С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 4 сеп 2015, 17:50, 7910 прочитания

В ъгъла на Европа, в окото на кризата

Бежанската драма не само оголва провала на ЕС в Западните Балкани, но и дава шанс той да бъде поправен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Има две ситуации, в които една държава може да разчита ЕС да бъде нащрек и напълно фокусиран - когато се убиват хора или когато въпросната страна е близо до това да се присъедини към съюза, а той се тревожи дали тя е готова. Тази аксиома на анализатора от Carnegie Europe Щефан Лене e напълно приложима към Западните Балкани. Там, за щастие, не се задава нова война, а дългият марш на страните от региона към ЕС скоро няма да приключи. Това обаче значи, че вниманието към Албания, Босна, Македония, Косово, Сърбия и Черна гора - всяка от тях на различен етап на европейската интеграция - вече от години не е особено голямо. 

Сега бежанската вълна, заливаща Европа и минаваща по пътя през Македония и Сърбия, наричан вече Балканският Камино, отново привлича погледите към региона. Има и други причини ЕС да си спомни за неглижирания си заден двор. Например това, че мюсюлмани от Босна, Албания и Косово се вливат в редиците на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Или опитите на играчи като Русия и Турция да се наместят в оставения от Брюксел вакуум. А също и фактът, че освен транзитен маршрут, страни като Сърбия са и генератор на имигранти, търсещи спасение в Европа от безработицата, корупцията и икономическата безизходица у дома.


Всичко това не само оголва провала на ЕС в Западните Балкани, но и дава шанс той да бъде поправен. Регионът отново е на радара на политиците в Брюксел и колкото и мръсна дума да остава разширяването в много европейски столици, последните събития показват, че цената на отлагането му само ще расте.

Нова надежда

Добрите новини съвсем не са балкански специалитет. Но една такава дойде точно в навечерието на втората Среща на върха за Западните Балкани във Виена в края на август. Дни преди форума Сърбия и Косово сключиха важно споразумение, покриващо куп спорни въпроси. С подписите си премиерите Александър Вучич и Иса Мустафа уредиха неща като даването на собствен телефонен код за Косово (голяма отстъпка от страна на Белград, тъй като може да се изтълкува като своеобразно признаване на независимостта на страната), създаването на асоциация на сръбските общини в най-младата държава в Европа и намиране на начин за съвместно ползване на моста над река Ибър от сърби и косовари. Споразумението беше приветствано като важна стъпка за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина,  но и като крачка напред в европейските им амбиции. В случая със Сърбия надеждата е това да помогне за отварянето на преговорни глави с ЕС.



Но колкото и положително да е разведряването между Сърбия и Косово или затихването на политическия кеч в Македония, където с посредничеството на Брюксел премиерът Никола Груевски и опозицията се договориха за нови избори, "самият факт, че тези развития се възприемат като "окуражаващи знаци", поставя летвата много ниско", казва пред "Капитал" Кристоф Бендер, заместник-председател на Европейската инициатива за стабилност (ESI). И добавя, че това да нямаш териториални спорове със съседите си е най-малкото, което се очаква от един сериозен кандидат за членство в ЕС. Същото се отнася и за способността за провеждане на нормални избори. "Ако дадена държава се движи бавно към покриването на тези базови условия, не може да очаква силни аплодисменти. Ако страните от Западните Балкани искат да поправят имиджовите си проблеми и да сигнализират, че има истинска промяна и реален напредък, ще трябва да измислят нещо по-впечатляващо", смята зам.-председателят на ESI.

Такова засега не показват нито Босна, която няма как да мине за функционираща държава, нито Македония, където политическата криза може да избухне с нова сила около изборите, нито продължаващото да буксува Косово. Но и от другата страна липсва истински ангажимент. "В случая с Косово политиката на ЕС остава некохерентна. Има говорене за "европейска перспектива", но Прищина не може дори да подаде молба за членство, преди да бъде призната от всички държави в ЕС. Това е противоречие, което рискува да разруши целия авторитет на ЕС в Косово съвсем скоро", посочва Кристоф Бендер.

Същото важи и за линията на ЕС към региона като цяло. "Най-големият проблем с европейската политика към Западните Балкани е, че тя е изгубила всякакво доверие. Не мисля, че хората в региона вярват, че някога ще бъдат приети в ЕС, защото той не прави нищо да движи процеса напред", казва пред "Капитал" Ищван Гьормати, президент на унгарския International Centre for Democratic Transition. И посочва, че Балканите не са голяма хапка и с относително малки инвестиции - политически и финансови - европейските политици могат да постигнат значим напредък, стига да искат. "Разбира се, те са ангажирани с Гърция, с войната в Украйна, с напрежението в Близкия изток и сега с бежанската драма. Това е лошото, че сериозните реакции от ЕС идват само когато има много сериозни кризи, нещо близо до въоръжен конфликт. Надявам се, че сега няма да чакат, докато ситуацията на Балканите прерасне в нещо подобно, и не мисля, че там има опасност от потенциална война. Но Македония примерно, когато някога беше гордостта на европейската политика за разширяване, сега е една почти провалена държава и може да колабира във всеки момент. Ако ЕС погледне мигрантската криза от правилния ъгъл, тя е добра възможност да реагира и поправи грешките си", смята Ищван Гьормати.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Иран говори за край на дипломатическите отношения със САЩ след новите санкции 1 Иран говори за край на дипломатическите отношения със САЩ след новите санкции

Това се случва, след като Доналд Тръмп наложи санкции срещу върховния лидер аятолах Али Хаменей и други високопоставени лица

25 юни 2019, 897 прочитания

Четиринадесет руски канала в YouTube разпространяват дезинформация Четиринадесет руски канала в YouTube разпространяват дезинформация

Те имат милиарди гледания и милиони долари приходи от реклами

25 юни 2019, 1204 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Как Европа промени отношението си към бежанците

Позициите на отделните страни членки към солидарното разпределение на мигранти в ЕС

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Зелената вълна в Германия

Партията на Зелените натрупа точки на европейските избори, а въпросът сега е дали може да задържи преднината си и на парламентарни избори

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Ние, писателите

Сборникът "Интервюта" ни дава възможност да надникнем по-дълбоко в личността и философията на Йордан Радичков

Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект