На война не съвсем като на война
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

На война не съвсем като на война

Reuters

На война не съвсем като на война

Или какво се крие зад руските маневри в Сирия

13495 прочитания

Reuters

© Reuters


Засиленото руско военно присъствие в Сирия вече е доказан факт. Всеки ден наблюдатели съобщават, че на летищата в страната се появяват руски военни самолети, а наскоро близо до сирийските брегове имаше учения на руски бойни кораби. От Кремъл успокояват, че Русия не се готви да води военни действия в Сирия, но на фона на събитията в Украйна е трудно да се повярва в това.

Едновременно с маневрите на фронта Русия води и активни дипломатически преговори със САЩ, Израел и европейските страни за съдбата на Сирия. И една от теориите е, че целта действително е помирение със Запада и съвместна борба срещу джихадистите от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ).

Темата за Украйна, която до преди дни беше постоянно на екраните на държавните руски телевизии, започва да отстъпва на втори план, а на преден излиза Сирия. Руските зрители научават нови имена като Тартус - пристанището, където още от съветски времена се намира база на военноморския флот и са били ремонтирани кораби на СССР, а сега на Русия. Вече знаят и за пристанището Латакия, където са разположени руски военни самолети. За онези, които са по-възрастни и принадлежат към съветското поколение, това е като връщане на лентата назад. Те си спомнят как СССР активно помагаше на "другаря Хафез Асад" в противопоставянето му с Израел, а на рафтовете в магазините редом с българските стояха и сирийски парфюми.

На власт в Сирия пак е Асад, макар и не бащата Хафез, а синът Башар. А сирийският полъх отново се усеща, макар и не под формата на парфюм, и това тревожи обществото. В началото на седмицата изданието Gazeta.ru съобщи, че няколко военнослужещи на договори не са пожелали да се отправят към Сирия и са подали протест в прокуратурата. Коментарите се разделиха на два лагера - единият подкрепя войниците, другият твърди, че те са длъжни да изпълняват заповедите.

Основното, срещу което протестират военните, дори не е самото изпращане в Сирия, а фактът, че нищо не им се обяснява и освен това медицинските свидетелства, че са в подходящо здравословно състояние за отиване в гореща страна, са били заверени без необходимите прегледи. Източник, близък до Министерството на отбраната, обяснява пред "Капитал", че в подобни случаи трябва да се спазва военните правила. "Никой никого не товари като животно на кораб. Има си армейски устав", казва източникът. От прокуратурата обещават да стигнат до споразумение между двете страни.

Общественото възмущение не е трудно за разбиране - блогърите и независимите коментатори припомнят примера с Афганистан. През 1979 г. убийството на нелоялния президент комунист Хафизула Амин слага началото на десетилетен конфликт, който покойният политически журналист Артем Боровик наричаше скритата война. В публичното пространство за нея се знаеше само от кратки коментари по телевизията и от официозни статии за "интернационалния дълг". В тази война СССР изгуби 15 000 души и се смята, че тя допринесе за разпада на Съветския съюз.

Заедно със САЩ?

Въпреки това според мнението на една част от руските експерти Москва не желае да воюва в Сирия и едва ли ще го направи, а по-скоро разглежда този конфликт като възможност за затопляне на отношенията със Запада. "Срещу главорезите от ИДИЛ може да се действа само съвместно", заяви в тв предаване водещият научен сътрудник от МГИМО арабистът Виниамин Попов.

За съвместни военни действия на Русия и САЩ в Сирия за момента не може да става въпрос, още повече на фона на противопоставянето по повод на Украйна. Но вече върви интензивен диалог. Преди дни разговорът по телефона между министрите на отбраната на Русия и САЩ Сергей Шойгу и Ащън Картър се превърна в истинска политическа сензация. Двамата са обсъдили засилващото се руско военно присъствие в Сирия и възможните начини за погасяване на конфликта.

Възможно е да се говори за сближаване, казва пред "Капитал" експертът по Близкия изток Теодор Карасик. "Няма да е изненада, ако видим доста голяма координация между Вашингтон и Москва, особено в навечерието на заседанието на Общото събрание на ООН", смята Карасик.

Как очаква да се развива ситуацията в Сирия и какви са пътищата за разрешаване на конфликтите в Близкия изток се очаква да бъде акцентът на речта на руския президент Владимир Путин пред ООН. 

На пръв поглед изглежда, че позициите на САЩ и Русия по Сирия са диаметрално противоположни - Москва защитава режима на Башар Асад, който, макар и да се бори с радикалните ислямисти, е "лошо момче" за Америка. За Русия обаче той е съюзник и тя счита командваната от него сирийска армия за единствената боеспособна сила в страната, която трябва да бъде поддържана с доставки на съвременно оръжие и с изпращане на ограничени спецназовски части.

Но има и нещо друго - както заяви наскоро в свое изказване държавният секретар на САЩ Джон Кери, САЩ вече не се стремят към незабавно отстраняване на Башар ал Асад от поста. В същото изявление Кери се обърна към Иран и Русия да се включат като посредници в преговори със сирийския президент.

Същевременно не може да се каже и че Москва се е вкопчила за Асад и го брани на всяка цена - в Кремъл подчертават, че защитават законния президент на страната, а не конкретно Асад. "Ситуацията около Сирия и цялостното положение там сега са много сериозни. Така наречената "Ислямска държава" контролира значителни територии в Сирия и Ирак. Терористите говорят, че вече отправят поглед към Мека, Медина, Йерусалим" - такава разстановка на случващото се очерта неотдавна Путин по време на срещата на върха на Договора за колективна сигурност (ОДКБ, известен като "руското НАТО"). 

Да се съхрани останалото от Сирия

Всъщност както в Белия дом така и в Кремъл разбират, че онази Сирия, създадена с желязната ръка на Хафез Асад, вече не съществува. Според мнението на главния редактор на изданието "Россия в глобальной политике" Фьодор Лукянов целта на Русия е да помогне за създаването на някакъв вид алауитски анклав, който да се появи на мястото на бившата Сирия. В свой текст в Gazeta.ru Лукянов дори му дава име, като го нарича "Алауитски Израел" - неговите очертания вече се виждат на картата, тъй като Башар Асад контролира по-малко от 20% от териториите на онези места, в които живеят алауити и християни и където се намира пунктът за прием на руски кораби в Тартус.

Както пояснява пред "Капитал" руски военен експерт, защитената зона в Тартус е голяма и е напълно възможно там да се направи пълноценна база, а от Латакия да се организира въздушен мост при осъществяване на евентуален десант. Унищожаването на ислямистите трябва "да се осъществява на място", смята заместник-директорът на Института за военнополитически анализи Александр Храмчихин. В противен случай те могат да взривят Русия отвътре. Опасността се увеличава от това, че множество ислямистки лидери вече се се врекли във вярност на ИДИЛ.

Въпреки това по мнението на множество руски експерти на присъствието на Русия в Сирия трябва да се гледа повече през политическа призма, отколкото през военна. За Кремъл това е връщане на изгубените позиции в Близкия изток. То съвпада със засилването на влиянието на Иран, който скоро благодарение на САЩ и Русия ще излезе от режима на санкции.

Тази перспектива не радва особено Вашингтон. "Нито САЩ, нито партньорите им в Близкия Изток желаят и могат да допуснат подсилване на оста Русия - Иран - Сирия. Сътрудничеството ще продължава, докато потенциалът на групировки като ИДИЛ и "Фронта ан Нусра" не стане "приемлив" за външните играчи, след което класическото противопоставяне в сирийската криза между Русия и компания и САЩ и компания ще се върне в обичайното си русло, прогнозира политологът Надана Фридрихсон.

* Александр Братерский е руски журналист, който работи за Gazeta.ru, Moscow Times и "Капитал"

Засиленото руско военно присъствие в Сирия вече е доказан факт. Всеки ден наблюдатели съобщават, че на летищата в страната се появяват руски военни самолети, а наскоро близо до сирийските брегове имаше учения на руски бойни кораби. От Кремъл успокояват, че Русия не се готви да води военни действия в Сирия, но на фона на събитията в Украйна е трудно да се повярва в това.

Едновременно с маневрите на фронта Русия води и активни дипломатически преговори със САЩ, Израел и европейските страни за съдбата на Сирия. И една от теориите е, че целта действително е помирение със Запада и съвместна борба срещу джихадистите от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    И само толкова ли?

    Един сериозен анализатор би могъл да потърси движещите сили на процесите, с чието обяснение се е захванал.

    Гледните точки към казуса "Сирия" видимо са няколко: на САЩ, на Русия, на Турция и на Иран. ЕС видимо няма отношение.
    1. САЩ тръгнаха да реализират поредния епизод от сериала "арабска пролет" по утъпканата сценарна пътека: светска арабска страна с неудобен лидер-диктатор. Народно недоволство - репресии - по-голямо недоволство- гражданска война - диктаторът е свален - държавата разпарцалдосана от ислямски милиции и – по определението на един анализатор – всяко племе със знаме… Така стана в Ирак, в Либия, за малко и в Египет.
    Но нещо се обърка, защото сред "приятелите" се подреди и ИД, която стана най-мощната сила срещу режима на Асад... Оттам насетне САЩ изпаднаха в нелогична ситуация.

    2. Русия има стратегически интереси в Сирия. Тартус е единственото пристанище на руския ВМФ в Средиземно море. Разрастването на ИД изправя Русия пред риска отново да пламнат огнищата в Чечения, Ингушетия, Дагестан. Затова Русия се възползва от дефектите на "пролетта" и основавайки се на договора за взаимопомощ със Сирия стъпи там.
    Дали и как Русия ще се държи в Сирия изключително зависи от резултатите от разговора на Путин и Обама. Путин видимо не иска да воюва, но ако го притиснат, ще отвее ИД дори с риск да обтегне отношенията си с прикрито фундаменталистките арабски режими.

    3. Турция не се плаши от ИД, а от самоорганизиралите си сирийски кюрди, които изчистиха граничната с Турция своя територия от ислямистите. Ердоган официално е част от антиИД коалицията, но от 10 въздушни нападения само 1 е срещу позиции на ИД, 9 са срещу позиции на кюрдите в северен Ирак и Сирия...
    Заплахата кюрдите, които населяват част от Турция, Сирия и Ирак да направят своя държава, откъсвайки тези територии е кошмарът на турските политици. Те ще се съюзят с дявола, за да не се случи това.
    "Идеята" на Давутоглу в Северна Сирия да се направи зона на сигурност, която да спре бежанците цели унищожаване на кюрдския анклав там, разоръжаването на кюрдските милиции и въвеждане там на турски войски, които ще се доразправят с кюрдското самоуправление.

    Между другото по темата има два много добри коментара на Мохамед Халаф в портала "Култура+
    http://kultura.bg/web/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D1%81-%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/

  • 2
    panta_rhei avatar :-|
    Nedyalko Lazarov

    Ако Путин реши и направи в Сирия това, което направи в Украйна: прикрепи към алауитската сирийска армия спецназ, артилерия и части за управления на огъня и с помощта на фронтова авиация и малко танкове проведе светкавична офанзива американските генерали и сенатор Маккейн ще станат най-големите му поклонници. Не е нужно да се завладява обратно цяла Сирия - това изисква поне 200 000 армия. Нужни е да се покаже на света, че И.Д. и нейната армия са по-скоро ФБ феномен рожба на Държавния департамент. Както навремето ми каза един афганистанец, когото се опитвах да убедя колко свестни са американците " остави ги тия, където и да са отишли само каша са забъркали." А на мама Маркел ще оставим ролята на хуманитарен лидер на Европа. До къде ще ни доведе този хуманизъм само бъдещето ще покаже, но очакванията ми не са добри.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    znayko84 avatar :-?
    znayko84

    Абе той чичко Путин забърка яка каша в Украйна и това очевидно му е резервния изход. Сега ще се прави на умиротворител, ще гинат русначета, но ще поизлъска имиджа и ще се договори със САЩ да му отпуснат хватката със санкциите.

  • 4
    sql_dude avatar :-|
    PMK

    "И една от теориите е, че целта действително е помирение със Запада и съвместна борба срещу джихадистите от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ)."

    Работата е там, че ИДИЛ са творение на САЩ, Израел, Турция и Саудитска Арабия и реално те не искат да се борят срещу тях. Цялата военна операция срещу ИДИЛ е една медийна кампания. На практика ударите срещу ИДИЛ не са дали никакъв резултат до сега. Не е като ударите срещу Кадафи.

    Русия знае това и за това подхваща борба срещу ИДИЛ - защото по този начин поставя САЩ в кофти ситуация. САЩ не могат да застанат открито на страната на ИДИЛ (след като уж воюват срещу тях), но в същото време не могат да блокират борбата на Русия срещу тях. Ако ИДИЛ падне, Асад си връща на практика почти цяла Сирия и бунтовниците от свободната сирийска армия няма да имат никакъв шанс обградени от всички страни: https://en.wikipedia.org/wiki/Syrian_Civil_War#/media/File:Syrian_civil_war.png

  • 5
    leo_k avatar :-|
    Лео

    "От Кремъл успокояват, че Русия не се готви да води военни действия в Сирия, но на фона на събитията в Украйна е трудно да се повярва в това." Какви са събитията в Украйна? Да не би Русия да е започнала изграждането на военна база на територията на Украйна?

  • 6
    barel avatar :-|
    пустиняк

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Благодаря! Перфектен анализ!

  • 7
    lti1435595388434877 avatar :-|
    ИванКар

    Материалът не може да се нарече "перфектен анализ", но отразява нещо може би обективно - известна промяна в обществените реакции на действията на Русия. Ако тази набелязала се промяна продължи, Русия ще оправдае реалната си позиция на държава, опираща се на гарантирани от международни конвенции и закони в своите международни релации. А когато димната завеса около Укропия, създадена от американските и европейските политико-информационни предприятия по производство на лъжи се поразсее, нещата ще си дойдат на мястото. Но, предполагам, до тогава ислямочалмобрадатите вече ще са отнесли част от полагащите им се трескавици.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "barel":

    Темата ми е много интересна. За мен нещата са ясни и видими и се дразня от повърхностни писаници.
    На голямата шахматна дъска (по Бжежински) в Сирия има още много фигури и интереси, които се преплитат, противопоставят и надцакват.
    Израел подкрепя анти-Асад действията, защото Сирия до неотдавна открито ръководеше ливански милиции, които нападаха Израел, а сега управляващата там Хизбула се бие на страната на Асад.

    За мен същностното в този геополитически конфликт е, че той премина разумните граници на възприемане. Гражданската война в Сирия отдавна престана да е гражданска, а всеки се бие с всеки. Кюрдите не подкрепят режима, но отблъскват ИД, защото им безчинства в територията; самата ИД, обявила се срещу Асад, реално воюва с всеки по пътя си към сбъдване на Халифата; за Асад мнозинството сирийци са врагове и той ги изтребва и прогонва методично.

    Трябва човек да е много промит, за да не вижда, че фитилът и там беше запален от САЩ. Дестабилизиране на Сирия и района и изтъргуване на останките. И щеше да проработи, както и в Ирак и в Либия, но тая вакханалия премина границата на разумно възприятие. Бежанската вълна е продукт на това безумие, защото каквото и да се говори за бежанците - никой от добро не напуска със семейството си дома и родината си!
    Моята прабаба е бежанка от Кукуш и нейните разкази ми помагат сега да дооформя представата си за случващото се в Сирия.

    Идиотската политика на САЩ, които в момента се в ступор и нямат полезен ход, и на логично неефективния ЕС, даде феноменален шанс на Путин да стане спасител на света.
    Руската намеса в Сирия е добре дошла за всеки от играчите.
    И след като Кремъл свърши мръсната работата, никой вече няма да има очи да говори за анексията на Крим, за нещото в Украина, за правата на човека и пр.
    Изпуснаха топката, Путин я взе и е на път да отбележи запомнящ се гол...

  • 9
    judjuk avatar :-|
    Judjuk

    Очертаващото се решение са три отделни държави - остатъчна Сирия, кюрдска държава и Ислямска държава. "Пролетна" държава няма да има, затова присъствието на Запада нито е логично, нито нужно. Остава да се учредят границите. Очаквам да започнат преговори. Разбира се, Русия вкарва и малко техника, за да обезкуражи по-войнствените ислямисти. Явно е че САЩ вече нямат никакъв ресурс в района, а Европа е уплашена от бежанската вълна. Единствено Турция ще се противопостави, заради опасността да и откъснат територии за сметка на Кюрдия, но пък тя е затисната от 2-3 милиона имигранти и няма къде да мърда.

  • 10
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#6] от "barel":

    Пропуснах: помпането от западните сили на ИД, изпозвайки я като наемнически отряд, който да свърши мръсната работа в Сирия, е поредното изпускана на духа от бутилката.
    По идентична схема западните лидери през 1938 г. в Мюнхен не спряха Хитлер, защото им беше удобно Германия да унищожи комунистическа Русия, а те после само да преразпределят.
    Видя се какво се случи...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK