В ъгъла на Европа, в окото на кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В ъгъла на Европа, в окото на кризата

Западните Балкани отново са на радара на ЕС

В ъгъла на Европа, в окото на кризата

Бежанската драма не само оголва провала на ЕС в Западните Балкани, но и дава шанс той да бъде поправен

Светломира Гюрова
8591 прочитания

Западните Балкани отново са на радара на ЕС

© reuters


Има две ситуации, в които една държава може да разчита ЕС да бъде нащрек и напълно фокусиран - когато се убиват хора или когато въпросната страна е близо до това да се присъедини към съюза, а той се тревожи дали тя е готова. Тази аксиома на анализатора от Carnegie Europe Щефан Лене e напълно приложима към Западните Балкани. Там, за щастие, не се задава нова война, а дългият марш на страните от региона към ЕС скоро няма да приключи. Това обаче значи, че вниманието към Албания, Босна, Македония, Косово, Сърбия и Черна гора - всяка от тях на различен етап на европейската интеграция - вече от години не е особено голямо. 

Сега бежанската вълна, заливаща Европа и минаваща по пътя през Македония и Сърбия, наричан вече Балканският Камино, отново привлича погледите към региона. Има и други причини ЕС да си спомни за неглижирания си заден двор. Например това, че мюсюлмани от Босна, Албания и Косово се вливат в редиците на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Или опитите на играчи като Русия и Турция да се наместят в оставения от Брюксел вакуум. А също и фактът, че освен транзитен маршрут, страни като Сърбия са и генератор на имигранти, търсещи спасение в Европа от безработицата, корупцията и икономическата безизходица у дома.

Всичко това не само оголва провала на ЕС в Западните Балкани, но и дава шанс той да бъде поправен. Регионът отново е на радара на политиците в Брюксел и колкото и мръсна дума да остава разширяването в много европейски столици, последните събития показват, че цената на отлагането му само ще расте.

Нова надежда

Добрите новини съвсем не са балкански специалитет. Но една такава дойде точно в навечерието на втората Среща на върха за Западните Балкани във Виена в края на август. Дни преди форума Сърбия и Косово сключиха важно споразумение, покриващо куп спорни въпроси. С подписите си премиерите Александър Вучич и Иса Мустафа уредиха неща като даването на собствен телефонен код за Косово (голяма отстъпка от страна на Белград, тъй като може да се изтълкува като своеобразно признаване на независимостта на страната), създаването на асоциация на сръбските общини в най-младата държава в Европа и намиране на начин за съвместно ползване на моста над река Ибър от сърби и косовари. Споразумението беше приветствано като важна стъпка за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина,  но и като крачка напред в европейските им амбиции. В случая със Сърбия надеждата е това да помогне за отварянето на преговорни глави с ЕС.

Но колкото и положително да е разведряването между Сърбия и Косово или затихването на политическия кеч в Македония, където с посредничеството на Брюксел премиерът Никола Груевски и опозицията се договориха за нови избори, "самият факт, че тези развития се възприемат като "окуражаващи знаци", поставя летвата много ниско", казва пред "Капитал" Кристоф Бендер, заместник-председател на Европейската инициатива за стабилност (ESI). И добавя, че това да нямаш териториални спорове със съседите си е най-малкото, което се очаква от един сериозен кандидат за членство в ЕС. Същото се отнася и за способността за провеждане на нормални избори. "Ако дадена държава се движи бавно към покриването на тези базови условия, не може да очаква силни аплодисменти. Ако страните от Западните Балкани искат да поправят имиджовите си проблеми и да сигнализират, че има истинска промяна и реален напредък, ще трябва да измислят нещо по-впечатляващо", смята зам.-председателят на ESI.

Такова засега не показват нито Босна, която няма как да мине за функционираща държава, нито Македония, където политическата криза може да избухне с нова сила около изборите, нито продължаващото да буксува Косово. Но и от другата страна липсва истински ангажимент. "В случая с Косово политиката на ЕС остава некохерентна. Има говорене за "европейска перспектива", но Прищина не може дори да подаде молба за членство, преди да бъде призната от всички държави в ЕС. Това е противоречие, което рискува да разруши целия авторитет на ЕС в Косово съвсем скоро", посочва Кристоф Бендер.

Същото важи и за линията на ЕС към региона като цяло. "Най-големият проблем с европейската политика към Западните Балкани е, че тя е изгубила всякакво доверие. Не мисля, че хората в региона вярват, че някога ще бъдат приети в ЕС, защото той не прави нищо да движи процеса напред", казва пред "Капитал" Ищван Гьормати, президент на унгарския International Centre for Democratic Transition. И посочва, че Балканите не са голяма хапка и с относително малки инвестиции - политически и финансови - европейските политици могат да постигнат значим напредък, стига да искат. "Разбира се, те са ангажирани с Гърция, с войната в Украйна, с напрежението в Близкия изток и сега с бежанската драма. Това е лошото, че сериозните реакции от ЕС идват само когато има много сериозни кризи, нещо близо до въоръжен конфликт. Надявам се, че сега няма да чакат, докато ситуацията на Балканите прерасне в нещо подобно, и не мисля, че там има опасност от потенциална война. Но Македония примерно, когато някога беше гордостта на европейската политика за разширяване, сега е една почти провалена държава и може да колабира във всеки момент. Ако ЕС погледне мигрантската криза от правилния ъгъл, тя е добра възможност да реагира и поправи грешките си", смята Ищван Гьормати.

Криза, която не бива да се пропилява 

"Проблемът с бежанците не е нещо, което балканските страни могат да решат, и не е създаден от тях", отбелязва Кристоф Бендер. В случая те са странични жертви. "По-голямата картина е, че политиката на ЕС към бежанците е огромна каша. Тя трябва да бъде радикално реформирана, и то бързо", казва пред "Капитал" проф. д-р Улф Брунбауер, зам.-директор на Института за изследвания на Източна и Югоизточна Европа и преподавател по история в Университета в Регенсбург. Според него ЕС не бива да чака бежанците да си проправят път през Македония и Сърбия, оставени на милостта на трафиканти на хора и често изложени на бруталното отношение на местната полиция, а да намери начин те да бъдат трансферирани по законен и хуманен начин от точката на влизане (например Гърция) до други държави от съюза, които могат да им осигурят закрила. Докато това се случи, "в краткосрочен план Брюксел трябва да предложи на страните по балканския маршрут масирана подкрепа - било то чрез граничната агенция Frontex, с помощи за развитие или с финансови стимули за неправителствени организации", посочва пред "Капитал" проф. д-р Бернхард Щал от Университета в Пасау.

Същевременно цели 40% от хората, кандидатстващи за убежище в Германия, идват от страни като Сърбия, Албания и Косово. И това казва достатъчно за отчаянието, бедността и загубата на илюзии за по-добро бъдеще или дори просто намиране работа в страни, където младежката безработица надхвърля 50% (в Косово например е над 70%). "Имаме нужда от план "Маршал" за Западните Балкани, иначе регионът ще затъне напълно в мизерия", смята проф. Брунбауер. Показателно е, че според статистиката на Евростат броят на бежанците от Косово е нараснал с над 1800% за последната година - т.е. виждайки възможността и вълната, хиляди косовари са я яхнали.

Една от големите промени е, че Германия е поела водещата роля - балканските срещи на върха (тази във Виена беше втората, първата беше миналата година) са част от т. нар. Берлински процес, а канцлерът Ангела Маркел през юли направи обиколка в Албания, Босна и Сърбия и се смята, че подписването на споразумението между Белград и Прищина до голяма степен е нейна заслуга. "Ако Германия е по-ангажирана, това е добра новина за перспективите на Западните Балкани. Но ЕС не може да функционира, ако повечето - а в случая с разширяването всички - страни не са на борда. И това се вижда много ясно от случая с гръцкото вето срещу Македония", казва Кристоф Бендер.

Съвсем отделен въпрос е защо съседни държави като България и Унгария не са по-активни и какво по-полезно могат да направят от това да строят стени и да пращат армия да пази границите. "Ние ще направим всичко възможно, за да им помогнем на всяко ниво", заяви българският външен министър Даниел Митов на форум в Словения. Засега обаче това е на думи, а действията са малко и са по-скоро в обратната посока - армията изпрати двадесет и петима войници и брониран автомобил на границата с Македония. "София и Будапеща нямат ресурсите да бъдат водещи, а и честно казано големите държави имат причини да не ни вярват. Но пък ние познаваме региона по-добре и можем да помогнем с нефинансови средства. Стига да има желание, има и начин", смята Ищван Гьормати.

