Позицията на Москва е, че помага на Сирия да се бори с ИДИЛ. "Подкрепяме правителството в Дамаск в битката с терористичната агресия. Осигуряваме и ще продължаваме да осигуряваме необходимата военно-техническа помощ. И призоваваме другите страни да се присъединят към нас", коментира руският президент Владимир Путин. Той твърди, че потокът от бежанци към Европа е щял да бъде още по-голям без поддръжката на Кремъл за сирийското правителство.

Държавният секретар на САЩ Джон Кери се е обадил на руския си колега Сергей Лавров, за да изясни целите на Москва в Сирия. Той предупреди, че подкрепата за Асад рискува влошаване на конфликта и "подкопава общата ни цел за борба с екстремизма, ако не останем фокусирани върху намирането на решение на войната чрез истинска политическа промяна". Кери препотвърди ангажимента на САЩ да се борят с ИДИЛ с помощта на коалиция от над 60 държави, "в която Асад никога не може да бъде заслужаващ доверие член", и подчерта, че Вашингтон ще приветства "конструктивна руска роля в усилията срещу ИДИЛ". Но според някои анализатори през последните дни американската линия се е смекчила и вече не изключва преговори за бъдещето на Асад, акцентирайки върху това, че отстраняването му е по-второстепенна цел в сравнение с унищожаването на ИДИЛ.

Какви точно са намеренията на Москва в момента не е напълно сигурно. Не е ясно и какво ще стане, ако реши да се намеси във войната директно. Тя никога не е крила, че стои плътно зад Асад. Но сегашните й действия са на съвсем друго ниво. Според анализатори те са сигнал за нейните външнополитически амбиции и за ролята, която иска да играе в Сирия и региона. Целта е легитимация на режима в Дамаск и опит да се накара Западът да го приеме за партньор в борбата срещу джихадистите. "Кремъл очаква страните от Персийския залив да се намесят в Сирия, както го правят в Йемен. Руснаците искат да защитят Асад и показват: "Ето, ние сме тук, ако искате да се биете, ще трябва да се биете с нас." Освен това в Кремъл са наясно, че Барак Обама е слаб и те могат да правят каквото си поискат. Американският президент доказа, че не може да чертае червени линии и да ги спазва, руснаците го тестваха по много начини и той падна във всички капани", казва пред "Капитал" Надим Шехади, анализатор в Chatham House и директор на Fares Center for Eastern Mediterranean Studies към Tufts University.

Има обаче и друга теза: "Не е изключено чрез затишието в Украйна, съчетано с повишената ѝ активност в Сирия, Русия всъщност да дава и знак, че търси пътища за диалог със САЩ и Запада, за да възвърне и позициите си в международната общност. С оглед на тази все по-отчетлива намеса и на Москва решението на сирийския конфликт в крайна сметка може да се окаже далеч по-нестандартно, отколкото сме си мислели доскоро", казва арабистът Симеон Евстатиев в интервю за "Капитал". Русия би спечелила в няколко отношения от едно пълноценно партньорство с водената от САЩ коалиция срещу ИДИЛ, пише в. Die Welt. Тя отново би могла да има голямо влияние в политическото бъдеще на Сирия и също така би могла да договори облекчаване на санкциите, наложени й заради украинската кризата, както и да постигне нормализиране на отношенията с ЕС.

"Трудно е да се каже точно какво прави Русия в Сирия. Очевидно тя е по-активна в момента в дипломатическо отношение и на терен. Но каква е целта на действията й предстои да бъде изяснено. В общи линии се опитва да наложи своята гледна точка за това как трябва да се развие ситуацията. Изявленията от руска страна, индикиращи това, което искат да представят като своя политика, подчертават възможния общ интерес между Москва и Запада в предприемането на съвместен подход към Сирия, фокусиран върху заплахата от ислямистките терористични групи", обяснява пред "Капитал" Дейвид Бътър от британския институт Chatham House. По думите му позицията на Москва е ясна - на този етап не може да се поставя под въпрос статутът на Асад. "Може би ще наблюдаваме по-голяма интервенция от Русия, която ще бъде по-скоро срещу бунтовниците, биещи се срещу сирийския президент, отколкото срещу ИДИЛ, или може би ще опитат да направят и двете", прогнозира Бътър.

Различни актьори, различни интереси

Най-мощните бунтовнически сили, които са против Асад, споделят идеология, варираща от религиозен национализъм до отявлен джихадизъм. Те често се бият помежду си, а групите, подкрепяни от Запада, не са значими играчи в конфликта. Още по-лошото е, че големи регионални и световни сили като САЩ, Русия, Иран, Саудитска Арабия, Турция и други също се намесват на страната на някой от основните актьори. И не е чудно, че преговорите до този момент се провалят, тъй като всеки защитава своята позиция, а някои участници всъщност са ожесточени противници, пише ВВС. Сунитска Саудитска Арабия и шиитски Иран на практика водят в Сирия прокси войни (война, предизвикана от световна сила, в която тя не участва пряко – бел. ред.). Докато САЩ и Русия имат добре известни различия по много теми, включително Украйна. И всичко това прави почти невъзможен всеки сериозен опит за край на конфликта.

Преди дни стана ясно, че Франция също ще се включи във военновъздушната кампания в Сирия през идващите седмици в опит да задържи възхода на ИДИЛ, да предотврати терористични атаки у дома и да спре бежанската вълна към Европа. Наскоро австралийското правителство пък потвърди, че вече е започнало въздушни удари по джихадистите в Сирия.

Въпреки всички тези усилия Дейвид Бътър е реалист. "Не мисля, че САЩ са много твърдо обвързани със Сирия. Затова и Русия поема толкова явна роля. Вашингтон се е съсредоточил върху оцеляването на правителството в Ирак и работата с иракските военни за изтласкването на ИДИЛ, като същевременно извършва въздушни удари. Но американският подход в Сирия е да стоят колкото се може по-далеч от конфликта. Затова и нямат много активна политика там", обобщава анализаторът от Chatham House. Неговите заключения идват на фона на признанията от американска страна, че до този момент обучението на сирийски бунтовници, които да се бият с ИДИЛ, се е оказало пълен провал. Програмата на стойност 500 млн. долара за тренирането и екипирането на около 5000 бунтовници трябваше да бъде ключов елемент в стратегията на САЩ срещу групировката.

Когато няма изход

Ситуацията в Сирия постоянно се усложнява. В края на юли Турция започна едновременна военна кампания срещу ИДИЛ и Кюрдската работническа партия (ПКК). Но подозренията са, че всъщност истинската й цел са не толкова джихадистите, колкото кюрдските бунтовници, които на практика са най-ефективният противник на ИДИЛ. "Западът се нуждае както от Анкара, така и от кюрдите, ако иска да победи джихадистите", пише в анализ на Европейския съвет за външна политика (ECFR). Затова Европа трябва да предостави дипломатическа подкрепа за подновяването на мирния процес между тях. Съвпадението на турските удари по ПКК и по-голямото участие на Анкара в борбата срещу ИДИЛ доведе до спекулациите, че САЩ и западните им партньори тихомълком са позволили турските атаки по кюрдските бунтовници в замяна на ангажираност на Анкара с кампанията срещу джихадистите. Но докато приносът на Турция без съмнение е от ключово значение за анти-ИДИЛ коалицията, изоставянето на турско-кюрдския мирен процес рискува разразяването на пореден конфликт в един нестабилен регион и отслабването на един от малкото успешни американски партньори срещу джихадистите в лицето на кюрдите.

Четиригодишната сирийска гражданска война произвежда хаос, насилие и бежанци. Загиналите в нея са над 240 000 души, а напусналите родните си места са милиони. И докато чувството за безизходица в Близкия изток се затвърждава, за тези хора е ясно, че няма да се върнат у дома в скоро време. Изгубили вяра, че ситуацията може да се реши трайно, те потеглят към Европа, където бежанският натиск, макар засега да се измерва само в стотици хиляди, роди хаос и политически разделения. В същото време Йордания, Турция и Ливан са приели повече от 4 млн. души, но и те започват да се задъхват. 

Сирийската война се разгръща все повече не само като регионално, но и като глобално бедствие. А въпросът, който все повече излиза на дневен ред, е трябва ли Западът да продължава да бъде пасивен и само да се приспособява към последствията от кризата, в това число и безпрецедентния бежанския наплив, или да поеме активна роля, дори чрез военно решение.

"Това, което тормози Европа, е същото, с което се борят и в САЩ - фактът, че еволюцията на конфликта в Сирия не оставя никакви добри опции. Това е силно незадоволителен отговор, но истината е, че всеки път, когато правим нещо, нещо друго се влошава още повече. Картината с бежанците променя политиката, но не и военната реалност", обобщава пред в. Financial Times Стивън Кук от вашингтонския Council on Foreign Relations. Недим Шехади също не вижда бързи варианти за напредък. "Ако приемем, че не можем да решим всички проблеми в Близкия изток, а ние не можем, поне трябва да сме сигурни, че това, което правим там, не влошава още повече ситуацията. Ако има най-добър възможен сценарий и най-лош, е нужно поне да има политики, които да водят към най-добрия. А това, което се прави сега, тласка към най-лошия", казва Шехади. Причината е, че намесата на иранската революционна гвардия срещу ИДИЛ в Ирак засилва екстремистите от двете страни - както сред шиитите, така и сред сунитите. "Сега след ядрената сделка е нужно да се приложи целият възможен натиск Иран да бъде спрян да подкрепя групировки и милиции в Близкия изток", смята Шехади. С маневрите на Русия в Сирия пъзелът става още по-сложен. И няма изгледи нито войната, нито бежанският поток скоро да спрат.  

По темата работи и Светломира Гюрова

Автор: Капитал

Преглед на оригинала