Уроците от великото китайско пропадане

Истинският проблем ще настане, когато спадът на китайските фондови борси се пренесе върху реалната икономика.

Китайските официози обявиха 24 август за "черен понеделник", а отзвукът му срина валутите на развиващите се икономики, удари сериозно фондовите борси и разтърси западните пазари. В следващите дни пазарите успяха да се стабилизират, но останаха три основания за страх, пише британското сп. Τhe Economist, посветило новия си брой на китайската финансова и икономическа криза.

Страховете

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Тези страхове са, че икономиката на страната преживява трудности, че развиващите се пазари са изключително податливи към подобни сътресения и че дългата възходяща тенденция на пазарите в богатите икономики е към края си. Някои аспекти на тези страхове са преувеличени, а други не са на място. Дори и така да е, паниката от изминалата седмица е знак, че глобалната икономика боледува наистина.

Източникът на заразата е Китай. Само от началото на девалвацията на юана по-рано този месец от световните пазари се стопиха около 5 трлн. долара. Това заедно с лошите икономически данни и неумелия опит на Пекин да се справи със срива на китайските борси разпали страховете, че втората най-голяма икономика в света се движи стремглаво надолу.

В криза ли е Китай

Това може би е малко пресилено. За китайската икономика имотният пазар например е много по-важен от финансовия. Секторът на недвижимите имоти се равнява на четвърт от китайския БВП и влияе пряко на банковата система. В последните месеци както цените, така и сделките с имоти се нормализираха. Освен това разковничето за бъдещето на Китай е в потреблението, а не в износа и за момента услугите, приходите и потреблението са стабилни. Дори и да се случи най-лошото, централната банка има голям набор от инструменти. Дори и след намаляването на основния лихвен процент миналата седмица едногодишните лихви все още са 4.6%. Икономиката наистина се забавя, но дори и ръст от 5% тази година, който е минималният очакван, ще допринесе за глобалния БВП повече, отколкото 14-те процента ръст на Китай през 2007 г.



Следователно Китай не е в криза. Големият въпрос обаче е дали ще съумее да премине плавно от планова към пазарна икономика. Страховете спрямо Пекин подхранват и втората психоза - че развиващите се пазари ще преживеят повторение на азиатската финансова криза от 1997-1998 г. В двете кризи има известни прилики - най-вече в изтичането на капитал от развиващите се пазари поради опасения от по-строга фискална политика на Вашингтон. Уроците от азиатската криза обаче са научени. Все повече валути имат плаващи, а не фиксирани курсове. Повечето азиатски страни имат огромни валутни резерви и положителен платежен баланс. Банковите им системи зависят много по-малко от чужди кредитори.

Влиянието върху другите развиващи се пазари

И ако опасението за нова азиатска криза е преувеличено, други не са. Забавянето на Китай повлече развиващи се пазари като Бразилия, Индонезия и Замбия, които в голяма степен зависят от добива и износа на полезни изкопаеми. Занапред търсенето на Китай ще бъде повече в сектора на услугите, отколкото на суровините. Това заедно с други фактори като огромните количества суров петрол, който Саудитска Арабия добива, влияе на световните пазари.

Това обаче трябва да е най-малката грижа на Запада. Истинският проблем ще настане, когато спадът на китайските фондови борси се пренесе върху реалната икономика. Събитията от миналата седмица показаха колко малко инструменти има Западът за подобен сценарий. Федералният резерв на САЩ например би направил грешка, ако покачи през септември основните лихви. Други централни банки също носят отговорност, защото изтеглянето на капитал от развиващите се пазари може да стигне до американските потребители. Това би довело до повече ипотечни кредити с познатото последствие - изкривяване на икономиката. Затова Европа и Япония трябва да предприемат мерки за стимулиране на потреблението.

Фискалната политика обаче е само началото. По-важното за Запада е да увеличи продуктивността. Ако досега светът се движеше от ръста на Китай, занапред той зависи от западните правителства, на които предстоят трудни решения - от финансови реформи до инвестиции в инфраструктурата. Това е истинският урок от паниката след китайската криза.