Заплаха ли е Корбин за българската национална сигурност

Джереми Корбин най-вероятно никога няма да стане премиер. Но и без това изборът му има ефекти върху британската политика

Заплаха ли е Корбин за българската национална сигурност

Какво означава избора на лидер на британските лейбъристи

Юлиан Попов
9923 прочитания

Джереми Корбин най-вероятно никога няма да стане премиер. Но и без това изборът му има ефекти върху британската политика

© Reuters


Въпросът дали новият лидер на Лейбъристката партия във Великобритания е заплаха за българската национална сигурност може да изглежда ненужно ексцентричен. Но не е. Когато британските лейбъристи избраха за свой лидер Тони Блеър, те определиха бъдещия министър-председател на Великобритания, който през 2003 г. решително подкрепи войната с Ирак. Във войнатa се включи и България. Една от теориите за сегашната бежанска криза е, че нейните корени са в опитите на Запада да разбута няколко крайно неприятни, но добре контролирани диктаторски режима в Близкия изток и Северна Африка. (Има, разбира се, и други теории за конфликтите в региона, включително и такава, която открива причините за войната в Сирия в промяната на климата.)

Излиза, че един съвсем вътрешен наглед партиен избор в другия край на Европа може да окаже влияние върху процеси, доста пряко свързани с българската национална сигурност.

Сега лейбъристите си избраха нов лидер – Джереми Корбин. Някои се ужасиха. Тони Блеър се обърна към хората, които казват, че сърцето им ги влече към Корбин, със съвет да си направят трансплантация. Други изпаднаха във възторг. Трети злорадстват, защото смятат, че управляващата консервативна партия си е осигурила поне още два мандата. Проучване на общественото мнение ден след партийния вот показа, че 39% от хората смятат, че лейбъристите ще загубят следващите два пъти битката за властта, а само 22% смятат, че това няма да се случи.

Никой не остава безразличен. Премиерът Дейвид Камерън нарече новоизбрания Джереми Корбин заплаха за британската национална сигурност. Причината е, че крайнолевият Корбин е заявявал, че Великобритания трябва да излезе от НАТО, че НАТО е предизвикало кризата в Украйна, че страната трябва да се откаже от антиракетната си защита и че той самият предпочитал да гледа RT - пропагандният руски държавен канал, вместо британската телевизия.

Подобни изказвания биха оправдали нападките на Камерън и без украинската криза. А на фона на крайно обтегнатите отношения с Русия приказките на Корбин могат да се определят като откровено ужасяващи. Оттеглянето на Великобритания от НАТО може буквално да срине алианса. С други думи, отговорът на въпроса дали изборът на Корбин е потенциална заплаха за българската национална сигурност е прост и очевиден – да, заплаха е.

От Корбин се очакваше също, че ще води кампания за излизането на Великобритания от ЕС, който е другата основна защита на националната ни сигурност. Европейският съюз без Великобритания би бил един много по-слаб и много различен съюз. С други думи, няма да е съвсем неоснователно, ако кажем, че Корбин би могъл да бъде дори двойна заплаха за националната сигурност на България.

За радост историята не свършва дотук. Корбин е стар левичар от една порода автентични левичари, каквито в България не сме виждали. Аз поне не се сещам за политическа фигура в България, която да се намира или някога да се е намирала в едно автентично ляво, което обитава Корбин. Това ляво допреди месец-два нямаше никаква надежда да се озове във властта. Това му даваше и удобството да

Приказва каквото си поиска

Изборът на Корбин променя нещата. Неговата задача е да спечели следващите избори, а не да се заяжда с несправедливостта на света. Онези, които се интересуват от крайнолевите му идеи, са сравнително малко. Той ще трябва да направи поне две неща. Първо, да обедини партията си. И второ, да привлече широка подкрепа извън твърдия си електорат. За да постигне това, ще трябва да се откаже от всичките си антиевропейски и антинатовски настроения и да ги замени поне с мъгляви твърдения за диалог, обществено участие и отворен дебат. Два дни след избора му той вече разсея едно от очакванията за него, като заяви, че ще води кампания за оставането на Великобритания в ЕС. Много вероятно е скоро да стане защитник и на НАТО и дори да подкрепи санкциите срещу Русия.

В опита си да привлече по-широка подкрепа Корбин още в кампанията си обеща две несъвместими неща – да се бори за амбициозно намаляване на въглеродните емисии и да възроди въглищните мини. С едното обещание той заяви агресивен курс против безкомпромисната политика срещу мините, подета от покойната Маргарет Тачър, и прикани всички стари автентични левичари да го подкрепят.  А с другото афишира пред всички млади екологично ангажирани хора, че той е техният избор. Едното обещание означава да отвори затворените мини, другото - да затвори и малкото останали мини. Разбира се, той няма и да се опита да отваря въглищни мини, но сладкото чувството на реванш отеква в душите на всички стари миньори, техните семейства и всички онези, чиито сърца са били някога докоснати от тяхната драма.

Корбин ще трябва да се справи и с другата типична дилема на въодушевеното ляво – как да направи така, че да му

Излезе бюджетната сметка

Той обеща да махне таксите за университетите, да вдигне минималното часово заплащане до 10 паунда (14 евро) и да национализира енергетиката. Според анализатори само национализацията на енергийния сектор би струвала 185 млрд. паунда (250 млрд. евро). С други думи, сметките му няма как да излязат, а на избори във Великобритания няма как да се явиш, ако обещанията ти не се връзват бюджетно. Британските избиратели, медии и политически опоненти много обичат да влизат в ролята на одитори на предизборните платформи.

Корбин ще бъде раздвоен. Дали да се бори за идеите си, или да се опита да спечели следващите избори. Той може и да е избран заради идеите си, но от него се очаква да спечели властта. Въпросът е дали компромисите, които ще трябва да направи в името на икономическата реалност и здравия политически разум на неидеологическия избирател, ще компрометират неговата автентичност – вероятно най-ценният актив, с който той засега разполага.

Дори и само в средите на твърдите поддръжници на лейбъристката партия Корбин няма да може да спечели подкрепа с идеята, че Великобритания трябва да напусне НАТО. Предпочитанието на руската телевизия пред британската BBC също няма да допадне на повечето леви. Топлите думи към групировката "Хамас" - също.

Корбин ще се принуди да се придържа към здравомислието и логиката на националната сигурност. В страна, в която военните се ползват с по-висока репутация от академичната общност, артистичната интелигенция или църквата, резки движения срещу армията няма да се приемат добре. Великобритания ще си остане в НАТО, а Корбин ще трябва да води проевропейската си кампания заедно с разумните консерватори, либерали и зелените.

В крайна сметка ще се окаже, че Корбин няма да се превърне в особена заплаха за сигурността на България. Най-много неговите радикални сентенции да се използват активно от любимата му RT и други руски медии и техните хиляди спящи и будни медийни клетки из Европа.

Консервативната партия обаче ще трябва да разбере откъде идва вълната на лявото въодушевление. Десните вече започнаха сериозно настъпление по левите флангове на британската политика. Те обявиха партията си за партия на работещите хора - хитър ход, който предефинира идеята за работническа класа и прокарва разделение между работещи и неработещи вместо между работници и капиталисти. Тази маневра напомня на знаменития лозунг на консерваторите по време на кампанията им от 1979 г. Labour isn’t working ("Трудът не работи"), насочен към сравнително високата за онова време безработица по време на лейбъристкото управление.

Торите заявиха и амбициозна програма за развитие на Северна Англия – земята на "Бийтълс" и "Манчестър юнайтед", където лейбъристите имат най-силни позиции. Като прибавим и вероятно окончателната загуба за лейбъристите на дълбоко социалистическа Шотландия (която вече е в ръцете на Шотландската национална партия), вероятното бягство на центристки настроените избиратели към Консервативната и към Либералната партия, а също и нарастването на популярността на Зелената партия, която ще си задържи дял от лявото, не е никак сигурно какви точно са шансовете за успех на Корбин на следващите избори.

Едно нещо все пак може да се предвиди със сигурност - Корбин твърдо ще защити забраната на традиционния лов на лисици, която Тони Блеър въведе с надеждата да умилостиви поне малко откровеното ляво, след като популярността му рязко спадна в резултат на войната в Ирак. Лисиците обаче няма да спечелят много от принципната позиция на Корбин спрямо тяхната съдба, първо, защото законът се нарушава и, второ, защото независимо от това дали ловът е забранен или не, 30 000 лисици на година ще трябва да бъдат убивани по един или друг начин. Поне градските лисици, с каквито Лондон е пълен, ще спечелят морална победа. Тази морална победа обаче няма особено отношение към съдбата на България.

*Юлиан Попов е публицист и писател, беше министър на околната среда в служебното правителство на Марин Райков през 2013 г. Участвал е активно в основаването на Нов български университет, Училището по политика, директор е на благотворителна организация Friends of Bulgaria и т.н. Понастоящем Попов е председател на управителния съвет на Европейския институт за ефективност на сградите, на управителния съвет на фондация "Елизабет Костова", политически съветник за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация, член е и на настоятелството на Нов български университет

Въпросът дали новият лидер на Лейбъристката партия във Великобритания е заплаха за българската национална сигурност може да изглежда ненужно ексцентричен. Но не е. Когато британските лейбъристи избраха за свой лидер Тони Блеър, те определиха бъдещия министър-председател на Великобритания, който през 2003 г. решително подкрепи войната с Ирак. Във войнатa се включи и България. Една от теориите за сегашната бежанска криза е, че нейните корени са в опитите на Запада да разбута няколко крайно неприятни, но добре контролирани диктаторски режима в Близкия изток и Северна Африка. (Има, разбира се, и други теории за конфликтите в региона, включително и такава, която открива причините за войната в Сирия в промяната на климата.)

Излиза, че един съвсем вътрешен наглед партиен избор в другия край на Европа може да окаже влияние върху процеси, доста пряко свързани с българската национална сигурност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


15 коментара
  • 1
    kepler avatar :-|
    kepler

    От уважение към великия Уйлям Гладстон моля малко по-внимателно с коментарите спрямо лейбъристите, за да не ни натресете вие медиите поредния Дизраели.

  • 2
    the.accordionist avatar :-|
    the.accordionist

    "В опита си да привлече по-широка подкрепа Корбин още в кампанията си обеща две несъвместими неща – да се бори за амбициозно намаляване на въглеродните емисии и да възроди въглищните мини."

    Хаха! Ето как могат да се съвместят: отваряш пак мините, но вместо въглища гориш червени празни кратуни.

  • 3
    m_todorov avatar :-|
    m_todorov

    Най-голямата заплата за националната ни сигурност са нашите политици. Мисля, че премиер охранител на комунистически лидер е достатъчно да се каже по темата.

  • 4
    daaam avatar :-|
    daam

    Поредният ляв популист, който не знае точно какво говори

  • 5
    ijj avatar :-|
    ijj

    "В опита си да привлече по-широка подкрепа Корбин още в кампанията си обеща две несъвместими неща – да се бори за амбициозно намаляване на въглеродните емисии и да възроди въглищните мини."

    Всъщност тези две неща не са абсолютно несвъвместими и може би не става въпрос само за демагогия. Нали има проекти за улавяне и подземно съхранение на въглеродния диоксид от изгарянето на въглища. Разбира се - това е скъпо нещо, по-скъпо от използването на някои възобновяеми енергийни източници - но след като лидерът на опозицията го предлага, значи може би е необходим елемент в енергетиката на Великобритания. По времето на Маргарет Тачър въглищата бяха заместени с природен газ, но може би англичаните започват да се замислят за времето, когато запасите от газ в Северно море ще намалеят.

    Левите възгледи на Джереми Корбин са добре известни. И все пак, при него има и още една характерна особеност. От много време насам той е първият партиен лидер във Великобритания с инженерно образование. Това е интересно явление във време като нашето - след като престижът на инженерното образование беше стигнал много ниска точка, това като че ли е знак, че той започва да се възстановява.

  • 6
    slex avatar :-P
    Slex

    Новият враг на Тутраканската селищна система.

  • 7
    pqq00372463 avatar :-|
    pqq00372463

    Към №5: една година е посещавал North London Polytechnic без да е получил никаква диплома. Никакво инженерно образование няма. Не е работил истинска работа и един ден от живота си.

  • 8
    philipo avatar :-|
    philipo

    Поредния пример за тип политици, които са много точно назовани с определението "полезни идиоти".
    А за кого са полезни е ясно - за спиртосания руски медвед.

  • 9
    smileislife avatar :-|
    SML

    Качеството на политиците в Европа е на all time low ниво...

  • 10
    misho73 avatar :-|
    misho73

    "... да се бори за амбициозно намаляване на въглеродните емисии и да възроди въглищните мини ..."

    Класически комунист! Уж се различават по националност, образование и по какво ли не, но в крайна сметка комунистите винаги деградират до безпардонни лъжци. Започвам да мисля че левичарството е вид заболяване, когнитивен дисонанс с нотки на раздвоение на личността. И по някаква незнайна причина, винаги ги влече към Москва като вълк към гората. На теория Цар Вова Къси не е ляв, но сърце левичарско не трай пред стените на Кремъл. Феномен! Апропо - Миков кога ще се поклони на Вова Къси? Срамота е някак си - началник на БКП пък без поклонение в Мека-та на комунарите?!? Само с Бузлуджа не става!
    А Камерън извади голям късмет с този .... ментално нездрав човек. Дейвид не блести с огромни успехи, даже е леко лигав и популист, но на фона на този индивид направо сияе. Остава да видим как ще изиграе клопката, която сам си натресе с тъпия референдум за излизане от ЕС.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход