С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
37 12 сеп 2015, 19:23, 19687 прочитания

Цената на преселението

Бежанската криза е екзистенциална за Европа и ще я промени политически, икономически и социално

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Как бежанската криза ще промени Европа

Те са тук, за да останат

Ако Европа не положи усилия да интегрира бежанците, те могат да се превърнат в проблем, вместо във възможност

Кризите, които ни заливат

Войната в Сирия не е единствената причина за бежанската вълна към Европа



Това е кошмарно лято за европейските идеали. Безжизнено телце на сирийско дете, изхвърлено от вълните върху пясъка край Бодрум. Десетки задушени мигранти в камиона на смъртта в Австрия. Хора, превърнати в номера, изписани върху ръцете им от полицията, след като са свалени от влак в Моравия. Подпалени центрове за бежанци. Цели семейства, оставени да мизерстват на пода на гарата в Будапеща, след като преди това са били бити с палки и третирани със сълзотворен газ в Македония. Всеки един от тези срамни образи крещи, че Европа е далече от представата, която има за себе си - като за място, основано на свобода, равенство, солидарност и човешки права.

В известен смисъл е стряскащо, че няколкостотин хиляди души, които са нищожните 0.1% от населението на ЕС, могат да го разтърсят толкова силно. Както написа политологът Иван Кръстев в New York Times, вече е ясно, че бежанската драма е по-голяма екзистенциална заплаха за ЕС, отколкото кризата с еврото или анексирането на Крим от Русия. В нея не става въпрос само за числа и въпросът не е единствено дали континентът може да поеме всички, които искат да дойдат. Бежанската криза възпалява стари язви в ЕС като неспособността му да действа заедно и оголва нови разломи като делението по оста Изток-Запад. Нещо повече - тя пронизва самата същност на Европа и изисква от нея да докаже, че е на висотата на своите ценности. И да го направи по начини, които ще бъдат скъпи, неудобни и ще ускорят значими социални промени, отбелязва колумнистът на в. Financial Times Гидиън Рахман.


Отговорът на ЕС до момента - план за преразпределяне на 160 000 бежанци чрез задължителни квоти за всяка страна, е "капка в морето" (по определението на германския вицеканцлер Зигмар Габриел) на фона на мащаба на преселението. Той може и да донесе моментно облекчение на страни като Гърция и Италия, поемащи ударната вълна на човешкия прилив, но не поправя пробойните в сбъркания миграционен модел на ЕС. И не отговаря на други въпроси като как ЕС да интегрира бежанците по най-добрия за себе си и за тях начин. Или какво може да направи, за да бъдат спрени кървавата баня в Сирия и разпадът в Либия. А също и какви решения са нужни за превъзмогване на страховете, че пристигащите ще донесат халифат в Европа, ще вкарат тероризъм, ще тежат на икономиката и ще преначертаят социалните системи.

По-високи стени или по-отворени врати

Предложеният от Европейската комисия план е "стъпка в правилната посока, но решава само половината проблем", казва пред "Капитал" д-р Виолета Морено-Лакс, директор на програмата по имиграционно право в лондонския Queen Mary University. Причината е, че сметката просто не излиза - само в Италия и Гърция от началото на годината са пристигнали над 310 000 души и квотната система обхваща около 50% от тях. Според Стивън Бут от британския аналитичен център Open Europe, тя е в най-добрия случай временно решение. "Тази схема покрива хората, които вече са тук. Но не дава отговор какво ще се прави с тези, които тепърва идват, нито какво се случва, ако притокът се увеличи още. Няма как да се получи, ако на всеки шест месеца трябва да преместваме нови стотици хиляди бежанци. Това много бързо ще предизвика политическа съпротива и не може да е устойчива ситуация", казва Бут пред "Капитал".



"Проблемът може да бъде решен само от пълен ремонт на сегашната Дъблинска система и нейните основополагащи принципи", смята д-р Виолета Морено-Лакс. Това означава да се намери начин тежестта да не пада само върху страните, където бежанците влизат първо. Само че желание за подобна солидарност засега не се забелязва.

Що се отнася до политическата съпротива, тя вече е осезаема още преди квотната схема да е станала факт (тя ще бъде обсъдена на среща на вътрешните министри на ЕС на 14 септември). "Отново сме на първото квадратче", обобщава пред "Капитал" Крис Полет от European Council on Refugees and Exiles. През юли инициативата за задължително разпределение вече се провали. Но сега разликата е не само в броя на пристигналите, който е драматично нагоре, а и в прегрупирането на силите в ЕС. След като германският канцлер Ангела Меркел застана твърдо зад плана и привлече на своя страна Франция, шансът да пребори опозицията е по-голям. "Политически ще бъде много трудно да се постигне споразумение, но виждам това като идея, чието време е дошло", казва пред "Капитал" Йозеф Янинг от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR).

В самата Германия импулсът е удивителен. Понесла критики миналия месец заради бавната си реакция към серията крайнодесни атаки срещу бежанци в няколко германски града и усетила изключителната обществена симпатия към бягащите от смъртта, Меркел се трансформира в моралния водач на Европа. Не липсват и тълкувания, че зад смелото отваряне на вратите за хора от страни като Сирия, Ирак и Еритрея стои не само идеализъм, но и прагматизъм. Според прогнози на Европейската комисия през 2060 г. населението на федералната република ще се свие до 70.8 млн. души от 81.3 млн. през 2013 г. и намаляването на работната ръка ще отвори дефицити на трудовия пазар. "Германия иска да увеличи нивото на миграция, защото е изправена пред демографски срив. Докато във Франция и Великобритания например не е така, там населението нараства и те имат много по-строги работни ограничения за търсещите убежище", посочва Стивън Бут. И докато икономическите аргументи не могат да бъдат цялото обяснение за това, че германците посрещат бежанците с плакати "Добре дошли", няма гаранции, че ако напливът се засили, това няма да се промени, както се случи във Великобритания.

"Причината няколкостотин хиляди души да предизвикват толкова голяма реакция е възходът на крайната десница в Европа. А също и фактът, че имиграцията е противоречива тема много преди бежанската криза да избухне", казва пред "Капитал" Надим Шехади, анализатор в Chatham House и директор на Fares Center for Eastern Mediterranean Studies към Tufts University. Той посочва, че например във Великобритания се е случило заради българите и румънците покрай отварянето на трудовия пазар през 2014 г. "Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) започна да вдига расистки шум и да печели избори заради това. Правителството започна да се състезава с тях и премиерът Дейвид Камерън започна да изнася антиимигрантски и антиевропейски речи в стил "Европа ни залива с хора". Сега сирийските бежанци идват и са хванати в този политически език. И е много сериозно, защото за Европа това е екзистенциален въпрос, става дума за европейската идентичност, за европейската политика, за идеята за крепостта Европа. И всичко е много възпламенимо", добавя Шехади. 

Същевременно има и притеснения, че германското гостоприемство е колкото вдъхновяващо и хуманно, толкова и насърчително и може да засили човешката вълна. "Квотната система създава и по-голям стимул за хората да се опитат да достигнат Европа, ако знаят, че има шанс да бъдат разпределени в друга държава освен в тази, в която са пристигнали. И идва въпросът какъв е броят хора, които ЕС може да поеме, и какво може да направи, за да останат те по-близо до държавата, от която идват. Това е нещо, което е по-голямо от самата Европа, тя не може да се справи сама", посочва Стивън Бут.

Този текст е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цялата отговорност за съдържанието на този текст се носи от фондация “Капитал” и “Икономедиа” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че той отразява официалното становище на ФМ на ЕИП и Оператора на Програмата за подкрепа на НПО в България.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Германия може да е влязла в рецесия през септември 1 Германия може да е влязла в рецесия през септември

Проблемите в производството и износа имат отрицателен ефект върху икономиката, пише в доклад на Бундесбанк

22 окт 2019, 519 прочитания

ЕС обмисля да даде отсрочка за Brexit до 31 януари 1 ЕС обмисля да даде отсрочка за Brexit до 31 януари

Това ще стане, ако Борис Джонсън не успее да прокара ревизираната си сделка през парламента тази седмица

21 окт 2019, 1049 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Малкият бизнес в Европа с частична победа за ДДС

ЕК ще предложи минимален праг, под който компаниите не са длъжни да се регистрират по ДДС

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10