С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 4 сеп 2015, 17:50, 7620 прочитания

В ъгъла на Европа, в окото на кризата

Бежанската драма не само оголва провала на ЕС в Западните Балкани, но и дава шанс той да бъде поправен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Криза, която не бива да се пропилява

 
"Проблемът с бежанците не е нещо, което балканските страни могат да решат, и не е създаден от тях", отбелязва Кристоф Бендер. В случая те са странични жертви. "По-голямата картина е, че политиката на ЕС към бежанците е огромна каша. Тя трябва да бъде радикално реформирана, и то бързо", казва пред "Капитал" проф. д-р Улф Брунбауер, зам.-директор на Института за изследвания на Източна и Югоизточна Европа и преподавател по история в Университета в Регенсбург. Според него ЕС не бива да чака бежанците да си проправят път през Македония и Сърбия, оставени на милостта на трафиканти на хора и често изложени на бруталното отношение на местната полиция, а да намери начин те да бъдат трансферирани по законен и хуманен начин от точката на влизане (например Гърция) до други държави от съюза, които могат да им осигурят закрила. Докато това се случи, "в краткосрочен план Брюксел трябва да предложи на страните по балканския маршрут масирана подкрепа - било то чрез граничната агенция Frontex, с помощи за развитие или с финансови стимули за неправителствени организации", посочва пред "Капитал" проф. д-р Бернхард Щал от Университета в Пасау.

Същевременно цели 40% от хората, кандидатстващи за убежище в Германия, идват от страни като Сърбия, Албания и Косово. И това казва достатъчно за отчаянието, бедността и загубата на илюзии за по-добро бъдеще или дори просто намиране работа в страни, където младежката безработица надхвърля 50% (в Косово например е над 70%). "Имаме нужда от план "Маршал" за Западните Балкани, иначе регионът ще затъне напълно в мизерия", смята проф. Брунбауер. Показателно е, че според статистиката на Евростат броят на бежанците от Косово е нараснал с над 1800% за последната година - т.е. виждайки възможността и вълната, хиляди косовари са я яхнали.


Една от големите промени е, че Германия е поела водещата роля - балканските срещи на върха (тази във Виена беше втората, първата беше миналата година) са част от т. нар. Берлински процес, а канцлерът Ангела Маркел през юли направи обиколка в Албания, Босна и Сърбия и се смята, че подписването на споразумението между Белград и Прищина до голяма степен е нейна заслуга. "Ако Германия е по-ангажирана, това е добра новина за перспективите на Западните Балкани. Но ЕС не може да функционира, ако повечето - а в случая с разширяването всички - страни не са на борда. И това се вижда много ясно от случая с гръцкото вето срещу Македония", казва Кристоф Бендер.

Съвсем отделен въпрос е защо съседни държави като България и Унгария не са по-активни и какво по-полезно могат да направят от това да строят стени и да пращат армия да пази границите. "Ние ще направим всичко възможно, за да им помогнем на всяко ниво", заяви българският външен министър Даниел Митов на форум в Словения. Засега обаче това е на думи, а действията са малко и са по-скоро в обратната посока - армията изпрати двадесет и петима войници и брониран автомобил на границата с Македония. "София и Будапеща нямат ресурсите да бъдат водещи, а и честно казано големите държави имат причини да не ни вярват. Но пък ние познаваме региона по-добре и можем да помогнем с нефинансови средства. Стига да има желание, има и начин", смята Ищван Гьормати.

Положителната страна на бежанската криза е, че е една от причините, които отново фокусират вниманието към позабравения ъгъл на Европа. "Другата е, че европейските политици най-после се събудиха за геополитическото измерение на Западните Балкани - Русия е все по-активна, също и Турция. За политическите елити и обществата в тези страни ЕС вече не е единственият играч в квартала. А трябва да бъде", казва проф. Брунбауер. Ако сега моментът бъде пропуснат и Балканите бъдат оставени да затъват, последствията ще са вредни за всички. "Най-добрият възможен сценарий при този неприятен вариант ще бъде продължаване както досега - боричкания, корупция, липса на напредък и икономическа стагнация, които ще прогонват хората. По-лошата опция е задълбочаване на авторитарните тенденции, които вече виждаме в Македония и в по-малка степен в Сърбия. Това вероятно ще върви ръка за ръка с увеличаване на руското влияние в региона, а както знаем, руското влияние и авторитарните форми на управление се подхранват взаимно. Най-кошмарният вариант, който не може да бъде изключен, е Балканите отново да затънат в насилие", посочва проф. Брунбауер. И обобщава, че тези сценарии би трябвало да са достатъчно плашещи за европейските лидери, за да не позволяват регионът отново да изпадне някъде към дъното на приоритетите им, колкото и обезсърчаващо начинание да е често общуването с балканските управляващи.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Странният случай с Азовско море и международното право 1 Странният случай с Азовско море и международното право

Какво казват правилата за инцидента между Украйна и Русия

10 дек 2018, 951 прочитания

ЕС може да накаже Швейцария заради липсата на споразумение за по-близки връзки ЕС може да накаже Швейцария заради липсата на споразумение за по-близки връзки

Швейцарската фондова борса може да загуби статут на равнопоставена на европейските от 1 януари. Този прецедент притеснява Великобритания

10 дек 2018, 705 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Как Европа промени отношението си към бежанците

Позициите на отделните страни членки към солидарното разпределение на мигранти в ЕС

Космическите пощальони

Частните полети в околоземна орбита навлизат в ерата на миниатюризацията

Как се прави меден бизнес

Основаната през 2016 г. от Петко Симеонов компания за биомед Bulgarian Organic Foods продава основно навън и гледа към създаване на собствен бранд

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Глас от новия свят

Писателката Тайе Селаси за сложната африканска идентичност и борбата със собствените страхове

Цепи мрака

Нови технологии, ресторант на тъмно, тактилни разходки и други инициативи, които разкриват света на незрящите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Съдът не даде на КЦМ да добива волфрам, още 1 млрд. евро за малки и средни фирми, ОПЕК свива добива на петрол

Емисия

DAILY @7AM // 10.12.2018 Прочетете
Капитал
СЪДЪРЖАНИЕ
  • К1Средата
  • К2Бизнесът
  • К3Моят Капитал
ПРОДУКТИ
МОБИЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