Срокове по гръцки
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Срокове по гръцки

Срокове по гръцки

Новият приватизационен план на Атина започва с отлагане на отдавна започнали сделки. И отново изглежда обречен на провал

3835 прочитания

© reuters


Сцените, които туристи описват и споделят онлайн това лято от летището на остров Санторини, изглеждат почти апокалиптично. Петредови опашки още от ранни зори вече излизат извън сградата и се вият покрай колите на летищния паркинг. Липсва бърза пътека за онези, които вече са се регистрирали за полетите си в интернет. Липсват дори високоговорители, които да обявяват кой кога излита. Вместо това летищни служители обикалят между чакащите туристи да събират пътници за съответните самолети. Резултатът е закъсняващи с около час полети и изнервени почиващи.

Хаосът не е единичен случай и съвсем не е запазена марка за популярната дестинация Санторини, споделят пътници. Било нещо нормално за гръцките регионални летища през пиковите месеци на лятната ваканция. Общо 14 регионални летища, включително това на Санторини, са в списъка с обекти за приватизация, включен в третия кредитен меморандум за Гърция, предвиждащ финансова помощ в размер на 86 млрд. евро за следващите три години.

Закъснения и само закъснения

Всъщност сделката за регионалните летища трябваше да бъде финализирана до края на годината и да донесе на гръцкия бюджет 1.2 млрд. евро приходи. Процедурата за раздържавяване отдавна е в ход, защото беше част и от стария приватизационен план, който Атина така и не успя да изпълни. В края на миналата година германската компания Fraport и гръцката енергийна фирма Copelouzos Group (която притежава и 5% от атинското международно летище) бяха обявени за победители на международен търг за 14-те регионални летища.

Само че след идването си на власт през януари вече бившето правителство на радикалната лява партия СИРИЗА спря всички приватизационни проекти. Макар някои да бяха размразени, забавянето ще се отрази върху сроковете за окончателното сключване на договорите. Докато сега гръцката страна се надява да успее да подпише споразумение с Fraport до октомври, германската компания (която управлява и летищата в Бургас и Варна) още миналия месец обяви, че не вижда шанс за финализиране на сделката до края на 2015 г.

За тази година това означава, че Атина няма да изпълни целта си за приходи от приватизация в размер на общо 1.4 млрд. евро до края на този декември. За следващата година Атина си е поставила още по-амбициозна цел - да разпродаде държавно имущество за 3.7 млрд евро. Предвидената за 2017 г. сума е за 1.3 млрд евро. Освен това през юли Гърция пое задължение към кредиторите си да приватизира активи за общо 50 млрд. евро.

Само че тя вече веднъж се провали в опита си да направи точно това. Същата сума беше записана и в предишния приватизационен план на страната от 2011 г., който включваше същите обекти,  както и новият. При първия опит (до края 2014 г. включително) приватизационните договори успяха да генерират едва 3.1 млрд. евро за гръцкия държавен бюджет.

И множество икономисти са убедени, че новата схема също е обречена на провал – заради тазгодишното забавяне на сделките, вътрешната опозиция (на политически партии, граждани и синдикати) в Гърция срещу приватизацията по принцип и срещу конкретни сделки, както и продължаващата политическа нестабилност. А не на последно място и заради отслабващия интерес на външните инвеститори. Единствената добра новина за Гърция е, че новата програма за раздържавяване няма фиксиран краен срок на изпълнение.

Приватизирай трудно

Според документ на Гръцката агенция за развитие на държавните активи (бившата приватизационна агенция) от 30 юли тази година, за продан са общо 23 обекта или групи обекти, собственост на гръцката държава. Сред по-апетитните от тях освен регионалните летища са още дялове от най-голямото гръцко пристанище Пирея и от атинското международно летище, солунското пристанище, старото атинско летище "Еленикон", гръцките държавни железници, националният телеком ОТЕ и газопроводната инфраструктура. Други като плажове и минерални извори могат да се окажат встрани от инвеститорския интерес. "Гръцката приватизационна програма включва много необработена земна площ, което я отличава от подобни програми в много други страни", коментира пред Bloomberg по повод списъка първият директор на гръцката приватизационна агенция Костас Митропулос, който в момента е на висока позиция в международната одиторска компания PricewaterhouseCoopers.

За някои от отдавна обявените за продан имоти – като яхтеното пристанище на остров Хиос, кандидат-купувачи все още няма. За други интерес не липсва, но проблемът е в незаконно строителство, изникнало върху площите през годините, което допълнително усложнява процедурите за отдаване под аренда, разказват служители на гръцката приватизационна агенция. "Приватизацията на корпоративните активи ще отнеме години заради бюрокрацията около процедурата. Що се отнася до останалите – земите например нямат истинска търговска стойност и трябва първо да бъдат развити, преди да бъдат успешно предложени на пазара", казва пред "Капитал" Панос Цаклоглу, професор по икономика в Атинския университет и бивш член на гръцкия икономическия съвет в консервативното правителство на Андонис Самарас.

Друг голям проблем, свързан с недвижимата собственост в Гърция, е кадастралната система – такава просто няма. По нея се работи вече от години, но не е ясно кога ще се види краят. Всъщност кадастър има единствено на Додеканезите – южна островна група, включваща островите Родос и Кос. Той е бил създаден от Италия по време на окупацията между 1911 г. и 1947 г.

Спънки са заложени и в поредния опит да се приватизират ВиК компаниите в Атина и Солун. През юни 2014 г. Държавният съвет – най-високата гръцка съдебна инстанция, отсъди, че отдаването на контролен пакет от акции в атинската водна компания в частни ръце е противоконституционно заради задължението на държавата да защитава основното право на гражданите на здраве. А през май в Солун гражданска инициатива свика юридически необвързващ референдум, в който 98% от участвалите 218 000 граждани се обявиха срещу приватизацията на местното водно предприятие.

Противниците на раздържавяването често посочват германската столица Берлин като пример за провала на подобни сделки и за нуждата от защита на публичния интерес. През 1999 г. берлинската община продаде миноритарен пакет акции от водната компания на града на частен инвеститор. Около 12 години по-късно, след като цената на водните услуги в града нарасна с близо една четвърт, тя отново бе одържавена.

Цаклоглу смята опитите за сравнения между Атина, Солун и Берлин за безпочвени заради различните детайли около състоянието на водните компании и конкретните условия на сделките. "Да не забравяме също, че до Втората световна война водните компании в Гърция бяха в частни ръце", казва икономистът. Той е убеден, че стига приватизацията на двете водни компании да е съпътствана от адекватни инвестиционни и ценови планове, интересите на жителите на двата най-големи гръцки града няма да бъдат накърнени.

"Противниците на приватизацията на публични компании често си служат с примери клишета за провали като железопътния транспорт във Великобритания или водната компания в германската столица. Това е погрешно", убеден е Цаклоглу. Конкретно за Гърция той предупреждава: "Недейте да гледате на приватизационните сделки само от перспективата на паричната печалба от тях. Обърнете внимание на инвестициите, които се правят за развитието на придобитото имущество. Да, германската Fraport иска да купи 14-те гръцки регионални летища. И противно на някои твърдения не всички от тях носят приходи, но много от тях имат нужда от сериозни инфраструктурни инвестиции, които държавата не може да направи. За да може да спечели от приватизационната си сделка обаче, частната Fraport ще е принудена да направи тези много необходими капиталови вложения", посочва икономистът.

Един от митовете около гръцките приватизационни планове е, че страната ще бъде изкупена на безценица от германски корпорации. Списъкът на гръцкото правителство с потенциални инвеститори обаче е доста космополитен – с компании като руските железници, азербайджанската държавна петролна компания SOCAR, китайски, филипински и японски фирми, инвестиционни фондове от Турция и Близкия изток.

Предизвикателството за гръцката страна е да изготви изпълним приватизационен план и да го превърне в реалност. Според Митропулос това може да отнеме около 15 години. Засега е предвидено новата стара приватизационна агенция да заработи отново до идната пролет, макар да има и планове съживяването на дейността й да се ускори и това да се случи до края на настоящата година. От Атина сега преди всичко се изисква много политическа воля, за да успее да доведе втория опит за приватизация до успешен – за гърците, за бюджета и за чуждите инвеститори - финал.

Сцените, които туристи описват и споделят онлайн това лято от летището на остров Санторини, изглеждат почти апокалиптично. Петредови опашки още от ранни зори вече излизат извън сградата и се вият покрай колите на летищния паркинг. Липсва бърза пътека за онези, които вече са се регистрирали за полетите си в интернет. Липсват дори високоговорители, които да обявяват кой кога излита. Вместо това летищни служители обикалят между чакащите туристи да събират пътници за съответните самолети. Резултатът е закъсняващи с около час полети и изнервени почиващи.

Хаосът не е единичен случай и съвсем не е запазена марка за популярната дестинация Санторини, споделят пътници. Било нещо нормално за гръцките регионални летища през пиковите месеци на лятната ваканция. Общо 14 регионални летища, включително това на Санторини, са в списъка с обекти за приватизация, включен в третия кредитен меморандум за Гърция, предвиждащ финансова помощ в размер на 86 млрд. евро за следващите три години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK