Различните рецепти за реформа на еврозоната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Различните рецепти за реформа на еврозоната

Reuters

Различните рецепти за реформа на еврозоната

Въпреки кризата с бежанците и Гърция дебатът за подобряване състоянието на валутния съюз набира скорост

2277 прочитания

Reuters

© Reuters


Макар и да е засенчен от двете европейски трагедии - с бежанците и с гръцкия дълг, дебатът за това как да се подобри състоянието на европейският валутен съюз, започва да набира скорост, пише в анализ Reuters.

Дебатът противопоставя онези, които смятат, че 19-те членки на еврозоната трябва да предприемат ясни стъпки към федерална интеграция, за да оцелее еврото, срещу онези, които твърдят, че тази стъпка ще намали политическото желание за отдаване на повече суверенитет.

Предложенията

Ръководителите на пет институции от ЕС предложиха през юни поредица стъпка през следващите две години за укрепване на банковия съюз, интегриране на капитала, енергетиката и дигиталния пазар, засилване на икономическата конкурентност и туширане на макроикономическия дисбаланс, без да се променят основните европейски договори.

Тези сравнително безболезнени предложения срещат силна съпротива и особено в Берлин, където нежеланието за отстъпване на суверенитет в полза на Брюксел е дълбоко залегнало.

Отделно членът на изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Беноа Кьор призова за създаването на европейско финансово министерство под надзор на европарламента. Неговата задача ще е да не допуска икономически и фискални дисбаланси, да управлява бюджета на еврозоната, както и да я представлява пред международните икономически и финансови институции.

Отговорът на Германия

Отговорът от Германия беше предпазлив, но не обезкуражителен. Канцлерът Ангела Меркел заяви, че засилването на еврозоната вероятно ще бъде постепенен процес, понеже малко правителства са съгласни с промяна на Лисабонския договор, за каквато в някои еврочленки се изисква референдум. Берлин и Париж работят за подобряване на европейския банков съюз, за изграждане на съюз на капиталовите пазари, допълни Меркел. Според нея ще бъдат необходими допълнителни финансови ресурси, за да могат страните от еврозоната да се реформират в тази насока.

До днес обаче не е ясно дали Франция ще има по-голямо желание в сравнение с преди да отдаде част от суверенитета си по фискалната и икономическата политика, както и дали Германия ще има желание да сподели част от риска посредством общ бюджет на еврозоната или солидарно разпределяне на дълг.

Освен това възходът на антиевропейските популистки партии в много страни членки, включително и Франция, прави интеграцията по-рискована политически, ако не и невъзможна. По-трудно е да се измисли как да се оправи това, защото икономисти и политици не са единодушни по причините на кризата.

Общоприетата германска позиция обвинява провалилите се правителства и раздутите разходи за труд в южните еврочленки. Затова рецептата на Берлин е политика на строги икономии, за да се свият дефицитите, да се намали себестойността на продуктите и услугите и така да се върне конкурентността.

Мнозина икономисти обаче казват, че големият ръст на германския износ е разширил дисбалансите в еврозоната, създадени от раздуването на частния дълг след бума на имоти. Още в началото на годишната си реч за състоянието на съюза през миналата седмица президентът на ЕС Жан-Клод Юнкер призна, че икономиките на страните от еврозоната са тръгнали по различни пътища по време на кризата. Юнкер, който е един от архитектите на единната валута, обеща от средата на 2017 г. да създаде хазна на еврозоната, базирана на Европейския стабилизационен механизъм. Това обаче изисква промени в Лисабонския договор, които нито Германия, нито Франция желаят да повдигат преди парламентарните избори там през 2017 г.

Нежелание за структурни реформи

Икономисти като Пол де Гройве от London School of Economics се опасяват, че сегашното умерено икономическо възстановяване ще доведе до самодоволство и нежелание за структурните реформи, от които има нужда за поправяне на недостатъците във валутния съюз. Той съветва да се съберат на едно място всички национални дългове под управлението на общ фискален надзор от еврозоната и така да се намали влиянието на пазарните колебания върху отделните страни.

Други експерти пледират за обща схема за застраховка при безработица в моменти на криза. Това трябва да даде на Брюксел повече правомощия, за да накара правителствата да коригират макроикономическите си дисбаланси.

Макар и да е засенчен от двете европейски трагедии - с бежанците и с гръцкия дълг, дебатът за това как да се подобри състоянието на европейският валутен съюз, започва да набира скорост, пише в анализ Reuters.

Дебатът противопоставя онези, които смятат, че 19-те членки на еврозоната трябва да предприемат ясни стъпки към федерална интеграция, за да оцелее еврото, срещу онези, които твърдят, че тази стъпка ще намали политическото желание за отдаване на повече суверенитет.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    ijj avatar :-|
    ijj

    "Ръководителите на пет институции от ЕС предложиха през юни поредица стъпка през следващите две години за укрепване на банковия съюз, интегриране на капитала, енергетиката и дигиталния пазар, засилване на икономическата конкурентност и туширане на макроикономическия дисбаланс, без да се променят основните европейски договори."

    Като че ли това ще е посоката на промените до 2017 г. Едно евентуално създаване на федерална държава от Еврозоната в близките 2 години би решило много проблеми, но едва ли ще може да стане толкова бързо. В тази обстановка отново възниква въпросът дали България да се насочи към възможно по-бързо влизане в Еврозоната.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK