Кризите, които ни заливат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кризите, които ни заливат

Без план за страните, от които бежанците идват, всякакви мерки за пресичане на потока ще бъдат непълни. Бежански лагер на ООН в Мали

Кризите, които ни заливат

Войната в Сирия не е единствената причина за бежанската вълна към Европа

Мартин Димитров
8544 прочитания

Без план за страните, от които бежанците идват, всякакви мерки за пресичане на потока ще бъдат непълни. Бежански лагер на ООН в Мали

© reuters


"Ефектът на пеперудата" е добре позната концепция от теорията на хаоса. Според нея, ако пеперуда удари с криле във въздуха в Япония, течението може да предизвика тайфун в Лос Анджелис, защото всяко малко явление има непредвидими системни последствия. Ако кризата с бежанците в Европа бе предизвикана от подобна незабележима случка, ступорът сред нейните политици би бил обясним. Само че човешките потоци, пресичащи морета и граници на път към Стария континент, идват от места, където от години бушуват хаос и кръвопролития. Европа е заобиколена от кризи, невинаги свързани една с друга и предизвикани не само от войни, но и от липса на базови условия за живот.

Средствата за справяне с кризите сякаш винаги липсват, а ангажираността на Европа се свива обратнопропорционално на сериозността им. Но докато тези огнища не бъдат изгасени и хората там не виждат шанс за нормален живот, прииждащата човешка вълна няма да спре. 

Започваме от началото

Има признаци, че Европа започва да осъзнава това. По време на речта си "Състоянието на съюза", президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер освен квотната система за преразпределяне на бежанците в ЕС обяви и създаването на специален фонд от 1.8 млрд. евро, който да осигури икономическа помощ и подобряване на възможностите за управления на миграцията в Северна и Субсахарска Африка. Тази мярка бе представена като един от инструментите, с които да се противодейства на причините, водещи до миграционните потоци към Европа. Сумата може да изглежда огромна на пръв поглед. Но тя трябва да се разпредели между 23 страни и да субсидира усилията за справянето с няколко големи регионални кризи (виж инфографиката). Затова, както с квотите за разпределение на бежанците, най-вероятно и тази мярка ще се окаже "твърде малко, твърде късно".

Войната в Сирия вече преполови петата година от своето начало, но дори след близо двойното увеличение на потока от сирийци на годишна база тя допринася само за 1/3 от пристигналите по море тази година. Останалите четири националности в незавидния "топ 5" на пресеклите Средиземноморието са афганистанци и еритрейци, които съставляват 24% от пристигналите, а мигрантите от Сомалия и Нигерия са допълнителни 10%. Според данните на офиса на ООН за координация на хуманитарните дейности международната общност успява да събере най-много средства точно в помощ на бежанците, живеещи в лагери около Сирия - и въпреки това тази сума досега не е достигала повече от 60% от нужните.

След няколко години на отчаяние и влошаващи се условия в лагерите голяма част от сирийците поемат в посока Европа, където най-често имат роднини и приятели, при които могат да започнат живота си отначало. Затова и поемат по опасните трасета към Европа. След затягането на контрола на българската и гръцката сухопътни граници единственият достъп остава този по море - което води бежанците не само през Егейско море към гръцките острови Кос и Лесбос, а и по много по-дългия и опасен път през Египет, Либия и Средиземноморието. Само преди пет години обаче малко хора са се осмелявали да минат по него.

Охраната на "портата" към Европа

Но времената, когато след договорка с европейски лидери някогашният либийски диктатор Муамар Кадафи се беше превърнал в своеобразен бодигард на Стария континент, който задържаше мигрантските вълни от другата страна на Средиземноморието, вече са спомен. Сега Либия е разграден двор, през който преминават хиляди хора в опит да се спасят от цяла поредица кризи, за които Европа практически нехаеше през последното десетилетие - тези в Сахел. Въпреки че маршрутът през страната продължава да е опасен заради многобройните племенни паравоенни групи, има дузина причини бегълците да поемат риска.

Автор: Капитал

Перфектна буря от бреговете на Сахара*

Регионът Сахел в Западна Африка е необичайно горещ през последното десетилетие, не само заради климатичните особености. Там са активни цял куп кризи - толкова опасни, че ООН е поставило десет от 13-те страни в региона в списъка си от 25 най-вероятни бъдещи "провалени държави". Това са дългогодишни кризи с много измерения, информацията за които достига до Европа само в екстремни моменти, например когато ислямистките движения в Мали превземат древния град Тимбукту и започват своето настъпление към столицата Бамако. Само интервенцията на Франция и Чад, подкрепена от ООН, спира бунтовниците, но въпреки това над 210 хил. души са разселени вътре в страната или в околните държави. Около 12 хил. от тях са стигнали до Европа, и то само за последната година. Колко са загинали в потъналите в Средиземно море лодки не се знае.

Нигерия е другият голям "износител" на бежанци в посока ЕС, но броят на хората, които достигат европейските брегове, е незначителен в сравнение с близо милион вътрешно разселени, бягащи от терора на "Боко Харам", глада и епидемиите (от менингит, холера, а отскоро и ебола). На практика правителството не контролира огромни територии в северната част от страната и успехите на въоръжените сили на Африканския съюз срещу "Боко Харам" понякога утежняват хуманитарната ситуация, създавайки допълнителни рискове за местното население. Общо по данни на ВКБООН 724 хил. души от региона са бежанци, а още 495 хил. са вътрешно разселени заради конфликтите и недостига на храна. И ако няма по-сериозни вълни от бягащи към Европа, причината е, че Сирия преди войната бе една сравнително силна икономика със значителна средна класа, докато в Сахел всички страни са в дъното на индекса за човешко развитие на ООН и трудно могат да си позволят транспорта в северна посока.

И ако регионът има по-сериозен проблем от пресичащите се кризи, това е липсата на внимание и финансиране на за справянето с тях. Само една трета от парите, нужни, за да могат агенциите на ООН да доставят базови продоволствия на бедстващите - течаща вода, минимални количества храна и лекарства - биват събрани в последните няколко години.

А оттук нататък

Willkommenskultur
Фотограф: reuters

Разбира се, Европа не може да поеме единствена отговорността за справянето с причините за човешките потоци. Войната в Сирия, където САЩ, Турция, Иран и Русия преследват своите стратегически интереси, остава най-големият източник на бежанци и без нейното прекратяване натискът по бреговете на Гърция и по "Балканския маршрут" ще продължава с променливи темпове. По отношение на Сирия Европа може основно да увеличи помощта за стабилизирането на околните държави, където бежанците да могат да останат и да започнат живота си отново. Но за това е нужно повече от хуманитарна помощ - трябват икономически инвестиции и дългосрочна ангажираност с развитието на региона. Много повече може да се свърши в Северна Африка и Сахел. Създаването на информационни центрове в околните "сигурни държави" - Тунис и Алжир - които да разясняват на хората от Африка дали могат да кандидатстват за бежански статут, е една от тях. Във всеки случай е нужна кооперация със стабилните държави в съответните региони, която да предотврати опасните пътувания по море още в зародиш. Със сигурност това няма как да се случи само с бомбардиране на сложните канали за трафик. След 70 години мир Европа би трябвало да е наясно, че не е добра във войните, а в икономическата стабилизация. Без концентриран и целенасочен "план Маршал" за страните, от които бежанците идват, всякакви мерки за пресичане на потока ще бъдат непълни.

*Сахел означава на арабски "брегът на Сахара"

"Ефектът на пеперудата" е добре позната концепция от теорията на хаоса. Според нея, ако пеперуда удари с криле във въздуха в Япония, течението може да предизвика тайфун в Лос Анджелис, защото всяко малко явление има непредвидими системни последствия. Ако кризата с бежанците в Европа бе предизвикана от подобна незабележима случка, ступорът сред нейните политици би бил обясним. Само че човешките потоци, пресичащи морета и граници на път към Стария континент, идват от места, където от години бушуват хаос и кръвопролития. Европа е заобиколена от кризи, невинаги свързани една с друга и предизвикани не само от войни, но и от липса на базови условия за живот.

Средствата за справяне с кризите сякаш винаги липсват, а ангажираността на Европа се свива обратнопропорционално на сериозността им. Но докато тези огнища не бъдат изгасени и хората там не виждат шанс за нормален живот, прииждащата човешка вълна няма да спре. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    b.manchev avatar :-?
    b.manchev

    Обстойна хронология на последиците от лицемерната политика на Запада спрямо страните от третия свят.

    Ето как виждат нещата от в. “Дейли телеграф", чиито седалище е Бъгингамския дворец. Защо в заглавието присъства думичката война, макар и политическа?!

    http://www.mediapool.bg/evropa-e-pred-politicheska-voina-na-dva-fronta-zaradi-posleditsite-ot-nereshenite-krizi-news239089.html

    Всички заинтересовани страни взеха категорично отношение по въпроса с бежанската криза, включително и България, но не и САЩ!

  • 2
    graoveca avatar :-|
    graoveca

    Дали не ми се струва, че забравихме самолетите и специалните части на европейските страни в Либия. Пълната логистично, информационна и пропагандна подкрепа на "арабската пролет", финансирането и медийната подкрепа на гражданската война в Сирия срещу "тиранина Асад", обучаването и въоръжаването на крайните радикални ислямисти за "джихад" в Афганистан и т.н. и т.н.

    Западът получи това за което работеше - борба срещу тиранията. Е може би резултатът не отговаря на очакванията, ама това е....

  • Johannes Cabal

    На африканските държави никой не им е виновен, че са на тоя хал. Европа с нищо не им е длъжна, техен проблем е, че живеят в кочина. Да не ни прехвърлят техните проблеми. Имат достатъчно ресурс, да се научат да го ползват. Акъла си също.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK