С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 4 сеп 2015, 17:50, 7679 прочитания

В ъгъла на Европа, в окото на кризата

Бежанската драма не само оголва провала на ЕС в Западните Балкани, но и дава шанс той да бъде поправен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Има две ситуации, в които една държава може да разчита ЕС да бъде нащрек и напълно фокусиран - когато се убиват хора или когато въпросната страна е близо до това да се присъедини към съюза, а той се тревожи дали тя е готова. Тази аксиома на анализатора от Carnegie Europe Щефан Лене e напълно приложима към Западните Балкани. Там, за щастие, не се задава нова война, а дългият марш на страните от региона към ЕС скоро няма да приключи. Това обаче значи, че вниманието към Албания, Босна, Македония, Косово, Сърбия и Черна гора - всяка от тях на различен етап на европейската интеграция - вече от години не е особено голямо. 

Сега бежанската вълна, заливаща Европа и минаваща по пътя през Македония и Сърбия, наричан вече Балканският Камино, отново привлича погледите към региона. Има и други причини ЕС да си спомни за неглижирания си заден двор. Например това, че мюсюлмани от Босна, Албания и Косово се вливат в редиците на "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ). Или опитите на играчи като Русия и Турция да се наместят в оставения от Брюксел вакуум. А също и фактът, че освен транзитен маршрут, страни като Сърбия са и генератор на имигранти, търсещи спасение в Европа от безработицата, корупцията и икономическата безизходица у дома.


Всичко това не само оголва провала на ЕС в Западните Балкани, но и дава шанс той да бъде поправен. Регионът отново е на радара на политиците в Брюксел и колкото и мръсна дума да остава разширяването в много европейски столици, последните събития показват, че цената на отлагането му само ще расте.

Нова надежда

Добрите новини съвсем не са балкански специалитет. Но една такава дойде точно в навечерието на втората Среща на върха за Западните Балкани във Виена в края на август. Дни преди форума Сърбия и Косово сключиха важно споразумение, покриващо куп спорни въпроси. С подписите си премиерите Александър Вучич и Иса Мустафа уредиха неща като даването на собствен телефонен код за Косово (голяма отстъпка от страна на Белград, тъй като може да се изтълкува като своеобразно признаване на независимостта на страната), създаването на асоциация на сръбските общини в най-младата държава в Европа и намиране на начин за съвместно ползване на моста над река Ибър от сърби и косовари. Споразумението беше приветствано като важна стъпка за нормализиране на отношенията между Белград и Прищина,  но и като крачка напред в европейските им амбиции. В случая със Сърбия надеждата е това да помогне за отварянето на преговорни глави с ЕС.



Но колкото и положително да е разведряването между Сърбия и Косово или затихването на политическия кеч в Македония, където с посредничеството на Брюксел премиерът Никола Груевски и опозицията се договориха за нови избори, "самият факт, че тези развития се възприемат като "окуражаващи знаци", поставя летвата много ниско", казва пред "Капитал" Кристоф Бендер, заместник-председател на Европейската инициатива за стабилност (ESI). И добавя, че това да нямаш териториални спорове със съседите си е най-малкото, което се очаква от един сериозен кандидат за членство в ЕС. Същото се отнася и за способността за провеждане на нормални избори. "Ако дадена държава се движи бавно към покриването на тези базови условия, не може да очаква силни аплодисменти. Ако страните от Западните Балкани искат да поправят имиджовите си проблеми и да сигнализират, че има истинска промяна и реален напредък, ще трябва да измислят нещо по-впечатляващо", смята зам.-председателят на ESI.

Такова засега не показват нито Босна, която няма как да мине за функционираща държава, нито Македония, където политическата криза може да избухне с нова сила около изборите, нито продължаващото да буксува Косово. Но и от другата страна липсва истински ангажимент. "В случая с Косово политиката на ЕС остава некохерентна. Има говорене за "европейска перспектива", но Прищина не може дори да подаде молба за членство, преди да бъде призната от всички държави в ЕС. Това е противоречие, което рискува да разруши целия авторитет на ЕС в Косово съвсем скоро", посочва Кристоф Бендер.

Същото важи и за линията на ЕС към региона като цяло. "Най-големият проблем с европейската политика към Западните Балкани е, че тя е изгубила всякакво доверие. Не мисля, че хората в региона вярват, че някога ще бъдат приети в ЕС, защото той не прави нищо да движи процеса напред", казва пред "Капитал" Ищван Гьормати, президент на унгарския International Centre for Democratic Transition. И посочва, че Балканите не са голяма хапка и с относително малки инвестиции - политически и финансови - европейските политици могат да постигнат значим напредък, стига да искат. "Разбира се, те са ангажирани с Гърция, с войната в Украйна, с напрежението в Близкия изток и сега с бежанската драма. Това е лошото, че сериозните реакции от ЕС идват само когато има много сериозни кризи, нещо близо до въоръжен конфликт. Надявам се, че сега няма да чакат, докато ситуацията на Балканите прерасне в нещо подобно, и не мисля, че там има опасност от потенциална война. Но Македония примерно, когато някога беше гордостта на европейската политика за разширяване, сега е една почти провалена държава и може да колабира във всеки момент. Ако ЕС погледне мигрантската криза от правилния ъгъл, тя е добра възможност да реагира и поправи грешките си", смята Ищван Гьормати.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Британският премиер ще търси от ЕС промени по плана за ирландската граница Британският премиер ще търси от ЕС промени по плана за ирландската граница

Европейските граждани, кандидатстващи за статут на уседналост във Великобритания, няма да плащат такса от 65 паунда

21 яну 2019, 815 прочитания

Швеция завива надясно със Зелените и почти същото правителство Швеция завива надясно със Зелените и почти същото правителство

Кабинетът на малцинството ще управлява с подкрепа в парламента на дясноцентристки партии

21 яну 2019, 561 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Как Европа промени отношението си към бежанците

Позициите на отделните страни членки към солидарното разпределение на мигранти в ЕС

Ефектите от Brexit без сделка за българите

Правата на българите във Великобритания ще зависят от българските мерки спрямо британските граждани в България

Какво ще стане с кюрдите след изтеглянето на САЩ от Сирия

Кюрдските съюзници на Америка не са единствените, които ще пострадат от зигзагообразните ходове на Тръмп

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Льо Корбюзие, който живее на покрива

Домът-ателие на френско-швейцарския архитект Льо Корбюзие в Париж отваря за посетители след двегодишна реставрация

Кино: "Приказка за Астрид"

С проникновение и стил за ранните години на Астрид Линдгрен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: "Газпром" занижи очакваните тук такси от "Турски поток"; Китай забавя растежа си

Емисия

DAILY @7PM // 21.01.2019 Прочетете