Положителната страна на бежанската криза е, че е една от причините, които отново фокусират вниманието към позабравения ъгъл на Европа. "Другата е, че европейските политици най-после се събудиха за геополитическото измерение на Западните Балкани - Русия е все по-активна, също и Турция. За политическите елити и обществата в тези страни ЕС вече не е единственият играч в квартала. А трябва да бъде", казва проф. Брунбауер. Ако сега моментът бъде пропуснат и Балканите бъдат оставени да затъват, последствията ще са вредни за всички. "Най-добрият възможен сценарий при този неприятен вариант ще бъде продължаване както досега - боричкания, корупция, липса на напредък и икономическа стагнация, които ще прогонват хората. По-лошата опция е задълбочаване на авторитарните тенденции, които вече виждаме в Македония и в по-малка степен в Сърбия. Това вероятно ще върви ръка за ръка с увеличаване на руското влияние в региона, а както знаем, руското влияние и авторитарните форми на управление се подхранват взаимно. Най-кошмарният вариант, който не може да бъде изключен, е Балканите отново да затънат в насилие", посочва проф. Брунбауер. И обобщава, че тези сценарии би трябвало да са достатъчно плашещи за европейските лидери, за да не позволяват регионът отново да изпадне някъде към дъното на приоритетите им, колкото и обезсърчаващо начинание да е често общуването с балканските управляващи.

Има две ситуации, в които една държава може да разчита ЕС да бъде нащрек и напълно фокусиран - когато се убиват хора или когато въпросната страна е близо до това да се присъедини към съюза, а той се тревожи дали тя е готова. Тази аксиома на анализатора от Carnegie Europe Щефан Лене e напълно приложима към Западните Балкани. Там, за щастие, не се задава нова война, а дългият марш на страните от региона към ЕС скоро няма да приключи. Това обаче значи, че вниманието към Албания, Босна, Македония, Косово, Сърбия и Черна гора - всяка от тях на различен етап на европейската интеграция - вече от години не е особено голямо. 

Сега бежанската вълна, заливаща Европа и минаваща по пътя през Македония и Сърбия, наричан вече Балканският Камино, отново привлича погледите към региона. Има и други причини ЕС да си спомни за неглижирания си заден двор. Например това, че мюсюлмани от Босна, Албания и Косово се вливат в редиците на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Или опитите на играчи като Русия и Турция да се наместят в оставения от Брюксел вакуум. А също и фактът, че освен транзитен маршрут, страни като Сърбия са и генератор на имигранти, търсещи спасение в Европа от безработицата, корупцията и икономическата безизходица у дома.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    kye47432955 avatar :-|
    Десислава Зидарова

    Единствената причина да няма бежанци и от България е, че сме част от Евросъюза. Поне на документи. Ако това не беше така отдавна и стотици с български паспорти да са яхнали вълната.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    Неглижирането на толкова стратегически регион е просто пълна политическа глупост от страна на ЕС. От друга страна само формалното наливане на пари срещу минимални истински реформи и силно затваряне на очите при мнимите такива едва ли предвещава успех както за Брюксел,така и за местните нации. А досега политиката на ЕС винаги е била такава. Абсолютен пример за провалени държави-членки са ,да речем, България,Румъния,Гърция....Когато си готов да даваш пари за нещо си,трябва да си готов и да ги спираш щом не получаваш нужното. Именно ниските критерии на ЕС при приемането на България и Румъния в Съюза, и на Гърция в еврозоната ,доведоха впоследствие до стотици милиарди загуби по покриване на дългове,"троянски коне", дупка в европейската сигурност и авторитет, отглеждането на мафиотски анклави,превърнали се в перачници на пари,навлизането на съмнителни капитали и интереси в рамките на ЕС и т.н.
    Ако Брюксел поставя и поставяше твърди и обективни критерии за членство, Балканите днес щяха да са едно много по-добро място.....






Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK