливът на капитали не е притеснителен. Ако темпът се засили, централната банка ще е изправена пред няколко избора, никой от които не изглежда особено примамлив. Ако започне да изгаря бързо трупаните си дълги години доларови резерви, това може да предизвика паника и да затвори порочен кръг от нови тегления. Освен това и ще затегне паричното предлагане в страната и може да засили притесненията за растежа. Ако пък предпочете да пусне валутата да се обезцени още към някакво ново равновесно ниво, опасността е, че може да предизвика вълна от фалити сред компаниите, финансирали се в долари. Макар да става въпрос за сравнително малките 1.3 трлн. долара дълг, деноминиран в чужда валута, на фона на общо 28 трлн. долара, всеки допълнителен натиск може да пренесе проблемите в местния банков сектор. А той и без това е натоварен с трудни за измерване балони в имотния сектор (макар при него данните да показват възстановяване), с неизползвани производствени мощности и със силно задлъжнели местни власти.

Не липсват обаче и опасения, че с последните си действия китайските власти топят много бързо не само резервите си, но и най-ценния актив - доверието. Ако досега въпреки мъглата от неизвестност имаше някакво мъгляво усещане на сигурност, че действията са премерени и арсеналът е бездънен, сега това вече най-малкото не се приема за чиста монета. "Китай се хвърля от една непоследователна политика в друга, като така губи кредибилността си и аурата, че е всемогъщ. Рискът Пекин да изгуби контрол е съвсем реален", пише Кристофър Болдинг.

И дори Китай да не е толкова драматично балонизиран (колкото неизвестността го прави да изглежда в очите на инвеститорите), шоковете, които изпраща сред останалите развиващи се пазари, са силни. Азиатският гигант може все още да не е толкова интегриран в световните финансови пазари, но търговските връзки далеч не са за подценяване. И затова валутите на тясно обвързаните сателитни азиатски икономики, както и големите износителки на суровини като Бразилия и Австралия също губят почва.

Не липсват паралели с азиатската криза от 1998 г., както и обяснения, че този път не е същото. Защото развиващите се страни са по-подготвени и самите те имат повече резерви, защото паричните агрегати не се свиват, защото движеният от потребление растеж в САЩ изглежда стабилен… "Има много повече разлики, отколкото прилики със ситуацията от 1998 г. Но приликите са много важни", казва Кристофър Болдинг пред "Капитал". Освен това тълкуването на аргументите защо сега е друго съвсем не е еднозначно - може да означават, че страховете са преувеличени и няма да има повторение на краха, но може и да сочи, че просто ни чака друга, различна криза.

Опасността от фалшивото усещане за сигурност е добре обобщено от Ашока Моди от брюкселския аналитичен център Bruegel: "Илюзията, че Индия печели, например заради ниските цени на петрола, пропуска факта, че цените са ниски, защото глобалната икономика е толкова слаба. А това в крайна сметка причинява повече вреда, защото Индия не е конкурентна."

Това важи с не по-малка сила за която и да било икономика, включително за България. "Спадът в цените на енергията има мащабен положителен ефект върху българското стопанство, въпреки че съществува значителна несигурност относно точните мащаби на този ефект и скоростта, с която той се материализира. Нека припомня също, че по-ниските цени на енергийните суровини при равни други условия подкрепят българския износ в по-голяма степен в сравнение с останалите страни от Централна и Източна Европа, тъй като нашата икономика е със значително по-висока енергийна интензивност", казва Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.

Това би трябвало краткосрочно да компенсира загубата на конкурентност от по-силното евро и спадът на цените на експортни стоки като металите. Реално обаче конюнктурният ефект ще отшуми и ако цените на петрола се задържат ниски, рано или късно предлагането ще се свие, като нерентабилните при тези нива кладенци излязат от пазара. Така или иначе за България с нейния валутен борд няма много защитни опции и тя може "да гледа и да се опитва да се възползва където може", както се изрази финансовият министър Владислав Горанов в интервю за "Капитал".

Но за разлика от предишния път при вече изгърмените предпазни патрони в повечето развити страни вероятно и там не могат да се похвалят с нещо повече. Освен да се надяват, че китайските бушони ще издържат.