Цената на преселението
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Цената на преселението

Цената на преселението

Бежанската криза е екзистенциална за Европа и ще я промени политически, икономически и социално

Светломира Гюрова
20149 прочитания

Това е кошмарно лято за европейските идеали. Безжизнено телце на сирийско дете, изхвърлено от вълните върху пясъка край Бодрум. Десетки задушени мигранти в камиона на смъртта в Австрия. Хора, превърнати в номера, изписани върху ръцете им от полицията, след като са свалени от влак в Моравия. Подпалени центрове за бежанци. Цели семейства, оставени да мизерстват на пода на гарата в Будапеща, след като преди това са били бити с палки и третирани със сълзотворен газ в Македония. Всеки един от тези срамни образи крещи, че Европа е далече от представата, която има за себе си - като за място, основано на свобода, равенство, солидарност и човешки права.

В известен смисъл е стряскащо, че няколкостотин хиляди души, които са нищожните 0.1% от населението на ЕС, могат да го разтърсят толкова силно. Както написа политологът Иван Кръстев в New York Times, вече е ясно, че бежанската драма е по-голяма екзистенциална заплаха за ЕС, отколкото кризата с еврото или анексирането на Крим от Русия. В нея не става въпрос само за числа и въпросът не е единствено дали континентът може да поеме всички, които искат да дойдат. Бежанската криза възпалява стари язви в ЕС като неспособността му да действа заедно и оголва нови разломи като делението по оста Изток-Запад. Нещо повече - тя пронизва самата същност на Европа и изисква от нея да докаже, че е на висотата на своите ценности. И да го направи по начини, които ще бъдат скъпи, неудобни и ще ускорят значими социални промени, отбелязва колумнистът на в. Financial Times Гидиън Рахман.

Отговорът на ЕС до момента - план за преразпределяне на 160 000 бежанци чрез задължителни квоти за всяка страна, е "капка в морето" (по определението на германския вицеканцлер Зигмар Габриел) на фона на мащаба на преселението. Той може и да донесе моментно облекчение на страни като Гърция и Италия, поемащи ударната вълна на човешкия прилив, но не поправя пробойните в сбъркания миграционен модел на ЕС. И не отговаря на други въпроси като как ЕС да интегрира бежанците по най-добрия за себе си и за тях начин. Или какво може да направи, за да бъдат спрени кървавата баня в Сирия и разпадът в Либия. А също и какви решения са нужни за превъзмогване на страховете, че пристигащите ще донесат халифат в Европа, ще вкарат тероризъм, ще тежат на икономиката и ще преначертаят социалните системи.

По-високи стени или по-отворени врати

Предложеният от Европейската комисия план е "стъпка в правилната посока, но решава само половината проблем", казва пред "Капитал" д-р Виолета Морено-Лакс, директор на програмата по имиграционно право в лондонския Queen Mary University. Причината е, че сметката просто не излиза - само в Италия и Гърция от началото на годината са пристигнали над 310 000 души и квотната система обхваща около 50% от тях. Според Стивън Бут от британския аналитичен център Open Europe, тя е в най-добрия случай временно решение. "Тази схема покрива хората, които вече са тук. Но не дава отговор какво ще се прави с тези, които тепърва идват, нито какво се случва, ако притокът се увеличи още. Няма как да се получи, ако на всеки шест месеца трябва да преместваме нови стотици хиляди бежанци. Това много бързо ще предизвика политическа съпротива и не може да е устойчива ситуация", казва Бут пред "Капитал".

"Проблемът може да бъде решен само от пълен ремонт на сегашната Дъблинска система и нейните основополагащи принципи", смята д-р Виолета Морено-Лакс. Това означава да се намери начин тежестта да не пада само върху страните, където бежанците влизат първо. Само че желание за подобна солидарност засега не се забелязва.

Що се отнася до политическата съпротива, тя вече е осезаема още преди квотната схема да е станала факт (тя ще бъде обсъдена на среща на вътрешните министри на ЕС на 14 септември). "Отново сме на първото квадратче", обобщава пред "Капитал" Крис Полет от European Council on Refugees and Exiles. През юли инициативата за задължително разпределение вече се провали. Но сега разликата е не само в броя на пристигналите, който е драматично нагоре, а и в прегрупирането на силите в ЕС. След като германският канцлер Ангела Меркел застана твърдо зад плана и привлече на своя страна Франция, шансът да пребори опозицията е по-голям. "Политически ще бъде много трудно да се постигне споразумение, но виждам това като идея, чието време е дошло", казва пред "Капитал" Йозеф Янинг от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR).

В самата Германия импулсът е удивителен. Понесла критики миналия месец заради бавната си реакция към серията крайнодесни атаки срещу бежанци в няколко германски града и усетила изключителната обществена симпатия към бягащите от смъртта, Меркел се трансформира в моралния водач на Европа. Не липсват и тълкувания, че зад смелото отваряне на вратите за хора от страни като Сирия, Ирак и Еритрея стои не само идеализъм, но и прагматизъм. Според прогнози на Европейската комисия през 2060 г. населението на федералната република ще се свие до 70.8 млн. души от 81.3 млн. през 2013 г. и намаляването на работната ръка ще отвори дефицити на трудовия пазар. "Германия иска да увеличи нивото на миграция, защото е изправена пред демографски срив. Докато във Франция и Великобритания например не е така, там населението нараства и те имат много по-строги работни ограничения за търсещите убежище", посочва Стивън Бут. И докато икономическите аргументи не могат да бъдат цялото обяснение за това, че германците посрещат бежанците с плакати "Добре дошли", няма гаранции, че ако напливът се засили, това няма да се промени, както се случи във Великобритания.

"Причината няколкостотин хиляди души да предизвикват толкова голяма реакция е възходът на крайната десница в Европа. А също и фактът, че имиграцията е противоречива тема много преди бежанската криза да избухне", казва пред "Капитал" Надим Шехади, анализатор в Chatham House и директор на Fares Center for Eastern Mediterranean Studies към Tufts University. Той посочва, че например във Великобритания се е случило заради българите и румънците покрай отварянето на трудовия пазар през 2014 г. "Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) започна да вдига расистки шум и да печели избори заради това. Правителството започна да се състезава с тях и премиерът Дейвид Камерън започна да изнася антиимигрантски и антиевропейски речи в стил "Европа ни залива с хора". Сега сирийските бежанци идват и са хванати в този политически език. И е много сериозно, защото за Европа това е екзистенциален въпрос, става дума за европейската идентичност, за европейската политика, за идеята за крепостта Европа. И всичко е много възпламенимо", добавя Шехади. 

Същевременно има и притеснения, че германското гостоприемство е колкото вдъхновяващо и хуманно, толкова и насърчително и може да засили човешката вълна. "Квотната система създава и по-голям стимул за хората да се опитат да достигнат Европа, ако знаят, че има шанс да бъдат разпределени в друга държава освен в тази, в която са пристигнали. И идва въпросът какъв е броят хора, които ЕС може да поеме, и какво може да направи, за да останат те по-близо до държавата, от която идват. Това е нещо, което е по-голямо от самата Европа, тя не може да се справи сама", посочва Стивън Бут.

Разделени заедно

Размахването на пръст, че Европа си е виновна за връхлетялото я преселение на народите и сега трябва да посреща доказателствата за външнополитическите си провали, е пресилено. Най-малкото тя не може сама да сложи край на кървавия хаос в Близкия изток, нито да смени режима в Еритрея или да внесе държавност в Либия. Но е факт, че това е колкото бежанска криза, толкова и външнополитическа и криза на сигурността. Сигналите от Франция и Великобритания, че са готови за по-активна военна намеса в Сирия, и призивът на Лондон президентт Башар ал Асад да подготви оттеглянето си, поне са сигнал, че Европа може би започва да се събужда за реалността, че ужасите близо до границите й няма как да я подминат и че е готова да инвестира повече дипломатически и друг капитал в опити за разрешаването им.

Според Йозеф Янинг вече е ясно, че досегашният подход за подкрепа на съседните на Сирия и Ирак държави не е достатъчен. И един от начините онези над 4 млн. бежанци, които в момента се намират в граничещите със Сирия държави, да не тръгнат към Европа, е тя да помогне да им бъдат осигурени по-добри условия там. "ЕС трябва да създаде постоянни кризисни хуманитарни сили, които да предлагат достатъчен и бърз подслон, храна, медицински услуги и образование за бежанците в околността. Това е начин за запазване на европейските ценности непокънати в ситуация, когато реалполитиката не говори в полза на интервенция в конфликта", казва анализаторът от ECFR.

Само че освен в морален шок ЕС е застинал и в нещо, което колумнистът на в. Financial Times Волфганг Мюнхау определи като "пагубно разединение", което е общият белег на множащите се кризи в ЕС. Разликата сега е, че ако в случая с Гърция делението беше Север-Юг, сега е Изток-Запад. Унгарският премиер Виктор Орбан може и да е прав, че в идващите към Европа лодки има не само бежанци, но и икономически имигранти, но изявления от типа, че това е германска, а не европейска криза, не помагат за намирането на общо решение. Словакия и Кипър обявиха, че ще приемат само бежанци християни. Румъния поиска да изтъргува участието си в квотната схема срещу членство в Шенген. Това разделение е тревожно, "защото отслабва способността на ЕС да действа. А също е и късогледо, тъй като може да се върне като бумеранг към страните от Източна Европа", смята Йозеф Янинг. И добавя, че ако ЕС не успее да постигне консенсус - което според него все пак е малко вероятно - бъдещето на Шенген, едно от най-големите достижения на европейската интеграция, е под риск. "Може да видим рухването на Шенген, което ще има значителни последствия за единния пазар. Очаквам с времето да се появи нова подобна зона, с по-силни общи правила и механизми, но с различен брой страни членки", казва анализаторът от ECFR.

Рано е да се правят прогнози какви ще са икономическите и социалните ефекти за Европа от великото преселение, а и те ще зависят от това дали нейните политици ще успеят да излязат от парализата и да предложат нещо по-добро от временни решения. "Това, което преживяваме сега, ще промени нашата страна в следващите години", призна Меркел пред германците. Същото важи и за ЕС, готов или не, искащ или съпротивляващ се.

 

Какво още предвижда планът

Президентът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер представи детайлен план за справяне с мигрантската криза. Предложенията ще бъдат обсъдени на среща на вътрешните министри на ЕС на 14 септември. Това са основните елементи на плана:

Релокация

Предложенията предвиждат преразпределяне на общо 160 000 търсещи убежище от Гърция (66 400), Унгария (54 000) и Италия (39 000) към други страни от ЕС през следващите две години. Приемащите държави ще получават 6000 евро за всеки човек, а на Гърция, Унгария и Италия ще се плащат 500 евро за транспортиране на всеки релокиран. Всичко това ще струва на европейския бюджет 780 млн. евро. Квотите са задължителни, като държавите имат възможност да получат едногодишно изключение по "оправдани и обективни причини" (както бе цитиран да казва източник от комисията, природно бедствие би могло да бъде такава причина, но това, че някой не харесва мюсюлмани - не), като в този случай ще трябва да предложат финансова компенсация в размер на 0.002% от своя БВП. Юнкер предложи и постоянен механизъм за преразпределяне, който да замени Дъблинския регламент. В бъдеще страните, изправени пред извънредна ситуация (тя ще се установява от комисията), ще могат да споделят търсещите убежище с останалите държави.

Горещи точки

Страните, участващи в плана за релокация, ще трябва да изградят приемни центрове, наречени горещи точки, за да идентифицират и свалят пръстовите отпечатъци на мигрантите, за да е сигурно, че те няма да кандидатстват за убежище в други държави. Италия и Гърция се съгласиха да изградят подобни центрове, където ще работи персонал от ЕС. Унгария засега отказва.

Депортиране

Юнкер предложи списък с "безопасни страни", чиито граждани да бъдат връщани бързо, ако търсят убежище в ЕС. Сред тези страни са Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия, Турция и Черна гора. Около 17% от всички, търсещи убежище в Европа, са граждани на тези страни.

Гранични сили

Европейската агенция за наблюдение на границите Frontex ще се превърне във "функционираща система за охрана на европейската сухопътна и водна граница".

Чуждестранна помощ

За да се адресират причините за миграцията, се предлага създаването на извънреден фонд за Африка с 1.8 млрд. евро от бюджета на ЕС. Фондът трябва да осигури икономическа помощ и подобряване на възможностите за управления на миграцията в континента. Юнкер призова и за увеличаване на дипломатическите усилия на ЕС за разрешаване на кризите в Сирия и Либия.

Това е кошмарно лято за европейските идеали. Безжизнено телце на сирийско дете, изхвърлено от вълните върху пясъка край Бодрум. Десетки задушени мигранти в камиона на смъртта в Австрия. Хора, превърнати в номера, изписани върху ръцете им от полицията, след като са свалени от влак в Моравия. Подпалени центрове за бежанци. Цели семейства, оставени да мизерстват на пода на гарата в Будапеща, след като преди това са били бити с палки и третирани със сълзотворен газ в Македония. Всеки един от тези срамни образи крещи, че Европа е далече от представата, която има за себе си - като за място, основано на свобода, равенство, солидарност и човешки права.

В известен смисъл е стряскащо, че няколкостотин хиляди души, които са нищожните 0.1% от населението на ЕС, могат да го разтърсят толкова силно. Както написа политологът Иван Кръстев в New York Times, вече е ясно, че бежанската драма е по-голяма екзистенциална заплаха за ЕС, отколкото кризата с еврото или анексирането на Крим от Русия. В нея не става въпрос само за числа и въпросът не е единствено дали континентът може да поеме всички, които искат да дойдат. Бежанската криза възпалява стари язви в ЕС като неспособността му да действа заедно и оголва нови разломи като делението по оста Изток-Запад. Нещо повече - тя пронизва самата същност на Европа и изисква от нея да докаже, че е на висотата на своите ценности. И да го направи по начини, които ще бъдат скъпи, неудобни и ще ускорят значими социални промени, отбелязва колумнистът на в. Financial Times Гидиън Рахман.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

37 коментара
  • 1
    ss avatar :-|
    SS

    Постоянно убежище - само за християни !

    Всички емигрантски семейства независимо дали са вече с европейски паспорти и гражданство , независимо дали са пристигнали от десетилетия в Европа и от които има в момента джихадист - незабавна депортация до 9-то коляно обратно в дупките от които са се домъкнали !!!

    ПП. Може и други мерки

  • 2
    xmm avatar :-?
    xmm

    И тук да се учудя - на снимката виждам хора с багаж за един ден.
    За уикенда аз нося повече багаж.
    Какво да мисля?!

  • 3
    thelastghost avatar :-?
    Ghost

    Европейският съюз доказа, че е само една комерсиална Задруга...със самонадеяни, но късогледи и лицемерни ръководители...
    Липсата на общ вътрешен ред и сигурност за поданиците на ЕС не е равновесна точка и може да се окаже фатална в "растежа" на общността..!!!

  • 4
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • -14
    • +120

    Драмата с преселението има две страни - емоционална и разумна.
    В първата ти късат сърцето сцените, описани от журналистката.
    Във втората е нашият и на децата ни живот.
    Няма да се спирам на емоционалната страна. По-същностна ми е другата - как преселението ще промени живота ни.

    Най-видимото е абсурдната неподготвеност на европолитиците да реагират на нещо, което зрее две години и през това време е давала достатъчно сигнали какво се очаква. Защо по телевизора не показват комисарката по кризи Кристалина? Тя пълнеше екраните, когато Фукушима блъвна радиация, когато в Сърбия имаше наводнения, а днес, когато Европа е залята с човешка вълна - нея я няма!

    По-невидимото е, че зад чисто човешката реакция за солидарност политици и подведомствените им журналисти пробват да скрият експертната си нищета.
    Каква ще е ползата на Европа от тълпите бежанци? Наивно е да се смята, че те ще "влеят свежа кръв в застаряващия й организъм", както се тръби. Едно, защото културно, религиозно и психологически са абсурдно несъвместими с европейския цивилизационен модел и второ - исторически погледнато всяка бежанска криза в историята е довеждала приемащата страна до ръба на катастрофата. В това отношение България има опита на вълната след Илиндинско-Преображенското въстание и след Междусъюзническата и Първата световна войни, Гърция след войната в Турция 1922 г.

    Какво може да ни накара са приемем, че за пръв път в човешката история бежанска вълна ще доведе до разцвет? Нищо. Германският/френският/шведският гражданин ще пожертва част от социалната си сигурност за издръжка на паразитиращите чужденци. Срещу какво? Срещу джихадистки гнезда в копторите.

    Пратете войски в Сирия. Изкоренете ИД. Върнете хората в страните им.

  • 5
    destino avatar :-(
    destino

    До коментар [#2] от "xmm":

    По-тъп коментар едва ли е възможно да съществува.
    Само като си помисля, че още и гласувате...жесток фейспалм.
    Пък някой ви сложил и плюс.

  • 6
    staska avatar :-|
    staska

    Пуснахме ги в одаята. Сега почват да се катерят по одъра.

  • 7
    rosko11 avatar :-|
    Rossen Roussanov

    Светломира, готова ли си да заплатиш цената на преселението, която вече плаща това момиче? виж тук: https://video-vie1-1.xx.fbcdn.net/hvideo-xpf1/v/t42.1790-2/11810241_1010692918961059_1567977240_n.mp4?efg=eyJybHIiOjU3OSwicmxhIjo1MTJ9&rl=579&vabr=322&oh=5af3defd611e9086ec43e7a50f43fdd7&oe=55F3376B Ако не - защо пишеш тези политкоректни лъжи, които нямат НИЩО ОБЩО С ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА? Само за пари ли?

  • 8
    ss avatar :-|
    SS

    До коментар [#4] от "D-r D":

    Защо по телевизора не показват комисарката по кризи Кристалина?

    Защото вече е с друг ресор - бюджет и човешки ресурси на ЕС !
    За бедствията и хуманитарната помощ отговаряше в миналия мандат - при Барозу !

  • 9
    destino avatar :-P
    destino

    От минусаторите може ли някой да ми какво ви хареса в коментар No. 2? Заслужавате май дефиницията на Тиквон за матряла.

  • 10
    peter1946 avatar :-|
    Peter Stoychev

    Всеки трябва да е отговорен за своя и на семейство живот. Да търсиш друг да те харантути е подло.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK