Индийската икономика още е в играта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Индийската икономика още е в играта

На 2 септември десет от 12-те най-големи индийски синдиката свикаха национална стачка

Индийската икономика още е в играта

Издържлива е на външни шокове, но податлива на местната политика

4280 прочитания

На 2 септември десет от 12-те най-големи индийски синдиката свикаха национална стачка

© Reuters


Индия внася 70-80% от нужния петрол, така че сега се възползва от ниските разходи за енергия.

Ако страната иска да последва Китай, все повече от населението й трябва да замени трудоемкото земеделие с по-добре платена работа в заводи и офиси.

Финансовите пазари започнаха септември, както приключиха август - с падащи цени и уплашени от застоя на Китай инвеститори. Нервите бяха допълнително изпънати от слабия износ на Южна Корея, производството на Тайван и ръста на Бразилия. Засегнати бяха и богатите страни.

Посред драмата на развиващите се пазари една икономика се държи сравнително добре, пише сп. The Economist. Публикуваните в края на август данни сочат, че брутният вътрешен продукт (БВП) на Индия е нараснал през втората четвърт на годината със 7% на годишна база. Това поставя страната редом до Китай по икономически растеж.

Изгледи за стабилност

Разбира се, както в Китай, вероятно и тук данните за БВП са пресилени. В Индия това се дължи на промяна в изчисленията на БВП, които сега преувеличават ръста на малките предприятия. Въпреки това страната изглежда стабилна. Показатели като продажбите на нови автомобили сочат, че тя набира сила. Това донякъде е въпрос на късмет. Индия беше по-малко засегната от случващото се в Китай в сравнение с всички останали развиващи се пазари. Веригата на производството свързва Сингапур, Южна Корея и Тайван с китайската икономика. Индия обаче реализира сравнително малък износ за съседа си.

Други страни като Нигерия, Русия и Венецуела бяха ударени от ниските цени на суровия петрол. Индия обаче внася 70-80% от петрола си, така че сега се възползва от ниските разходи за енергия. Дефицитът на страната намаля до 0.2% от БВП. Отчасти това се дължи на евтиния петрол и други суровини. Годишната инфлация падна до 3.8% през юли. За сравнение, през 2013 г. тя беше двуцифрена.

Страната все пак не е застрахована от трусове в развиващите се пазари. Износът се свива осми месец поред. Падащата себестойност на продукцията в цяла Азия упражнява допълнителен натиск върху компаниите от тежката индустрия, които и сега се затрудняват да обслужват дълговете си.

Вътрешните проблеми

Индийската икономика обаче страда по-тежко от зарази с местен произход. Портфейлите на държавните банки, които държат 70% от финансирането в страната, са пълни с лоши кредити още от времето на инвестиционния бум през 2008-12 г. На пазара не липсва и евтин ресурс. Средно 80% от финансирането на индийските компании идва от банки, а останалите пари се осигуряват чрез привличане на инвеститори от фондовите борси. Миналата година това съотношение беше точно наполовина. Лихвите по облигациите паднаха с повече от основния борсов индекс в страната, като това се обяснява с очакванията за ново понижаване на основната лихва. Застрахователните компании са сред най-активните купувачи на държавен дълг. Доскоро такива бяха и чуждите инвеститори, които търсеха по-висока доходност.

Засега индийската икономика се представя достатъчно добре, което кара държавни представители да говорят за изпреварване на Китай и превръщането на страната в световен икономически лидер. Това обаче е твърде оптимистично. Индия е далеч от това да заеме челно място в глобалната икономика. Макар и с равно по брой население с Китай, страната е неизмеримо по-бедна. Измерена по текущи цени, индийската икономика е около 2 трлн. долара, а китайската - 11 трлн.

Ако Индия иска да последва Китай, все повече от населението й трябва да замени трудоемкото земеделие с по-добре платена работа в заводи и офиси. Това обаче изисква реформи за по-лесното купуване на земя и наемане на служители. Миналата седмица правителството на Нарендра Моди, който спечели изборите преди година с обещанието да съживи икономиката, осуети мерки за улесняване на принудителното изкупуване на земя. Вероятно го прави, за да не загуби популярност преди изборите в богатия щат Бихар, където го смятат за враг на земеделците.

На 2 септември десет от 12-те най-големи индийски синдиката свикаха национална стачка. Те се надяват да осуетят и реформи в обърканото трудово законодателство. Законопроектът за създаване на национален данък добавена стойност, който да замени сега съществуващите, не може да мине в двете камари на парламента. Дори и най-малките промени като концесиониране на летища са замразени. Моди контролира само долната камара. А това е много по-малко от очакванията, породени след победата му преди година.

Индия внася 70-80% от нужния петрол, така че сега се възползва от ниските разходи за енергия.

Ако страната иска да последва Китай, все повече от населението й трябва да замени трудоемкото земеделие с по-добре платена работа в заводи и офиси.

Финансовите пазари започнаха септември, както приключиха август - с падащи цени и уплашени от застоя на Китай инвеститори. Нервите бяха допълнително изпънати от слабия износ на Южна Корея, производството на Тайван и ръста на Бразилия. Засегнати бяха и богатите страни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Кибернесигурност

Кибернесигурност

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.