Дилемата на Йелън
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дилемата на Йелън

Дилемата на Йелън

Председателят на Федералния резерв на САЩ се изправя пред едно от най-големите си изпитания. Залогът е бъдещето на световната икономика

9332 прочитания

© Reuters


Беше началото на януари 2014 г., когато Джанет Йелън попадна под светлините на световните прожектори. За първи път в 100-годишната си история централната банка на САЩ – Федералният резерв, бе оглавена от жена. Моментът за поемане на подобно предизвикателство не беше никак лек. Добрите новини, идващи от икономиката на САЩ, имаха потенциала да причинят сериозни главоболия на Йелън. Растежът на американския брутен вътрешен продукт (БВП) гравитираше около 4%, а борсата продължаваше стремглавото си изкачване нагоре – фактори, които поставяха под съмнение адекватността на кризисната парична политика на Федералния резерв.

Близо две години по-късно отново всички гледат Йелън. Тази седмица Фед реши да задържи лихвите на рекордно ниските нива, на които са от близо седем години. Но наближава времето, когато на това ще трябва да бъде сложен край. И дали Йелън ще уцели момента и начина ще се усети във всички ъгли на глобалната икономика.

Как Фед стигна дотук

Икономиката на Съединените щати бе ударена от катастрофата в имотния и банковия сектор между 2007 и 2009 г. В този период Федералният резерв беше принуден да действа решително и да прибегне до всички възможни инструменти, за да предотврати нова Голяма депресия. След серия от сливания и преструктурирания сред водещите американски банки една от останалите възможности за запазване платежоспособността на хората и бизнеса се оказа намаляването на разходите по заемите до най-ниските нива в историята. През декември 2008 г. Фед понижи основния лихвен процент практически до 0%, което и до днес продължава да е най-ниското равнище сред водещите икономики в света (виж таблицата). Близо година по-късно, през ноември 2009 г., централната банка прибегна и до най-екзотичния си ход – т.нар. количествени улеснения, или с други думи - изкупуване на финансови активи от правителството и частния сектор чрез увеличаване на паричната маса. Впоследствие Фед осъществи още два кръга на създаване на пари от нищото и вливането им в икономиката, преди да прекрати тази практика в края на миналата година.

Днес ситуацията изглежда далеч по-различна от най-тежките години на световната финансова криза. През второто тримесечие на 2015 г. американската икономиката се върна към растеж и постигна 3.7% ръст на годишна основа. Подем се наблюдава и в наемането на служители от страна на частния сектор, като равнището на безработицата намаля наполовина след пика през 2009 г. и вече e 5.1%. Това е и основният коз на Фед, като централната банка счита, че раздвижването на трудовия пазар ще даде тласък на заплатите, а оттам и на покупателната сила на населението.

Време за промени?

Месеци наред Федералният резерв подготвяше почвата, уверявайки пазарите, че покачването на лихвените ставки ще бъде постепенно и премерено. Поддръжниците на тази политика твърдят, че малко по-високите равнища няма да подкопаят представянето на икономиката. Според тях чрез действията си в последните години Фед е успял да даде началото на едно успешно възстановяване, което е помогнало на САЩ да засенчат с представянето си останалите водещи страни. По думите им едно минимално покачване на ставките ще има незначително въздействие върху пазарите, което няма да се отрази негативно на плановете на централната банка за достигане на целевата инфлация от 2%. Освен всичко ниските лихви крият рискове. Най-сериозният от тях е възможността банките да отпускат по-лесно кредити, голяма част от които впоследствие да преминават в графата "лоши". Опасения има и за ситуацията на фондовите пазари, където се наблюдава огромен скок на водещите индекси в годините, след като Фед смъкна лихвите до 0% (виж графиката). Движения като тези логично карат мнозина да се притесняват от раздуването на балони при част от активите, най-вече много популярните напоследък акции на технологичните компании.

С редица аргументи излизат и защитниците на обратната теза – за запазване на настоящата политика на ниски лихви. На първо място, според тях очакваното ускорение на инфлацията съвсем не е сигурно. Доводите им намират подкрепа от последните данни за индекса на потребителските цени в САЩ, който нарасна незначително през юни и юли и отчете 0.1% спад през август. Оптимизмът за безработицата също е поставян под въпрос. Въпреки че равнището на безработните е ниско, заетите между 25 и 54 години не са достатъчно и спадът на броя им по време на рецесията все още трябва да се наваксва. В допълнение Фед готви своя ход точно когато глобалната икономика отслабва. През юли Международният валутен фонд (МВФ) понижи прогнозата си за световния икономически растеж през тази година до 3.3%, след като предишните очаквания бяха за 3.5% ръст. Причините се крият най-вече в новините от Китай и Европа. Годишният растеж на азиатския гигант вероятно ще отстъпи под 7% за първи път в последния четвърт век, а местните фондови пазари продължават да са под натиска на срива от средата на юни насам. В рамките на три седмици борсата в Шанхай заличи целия ръст от почти 50%, който успя да постигне от началото на 2015 г. Икономическата картина на Стария континент също изглежда тревожно. През март Европейската централна банка даде ход на дългоочакваната програма за количествени улеснения, чрез която до септември 2016 г. ще влее в икономиката над 1 трлн. евро. За момента обаче ефектът е спорен, като ръстът на БВП на еврозоната достигна незадоволителните 0.4% през второто тримесечие, а инфлацията е все така далеч под желаните от Марио Драги 2%.

Ефектите върху развиващите се пазари

След като Федералният резерв приключи програмата си за изкупуване на правителствени и частни облигации през миналата година, пазарните анализатори прекарват много време в опит да предскажат кога централната банка ще започне да нормализира лихвените проценти. Мненията са разнопосочни, но всички са единодушни в едно - въздействието на едно такова решение ще се усети и извън Америка. От особено голямо значение за световната икономика е реакцията на развиващите се пазари, особено ако изходящите капиталови потоци се ускорят и парите бързо се върнат в САЩ.

Има два основни фактора, които правят по-високите лихвени проценти на Фед предизвикателство за страните от развиващия се свят. Първият е обръщането на посоката на капиталовите потоци. Това е важно, защото някои развиващи се пазари са силно зависими от чуждестранните инвестиции за финансиране на фискалните дефицити или тези по текущата сметка. Според данни на МВФ между 2009 и 2013 г. развиващите се пазари са привлекли около 4.5 трлн. долара брутни капиталови средства, което представлява приблизително половината от всички глобални капиталови потоци за периода. Опасенията тук са свързани с факта, че в момент на по-високи лихвени проценти инвеститорите първо ще свият инвестициите си в по-рискови активи, каквито най-много могат да бъдат намерени именно в развиващите се икономики. Вторият фактор е по-малко видимата заплаха от деноминираните в щатски долари дългове. От 2008 г. насам правителствата от развиващия се свят, корпорациите и банките се възползваха от евтиното доларово финансиране, за да заздравят финансите си. Очакваното поскъпване на американските пари и последвалата девалвация на останалите валути може да направи обслужването на тези задължения значително по-трудно.

Къде сме ние

Макар и далеч от валутните войни и събитията около големите централни банки по света ефекти от решението на Федералния резерв може да бъдат очаквани и в България. Спокойствие за страната дава валутният борд, който обвързва лева с еврото. Благодарение на него българската икономика е до голяма степен имунизирана от последствията на по-високите лихви върху цената на капитала в глобален мащаб. Фактът, че икономиката оперира на практика с единната европейска валута, ще предотврати изтичане на капитали, каквото се очаква например в страни като Турция и Русия.

Нещо повече - по линия на търговията България дори може да се окаже облагодетелствана от увеличението на лихвените нива в САЩ. Данни на Националния статистически институт сочат, че българската икономика продължава да не е движена от инвестициите, както беше в периода преди кризата, а от износа. През първите 7 месеца на тази година от страната са изнесени стоки на обща стойност 26.5 млрд. лв., като ръстът е с 9.4% спрямо същия период на 2014 г. За същия период в България са внесени стоки на обща стойност 30.2 млрд. лв., или с 5.3% повече на годишна база. Въпреки че външнотърговското салдо е отрицателно, силното нарастване на износа дава възможност на експортните компании да инвестират и да създават работни места в страната. Ключов фактор за тази икономическа тенденция се явява курсът на еврото спрямо долара. Евтината европейска валута подкрепя износа и обратното, когато доларът пада, това намалява и конкурентоспособността на българския експорт. Основни търговски партньори на България извън Европейския съюз са Турция, Китай, Сингапур, Сърбия, Русия, САЩ и Македония.

Погледът на експертите

Големият дебат за бъдещето на паричната политика на САЩ намира своето отражение и в мненията на експертите, които обаче не са единни в оценките си. Според икономиста от Института за пазарна икономика Явор Алексиев едно покачване на лихвите от страна на Федералния резерв няма да има ефект върху България. Според него пазарът до голяма степен вече е ценообразувал евентуално повишение, което е видно както от цените на суровините, така и от динамиката на борсовите индекси и валутните пазари. "Въпросът, който действително интересува инвеститорите, е не толкова дали, а при какви условия Фед ще започне покачване на лихвеното равнище. С оглед на реториката на централната банка през последните няколко години можем с основание да предположим, че ако лихвите тръгнат нагоре, целият процес на бъдещата им динамика ще бъде сравнително ясно начертан. Фед не може да си позволи да покачи лихвите, без да даде сигнал за това кога пазарът може да очаква следващо повишение, както и какво вижда като крайна цел на процеса на нормализация или като стъпки за нейното достигане", отбелязва Алексиев.

Според икономиста от Експертния клуб за икономика и политика Стоян Панчев първоначалният ефект ще бъде скок на долара, което ще доведе до намаляване на икономическата активност в развиващите се пазари. "Най-сериозен проблем за България би била ситуацията в Турция, която има голяма дългова експозиция към долара. Това може да доведе до намаляване на търговията и обмена с южната ни съседка, която е сред големите ни партньори. При равни други условия може да видим и увеличаване на цените на горивата, които се търгуват в долари. Положителният факт е, че нямаме дългове в американската валута", изтъква той.

"България няма толкова силни връзки с икономиката на САЩ, за да се наблюдава значителен спад на американски инвестиции вследствие на промяна в лихвената политика на Федералния резерв. При нас подобно изтичане на капитали се дължи на вътрешни фактори, главно създаваната неопределеност на инвестиционния климат", посочва инвестиционният анализатор Ангел Марчев. Според него действията на американската централна банка няма да окажат съществени последствия върху търговските ни отношения с водещите развиващи се икономики като Турция и Русия. "Турската икономика действително може да претърпи негативни последствия поради по-високата обвързаност със САЩ и по-бързата капиталова обръщаемост, но ние сме много далеч по веригата, за да има съществен ефект върху нас. Това важи и за всички останали икономики от региона. Колкото до Русия, в момента икономиката там е на практика независима от лихвената политика в САЩ", коментира още Марчев.

Кой ще натисне първи спусъка

По всичко личи, че Джанет Йелън е изправена пред ребус с много неизвестни. Едва ли който и да е експерт може да се ангажира с категорично мнение дали покачване на лихвите сега e разумен и премерен ход. Едно обаче е ясно - връщането към нормалните нива на лихвените ставки е неизбежно, и на САЩ като първа икономическа сила в света се пада тежката задача да повлекат крак. На опашката чака Великобритания, въпреки че консервативните британци рядко си позволяват непремерени ходове. Сред страните, които няколко години поддържа реторика в подкрепа на затягането на паричната политика, са и Австралия и Нова Зеландия. Кризата в Китай, който е най-големият им външнотърговски партньор, обаче за момента стопира техните амбиции.

През септември 2010 г. бившият бразилски финансов министър Гидо Мантега отвори нова страница в развитието на световните финанси, като обяви началото на Глобалните валутни войни. Впоследствие повече от 30 централни банки по света намалиха лихвените проценти или приложиха мерки за облекчаване на паричната политика. Със завръщането на икономическият растеж по света политиката на разхлабване остана в миналото. Въпросът за няколко трилиона долара вече е идва ли време за Глобални валутни войни 2.0. Отговорът може да бъде открит само след разрешаване на дилемата на Йелън.

Основни лихвени проценти
Движение на основните борсови индекси

Беше началото на януари 2014 г., когато Джанет Йелън попадна под светлините на световните прожектори. За първи път в 100-годишната си история централната банка на САЩ – Федералният резерв, бе оглавена от жена. Моментът за поемане на подобно предизвикателство не беше никак лек. Добрите новини, идващи от икономиката на САЩ, имаха потенциала да причинят сериозни главоболия на Йелън. Растежът на американския брутен вътрешен продукт (БВП) гравитираше около 4%, а борсата продължаваше стремглавото си изкачване нагоре – фактори, които поставяха под съмнение адекватността на кризисната парична политика на Федералния резерв.

Близо две години по-късно отново всички гледат Йелън. Тази седмица Фед реши да задържи лихвите на рекордно ниските нива, на които са от близо седем години. Но наближава времето, когато на това ще трябва да бъде сложен край. И дали Йелън ще уцели момента и начина ще се усети във всички ъгли на глобалната икономика.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    mammita avatar :-?
    mammita

    Защо сте реяили, че ФЕД ще вдигне основната лихва? Подобни бяха и цялата минала година очакванията от ФЕД. Тогава американската икономика се възстановяваше с огромни темпове. ФЕД отказваха да вдигнат основната лихва, защото искаха още по-добри сигнали от пазара на труда. Сега тези сигнали ги има, но поради по-високата база от миналата година, икономическите показатели през тази правят толкова големи ръстове. ФЕД нямат нужда в момента от скъп долар, а след като Драги намали лихвата в ЕС, еврото и доларът почти стигнаха до паритет. С други думи, моето мнение е, че ФЕД ще чакат ЕЦБ и най-вероятно ще видим координирано вдигане на основния лихвен процент между двете централни банки.

  • 2
    kotrouk avatar :-|
    kotrouk

    Правилото е,че ФЕД винаги дава тон за песен,последван с леко закъснение от европейския хор.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    pirocorp avatar :-|
    Piroman

    До коментар [#2] от "kotrouk":

    Не позна! Единствените за сега който може да последват Фед в момента са Bank of England, ЕЦБ ще е с QE поне до септември 2016 но от сега се говори, че ЕЦБ или ще удължи срока или ще увеличи размера на месечната (60 милиарда евро в момента) интервенция или и двете....


    До коментар [#1] от "mammita":

    Най-вероятно Фед ще го вдигнат още октомври (Освен ако не видим ужасни данни за 3-тото тримесечие или безработицата) и то не защото искат а защото иначе никой повече за нищо няма да им вярва. Затова септември в така наречената "dot plot" виждаме заложен много плавен курс за покачване (по-плавен от предходните заложени).

    И това че ще вдигнат таргета не означава че долара ще поскъпне кой знае колко (ако до октомври Евро-долар стигне 1.2xxxx бих го играл с удоволствие за 1.05-1.02, но и да не стигне дългосрочната цел си е 1.05-1.02 и тя ще бъде достигната независимо от ФЕД!)

  • 4
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Така и не разбрах с колко би се качило обслужването на щатския дълг за всеки промил покачване. Това няма как да не е фактор. Евтиния кредит обслужи частния бизнес и потреблението, но за съжаление обслужи и популистките правителства. БГ в т.ч., също и Обамич. Качване на лихвите (не само в САЩ но и в други пазари) ще доведе до нова дългова криза. И накрая ще се окаже че номера с печатането и ниските лихви само забави, но не реши порблема от 2008-ма и фундаменталните причини си остават.

    Отсега можем да прогнозираме че Цар Вова Къси ще изреве на умряло и ще обясни че това е поредния удар на САЩ към хаганата.

    По-евтино евро може да е само от полза за нас. Виж, ако ЕЦБ качи лихвата би станало лошо. Номера на Тичквоча да взима кредити за да храни олигархията ще лъсне. При 30% дълг и 3% лихва, 1% от БВП отива за лихвата само. А след Тиквоча може да лъснем и с 40% и лихвите може да станат и 5%, имали сме такива при НДСВ. Демек - двойно, почти колкото бюджета за здравеопазване. Лихвите само! Сърбите с техните 60% не ги мисля. За гърците знем. Най-добре е лихвата да стане отрицателна за 20 години :-) Ма няма кой да купува бондове и борсите ще се подуят като умрели кучета на слънце :-) Цунг-цванг.

  • 5
    jordani avatar :-|
    jordani

    До коментар [#4] от "misho73":

    "Така и не разбрах с колко би се качило обслужването на щатския дълг за всеки промил покачване. " - няма значение - ако плащащият лихвите е печатащият средството за плащане.

    Иначе автора се разходи нашироко от САЩ през ЕС до БРИКС (не видях С-то само), отбивайки се по пътя през комшулука.
    Един-двама експерти на средна възраст 30 г. бяха добавени за аромат.

    П.С. На Владимирович, както е обичайно за диктатори, винаги космоса му крив.

  • 6
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#5] от "jordani":


    [quote#5:"jordani"] няма значение - ако плащащият лихвите е печатащият средството за плащане[/quote]

    Принципно е така, но стойността на една валута е най-вече в доверието в нея. На теория, руската рубла е подкрепена с огромни златни резерви и вероятно 30% от ресурсите на планетата, но никой и не помисля да спестява в рубли. Дори руските олигарси, дори Газпром :-) Ето и защо - http://www.kommersant.ru/doc/2649852 - любимата ми руска графика и история на руските провали :-)
    Та на темата - ако Фед надуе инфлацията и/или борсите, а точно това ще стане ако твърде дълго държи ниски ливхи + печата долари, долара ще стане нежелан в портейлите на инвеститорите, което би било неговия край. А това не е целта на Фед. Затова казвам че сме в цунг-цванг, защото вярата че Фед може да управлява икономиката е точно това - вяра. Монетаристичен фанатизъм. Само че с парите на Фед САЩ/Света замаскираха проблемите на 2008-ма, но не ги решиха, дори ги задълбочиха. А фундаменталния проблем е в ерозията на производителността на труда не по нация, а по образование. Факта че безработна чернокожа в Бронкс взима повече от китайски инженер. Оттам и надуването на покупателната способност на лумпените в развитите страни и нуждата от все по-големи дъглове - публични и частни за финансиране на този нов комунизъм. Както и пребозали инвеститори, които финансират гръцкото правиртелство например, вместо ВЕИ в Китай. Илюстративно. Другия ефект е на "ту биг ту фейл" и страха от мащабни и отрезвяващи фалити. Не може да имаш здрава популация сърни без вълци, които да ядат недъгавите. Това че не се позволява на фирмите (големите) да фалират води до уродства. И Фед само прави впечатление че може да промени това. Всъщност налива масло в огъня. С две думи - не САЩ сами по себе си имат проблем, има го света. Сегашната ситуация не е устойчива и трябва някак си да решим проблема с развъдниците (страните които удвояват населението си на всеки 25 години - Индия, арабите, северна Африка) и идиотското устройство на света с много диктатури и комунистически запад. Това на фона на новата революция, т. нар. постиндустриализъм. Съвсем накратко.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK