На какво разчитат двата основни политически опонента за привличане на гласове?

Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас залага на "новата политическа сила" срещу старите партии, защото вече не може да обещае нищо конкретно, като социални придобивки например. Що се отнася до "Нова демокрация", поддръжници на "То Потами", които искат да накажат СИРИЗА, сега ще гласуват за консервативната партия.

През януари мнозинството гърци пуснаха бюлетина за една идея – за края на политиката на икономии. Какъв е водещият мотив на хората сега?

От една страна, гърците разбират, че ситуацията е много трудна. Те и през януари си даваха сметка, че СИРИЗА няма да може да изпълни обещанията си, но бяха склонни да приемат нейното послание за надежда, обещанието за твърд стил в преговорите и това да се даде урок на лошите кредитори. Сега хората вероятно ще мислят най-вече за икономическото оцеляване на нацията. Повечето от тях вече разбират, че страната се оказа наистина на ръба.

Важно е да се има предвид обаче, че гърците са силно разделени. От едната страна са онези, които са проевропейски настроени и винаги ще подкрепят политиците, които гарантират европейската перспектива на страната. От другата страна са хората, които са силно разочаровани и отиват към урните с неохота.

Какъв е стилът на двамата претенденти за премиерския пост, Ципрас и новия лидер на "Нова демокрация" Вангелис Меймаракис?

Ципрас изгуби силното си обаяние, а Меймаракис се превърна в голямата политическа изненада с динамичността, която излъчва. Имайте предвид, че той първоначално беше избран само за преходен лидер на "Нова демокрация". Меймаракис поне на вид изглежда твърд в позицията си и не се страхува да назовава нещата с истинските им имена. Ципрас, от друга страна, изглежда несигурен. Принуден е да използва нов език, който не владее добре - трябва да рекламира меморандума с кредиторите, който подписа, но в който не вярва, да говори за частна икономика, за стартъп компании – неща, които са в противоречие с политическите му убеждения.

А кой е Вангелис Меймаракис – човекът, който може да се окаже следващият гръцки премиер?

Меймаракис е уверен в себе си дясноцентрист, който винаги е бил верен на "Нова демокрация". Той е по-истински и много по-убедителен в мястото си в политиката. Например предшественикът му начело на партията, Андонис Самарас, винаги е бил разделяща фигура и се движеше по ръба на присъщия си национализъм. В един момент напусна "Нова демокрация", за да основе собствена политическа сила (дясната "Политическа пролет" през 1993 г.), която не се разви особено добре. Той е сложен казус от психологическа гледна точка – гледайки го, знаеш, че не виждаш пълната картина, че крие нещо. С Меймаракис е различно – получаваш това, което виждаш, и затова "Нова демокрация" е по-склонна да му вярва. Друг въпрос е дали е способен да управлява, но той е и консенсусна политическа фигура – все пак беше президент на гръцкия парламент.

Каква е икономическата ситуация в Гърция в момента в сравнение с началото на годината?

Иокономиката се влоши – безработицата се увеличи, дребният бизнес едва се крепи и производството ще продължава да спада още през тази и през следващата година. Хората все още не са осъзнали това напълно. Това беше период на практическа икономическа стагнация – малките компании нямаха пари да си покриват наемите, държавата беше спряла плащанията към бизнеса, хората не си обслужваха заемите. Само туризмът вървеше добре, но всички на практика оцеляваха благодарение на собствените си спестявания. След август обаче идват новите данъци и сметката от управлението на Ципрас ще стане очевидна.

От гледна точка на ЕС има ли значение кой е победителят в изборите?

Важно е нивото на доверие към този, който спечели изборите. Проблемът между ЕС и Гърция е, че ЕС загуби доверието си към страната и това се влоши особено в месеците, в които СИРИЗА беше на власт. Независимо кой е победителят във вота, той трябва да направи две неща – да върне доверието на ЕС към Гърция и да назначи на ключови позиции компетентни хора, които разбират как да приложат споразумението с кредиторите. В Гърция вече има консенсус, наложен от реалността, че това споразумение трябва да бъде приложено, и за пръв път този консенсус обхваща широк кръг от партии – от СИРИЗА до "Нова демокрация". Изключение правят крайната десница и левица. Този консенсус е неволна заслуга на СИРИЗА.